Решение № 3737 от 16.03.2011 г. на ВАС по адм. д. № 10001/2010 г.
ВАСI отделение16.03.2011 г.докладчик т Светлозара Анчева
Диспозитив
ОСТАВЯ В СИЛА решение от 22.04.2010 г., постановено по адм. дело № 1642/2003 г. по описа на Софийски градски съд, Административно отделение, III "в" състав. РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Мотиви
Решение № 3737 от 16.03.2011 г. на ВАС по адм. д. № 10001/2010 г., I о., докладчик председателят Светлозара Анчева Производството по делото е по реда на чл. 131 и чл. 132 ДПК (отм.) във връзка с § 5, ал. 4 от ПЗР на ДОПК § 4 от ПЗР на АПК. Образувано е по касационни жалби на "Химко" АД - гр. Враца и "Ново Химко" АД - гр. София срещу решение от 22.04.2010 г., постановено по адм. дело № 1642/2003 г. по описа на Софийски градски съд, Административно отделение, III "в" състав, с което е отхвърлена жалбата на "Химко" АД - гр. Враца против ДРА № 269/21.11.2002 г. издаден от ръководител екип в ТДД "Големи данъкоплатци" - гр. София в частта, в която частично не е признато право на приспадане на данъчен кредит в размер на 2 219 514 лв. и е променена основата на сделките между ревизираното дружество и "Стоманени тръби" АД по фактури № 21601/29.03.2002 г. и № 21646/30.04.2002 г., вследствие на което е начислен допълнително ДДС в размер на 2 663 416 лв., потвърден с решение № 515/20.03.2003 г. на директора на Регионална данъчна дирекция - гр. София. И в двете касационни жалби - на "Химко" АД - гр. Враца и "Ново Химко" АД - гр. София оплакванията срещу обжалваното решение са свързани с изводите на първоинстанционния съд за законосъобразност на приетото в констатациите на данъчния ревизионен акт за свързаност между страните по доставките по посочените фактури - чл. 20, т. 3, б. "а" ЗДДС (отм.) и определянето на пазарна цена на доставките. Касаторите твърдят, че за да има свързаност между двете дружества като страни по процесните доставки, би следвало Валентин Йорданов Димитров или друго лице да участва едновременно пряко или косвено в управлението, контрола или капитала, както на "Химко" АД, така и на "Стоманени тръби" АД и то по начин, който позволява уговаряне на различни от обичайните условия. В касационните жалби се съдържат оплаквания, че необоснован и напълно произволен е изводът на съда за пазарната цена на процесните имоти. Подробни съображения, обосноваващи оплакванията са развити в касационните жалби. В съдебно заседание касационната жалба на "Ново Химко"АД се поддържа от адв. Георгиев, който е представил и писмени бележки, а "Химко" АД не е изпратил свой представител. Претендират се разноски по делото и от двамата касатори. За яснота следва да се отбележи, че касаторът "Ново Химко" АД е бил конституиран като жалбоподател по време на съдебното производство пред първоинстанционния съд, с оглед извършената продажба на търговското предприятие на "Химко" АД, поради което тоЙ има право и на касационна жалба. Ответникът по касационните жалби дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - гр. София при ЦУ на НАП, редовно призован не е изпратил свой представител и не е изразил становище. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационните жалби, тъй като не са допуснати от съда нарушения на материалния закон и на съдопроизводствените правила, а възражението за неправилното интерпретирано легално определение на "свързани лица" в § 1, т. 3 от ДР на ЗКПО в действащите към момента редакции не намира опора в закона. Върховният административен съд, IА отделение счита, че касационните жалби са подадени от надлежно легитимирани страни и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и са процесуално допустими, но разгледани по същество са неоснователни по следните съображения: За да отхвърли жалбата на "Химко" АД - гр. Враца срещу ДРА № 269/21.11.2002 г., Софийски градски съд е приел, че законосъобразно данъчните органи са приели, че не е налице право на приспадане на данъчен кредит по фактура № 21601/29.03.2001 г. в размер на 3 167 174 лв., а в по-малък размер - 1 108 060 лв. (за тази сума правото на данъчен кредит е признато от данъчните органи), тъй като сделката - оборудване - машини и съоръжения за заваряване на тръби и оборудване на лаборатория е между свързани лица по смисъла на § 1, т. 3 от ДР на ЗКПО е завишена. Относно втората фактура № 21646/30.04.3002 г. за закупуване на отоплителни котли съдът е приел, че стойността е 198 000 лв., а не както е фактурирано 1 000 000 лв. На основния спорен въпрос между страните относно това дали страните по доставките са свързани лица, съдът е отговорил утвърдително, позовавайки се на § 1, т. 3 от ДР на ЗКПО и на чл. 20, т. 3 ЗДДС (отм.) относно участието на Валентин Йорданов Димитров като лице - чл. на управителния съвет на "Химко" АД и в надзорния съвет на "Хименерго" ЕАД, който е едноличен собственик на капитала на "Химко" АД и чл. на Съвета на директорите на "Стоманени тръби" АД. Относно цената по доставките (данъчната основа), съдът е приел, че жалбоподателите не са представили доказателства, от които да се установи, че тя е пазарната цена. В този смисъл съдът не е кредитирал и заключението на съдебно-техническите експертизи, които или оттеглени впоследствие. Въпреки това съдът ги е обсъдил и при некредитирането им се е позовал на констатациите в тях, че дадената оценка от експертите е при условие, че ДМА са в експлоатация. Според съда експертизата в ревизионното производство не е опровергана от констатациите на съдебните експертизи и затова се приема, че данъчната основа на двете сделки правилно е променена от ревизиращите органи. Обжалваното решение е правилно. Основният спор между страните по делото е дали доставчикът и получателят ("Стоманени тръби" АД и "Химко" АД) по двете фактури № 21601/29.03.2002 г. и № 21646/30.04.2002 г. са свързани лица. Правилно съдът се е позовал на чл. 20, т. 3, б. "з" ЗДДС (отм.), който от своя страна досежно дефинирането на понятието свързани лица препраща към § 1, т. 3 от ДР на ДПК (отм.), а това са лицата, които участват пряко или косвено в управлението, контрола или капитала на друго лице или лица, поради което между тях могат да се уговорят условия, различни от обичайните. От представените решения по фирмени дела и удостоверения за актуално състояние се установява, че Валентин Йорданов Димитров е участвал като чл. на УС на "Химко" АД и впоследствие заличен, като е установено, че заличаването е преди издаването на процесните фактури. Дотук може да се направи извод, че не е налице свързаност между двете дружества, след като Димитров е излязъл от управлението на получателя по доставките преди те да бъдат извършени. В същото време се установява, че Валентин Димитров е участвал като чл. на Надзорния съвет на "Хименерго" ЕАД, който е бил едноличен собственик на капитала на "Химко" АД, а впоследствие и на "Хим транс" ЕАД. Първоинстанционният съд е направил законосъобразен извод, че е налице свързаност между лицата по процесните доставки, както и че е без значение, че посочените дружества били дъщерни на "Химко" АД и не могли да му влияят, тъй като законът не държи сметка за това дали дружествата, в които лице (лица) участват са в отношение на субординация или не. Другият спорен въпрос между страните се свежда до това дали уговорената по доставките цена е завишена, като законосъобразни са изводите на градския съд, че тези констатации в данъчния ревизионен акт не се опровергани съгласно чл. 108, ал. 8 ДПК (отм.) от ангажираните по делото доказателства. В тази връзка съдът правилно е обсъдил приетите по делото заключения на вещи лица. И двете технически експертизи, изслушани от съда са установили пазарни цени на оборудванията при условие, че активите са в експлоатация, каквито не са процесните. Безспорно е установено от експертите, че процесните стоки не се ползват и са заключени в производствено помещение на доставчика (а не на получателя), което е довело до обоснования извод на първоинстанционния съд, че няма доказателства за реалното предаване на стоките, макар че данъчните органи частично са признали ползването на правото на приспадане на данъчен кредит. След като констатациите на данъчния ревизионен акт не са опровергани по силата на чл. 108, ал. 8 ДПК (отм.) правилно Софийски градски съд е отхвърлил жалбата. С оглед гореизложеното обжалваното решение е правилно постановено и не са налице сочените от касаторите основания, които да доведат до отмяна на решението. Последното като правилно, следва да бъде оставено в сила Водим от горното и в същия смисъл, Върховният административен съд, IА отделение,