Решение № 12421 от 4.10.2011 г. на ВАС по адм. д. № 4035/2011 г.

Решение № 12421 от 4.10.2011 г. на ВАС по адм. д. № 4035/2011 г., VII о., докладчик председателят Веселина Тенева Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по жалба на СД "Танъо Танев-Пловдив-Танев С-ие", със седалище и адрес на управление гр. Пловдив, представлявано от Цветанка Танева, срещу заповед № РД-08-73 от 11.02.2011 г. на министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията. С оспорения административен акт ресорният министър на основание чл. 148б, ал. 2 във вр. с чл. 148б, ал. 1, т. 5 и ал. 3, т. 1 и 2 във вр. с чл. 148а, т. 1 от Закона за движение по пътищата (ЗДвП) във връзка с чл. 30, ал. 3 от Наредба № 32 от 5.08.1999 г. за периодичните прегледи за проверка на техническата изправност на пътните превозни средства е отнел: 1. разрешение № 861 от 30.06.2010 г. за извършване на периодични прегледи за проверка на техническата изправност на пътните превозни средства и списъкът към него, издадени на жалбоподателя, с адрес на пункта с. Марково, местност "Бялата воденица"; 2. документите, с които се удостоверява извършването на периодичен преглед от дружеството, контролни талони, знаци към тях, протоколи за периодичен преглед и спирачни карти; и 3. печат, издаден на същото, за заверка на документите, с които се установява извършването на периодичен преглед. Жалбоподателят излага съображения за незаконосъобразност на оспорения административен акт поради допуснато съществено нарушение на адмиистративнопроизводствените правила и противоречието му с материалния закон. Навежда доводи, че изложените в заповедта фактически основания не отговарят на действителността, тъй като в момента на пристигането на комисията прегледът вече е приключил, а описаният автомобил не се е намирал в пункта. Констатираните несъответствия се дължали на разликата между показанията на компютърния часовник на пункта и астрономическото време. Нарушението според жалбоподателя се свежда до това, че не е спазено технологичното време за извършване на прегледа, който в случая е продължил по-кратко. Изтъкнал е, че дори и да се е осъществило описаното нарушение, то извършителят е санкциониран, като му е наложена глоба по реда на Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН). Иска се отмяна на заповедта. В съдебно заседание, жалбоподателят чрез процесуалния си представител, поддържа жалбата. Ответникът - министърът на транспорта, информационните технологии и съобщенията, чрез процесуалния си представител, оспорва жалбата и моли за нейното отхвърляне като неоснователна. Жалбата е подадена в срок и е допустима. За да се произнесе по съществото й, настоящият състав на Върховния административен съд, седмо отделение, намира за установено от фактическа страна следното: Жалбоподателят притежава разрешение № 861 от 30.06.2010 г. за извършване на периодични прегледи за проверка на техническата изправност на пътните превозни средства, което е валидно до 30.06.2015 г. При извършена на 29.12.2010 г. проверка на контролно-техническия пункт, собственост на жалбоподателя, служители на Изпълнителна агенция "Автомобилна администрация" са установили, че на посочената дата във контролно-техническия пункт са издадени документи - протокол № 110758571, знак и контролен талон към него с номера 110732975, с които се удостоверява, че пътно превозно средство с марка ФОРД, модел ФИЕСТА, индивидуализирано в документите с регистрационен и идентификационен номер, собственост на Колю Иванов Кондарев, е технически изправно, без същото да е представено на преглед за проверка на техническата му изправност и без да е извършен такъв. Служителите са пристигнали в пункта към 18.05 ч. и в присъствието на председателя и членовете на комисията за извършване на прегледа са установили, че описаният по-горе автомобил не се намира в пункта, като същевременно в протокол № 110758571 от 29.12.2010 г. е отбелязано начало на прегледа на автомобила в 18.00 ч. и край на прегледа в 18.35 ч. За извършената проверка е състанен Акт за установяване на административно нарушение от същата дата, а впоследствие е издадено и наказателно постановление, което не е било обжалвано и е влязло в сила на 8.02.2011 г. Изложеното е мотивирало административния орган да приеме, че се е осъществила хипотезата на чл. 148б, ал. 1, т. 5 и чл. 148б, ал. 3, т. 1 и 2 от ЗДвП, поради което министърът на транспорта, информационните технологии и съобщенията е издал оспорената заповед. При така установената фактическа обстановка, съдът приема от правна страна следното: Оспорената заповед на министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията е издадена от компетентен орган в съответствие с императивната разпоредба на чл. 148б, ал. 2 от ЗДвП. Спазена е установената от закона писмена форма, като същата е мотивирана. Неоснователни са оплакванията на жалбоподателя за допуснати в хода на административното производство съществени нарушения на административнопроизводствените правила, обуславящи незаконосъобразност на заповедта. Действително административният орган не е изпълнил задължението си съгласно чл. 26, ал. 1 от АПК да уведоми жалбоподателя за започване на образуваното пред него производство. Допуснатото нарушение, обаче, е несъществено, тъй като дори и същият да е бил уведомен своевременно, това не би довело до