Решение № 10553 от 2.11.2023 г. на ВАС по адм. д. № 6360/2023 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на Б. Бакич, гражданин на Република Босна и Херцеговина, подадена чрез адвокат О. Бързаков, срещу решение 2740 от 21.04.2023 г., постановено по адм. дело 1298/2023 г. от Административен съд София-град, с което е отхвърлена жалбата на касатора срещу отказ за предоставяне право на постоянно пребиваване в Република България с рег. 5364р-1586/19.01.2023 г. от директора на дирекция "Миграция" на МВР. С касационната жалба се излагат твърдения за неправилност на обжалваното решение поради нарушение на материалния закон и необоснованост касационни отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Иска се неговата отмяна и претендира и присъждането на разноски за настоящата инстанция. Ответникът директорът на дирекция "Миграция" към Министерство на вътрешните работи" оспорва касационната жалба като неоснователна и недоказана чрез процесуалните си представители- юрисконсулт Терзийска. Моли съда да потвърди обжалваното решение и претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на четвърто отделение, намира, че касационната жалба е процесуално допустима като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК. Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна. Производството пред Административен съд София град е образувано по жалба на Б. Бакич, гражданин на Република Босна и Херцеговина, срещу отказ за предоставяне право на постоянно пребиваване в Република България с рег. 5364р-1586/19.01.2023 г. от директора на дирекция "Миграция" на МВР на основание чл.26, ал.1, вр. с чл.10, ал.1, т.23 от ЗЧРБ. С обжалваното решение административният съд е отхвърлил жалбата като неоснователна. За да постанови този резултат, е приел, че оспореният акт е издаден от компетентен орган, при спазена писмената форма по чл. 59, ал. 2 от АПК. Съдът е приел, че целта на ЗЧРБ е спазена, както и че не са оборени констатациите на административния орган за наличието на материалноправните предпоставки за издаване на административния акт. Установената от първоинстанционния съд фактическа обстановка е следната: Със заявление от 30.08.2022 г. до директора на Дирекция "Миграция" Бакич, чужд гражданин от [произход] е заявил желанието си да му бъде предоставено право за постоянно пребиваване в Република България, към което е приложил всички изискуеми съобразно чл. 34, ал. 1 от Правилника за прилагане на Закона за чужденците в Република България /ППЗЧРБ/ документи.Приложена е нотариално заверена декларация от Л. Атанасов, че последният ще му осигури жилище и ще го регистрира адресно в собствения му апартамент, находящ се в гр. София, община Столична, [адрес]; трудов договор 047/30.08.2022 г., сключен за неопределен срок между "ТЦМ БАУ ООД, в качеството му на работодател и Б. Бакич, като служител, за заемане на длъжността работник строителство съобразно длъжностна характеристика и с месторабота в гр. София, на осем часов работен ден. Според изложеното в докладна записка рег. 5364р-25523/17.11.2022 г., на 15.11.2022г. е извършена адресна проверка, при която чужденецът не е намерен на заявения от него адрес, а според данните, получени от съседи, в жилището не живеят и не са живели чужденци. Според справката на Дирекция "Миграция" чуждият гражданин е влязъл в Република България на 30.08.2022 г. през ГКПП- Калотина в 09:13 часа и е излязъл от Република България на същата дата през ГКПП Стрзимировци в 20:50 часа. На тази дата е сключен и представеният от чужденеца трудов договор 047/30.08.2022 г. с ТЦМ БАУ ООД. След анализ на относимите правни разпоредби и съпоставката им с доказателствата по делото, първоинстанционният съд е споделил извода на административния орган, че чуждият гражданин е представил документ с невярно съдържание и е декларирал неверни данни, както и че не пребивава на посочения в нотариално заверената декларация адрес. Въз основа на горното е направен и извод, че издаденият отказ отговаря на целта на закона, поради което издадения отказ за предоставяне право на постоянно пребиваване е законосъобразен. Обжалваното решение е правилно. Неоснователно е оплакването, че съдът не е преценил всички факти и обстоятелства от значение по делото. Съдът законосъобразно и обосновано е преценил всички събрани по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, както и релевираните пред него оплаквания на жалбоподателя. Първоинстанционното решение