Решение № 13864 от 15.11.2017 г. на ВАС по адм. д. № 6251/2017 г.

Решение № 13864 от 15.11.2017 г. на ВАС по адм. д. № 6251/2017 г., VI о., докладчик съдията Росен Василев Производството е по реда на чл. 208 и следв. от Административнопроцесуалния кодекс във връзка с чл. 119 от Кодекса за социално осигуряване (КСО). Образувано е по касационна жалба от директора на Териториалното поделение на Националния осигурителен институт /ТП на НОИ/ С.-град, против решение № 2332 от 6.04.2017 г., по адм. дело № 8892/2015 г. на Административен съд С. - град, с което е отменено решение № 2153-21-27/13.08.2015 г. на директора на ТП на НОИ-С.-град и потвърденото с него разпореждане № 6203190176/30 от 17.04.2015 г. на ръководителя "ПО" при ТП на НОИ С.-град, и преписката е изпратена на пенсионния орган за произнасяне по заявление с вх. № МП-127405/29.10.2014 г. при спазване на указанията, дадени от съда в мотивите на решението му, и са присъдени разноски. В касационната жалба се поддържа, че решението е неправилно като постановено при нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствени правила и необоснованост- касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. По съображения, изложени в жалбата, касаторът моли решението на бъде отменено и вместо него постановено друго, с което да бъде отхвърлена жалбата против административния акт. Ответникът по касационната жалба - К. К. П., чрез упълномощения адв. С. Н., оспорва жалбата по съображения, изложени в писмен отговор и в съдебно заседание. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на шесто отделение, като взе предвид доказателствата по делото и доводите в касационната жалба, намира следното: Касационната жалба е подадена в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, спрямо която първоинстанционното решение е неблагоприятно. Разгледана по същество е основателна. С обжалваното решение на Административен съд С.-град е отменено решение № 2153-21-27/13.08.2015 г. на директора на ТП на НОИ С.-град и потвърденото с него разпореждане № 6203190176/30 от 17.04.2015 г. на ръководителя "ПО" при същото ТП на НОИ, и е разпоредено изпращане на преписката на пенсионния орган за произнасяне по заявление с вх. № МП-127405/29.10.2014 г. при съобразяване на указанията по тълкуването и прилагането на закона, дадени в мотивите на решението. Съдът е приел, че с оспорения административен акт незаконосъобразно е отказано на Пъхнева отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст при условията на § 4, ал. 1 ПЗР КСО по съображения, че към датата на заявлението й, стажът и възрастта й не отговарят на изискванията за сбор от продължителност на осигурителния стаж и възрастта за жените през 2014 г. - 94 точки. Основал е изводите си на вписаните в длъжностната характеристика различни работни места за контрол на качеството и на заключението на приетата по делото експертиза, в която е посочено, че след като в длъжностната характеристика изрично не са изключени цехове "С. 1 700" и "С. 1 200", където се извършва пластична деформация на металите, лицето е работило и в тези цехове. Според съда административният орган неправилно е приел, че липсват доказателства за времето, през което Пъхнева е работила непосредствено в цеховете и звената на "Кремиковци" АД, включени в обхвата на чл. 2, т. 4 НКТП. Съдът е изложил съображения, че макар да не са запазени присъствени форми дали всеки ден е присъствала, честотата на контрола следва от основните задължения на длъжността й и следвало да се приеме, че този контрол е достатъчно регулярен в рамките на установеното работно време. Като е анализирал събраните по делото доказателства и се е позовал на заключението на съдебната експертиза, съдът е направил извода, че трудът на К. П. през периода 01.01.2000 г. до 27.06.2007 г. е положен при условията на чл. 2, т. 6, б. "в" от Наредбата за категоризиране на труда при пенсиониране /НКТП/ и следва да се счита за осигурителен стаж от втора категория. Решението е неправилно. Със заявление вх. № МП-127405/29.10.2014 г. К. К. П., ответник в настоящото производство, е поискала да й бъде отпусната лична пенсия за осигурителен стаж и възраст при условията на § 4, ал. 3 ПЗР. Декларирала е, че има осигурителен стаж и в Италия и е приложила решение от 17.12.2002 г. на СРС, ТСК по гр. дело № 3757/2002 г., влязло в сила на 12.05.2007 г., с което е отменена заповед на "Кремиковци" АД и същата е възстановена на заеманата преди уволнението длъжност - "контрольор по качеството" при "Кремиковци" АД. С разпореждане № 6203190176/30 от 17.04.2015 г., потвърдено с решение № 2153-21-27/13.08.2015 г. на директора на ТП на НОИ С.