издаването на административен акт с различно съдържание предвид събраните в административната преписка категорични доказателства за извършване на описаното нарушение. Наред с това, при издаване на оспорената заповед административният орган не е допуснал нарушение на административно-производствените правила, вменяващи му задължение за изясняване на фактите и обстоятелствата от значение за случая съгласно чл. 35 от АПК, като в преписката се съдържат всички относими към твърдяното нарушение доказателства - копия на изготвените протоколи, ведно с карта за проверка на спирачната уредба, разпечатка от протокол спирачна система и анализ на изходящи газове, Акт за установяване на административно нарушение № 112333 от 29.12.2010 г. и издаденото въз основа на него Наказателно постановление № 36-0000075 от 28.01.2011 г., както и обясненията на собственика на описания автомобил във връзка с извършения преглед. Оспорената заповед е издадена в съответстние с материалноправните разпоредби. Съгласно чл. 148б, ал. 1, т. 5 от ЗДвП разрешението и списъкът към него се отнемат, когато в контролно-техническия пункт е издаден документ, който удостоверява, че пътното превозно средство е технически изправно, без то да е представено на преглед за проверка на техническата му изправност или без да е извършен преглед. Ал. 2 на чл. 148б от с. з. оправомощава министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията при наличието на някоя от предпоставките на чл. 148б, ал. 1, т. 1 - 6 от ЗДвП да издаде мотивирана заповед за отнемане на разрешението по чл. 148, ал. 2. По силата на ал. 3, т. 1 и т. 2 на същия член, в заповедта, с която се отнема разрешението се постановява и отнемане на предоставените документи, с които се удостоверява извършването на периодичен преглед, както и отнемане на индивидуалните печати за заверка на документи, с които се удостоверява извършването на периодичен преглед, предоставени на техническите специалисти, включени в списъка към разрешението. Разпоредбата на чл. 148б, ал. 1, т. 1 - 6 от ЗДвП е императивна и при установяване на юридическите факти, попадащи в състава на някоя от изброените в т. 1 - 6 хипотези, органът в условията на обвързана компетентност задължително издава заповед за отнемане на разрешението по чл. 148, ал. 2 от същия закон, както и на документите, посочени в ал. 3 на чл. 148б от ЗДвП. В конкретния случай от данните по делото се установява по безспорен начин, че описаният автомобил не е представен за преглед за проверка на техническата му изправност и въпреки това е издаден протокол № 110758571 от 29.12.2010 г., в който е отбелязано, че автомобилът е изправен, както и че е получен знак и контролен талон към него с номера 110732975, посочено е и кога ще бъде следващият преглед за проверка на техническата изправност на пътното превозно средство. Санкционираното лице не е оспорило констатациите по Акта за установяване на административно нарушение и влязлото в сила Наказателно постановление, които са послужили като основание за издаване на процесната заповед, нито жалбоподателят е ангажирал други доказателства, които да опровергаят изложените факти. По горните съображения и тъй като се е осъществила предпоставката на чл. 148б, ал. 1, т. 5 от ЗДвП, то оспореният административен акт е издаден при спазване на материалноправните разпоредби на специалния нормативен акт - Закон за движение по пътищата. Неоснователен е доводът на жалбоподателя за незаконосъобразност на оспорената заповед, тъй като е била ангажирана административно-наказателната отговорност на председателя на комисията за описаното в заповедта нарушение. Отнемането на разрешението за извършване на периодични прегледи за техническата изправност на пътно превозно средство по своя характер представлява принудителна административна мярка, която се прилага за предотвратяване извършването на други нарушения от страна на жалбоподателя, с оглед постигането на целта на ЗДвП, визирана в разпоредбата на чл. 1, ал. 2 от същия закон - опазването на живота и здравето на участниците в движението по пътищата. Реализирането на административнонаказателната отговорност на председателя на комисията става по правилата на ЗАНН с оглед постигане на целите съгласно чл. 12 от същия закон, а именно да се предупреди и превъзпита нарушителят да спазва установения правен ред и да се въздейства предупредително върху другите граждани. В случая става въпрос за две самостоятелни и независими едно от друго производства, като са различни адресатът на оспорената заповед и санкционираното по ЗАНН лице. При извършена служебна проверка на обжалвания административен акт съдът констатира, че същият е законосъобразен - издаден от компетентен орган, в установената от закона форма, обстойно мотивиран, не противоречи на целта на Закона за движение по пътищата, в хода на административното производство не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, правилно и точно е приложен материалния закон, поради което жалбата на СД "Таньо Танев-Пловдив-Танев С-ие", представлявано от Цветанка Танева, срещу заповед № РД-08-73 от 11.02.2011 г. на министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията следва да бъде отхвърлена като неоснователна. Водим от горното и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК Върховният административен съд, седмо отделение,