Решение № 4452 от 26.4.2023 г. на ВАС, VI о.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. 119 от Кодекса за социално осигуряване (КСО). Образувано е по касационна жалба на директора на Териториално поделение на Националния осигурителен институт /ТП на НОИ/-Пазарджик, против Решение 510/15.06.2022 г., постановено по адм. дело 1253/2021г. по описа на Административен съд Пазарджик, с което по жалба на Т. Тодорова , [ЕГН] от гр. Велинград,[улица] е отменено Решение 1012-12-299-1/19.10.2021 г. на директора на ТП на НОИ Пазарджик и потвърденото с него Разпореждане 122-00-810-4/13.09.2021 г. на ръководителя на ръководителя на осигуряването за безработица, издадено на основание чл. 114, ал. 1 от КСО. Изложени са оплаквания за незаконосъобразност на съдебния акт поради необоснованост и постановяването му в противоречие с материалния закон - касационни основания по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК. Според касатора неправилно първоинстанционният съд е кредитирал събраните в хода на съдебното производство доказателства, като по този начин е направил грешни правни и фактически изводи относно възникване на основанието за осигуряване по смисъла на чл. 10 от КСО и качеството на осигурено лице по смисъла на § 1 т. 3 от ДР на КСО. Настоява за отмяна на решението и постановяване на друго такова, по съществото на спора, с което да се отхвърли жалбата против оспореното решение и потвърденото с него разпореждане. Претендира разноски. Ответникът по касация Т. Тодорова чрез адв.Ценова заявява становище за неоснователност на касационната жалба.Претендира разноски. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за недопустимост и неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, шесто отделение, счита касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 от АПК, от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК, за която решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт. Съгласно чл.119 от КСО в сила от 01.01.2019г решенията на административните съдилища подлежат на касационно обжалване по реда на АПК с изключение на жалбите,постановени срещу актове по реда на чл.117 ал.1 т.1,т.2,б. б ,буква д - за суми ,букви е и ж .В конкретния случай оспореното решение на Директора на ТП на НОИ Пазарджик пред АС-Пазарджик е издадено спрямо акт,с който на осн. чл.114 ал.1 от КСО се разпорежда лицето да възстанови недобросъвестно получено парично обезщетение за безработица.Ето защо и спрямо него не приложимо се явява правилото на чл.119 вр. чл.117 ал.1 т.2 б. д КСО,доколкото тази разпоредба визира разпорежданията по чл.114 ал.3 и 4 от КСО/ а в случая разпореждането е по чл.114 ал.1 от КСО/ и посочва паричен критерий за недопустимост на касационното обжалване- .В случая сумата,която се претендира от осигурителните органи е в размер на 921,69лв главница и 116,97лв лихва,като в случая не може да намери приложение по аналогия разпоредбата на чл.160 ал.7 от ДОПК,съгласно която при въвеждането на паричен критерий за допустимост на касационното обжалване не се включват начислените лихви.Доколкото подобно разрешение липсва в КСО,а измененията са направени с един и същ изменителен закон,то и липсва основание да се приеме,че законодателят е целял да въведе идентичен критерий за недопускане на касационен контрол на решенията на административните съдилища по ДОПК и по КСО.Ето защо и касационната жалба е допустима. Като извърши служебна проверка на основание чл. 218, ал. 2 от АПК и въз основа на фактите, установени от Административен съд - Пазарджик, съгласно чл. 220 от АПК, настоящият съдебен състав намира касационната жалба за основателна. Предмет на съдебен контрол в производството пред Административен съд Пазарджик е Решение 1012-12-299-1/19.10.2021 г. на директора на ТП на НОИ Пазарджик с което е отхвърлена жалбата на Т. Тодорова, подадена по реда на чл. 117, ал. 1, т. 2 от КСО, против и Разпореждане 122-00-810-4/13.09.2021 г. на ръководителя на ръководителя на осигуряването за безработица, издадено