е постановено след изясняване на релевантните за спора факти, установени въз основа на допустими доказателства, обсъдени подробно от съда поотделно и в тяхната съвкупност. Направените от съда изводи съответстват изцяло на относимите материалноправни норми. Обжалваното решение е обосновано и е постановено при правилно прилагане на материалния закон. В съответствие с фактическите обстоятелства и релевантната нормативна уредба съдът е направил обоснован извод за законосъобразност на процесния отказ. Съгласно разпоредбата на чл. 26, ал. 1 ЗЧРБ се отказва издаване на разрешение за пребиваване в случаите по чл. 10, ал. 1, т. 23 ЗЧРБ, предвиждащ отказване издаване на виза или влизане в страната на чужденец, който е представил документ с невярно съдържание или е декларирал неверни данни. Съобразно чл. 25, ал. 1, т. 1 от ЗЧРБ, разрешение за постоянно пребиваване могат да получат чужденците от български произход, а според чл. 11, ал. 5 ППЗЧРБ когато чужденец от български произход е влязъл законно на територията на Република България и не притежава виза за дългосрочно пребиваване, дирекция "Миграция" или отдел/сектори/групи "Миграция" при ОДМВР след предоставянето на писмено становище от ДАНС и след заплащането на такса за визата по Тарифа 3 за таксите, които се събират за консулско обслужване в системата на Министерството на външните работи по Закона за държавните такси, могат да издадат разрешение за пребиваване, когато държавният интерес налага това или при извънредни обстоятелства, доказани по надлежния ред със съответни документи, или след представяне на регистриран в НАП трудов договор, сключен за срок минимум шест месеца. Трудовият договор по ал. 5 не се изисква от чужденеца в случаите, когато информацията е отразена в Регистъра на уведомленията за сключване, изменение или прекратяване на трудовите договори или уведомления за промяна на работодател. Доказателствата по делото не водят до извод, че на чужденеца следва да се предостави право на постоянно пребиваване. Безспорно е установено, че чужденецът не пребивава на територията на Република България- последният е бил страната само на 30.08.2022 г.- датата, на която е сключен и трудовия му договор. Чужденецът не твърди, че има последващи влизания на територията на страната, няма доказателства, че същият е започнал до осъществява дейност по трудовото си правоотношение или фактически не може да я осъществява, както и че пребивава на посочения и деклариран от него адрес. Правилни са изводите на съда, че е налице хипотезата по чл. 10, ал. 1, т. 23, предложение второ ЗЧРБ, а именно - че чужденецът е заявил неверни данни, че има осигурено жилище, в което ще пребивава и работи по трудов договор. Данните по делото действително сочат на извод за привидност на трудовия договор на чужденеца, както и на представената декларация за осигуряване на адрес в Република България, които видно от установените факти по делото, са съставени единствено, за да получи чужденецът право на постоянно пребиваване в страната, като формално отговори на всички изисквания за представяне на документи в тази насока, предвидени в чл. 34, ал. 1 във връзка с чл. 11, ал. 5 ППЗЧРБ. Неоснователно е възражението на касатора, че отказът е незаконосъобразн, тъй като не е посочено на основание на коя от двете хипотези по чл. 10, ал. 1, т. 23 ЗЧРБ е издаден актът. Непосочването на конкретната алтернативна законова хипотеза в административния акт не е основание за отмяната му като незаконосъобразен, след като изложените в него фактически основания са ясни и категорично сочат едната от тези две хипотези. С оглед на изложеното съдът счита, че първоинстанционният съд правилно е установил приложимия закон и е преценил, че отказът на административния орган е законосъобразен, поради което решението му, с което жалбата на Б. Бакич е отхвърлена, следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора искането на ответника за присъждане на юрисконсултско възнаграждение се явява основателно. Затова на основание чл. 143, ал. 3 от АПК във вр. с чл. 78, ал. 8 от ГПК във вр. с чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ и чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ, касаторът следва да бъде осъден да заплати на Министерството на вътрешните работи разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лева. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 от АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение,