Решение № 3121 от 5.03.2019 г. на ВАС по адм. д. № 11972/2018 г.

Решение № 3121 от 5.03.2019 г. на ВАС по адм. д. № 11972/2018 г., IV о., докладчик съдията Тодор Петков Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на "Гораинвест" АД, със седалище в гр. Р., представлявано от изпълнителния директор В. Н., против решение № нечетлив от 26.07.2018 г. по адм. дело № 165/2018 г. на Административен съд гр. Р. В жалбата са развити доводи за неправилност и необоснованост- касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. По подробно релевирани доводи във връзка с касационните основания моли обжалваното решение да бъде отменено и спорът да се реши по същество, като оспорената заповед бъде отменена. Претендира разноски. Ответникът по касация - Директор на Териториално поделение на Държавно ловно стопанство "Дунав" Р., в писмен отговор чрез процесуален представител релевира доводи за неоснователност на касационната жалба. Претендира разноски. Заинтересованата страна - "Ловела" ООД, в писмен отговор чрез процесуален представител релевира доводи за неоснователност на касационната жалба. Претендира разноски. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба, тъй като решението е правилно и като е съобразено с процесуалните правила и материалния закон. Върховният административен съд, в настоящия състав на Четвърто отделение, след като прецени посочените в касационната жалба касационни основания и обсъди становищата на страните във връзка с тях, констатира че касационната жалба е подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна, поради следното: С обжалваното решение, Административен съд - Р. е отхвърлил като неоснователна жалбата "Гораинвест" АД против Заповед № 143/28.02.2018 г., издадена от Директора на Териториално поделение Държавно ловно стопанство "Дунав" гр. Р. (ТП "ДЛС Дунав" – Р.), с която на основание чл. 62, ал. 1, т. 1 и чл. 74 от Наредбата за условията и реда за възлагане изпълнението на дейности в горските територии – държавна и общинска собственост, и за ползването на дървесина и недървесни горски продукти (Наредбата) "Ловела" ООД гр. С. поле е определено за спечелил наддаването чрез електронната система с най-добра цена и за купувач на дървесината в обект 1822-1 на територията на ДЛС "Дунав" с потвърдена цена 59 094, 00 лв. без ДДС. Н. второ място е класирано "Гораинвест" АД гр. Р. с потвърдена цена 57 594, 00 лв. без ДДС. З. да достигне до този резултат първоинстанционният съд е посочил, че е извършил цялостна проверка за законосъобразност по чл. 168 АПК и е приел, че оспореният административен акт е издаден от компетентен административен орган, в кръга на неговите правомощия, въз основа на законосъобразни, предшестващи издаването му действия, в съответната писмена форма и съдържа необходимите реквизити, което обуславя неговата законосъобразност. При извършената касационна проверка, настоящия съдебен състав намира, че обжалваното съдебно решение е правилно като при постановяването му не са допуснати нарушения, съставляващи касационни основания, които изискват отмяната му. Фактическа обстановка относно законосъобразността на действията на административния орган и в частност на назначената от него комисия е била изцяло изяснена, поради което съдът е достигнал до законосъобразни правни изводи. На първо място съдът е правилно е установил, че са налице правните и фактически основания за издаване на оспорения административен акт. Административният орган го е издал в производство по приключване на процедура по обявен на електронен търг с явно наддаване за предварителна продажба на прогнозни количества дървесина на временен склад, добита от горски територии държавна собственост на територията на ТП ДЛС Дунав – Р. в обект № 1822-1, отдел 230-б. Дървесината е от дървесен вид акация, който търг е бил открит със Заповед № 79/05.02.2018 г. на Директора на ТП ДЛС Дунав – Р. по реда на Наредбата за условията и реда за възлагане изпълнението на дейности в горските територии – държавна и общинска собственост и за ползване на дървесина и недървесни горски продукти (Наредбата, Приета с ПМС № 316 от 24.11.2011 г., обн., ДВ, бр. 96 от 6.12.2011 г., в сила от 6.12.2011 г., изм. и доп., бр. 90 от 16.11.2012 г.). Обосновано съдът е приел, че процедурата по провеждане на търга е изпълнена при спазване на административно-производствените правила и не са допуснати съществени нарушения на административно-производствените правила, изпълнени са всички изисквания, съдържащи се в Наредбата относно обявяването на търга, утвърждаването на тръжната документация, определянето на срока, в който могат да бъдат подавани оферти, относно назначаването и работата на комисията, на която е възлагано самото провеждане на търга, относно съставяне на различни актове, обективиращи дейността на комисията в хода на тръжната процедура, относно надлежното уведомяване на участниците в търга. Делото е изцяло изяснено от фактическа страна включително фактическите основания за провеждане на търга и компетентността на органите по провеждането му, поради което в тази част на основание чл. 221, ал. 2 изр. 2 АПК настоящата инстанция препраща към мотивите на първоинстнационния съд в обжалваното решение. Спора по доводите в касационната жалба е по тълкуването на относимите правни норми и в частност следвало ли е заинтересованата страна "Ловела" ООД да бъде допускана до класиране поради невъзможността и да преработва дървесина по смисъла на § 1, т. 26 от Наредбата съдържащ легалната дефиниция на понятието "преработка на дървесина". В утвърдената тръжна документация, по която се е ръководила комисията по провеждане на търга, в т. 6.2.8. от Условията за продажба на прогнозни количества дървесина доказателства има изискване лицата, участващи в търга да доказват капацитет от технически възможности за превоз и за преработка на дървесина след закупуването й чрез търга. Обосновано е прието, че дружеството спечелило търга– "Ловела" ООД има техническа възможност да извършва преработвателна дейност, т. е дейност различна от цепене на дърва за огрев, което се потвърждава не само от представените от дружеството доказателства в тази връзка към заявлението за участие в търга съгласно изискванията на документацията, но и от заключението на вещото лице по назначената от съда съдебно-счетоводна експертиза. От последното е установено, че и през 2016 г., и през 2017 г. "Ловела" ООД е извършвало преработвателна дейност по смисъла на § 1, т. 26 от Наредбата съдържащ легалната дефиниция на понятието "преработка на дървесина" и е произвеждало крайни изделия. Заключението не е било оспорено надлежно и като компетентно дадено е било ценено от съда при формиране на крайните му изводи. Поради това е неоснователно твърдението на касатора, че дружеството класирано на първо място няма възможности да преработва дървесина. Постановеното решение е правилно. При извършената касационна проверка за приложението на материалния закон – Закона за горите, Наредбата за условията и реда за възлагане изпълнението на дейности в горските територии – държавна и общинска собственост и за ползване на дървесина и недървесни горски продукти и Наредба № 1 от 30.01.2012 г. за контрола и опазването на горските категории както от административния орган - Директор на Териториално поделение на Държавно ловно стопанство "Дунав" Р., така и от първоинстанционния съд, чието решение е предмет на настоящето производство по отношение основанията, поради които касаторът е класиран на второ място, а класиранията на първо място участник не е следвало да бъде класиран, не се установяват визираните от касатора нарушения. При положение, че заповедта за откриване е влязла в сила и не е постъпило предложение за промяна на изискванията на провеждащия търга или искане за разяснения по документацията за участие, всички изисквания са били задължителни за участниците в процедурата и при изготвяне на офертата всеки участник трябва да се придържа точно към обявените от възложителя условия. Видно от данните по преписката, офертата на всеки участник следва да бъде съобразявана спрямо изричните изисквания на в документацията и относимите правни норми. Именно това е сторено от комисията, като в оперативната й самостоятелност не е предвидена възможност да тълкува (вкл. и разширително) изискванията в документацията и в частност тези по т. 6.2.8. 2. и сл. В случая техническото предложение и на касатора и на заинтересованата страна са били пълни и по-скоро съответстващи на всички изисквания, което е констатирано от помощната комисия. Независимо от това, касаторът след като е подал оферта в този вид и съдържание, очевидно за него към този момент не е имало неясноти и незаконосъобразни изисквания, които да му попречат да подаде техническо предложение. След като не е обжалвал заповедта за откриване и не се е възползвал от другите законови посочени по-горе възможности, за касатора е преклудирана възможността едва след решението за класиране да релевира доводи относно индивидуален административен акт въвеждащ изискванията. Теорията и съдебната практика по този въпрос са категорични и поради това не подлежи на обсъждане. При така установеното се налага изводът, че решението е правилно и обосновано, като при постановяването му задълбочено е изследвана фактическата обстановка, анализирани са събраните доказателства релевантни към предмета на спора, при което правилно е прието, че не са налице визираните основания за отмяна на обжалваната заповед за класиране. Възраженията на касатора по съществото на спора са неоснователни - сочените отменителни основания не са налице. Напротив - изводите на съда са основани върху подробно обсъждане и преценка на всички доказателства, като е съобразена спецификата на тръжната процедура и правилно са тълкувани и приложени цитираните относими правни норми, релевантни за правилното й провеждане и приключване. Наведените доводи в жалбата в подкрепа на касационните оплаквания по съществото им са аналогични с доводите и оплакванията в жалбата пред първоинстанционния съд, които обосновано и правилно са обсъдени, а понастоящем не се подкрепят с доказателства или доводи, които да обосновават наведените отменителни основания. В хода на тези разсъждения, последица от преценката на доказателствата в съпоставка с наведените в касационната жалба доводи, Върховният административен съд в настоящия си състав приема, че подадената срещу решението касационна жалба е неоснователна, а решението като правилно, валидно и допустимо следва да бъде оставено в сила. Претенцията на ответната и на заинтересованата страни за присъждане на реално заплатени разноски в касационното производство за адвокатско възнаграждение в размер на 800 лева за първата и 1 560 лева за втората са доказани като основание и размер, който съответства на действителната правна и фактическа сложност на делото и няма възражение за прекомерност по см. на чл. 78, ал. 5 ГПК. Воден от горното, и на основание чл. 221, ал. 2 АПК и чл. 143, ал. 4 АПК, Върховният административен съд - Четвърто отделение,