на основание чл. 114, ал. 1 от КСО, с което е разпоредено Т. Тодорова да възстанови добросъвестно получените от нея парични обезщетения за безработица за периода от 27.03.2020 г. до 30.06.2020 г. в размер на 921,69 лева главница и 116,97лв лихва. От фактите по делото е установено, че на 09.03.2020 г. е сключен Трудов договор 33 от 09.03.2020 г. между Цветанов Фаст Фууд" ЕООД, в качеството му на работодател и Т. Тодорова, в качеството ѝ на служител, на длъжност сервитьор , с уговорено месечно възнаграждение в размер на 1000 лева. Договорът е прекратен на 27.03.2020 г. Т. Тодорова е подала заявление с вх. 245 от 03.04.2020 г. в Дирекция Бюро по труда гр. Велинград за отпускане на парично обезщетение за безработица (ПОБ) на основание чл. 54а от КСО, като в него е декларирала, че правоотношението ѝ с Цветанов Фаст Фууд ЕООД, [ЕИК] е прекратено със Заповед 6, считано от 27.03.2020 г. На Т. Тодорова първоначално е отпуснато парично обезщетение за безработица с Разпореждане 122-00-810-1 от 21.04.2020 г. на основание чл. 54ж, ал.1 и във вр. с чл. 54а, ал.1, чл. 54б, ал. 1 и чл. 54в, ал. 1 от КСО. Обезщетението е отпуснато за периода от 27.03.2020 г. до 26.09.2020 г. в размер на 14,63 лева дневно, като паричното обезщетение за безработица за периода от 27.03.2020 г. до 30.06.2020 г. е изплатено на лицето. На 08.07.2020 г. в ТП на НОИ Пазарджик е получено уведомително писмо Ц1029-12- 389#1 от ТП на НОИ Монтана за извършена проверка в Цветанов Фаст Фууд ЕООД, [ЕИК], обективирана в констативен протокол КВ-5-11-00777968 от 30.06.2020 г. При проверката е установено и декларирано лично от собственика и управител на дружеството Г. Цветанов, че от регистрацията на дружеството то не е извършвало търговска дейност и не е сключвало договори с лица и няма информация кой извършва дейност и сключва договорите. В тази връзка от контролните органи на НОИ са предприети действия по реда на чл. 4, ал. 10, т. 4 от Наредба Н-13 от 17.12.2019 г. за съдържанието, сроковете, начина и реда за подаване и съхранение на данни от работодателите, осигурителите за осигурените при тях лица, както и от самоосигуряващите се лица за заличаване на подадените данни по чл. 5, ал. 4, т. 1 от КСО. Подадените данни са заличени във връзка с влезли в сила задължителни предписания ЗД-1-11-00778696 от 30.06.2020 г. (същите не се установява да са обжалвани от осигурителя). Във връзка с получения констативен протокол КВ-5-11-00777968 от 30.06.2020 г. на контролните органи на ТП на НОИ Монтана, на основание чл. 55 от Административнопроцесуалния кодекс с Разпореждане 122-00-810-2 от 22.07.2020 г. е отменено Разпореждане 122-00-810-1 от 21.04.2020 г. С Разпореждане 122-00-810-3 от 22.07.2020 г. е отказано отпускане на парично обезщетение за безработица с мотив при извършена проверка от контролните органи на НОИ е установено, че г-жа Тодорова не е упражнявала трудова дейност при осигурителя Цветанов Фаст Фууд ЕООД за нея не е възникнало основание за осигуряване по смисъла на чл. 10 от КСО и § 1, ал. 1, т. 3 от Допълнителните разпоредби на КСО. Разпореждане 122-00-810-3 от 22.07.2020 г. и Разпореждане 122-00-810-2 от 22.07.2020 г. са обжалвани от Т. Тодорова пред Директора на ТП на НОИ Пазарджик. На основание чл. 117, ал. 3 от КСО с Решение Ц1012-12-98#1 от 02.09.2020 г. на Директора на ТП на НОИ Пазарджик са потвърдени Разпореждания 122-00-810-2 от 22.07.2020 г. и 122-00-810-3 от 22.07.2020 г. Решението е връчено на 08.09.2020 г. на посочения от г-жа Тодорова адрес за кореспонденция, но на лицето М. Кошеджийска. С оглед горните разпореждания от 22.07.2020 г., за неоснователно полученото парично обезщетение за безработица на основание чл. 54ж, ал. 3 и във връзка с чл. 114, ал. 1 от КСО е издадено и Разпореждане 122-00-810-4 от 13.09.2021 г., с което Т. Тодорова е задължена да възстанови недобросъвестно получено парично обезщетение за безработица за периода от 27.03.2020 г. до 30.06.2020 г. в размер на 921.69 лв. - главница и 116.97 лв. - дължима лихва