-град претендираното право й е отказано, по съображения че не са изпълнени условията на чл. 68, ал. 1-2 КСО, в частност - ненавършена изискуемата възраст 60 години и 8 месеца, както и поради неизпълнени условия на § 4, ал. 1 ПЗР КСО - липса на изискуемия сбор от продължителността на стажа и възрастта на лицето - 94. Спорът по делото е правен и е свързан единствено с отговора на въпроса от коя категория е трудът на Пъхнева, придобит на длъжността "инспектор качество - суровини и материали" в "Кремиковци" АД, дирекция "ТТВ" ОТК, за времето от 1.01.2000 г. до 27.06.2007 г., като действително отработеното време е от 1.01.2000 г. до 23.01.2002 г. на основание чл. 9, ал. 4 КСО. Останалият период до 27.06.2007 г., когато лицето е било действително уволнено на основание чл. 325, ал. 1 КТ, се зачита от категорията труд, по която Пъхнева е работила преди уволнението, доколкото това е по-благоприятно за нея. Атакуваният съдебен акт се основава на неправилна преценка на събраните доказателства и е издаден при неправилно тълкуване и прилагане на приложимите за казуса материалноправни норми на чл. 2, т. 6, б. "в" НКТП. Правилото на чл. 2, т. 4 НКТП гласи: "От втора категория при пенсиониране е трудът на работници, инженерно-технически специалисти и ръководни служители до ръководител на цех включително при производството, леенето и пластичната обработка на металите без включените в чл. 1, т. 7". Неговият обхват е пояснен с чл. 9, ал. 8 от Инструкция № 13 от 31.10.2000 г. за прилагане на Наредбата за категоризиране на труда при пенсиониране така: "От втора категория е трудът на работниците (без обхванатите с т. 7 на чл. 1 от наредбата), инженерно-техническите специалисти и ръководните специалисти до ръководител на цех включително в обособените цехове и звена, свързани с производството, леенето и пластичната обработка на металите в металургичните заводи, в машиностроителните предприятия, ремонтните заводи и всички други предприятия, реализиращи такава дейност. Предприятията в страната, в които се осъществява производството, леенето и пластичната обработка на металите, се обявяват в списък в ТП на НОИ". Правилото на чл. 2, т. 6, б. "в" във връзка с т. 4 НКТП гласи: "От втора категория при пенсиониране е трудът на работници, извършващи обслужване, профилактика и ремонти на работно оборудване, технологични процеси и работни места в цеховете и участъците при производството, леенето и пластичната обработка на металите, за времето, през което работят в тях". Неговият обхват е пояснен с чл. 9, ал. 14 от Инструкция № 13 от 31.10.2000 г. за прилагане на Наредбата за категоризиране на труда при пенсиониране така: "От втора категория е трудът на работниците от самостоятелно обособени цехове (звена) в предприятието или от външни за предприятието организации, осъществяващи обслужване, профилактика и ремонти на работно оборудване, технологични процеси и работни места в цеховете и участъците при производството, леенето и пластичната обработка на металите, за времето, през което работят в тях. Цеховете (звената) от съответното предприятие, както и външните за предприятието организации се обявяват в списък в ТП на НОИ." Инструкция № 13 от 31.10.2000 г. е създала института на списъците към нея (на дейности, производства, работни места и професии, трудът при които е от първа или от втора категория), които се допълват от комисия по категоризиране на труда при пенсиониране, включваща представители на Министерството на труда и социалната политика, НАП и НОИ, определена със заповед на министъра на труда и социалната политика (чл. 7 от Инструкция № 13). При анализа на цитираните разпоредби може да се направи обоснования извод, че в обхвата на чл. 2, т. 4 НКТП са включени само работници, заемащи длъжности в структурни звена, в които се извършва обработка на метали и които структурни звена са изрично посочени в списъка на чл. 2, т. 4 НКТП. От права по тази норма се ползват само "инспекторите по качество" в Цех "С.-1700"-Студено валцуване, в т. ч. участък "Прокатен" и Цех "С.