Решение № 8048 от 27.6.2024 г. на ВАС по адм. д. № 1585/2024 г.
ВАСПърво отделение27.06.2024 г.докладчик Весела Павлова
Диспозитив
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на Н. Д. П. за отправяне на преюдициално запитване до Съда на Европейския съюз.
ОСТАВЯ В СИЛА Решение 238 от 11.12.2023 г., постановено по адм. дело 140/2023 г. по описа на Административен съд Кюстендил.
Решението е окончателно.
Председател: /п/ СВЕТЛОЗАРА АНЧЕВА Членове: /п/ МАДЛЕН ПЕТРОВА/п/ ВЕСЕЛА ПАВЛОВА
Мотиви
Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от АПК.
Образувано е по касационна жалба на Н. Д. П. от гр. Кюстендил срещу решение 238 от 11.12.2023 г., постановено по адм. дело 140 от 2023 г. по описа на Административен съд Кюстендил (АС-Кюстендил), с което е отхвърлена жалбата му против Акт за установяване на публично държавно вземане (АУПДВ) 01-6500/5555#9 от 02.03.2023 г., издаден от заместник изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие.
В касационната жалба са изложени доводи за неправилност на обжалваното съдебно решение поради постановяването му в нарушение на материалния закон и допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Поддържа се становище, че касаторът е изпълнил всички изисквания на чл. 16 от Наредба 4/ 24.02.2015 г. Прилага преписи от протокол за кандидат-докторантски конкурс от 03.02.2003 г., от който било видно, че е държал конкурс по научна специалност и становище за опита му в сферата на агроекологията и биологичното земеделие, както и Становище по отношение на опита на Н. П. в сферата на агроекологията и биологичното земеделие, изготвено от ас. д-р инж. А. С., Институт по земеделие Кюстендил към Селскостопанската академия. Счита, че правото му на защита е нарушено предвид това, че един и същи съдия от АС Кюстендил е бил докладчик по двете административни дела. Иска да бъде отправено преюдициално запитване за приложението на чл. 29 от Регламент 1305 (ЕС) 2013 г. с оглед установяване на доказването на изискванията по Наредба 4 от 24.02.2015 г. Иска отмяна на решението със законните последици и присъждане на разноски за двете съдебни инстанции.
Ответникът заместник изпълнителният директор на Държавен фонд Земеделие гр.София не представя писмен отговор по касационната жалба. Не се представлява в съдебното заседание пред настоящия съд.
Представителят на Върховна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба.
Върховният административен съд в състав на първо отделение, за да се произнесе по жалбата, съобрази следното:
Касационната жалба е допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК от надлежна страна срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт, неблагоприятен за нея, а разгледана по същество е неоснователна.
Предмет на оспорване пред административния съд е бил Акт за установяване на публично държавно вземане 01-6500/5555#9 от 02.03.2023г., издаден от заместник изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие на основание чл.27, ал.3, ал.5 и ал.7 от ЗПЗП и чл.162, ал.2, т.8 и т.9 от ДОПК, както и чл.7, параграфи 1 и 2 от Регламент (ЕС) 809/2014 на Комисията от 17 юли 2014г. за определяне на правила за прилагането на Регламент (ЕС) 1306/2013 на Европейския парламент и Съвета по отношение на интегрираната система за администриране и контрол, мерките за развитие на селските райони и кръстосаното съответствие, във връзка с влязъл в сила акт за прекратяване на биологичен ангажимент по мярка 11 Биологично земеделие от ПРСР 2014-2020 с изх. 01-6500/5555 от 18.07.2018г. на ДФЗ-РА.
За да отхвърли жалбата на Н. Д. П., първоинстанционният съд е приел, че оспореният АУПДВ на заместник - изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие е издаден от компетентен орган, както и че същият е материално и процесуалнозаконосъобразен. За да направи този си извод, съдът се е позовал на разпоредбата на чл. 27, ал. 3. ал. 5 и ал. 7 от ЗПЗП, според който Разплащателна агенция - ДФЗ е длъжна да предприеме необходимите действия за събиране на недължимо платени и надплатени суми по схеми за плащане и проекти, финансирани от европейските фондове и държавния бюджет.
Прието е в обжалваното решение, че оспореният акт е издаден в съответствие с приложимия закон. Съдът е съобразил, че са осъществени материалноправните предпоставки по чл.15, ал.1 от Наредба 4 от 24.02.2015г. за прилагане на мярка 11 Биологично земеделие, както и че разпоредбата задължава земеделския стопанин при прекратен на посоченото основание биологичен ангажимент да възстанови 100 % от получената финансова помощ. Платежните документи доказвали изплатената субсидия по процесната мярка 11 в общ размер от 74 850,93лв., включваща субсидията в размер на 33 696,52лв. за кампания 2015 по заявление с УИН 10/300615/56267 и субсидията в размер на 41 154,41лв. за кампания 2016 по заявление с УИН 10/090716/59796, т.е. сумата определена от органа.
На следващо място, съдът е отчел, че към момента на съдебното производство не е изтекла давността по чл.171, ал.1 ДОПК, както и абсолютната такава по ал. 2 на чл. 171 ДОПК.
По изложените съображения, съдът е заключил, че актът е издаден в съответствие със закона и неговата цел и е отхвърлил жалбата на Н. Д. П..
Решението е валидно, допустимо и правилно.
