Решение № 6039 от 16.05.2017 г. на ВАС по адм. д. № 13883/2016 г.

Решение № 6039 от 16.05.2017 г. на ВАС по адм. д. № 13883/2016 г., II о., докладчик съдията Севдалина Червенкова Производството е по чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на директора на Дирекция "Общински строителен контрол" при Столична община против решение № 6358/20.10.2016 г., постановено по адм. д. № 1381/2015 г. по описа на Административен съд С. град. С доводи за неправилност и незаконосъобразност се иска неговата отмяна. Писмени възражения по касационната жалба са депозирани в законовия срок. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата и оставяне на решението в сила. Върховният административен съд, второ отделение, в настоящия състав, намира жалбата за процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения. Първоинстанционният съд е бил сезиран с жалба от "В.-С. и сие" СД против заповед № РД-18-04/8.01.2015 г. на Дирекция "Общински строителен контрол" при Столична община, с която е наредено премахването на незаконосъобразно поставен преместваем обект "Павилион за търговия № 1", поставен на тротоара в кв. 59, м "Л."-III част по плана на гр. С. - в имот - публична държавна собственост. Съдът е отменил заповедта като незаконосъобразна. Решението е валидно, допустимо и правилно. За да постанови акта си решаващият съд, след цялостна и задълбочена преценка на доказателствата по делото, вкл. заключението на вещото лице по назначената и приета, неоспорена СТЕ и вземайки предвид доводите и възраженията на страните, както и релевантните за съда факти и обстоятелства е достигнал до верни правни изводи. При анализа на събраните в хода на административното и съдебно производство гласни и писмени доказателства и заключението на приетата по делото СТЕ първоинстанционният съд обосновано е приел, че оспорената пред него заповед е издадена от компетентен орган, но в противоречие с материалният закон. За да стигне до този извод АССГ е приел за установено, че обектът е поставен в съответствие със схемата за разполагане на павилиони, одобрена с протокол от 6.12.2004 г., при наличието на договор за наем с анекси към него и одобрена техническа документация въз основа на която е било издадено приложеното по делото Разрешение за монтаж № 122/13.12.2004 г. На 6.09.2004 г. между дружеството и район "Л." е сключен договор за наем на общински терен, представени са два анекса от 2004 г. и от 2007 г., а през 2011 г., поради изтеклия срок на наемния договор е сключено споразумение за заплащане на парично обезщетение за ползването на терена със срок от 1.01.2012 г. до провеждане на конкурс и предприемане на окончателни действия от страна на собственика за освобождаване на имота. При установената фактическа обстановка обосновано и мотивирано е посочено, че не е налице нито едно от възприетите от административния орган основания за премахването на процесният обект с оглед разпоредбата на чл. 57а, ал. 1, т. 1 и т. 2 от ЗУТ. Правилно съдът е посочил, че процесният обект е разположен въз основа на изрично разрешение за поставяне и в съответствие с одобрена от главния архитект на общината схема по реда на чл. 56, ал. 2 във връзка с ал. 1 от ЗУТ. Освен това в оспорената заповед не се съдържат твърдения, както не са представени доказателства, че е налице проведен конкурс, в резултат на който органът да предприеме действия по освобождаване на терена, съгласно условията по последното споразумение сключено между общината и наемателят на обекта. Не са налице отменителните основания на чл. 209 АПК, решението като правилно и законосъобразно следва да бъде оставено в сила, а касационната жалба - без уважение. Съобразно изхода на делото и своевременно направеното искане в тази връзка на ответника в това производство следва да се присъдят направените разноски за един адвокат в размер на 600 лв. Воден от изложените съображения и на осн. чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд, второ отделение, в настоящия състав