-1200" - Студено валцуване, в т. ч. участък "Прокатен" съгласно списъка по чл. 2, т. 4 НКТП, обявен в Инструкция № 13/31.10.2000 г. за прилагане на НКТП. Условие за ползване на претендираните права се явява доказването на обстоятелството, че трудът е положен в един от тези два цеха. Както се посочи и по-горе с чл. 9, ал. 8 и ал. 14 на тази инструкция е очертан обхвата на чл. 2, т. 4 и на чл. 2, т. 6, б. "в" във връзка с т. 4 на НКТП. И двете алинеи - 8 и 14 - на чл. 9 от Инструкция № 13 след пояснението кои длъжности са обхванати от чл. 2, т. 4 и чл. 2, т. 6, б. "в" във връзка с т. 4 НКТП завършват с правилото: "Предприятията в страната, в които се осъществява производството, леенето и пластичната обработка на металите, се обявяват в списък в ТП на НОИ" (чл. 9, ал. 8), респ. "Цеховете (звената) от съответното предприятие, както и външните за предприятието организации се обявяват в списък в ТП на НОИ". По делото е безспорно установено, че К. П. е работила в Завода за студено валцуване, но в обявения списък по чл. 2, т. т. 4 НКТП са включени само производствата от двата цеха: Цех "С.-1700"-Студено валцуване, в т. ч. участък "Прокатен" и Цех "С.-1200" - Студено валцуване, в т. ч. участък "Прокатен". В тази връзка настоящият състав напълно споделя възраженията в касационната жалба за извършеното от съда неправилно тълкуване на посоченото в писмото на НОИ с изх. № 61-10-1/2/3 от 1.04.2010 г. за категоризиране на труда на инспектори по качеството на суровините и металургичната продукция /ОТК/ в "Кремиковци" АД от втора категория по чл. 2, т. 6, б. "в" НКТП. Съдът действително не е обсъдил посочените в писмото релевантни императивни предпоставки за това: този труд да бъде полаган в категорийните условия ежедневно и да е полаган в изброените в списъка към чл. 2, т. 4 НКТП производства. Законодателят е включил изрично условието да се установи точно времето, през което работници са извършвали обслужване, профилактика и ремонти на работно оборудване, технологични процеси и работни места в цеховете и участъците, обхванати в т. 3, 4, 10 и 15, тъй като от втора категория се зачита само това точно определено време. За да се приложи разпоредбата на чл. 2, т. 4 НКТП за целия списъчен състав на съответния цех, звено, участък и др. е достатъчно в конкретната заводска, фирмена или др. структура да се извършва леене на метали. Ако тези дейности се извършват в обособено звено, в отделно помещение на цеха, права по чл. 2, т. 4 НКТП ползват само работещите в това обособено звено или участък. Липсват данни и не може да се приеме, че Пъхнева е работила в "С. 1 700" и "С. 1 200" на Завода за студено валцуване, които цехове са посочени в списъка към чл. 2, т. 4 НКТП на предприятията, в които се е осъществявало производството, леенето и пластичната обработка на металите. Липсват доказателства да е работила и в звено "Антикорозионна защита" на цех "Непрекъснати травилни агрегати" от същия завод, както и за времето, през което евентуално е работила в този цех. Посочените в длъжностната характеристика места на контрол не обосновават извода, че Пъхнева е работила ежедневно и в рамките на целия работен ден именно на тези от тях, където трудът е от втора категория. Предвид изложеното настоящият съдебен състав намира, че оспореното пред първата инстанция решение и потвърденото с него разпореждане са издадени при спазване на материалноправните изисквания за законосъобразност, противно на отразеното в мотивите на проверявания съдебен акт. При постановяване на решението си съдът е приложил неправилно материалния закон и правния му извод за незаконосъобразност на процесните актове на администрацията е необоснован, поради което и при наличие на касационните основания по чл. 209, т. 3, предл. 1 и 3 АПК неправилното съдебно решение следва да се отмени. Доколкото спорът е изяснен от фактическа и правна страна и не се налага извършване на нови процесуални действия, вместо първоинстанционното решение следва да бъде постановено друго по съществото на спора, с което подадената първоначална жалба на Пъхнева се отхвърли като неоснователна. За производството пред настоящата инстанция разноски не са претендирани, поради което съдът не се произнася по възлагането им. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 2 и чл. 222, ал. 1 АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,