Решение № 11546 от 13.12.2022 г. на ВАС, VI о.

Производство по реда на глава дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба от В. Михайлов с адрес в гр. София против решение 2181 от 1.04.2022г. на Административен съд София град по адм. дело 4910/2021г. С него се отхвърля жалба на В. Михайлов против неоснователно бездействие на директора на Дирекция Инспекция по труда Софийска област със седалище в гр. София за изпълнение на задължение, пряко произтичащо от разпоредбата на чл. 358, ал. 3 от КТ - служебно изпращане на съда на искова молба, подадена до некомпетентен орган- искане вх. 18037664/10.04.2018г., вх. 19102051/22.08.2018г., вх. 19108988/2.10.2018г., вх. 18117914/16-11-2018г. и вх. 19011961/6.02.2019г. Поддържа доводи за неправилност на решението, вследствие нарушение на материалния закон - отменително основание по чл. 209, т. 3 АПК, поради което се иска отмяната му. Ответникът, директорът на Дирекция инспекция по труда София област чрез процесуален представител взема становище за неоснователност на жалбата. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата. Върховен административен съд, шесто отделение като взе предвид касационната жалба с доводите в нея, обжалвания акт и изискванията на закона констатира следното: Производството пред административния съд е образувано по жалба на касатора с искане до административния съд на основание чл. 256, ал. 3 АПК да постанови решение, с което да осъди директора на Дирекция Инспекция по труда София област да изпълни задължението, произтичащо пряко от разпоредбата на чл. 358, ал. 3 от Кодекса на труда /КТ/, а именно подадените документи от Михайлов с входящи номера от 10.04.2018г., 22.08.2018г., 2.10.2018г., 16.11.2018г. и от 6.02.2019г. подавани до некомпетентен орган за разглеждане и разрешаване на трудови спорове- дирекция Инспекция по труда Софийска област, съдържащи искания по чл. 404, ал. 3 и 6 от КТ за установяване размера на неизплатените му трудови възнаграждения и обезщетения след прекратяване на трудовия договор и за предписване на работодателя да му ги изплати, да бъдат препратени със забава, служебно от некомпетентния орган на Софийски Районен съд по образуваното гражданско дело 47068/2019г. за разглеждане и решаване по компетентност. Съдът е разгледал по същество жалбата, която отхвърли като неоснователна. Установил, че кореспонденцията между жалбоподателя и ответника не в хипотеза на подадени искови молби, поради което за ответника не е възникнало задължение на основание чл. 358, ал. 3 КТ. Така постановеното решение е правилно. Разпоредбата на чл. 358, ал. 1 от КТ предвижда ,че исковете по трудови спорове се предявяват в сроковете посочени в т.1 3, като според ал. 3 срокът по ал. 1 не се смята пропуснат ако преди изтичането му исковата молба е подадена до некомпетентен орган. В този случай исковата молба се препраща служебно на съда. Съдът от приложената административна преписка е установил, че жалбоподателят е подавал с цитираните входящи номера писма/сигнали до директора на Инспекция по труда София област и се е формирала кореспонденция, като от нейния характер и съдържанието на подаваните писма и сигнали правилно е приел, че не става въпрос за искови молби до съд, пред некомпетентен орган за разрешаване на правен спор. Поради това не е възникнало задължение на ответника в хипотезата на чл. 358, ал. 3 от КТ. Разпоредбата на чл. 358 ал. 3 от КТ не предвижда задължение за действие или бездействие с квалификация по чл. 256 АПК с административно правен характер, за което да се формира спор подсъден на административните съдилища. От друга страна, следва да е налице искова молба с фактическо основание и петитум и ответник, адресирана до съд, за да се приеме, че такава е подадена до некомпетентен-неподведомствен орган. Подадените сигнали от жалбоподателя не задължават ответника да извърши квалификация че представляват искови молби ако не съдържат реквизити на искова молба. На следващо място, дори да е налице неизпълнение в хипотезата на чл. 358 ал. 3 КТ жалбоподателят има процесуалната възможност да ги изисква чрез съда пред който е завел дело и да постави въпросът за спазването на сроковете по подадена от него искова молба с твърденията че такива са подадени, но пред некомпетентен орган и който въпрос би стоял на разглеждане от гражданския съд. Или, не е налице поведение в хипотезата на административно правоотношение, от друга страна, не е изпълнена хипотезата на чл. 358, ал. 3 КТ, която да бъде преценена в хипотезата на чл. 256 АПК, поради което съдът правилно е отхвърли жалбата като неоснователна. При този изход на делото на ответника се дължат разноски в размер на 100 лева на основание чл. 78, ал. 8 ГПК ,вр. с чл. 37, ал. 1 от ЗПП и чл. 24 от Наредбата за заплащане на правната помощ. Воден от горното и на основание чл. 221, ал.2 пр. първо АПК Върховен административен съд шесто отделение