Решение № 11319 от 17.09.2012 г. на ВАС по адм. д. № 4699/2012 г.

Решение № 11319 от 17.09.2012 г. на ВАС по адм. д. № 4699/2012 г., II о., докладчик съдията Джузепе Роджери Производството е по реда на чл. 237 и сл. АПК. Предявено е искане от "Перун-91" ООД, представлявано от управителя Тодор Христов Дурев, за отмяна на решение № 1906/13.12.2011 г., по адм. дело № 542/2011 г., на Административен съд Благоевград. С доводи по чл. 239, т. 1 АПК се иска решението бъде отменено, като неправилно и върнато в същия съд за ново разглеждане от друг съдебен състав. В искането се твърди, че на осн. чл. 9, ал. 3 АПК, с оглед служебното начало, съдът е бил длъжен да укаже на страните, че не са представили доказателства, относно някои обстоятелства от съществено значение за решаване на делото, а именно, че сутерена не е изваждан от капитала на дружеството праводател "Перун" ООД. Представен е договор за покупко-продажба на недвижим имот от 30.05.1995 г., между Община Разлог и ЕФ "Токо-ие", представлявано от Илия Асенов Илчов, на който молителят се позовава, като ново писмено доказателство и за който твърди, че не е имало как да му бъде известен при решаване на делото от първата инстанция. Ответникът - Началникът на РДНСК - Югозападен район не взема отношение по подаденото искане за отмяна. Ответната страна - Кметът на община Разлог не взема отношение по подаденото искане за отмяна. Искането е подадено в сроковете по чл. 240 АПК, от надлежна страна и е процесуално допустимо, а разгледано по същество, е НЕОСНОВАТЕЛНО, по следните съображения: Договорът от 30.05.1995 г., на който се позовавал управителят на "Перун" ООД, като основание за отмяна на влязло в сила решение по чл. 239, т. 1, видно от представените по делото материали е бил известен и цитиран от него още при подаване на жалбата от 18.08.2010 г. до Регионалната дирекция за национален и строителен контрол - гр. Благоевград, против писмо с изх. № 70.00-1027/19.07.2010 г. /лист 83/, както и в жалбата му до Административен съд Благоевград от 07.07.2011 г. /лист 4/. Отмяната на влезли в сила съдебни актове е извънреден способ за защита. Поради това, че чрез него се засяга стабилитета на влезли в сила решения и разпореждания по административни дела в закона са изрично формулирани основанията за отмяна. Съгласно чл. 239, т. 1 АПК, влязлото в сила решение подлежи на отмяна, когато се открият нови обстоятелства или нови писмени доказателства от съществено значение за делото, които при решаването му не са могли да бъдат известни на страната. Новооткрито писмено доказателство, е онова писмено доказателство, за което страната не е знаела и не е могла да узнае при полагане на дължимата грижа при воденето на делото или е знаела, но не е могла да го представи по обективни причини. Договорът от 30.05.1995 г. сочен, като основание за отмяна, не представлява ново писмено доказателство по смисъла на чл. 239, т. 1 АПК, тъй като е било известно на страните при решаване на делото по същество от Административен съд Благоевград, където молителят е могъл да го представи, преди приключването му. В тази връзка направеното искане на основание чл. 239, ал. 1 АПК е неоснователно и следва да се отхвърли, поради което на основание чл. 244, ал. 1, пр. 1 АПК, Върховният административен съд, второ отделение в настоящия тричленен състав,