от датата на неоснователно полученото парично обезщетение до датата на разпореждането. Същото е обжалвано от Тодорова, като е потвърдено с Решение 1012-12-299#1 от 19.10.2021 г. на Директора на ТП на НОИ Пазарджик. С обжалваното решение административният съд е отменил оспорения пред него административен акт и потвърденото с него разпореждане. За да постанови този резултат, първоинстанционният съд е счел, че решението на директора на ТП на НОИ, както и потвърденoтo с него разпорежданe, e издаденo от компетентен по смисъла на чл. 117, ал. 1 от КСО орган, в изискуемата писмена форма и e подробно мотивиранo, при спазване на административнопроизводствените правила, но при неправилно приложение на материалния закон. Съдът е приел, че Тодорова безспорно е полагала труд в полза на дружеството, поради което е възникнало осигурително правоотношение, респ. тя е придобила качеството "осигурено лице" по смисъла на легалното определение, дадено с § 1, ал.1, т. 3 от КСО, т.е. налице е спорната предпоставка за отпускане на парично обезщетение за безработица. Първоинстанционният съд основава доводите си за това, че въпреки липсата на доказателства дружеството да е извършвало търговска дейност, Тодорова е полагала труд като главен сервитьор в заведение Централ в гр.Велинград,като същото се доказвало с представения договор за съвместна дейност между работодателя й Цветанов Фаст Фууд ЕООД и Бул Корект ЕООД,а това също така се основавало и на свидетелските показания на свидетелите Попов и Спасов. Настоящият касационен състав намира, че обжалваното решение е валидно и допустимо, но неправилно. Върховният административен съд многократно е имал възможност да се произнесе, че от съдържанието на легалното определение за осигурено лице следва, че едно от условията, на които трябва да отговаря лицето, за да се счита за осигурено, е да извършва трудова дейност, за която подлежи на задължително осигуряване по чл. 4 от КТ. Не съществува идентичност на трудовото и на осигурителното правоотношение. Наличието на трудово правоотношение в повечето случаи води до възникване и на осигурително правоотношение, но не е достатъчно. Легална дефиниция за понятието "осигурено лице" е дадена в § 1, ал. 1, т. 3 от КСО, според която "осигурено лице" е физическо лице, което извършва трудова дейност, за която подлежи на задължително осигуряване по чл. 4 и чл. 4а ал. 1 и за което са внесени или дължими осигурителни вноски. Според чл. 10, ал. 1 от КСО, осигуряването възниква от деня, в който лицата започват да упражняват трудова дейност по чл. 4 или чл. 4а ал. 1 и за който са внесени или дължими осигурителни вноски и продължава до прекратяването й. Предвид това, изискването на законовата разпоредба, съдържаща определението за "осигурено лице" по смисъла на КСО е лицето реално да осъществява трудова дейност въз основа на трудово правоотношение. Лице, за което не е доказано, че е извършвало трудова дейност, не може да има качеството осигурено лице, независимо дали за него са подавани данни в НАП, дори и в случаите на внасяни осигурителни вноски, какъвто не е процесният. От данните по делото е установено, че на 08.07.2020 г. в ТП на НОИ Пазарджик е получено уведомително писмо Ц1029-12- 389#1 от ТП на НОИ Монтана за извършена проверка в Цветанов Фаст Фууд ЕООД, [ЕИК], обективирана в констативен протокол КВ-5-11-00777968 от 30.06.2020 г.При проверката е установено и декларирано лично от собственика и управител на дружеството Г. Цветанов, че от регистрацията на дружеството то не е извършвало търговска дейност и не е сключвало договори с лица и няма информация кой извършва дейност и сключва договорите.В тази връзка от контролните органи на НОИ са предприети действия по реда на чл. 4, ал. 10, т. 4 от Наредба Н-13 от 17.12.2019 г. за съдържанието, сроковете, начина и реда за подаване и съхранение на данни от работодателите, осигурителите за осигурените при тях лица, както и от самоосигуряващите се лица за заличаване на подадените данни по чл. 5, ал. 4, т. 1 от КСО. Подадените данни са заличени във връзка с влезли в сила задължителни предписания ЗД-1-11-00778696 от 30.06.2020 г. (същите не се установява да са обжалвани от осигурителя).