1.По отношение искането на касационния жалбоподател за отправяне на преюдициално запитване до Съда на ЕС за приложението на чл. 29 от Регламент /ЕС/ 1305/2013 с оглед установяване на доказването на изискванията по Наредба 4 от 24.02.2015 г., т.е. дали изчерпателно и формално са посочени начините на изпълнение на изискванията на чл. 16 от Наредба 4 или същите могат да се доказват и по всички допустими способи по ГПК:
Съгласно чл. 628 ГПК, приложим в съответствие с чл.144 АПК, за тълкуване на разпоредба от правото на Европейския съюз е необходимо това да е от значение за правилното решаване на делото от българския съд. В конкретния случай искането за отправяне на преюдициално запитване следва да се отклони, защото значението и смисълът на посочените норми на общностното право са пределно ясни и не пораждат съмнение относно неговото тълкуване. Не са поставени въпроси, които да се отнасят до приложение на националните норми, които да противоречат на норма на правото на Европейския съюз, чието тълкуване следва да се извърши по реда на преюдициалното запитване.
- Настоящият касационен състав споделя извода на първоинстанционния съд за законосъобразност на оспорения АУПДВ и съгласно чл. 221, ал. 2, изр. 2 АПК изцяло възприема мотивите в обжалваното решение.
Не е спорно по делото, че жалбоподателят е одобрен за участие по мярка 11 Биологично земеделие, направление Биологично растениевъдство на Програмата за развитие на селските райони за периода 2014-2020 г. (ПРСР). Въз основа на подадени от него заявления с УИН 10/300615/56267 и с УИН 10/090716/59796, от ДФЗ-РА са му изплатени субсидии по направление Биологично растениевъдство, съотв. на 12.03.2016 г. в размер на 33 696,52 лв. за кампании 2015 и на 15.05.2017 г. в размер на 41 154,41 лв. за кампания 2016, което е видно от представените от органа платежни документи.
В резултат на извършени административни проверки за спазване на поет биологичен ангажимент по процесната мярка 11 в кампания 2017 г., органът е констатирал, че жалбоподателят не е изпълнил изискванията на чл.16, ал.1, ал. и ал.3 от Наредба 4/2015г. за преминато агроекологично или биологично обучение, както и че не е доказал наличие на опит в извършването на направлението, което е избрал да прилага.
Правилно и съответно на доказателствения материал първоинстанционният съд е съобразил, че са осъществени материалноправните предпоставки по чл.15, ал.1 от Наредба 4 от 24.02.2015г. за прилагане на мярка 11 Биологично земеделие, който предвижда правомощие на Държавен фонд "Земеделие" за едновременно прекратяване на поетия ангажимент и предприемане на действия по възстановяване на получената финансова помощ по съответното направление, като подпомаганите лица възстановяват 100 % от получената финансова помощ, когато не са изпълнили изискванията по чл. 16, ал. 1 и/или ал. 2, какъвто е настоящият случай.
Във връзка с гореизложеното следва, че материалноправно изискване за издаване на процесния АУПДВ за възстановяване на получената финансова помощ по мярка 11, е ДФЗ да е прекратил биологичния ангажимент на земеделския стопанин на основание чл.15, ал.1 от Наредбата поради неизпълнение на задълженията по чл.16, ал.1 и/или ал. 2 от Наредбата, т.е. предпоставка за упражняване на правомощието на органа за събиране на недължимо платената сума, респ. за издаване на АУПДВ, е наличието на влязъл в сила административен акт за прекратяване на поетия от жалбоподателя биологичен ангажимент.
В случая от събраните доказателства се установява, че с влязло в сила съдебно решение 49 от 26.02.2019 г. по адм. дело 423 от 2018 г. на Административен съд Кюстендил е отхвърлена жалбата на лицето срещу Акт с изх. 01-6500/5555 от 18.07.2018 г. на ДФЗ, с който на основание чл.15, ал.1 от Наредба 4 от 24.02.2015г. е прекратен поетият от жалбоподателя биологичен ангажимент по мярка 11 Биологично земеделие от ПРСР 2014 - 2020г. за кампания 2017 г. поради неспазване изискването на чл. 16 , ал. 1 и ал. 2 от Наредба 4/2015 г. Представените писмени доказателства от страна на касатора във връзка с твърдението му за изпълнение на условията по чл. 16 от Наредба 4/2015 г. не променят извода на АС Кюстендил за законосъобразност на оспорения АУПДВ, доколкото въпросът за изпълнение на посочените изисквания е разрешен с влязъл в сила съдебен акт, с който е отхвърлена жалбата на Н. П. срещу акта за прекратяване на поетия многогодишен агроекологичен ангажимент.
На следващо място, размерът на получената сума не се оспорва от касатора и представените по делото платежни документи доказват изплатена субсидия по процесната мярка 11 в общ размер от 74 850,93 лв. Следователно публичното държавно вземане е правилно определено в акта както по основание, така и по размер. В тази връзка компетентният орган правилно е приложил материалния закон спрямо установените в производството факти, до който извод е достигнал първостепенният съд.
Неоснователно е твърдението на касатора за неправилност на обжалвания съдебен акт поради обстоятелството, че и по двете дела съдията докладчик е едно и също лице. Жалбоподателят не е твърдял основание за отвод по второто дело и такова не е заявено пред първата инстанция, а сега направеното изявление пред касационната инстанция не е своевременно, поради което не се констатира нарушено право на защита на лицето.
Въз основа на гореизложеното и доколкото не се установява наличието на отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК, обжалваното съдебно решение, като валидно, допустимо и правилно, следва да бъде оставено в сила.
При този изход на спора, в полза на страните не следва да се присъждат разноски на касатора поради отхвърляне на касационната жалба и на ответника поради липса на искане и на доказателства за направени такива.
Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, състав на първо отделение,