Решение № 13254 от 8.10.2019 г. на ВАС по адм. д. № 4567/2019 г.

Решение № 13254 от 8.10.2019 г. на ВАС по адм. д. № 4567/2019 г., VIII о., докладчик съдията Емилия Иванова Производството е по реда на чл. 209 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на Началник отдел "Оперативни дейности" - Пловдив в Главна дирекция "Фискален контрол" при ЦУ на НАП, чрез юрисконсулт И. Кръчмарова срещу решение № 308/12.02.2019 г., постановено по адм. д. № 3596 по описа на Административен съд гр. Пловдив за 2018 г. С атакуваното решение по жалба на "Тангра" ЕООД е отменена заповед за налагане на принудителна административна мярка /ЗПАМ/№ ФК-172-0297213 от 29.10.2018 г. издадена от същия административен орган. Според касатора, решението е неправилно поради липса на фактически констатации от страна на въззивната инстанция, довело до правораздаване в противоречие със законовите норми. По делото не са налице доказателства, че задълженото лице не е знаело, че не се изпращат такива данни. Въпреки това този "положителен за нарушителя факт" е приет за установен от съда. В решението никъде не е посочено, въз основа на кои доказателства се приема, че лицето не е знаело и че умишлено не е манипулирало фискалното устройство, за да не изпраща данни. Задължението за изправността на фискалното устройство е изцяло на задълженото лице и неправилно от съд с вменена такава отговорност на НАП. Ответникът - "Тангра" ЕООД, в представено по делото писмено становище намира, че касационната жалба е процесуално допустима, но неоснователна. Твърденията в нея са бланкетни, повърхностни, неясни и необосновани. Касаторът не е посочил в какво точно се изразява погрешно формираното убеждение на съда. Не са мотивирани и твърденията за неправилност на решението. В тежест на административния орган е да установи предпоставките за налагане на ПАМ, като в конкретния случай това не е сторено. Нормата на ЗДДС не предвижда издаване на ПАМ в случаите когато фискалното устройство не изпраща данни към НАП, а само когато няма установена дистанционна връзка с НАП. Такова нарушение според доказателствата по делото не е налице. Моли, решението да бъде оставено в сила, като правилно и законосъобразно. Претендира присъждане на разноски, съгласно приложени доказателства за плащането им. Върховна административна прокуратура, чрез участвалия по делото прокурор, намира подадената касационна жалба за процесуално допустима, а по същество за неоснователна. При липсата на извършено нарушение, правилни са изводите на решаващият състав за незаконосъобразност на издадената заповед за налагане на ПАМ. Върховен административен съд, състав на Осмо отделение, като се запозна с твърденията на страните, събраните по делото доказателства и при спазване изискванията на чл. 218, ал. 1 и 2 от АПК, намира следното: Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена от надлежна страна, в законовия срок по чл. 211, ал. 1 от АПК и срещу акт, който подлежи на инстанционен контрол. Разгледана по същество е неоснователна. Предмет на обжалване пред АС-Пловдив, е била заповед за налагане на принудителна административна мярка № ФК-172-0297213/29.10.2018 г. издадена от Началник отдел "Оперативни дейности"-Пловдив, при главна Дирекция "Фискален контрол" при ЦУ на НАП. На основание чл. 186, ал. 1, т. 3 и чл. 187, ал. 1 от ЗДДС, за извършено нарушение по чл. 7, ал. 3 от Наредба Н-18/13.12.2006 г. за регистриране и отчитане на фискални устройства на продажбите в търговските обекти, изискванията към софтуерите за управлението им и изисквания към лицата, които извършват продажби чрез електронен магазин /за краткост Наредба № Н-18/13.12.2006 г./, търговският обект стопанисван от дружеството е запечатан и достъпът до него е забранен за седем дни. Съдът е приел, че ответникът не се е справил с възложената му доказателствена тежест, като не е установил в условията на пълно насрещно доказване факта на твърдяното нарушение на правилото на чл. 7, ал. 3 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г. Неоснователно в административния акт се сочи, че фискалното устройство не е имало изградена дистанционна връзка с НАП. Такава връзка е изградена и функционира, като това е установено в хода на проверката осъществена от органите по приходите. Фактът, че т. нар. дневни финансови отчети с нулиране на фискалното устройство за всеки ден, не са постъпвали в Информационната система на НАП е обстоятелство, което е извън знанието на лицето. Отчетите са изпращани ежедневно, като във паметта на устройството е запазена информация за осъществения оборот за процесния период. Нещо повече в ПИП от 16.10.2018 г. е вписано, че след проведен тест от представител на поддържащата фирма е констатирано " тестът показа наличие на връзка в реално време". При спазване правилата на Наредба Н-18/2006 г. при нарушаване на дистанционната връзка или невъзможност за изпращане на данни следва блокиране на фискалното устройство. Задълженото лице не е могло да знае за възникналия проблем, а от данните по делото еднозначно се налага извод, че в момента, в който проблемът е сведен до знанието му той е отстранен и то преди издаване на процесната ПАМ. Въз основа на горното първоинстанционният съд е приел, че административният орган неправилно е подвел фактите от обективната действителност, като нарушение на разпоредбите на чл. 7, ал. 3 от Наредба № Н-18/2006 г. във връзка с чл. 118, ал. 2 и ал. 4, т. 3 от ЗДДС, което му е дало основание за налагане на ПАМ по реда на чл. 186, ал. 3 във връзка с ал. 1, т. 3 от ЗДДС. Издадената заповед е в противоречие на материално правните норми и е отменена като незаконосъобразна. Решението е правилно. Обосновано и в съответствие със закона първоинстанционният съд е приел, че административният орган не е доказал по несъмнен начин извършването на цитираното в заповедта нарушение, за да се приеме, че заповедта е издадена в съответствие с материалния закон. Неоснователно в касационната жалба се поддържа, че "не са налице доказателства, че задълженото лице не е знаело, че не се изпращат такива данни". С оглед фактите, на които основава прилагането на ПАМ, в тежест на административния орган е да докаже, че лицето е манипулирало фискалното устройство и поради тази причина в НАП не са постъпвали данни от него. Тези факти не са установени по преписката, напротив органите по приходите са извършили проверка и са констатирали, че в книгата за дневни финансови отчети се съдържат такива за периода от 12.03.2018 г. до 16.10.2019 г. А и при извършен тест от представител на поддържащата фискалното устройство фирма е констатирано, че данни се предават до НАП в реално време. Налично е и удостоверение, че за ФУ има изградена връзка с НАП. Доказателства, че устройството е манипулирано не се съдържат в приложените по делото доказателства. Мотивите на АС-Пловдив са подробни и анализират установената по делото фактическа обстановка, като в тях се обосновава извод за липсата на доказателства относно извършено нарушение по чл. 7, ал. 3 от Наредба № Н-18/2006 г., представляващо липса на изградена дистанционна връзка с НАП. Настоящият съдебен състав споделя изцяло мотивите на обжалваното решение. Съобразно изложената фактическа обстановка и след преценка на доказателствения материал по делото поотделно и в неговата съвкупност, настоящият съдебен състав счита, че административният орган не се е справил с доказателствената тежест да установи по несъмнен начин извършването на нарушението, респ. предпоставката, за да бъде приложена принудителната мярка. Достигайки до този извод, първоинстанционният съд е постановил мотивирано решение, което следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора, в полза на ответника следва да бъдат присъдени и сторените в настоящото производство разноски в размер на 600 лв., за заплащането на които по делото са приложени доказателства. По изложените по-горе съображения и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, състав на Осмо отделение