В тази насока следва да се обсъди и противоречивото извод на първоинстанционния съд досежно оспорената истинност на представения по делото трудов договор на ответницата по касация.От заключението на назначената съдебно графологическа експертиза по безспорен начин се установява,че подписът за Ръководител в трудовия договор не е положен от представляващия дружеството Г. Цветанов.Необоснован и неподкрепен с каквито и да е било събрани в хода на съдебното производство доказателства,е изводът на първоинстанционния съд,че този трудов договор е подписан от упълномощено от управителя лице- служител човешки ресурси.При налична декларация от представляващия дружеството, че от регистрацията на дружеството то не е извършвало търговска дейност и не е сключвало договори с лица и няма информация кой извършва дейност и сключва договорите,което следва да се тълкува като признание за неизгодно обстоятелство при налични доказателства за липсата на подадени ГДД през изследвания период и при липсата на данни за назначено подобно лице или за упълномощаване от страна на дружеството осигурител, подобен извод на съда се явява явно необоснован.Очевидно е,че друго лице с неустановена самоличност е положило подпис в трудовия договор,обосноваващ не само наличието на трудово,но и за нуждите на конкретното производство и на осигурително отношение с Тодорова.Този факт сам по себе си не би могъл да обоснове и наличието на изпълнявани от лицето трудови функции по конкретния трудов договор.В тази насока следва да се съобрази и обстоятелството,че в случая усилията на първоинстанционния съд и ответника по касация са били насочени към доказване на полагането на труд в заведението Централ ,а същността на спора е дали Тодорова е била осигурено лице с осигурител Цветанов Фаст фууд ЕООД и възникнало ли е за процесния период осигурително правоотношение.Отговорът на този въпрос е отрицателен и същият се основава на събраните в рамките на първоинстанционното производство доказателства. За установяване на придобития осигурителен стаж нормите на чл. 40, ал. 1 и ал. 2 от Наредбата за пенсиите и осигурителния стаж (НПОС) изрично изискват писмени доказателства и изключват допустимостта на свидетелските показания. Ответницата по касация не е представила нито трудова,нито осигурителна книжка в подкрепа на съществуването на осигурително отношение.Не е представено дори и копие на уведомлението по чл.62 от КТ,което работодателят е длъжен да предостави на работника при постъпване на работа.В тази насока представения договор за сътрудничество и съвместна дейност не би могъл да замести липсващите писмени доказателства за установяване на осигурителното правоотношение.Ето защо и липсващите писмени доказателства за установяване на осигурителното отношение не биха могли да бъдат заместени от свидетелски показания,които безкритично са кредитирани,без да се вземе под внимание периода на твърдения да е упражняван труд- 09-27.03.2020г,в който за пръв път в новата история на страната ни бе въведено извънредно положение и на практика голяма част от търговската дейност на питейните заведения бе на практика ограничена/ решение 8130/05.07.2021г по адм. Дело 4627/2021г на ВАС VI отд./. Все в тази насока следва да се коментират и изводите на първоинстанционния съд досежно връчването на разпореждания 122-00-810-3 от 22.07.2020 г. и Разпореждане 122-00-810-2 от 22.07.2020 г.,с първото от които е отменено отпуснатото обезщетение при безработица,а с второто е отказано предоставянето на подобно. Същите няма спор са обжалвани от Т. Тодорова пред Директора на ТП на НОИ Пазарджик. На основание чл. 117, ал. 3 от КСО с Решение Ц1012-12-98#1 от 02.09.2020 г. на Директора на ТП на НОИ Пазарджик са потвърдени Разпореждания 122-00-810-2 от 22.07.2020 г. и 122-00-810-3 от 22.07.2020 г. Решението е връчено на 08.09.2020 г. на посочения от г-жа Тодорова адрес за кореспонденция, но на лицето М. Кошеджийска.Страните не спорят,че лице с име М. Кошеджийска е баба на Т. Тодорова,както и че живее на адреса,на който са връчени съобщенията.Дори да се приеме възражението на Тодорова,че връчването на съобщението за решението на Директора на ТП на НОИ Пазарджик не е коректно,то същата е научила най късно за постановяването му с първото запознаване на нейния пълномощник с преписката на 12.01.2022г,видно от отбелязването на същото в контролния лист по делото и поради тази причина е направила и възражението си в първото по делото с.з. на 13.01.2022г.Очевидно е ,че в хода на производството Тодорова не се е възползвала от правото си да оспори посоченото решение на административния орган,поради което и същото се е стабилизирало като административен акт,поради което и понастоящем обвързва с констатациите си,че Тодорова не е имала правото да получи обезщетение за безработица в процесния период. При наличие на доказателства, безспорно установяващи неизвършването на стопанска/търговска дейност от дружеството през периода март 2020 г., не може да бъде подкрепен формираният от съда извод за осъществяването от лицето на трудова дейност в полза на ЕООД Цветанов Фаст Фууд .Доказателства в подкрепа на твърденията, че дружеството е осъществявало реално търговска дейност, както и че Тодорова е осъществявала трудова дейност в полза на това конкретно дружество липсват. Съгласно чл. 114, ал. 1 от КСО, недобросъвестно получените суми за осигурителни плащания се възстановяват от лицата, които са ги получили, заедно с лихвата по чл. 113.. Правилно е прието от ръководителя на осигуряването при безработица, че по отношение на Т. Тодорова са изплатени парични обезщетения за безработица, но при извършени проверки е установено, че Т. Тодорова не е извършвала трудова дейност в ЕООД Цветанов Фаст Фууд , за която да подлежи на осигуряване.В тази насока е съобразено,че с предходните влезли в сила разпореждания от 22.07.2020г е отменено разпореждането от 21.04.2020г за отпускане на парично обезщетение за безработица и е отказано отпускането му,поради невъзникнало основание за осигуряване на лицето по смисъла на чл.10 КСО вр § 1 ал.1 т.3 ДР на КСО. Поради това законосъобразно ръководителя на осигуряването при безработица при ТП на НОИ Пазарджик е постановил разпореждане за възстановяване на добросъвестно получени суми. Неправилно и необосновано първоинстанционният съд не е съобразил отсъствието на предпоставките за възникване на осигурителното правоотношение и необосновано е приел, че органите на НОИ незаконосъобразно са разпоредили възстановяване на неоснователно получените парични обезщетения. При постановяване на решението си първоинстанционният съд е достигнал до необосновани спрямо доказателствата по делото изводи и е приложил неправилно материалния закон, поради което и при наличие на касационните основания по чл. 209, т. 3, предл. 1 и 3 от АПК, неправилното съдебно решение следва да се отмени. Доколкото спорът е изяснен от фактическа и правна страна и не се налага извършване на нови процесуални действия, вместо първоинстанционното решение следва да бъде постановено друго, по съществото на спора, с което да се отхвърли жалбата на Т. Тодорова против Решение 1012-12-299-1/19.10.2021 г. на директора на ТП на НОИ Пазарджик и потвърденото с него Разпореждане 122-00-810-4/13.09.2021 г. на ръководителя на ръководителя на осигуряването за безработица, издадено на основание чл. 114, ал. 1 от КСО. При този изход на спора,заявеното с касационната жалба искане за присъждане на разноски за двете съдебни инстанции се явява основателно- на касатора следва да се присъдят разноски за ДТ в касационното производство- 200 лв и юрисконсултско възнаграждение в размер на по 100 лв за всяка от инстанциите/ чл.24 от НЗПрП/ или общо сумата от 400 лв. Мотивиран така и на основание чл. 221, ал. 2, изр. 1 и чл. 222, ал. 1 АПК, Върховният административен съд - шесто отделение,