Решение № 13307 от 6.11.2017 г. на ВАС по адм. д. № 7510/2017 г.

Решение № 13307 от 6.11.2017 г. на ВАС по адм. д. № 7510/2017 г., II о., докладчик съдията Севдалина Червенкова Производството е по чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на Т. Й. Т., [населено място], чрез проц. си представиел адв. С. Т., против решение № 119/11.05.2017 г., постановено по адм. д. № 27/2017 г. по описа на Административен съд С. З.. С доводи за неправилност и незаконосъобразност се иска неговата отмяна. Писмени възражения по касационната жалба не са депозирани в законовия срок. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата и оставяне на решението в сила. Върховният административен съд, второ отделение, в настоящия състав, намира жалбата за процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения. Първоинстанционният съд е бил сезиран с жалба от Т. Й. Т. против заповед № 10-00-2354 от 04.11.2016 г. на зам. кмета на О. С. З., с която, на основание заповед № 10-00-2306/31.10.2016 г. на кмета на О. С. З., докладна записка от 31.10.2016 г. на главния архитект на О. С. З., чл. 44, ал. 2 ЗМСМА, чл. 198, ал. 1, т. 1, ал. 2, изр. 1, ал. 4 и ал. 5 ЗУТ, във връзка с решение № 521 по Протокол № 13 от заседание на Общински съвет С. З., проведено на 29.09.2016 г., е наложена пълна строителна забрана за времето, необходимо за изменение на ОУП и ПУП на кв. [жк], [населено място], в часта относно УПИ [номер], кв. [номер]. Съдът е отхвърлил жалбата като неоснователна. Решението е валидно, допустимо и правилно. За да постанови акта си решаващият съд, след цялостна и задълбочена преценка на доказателствата по делото, вкл. вземайки предвид доводите и възраженията на страните, както и релевантните за съда факти и обстоятелства е достигнал до верни правни изводи. Като се имат предвид решението на Общински съвет С. З., техническите задания, договора, предложението, докладната записка на гл. архитект и СТЕ, обосновано решаващият съд е отбелязал, че процедурата по изменението на ОУП и ПУП за кв. [жк], включваща и имота на жалбоподателя е започнала и при съобразяване на техническите задания с оглед на изискванията към изменението на ОУП и ПУП, вкл. установяване на различен от приетия с ОУП и ПУП режим на застрояване на територията от устройствена зона за обществено обслужване и жилищно застрояване на зона за паркове, градини и озеленяване. Предвид писмените доказателства относно одобряване на инвестиционни проекти и заявление за РС от 28.10.2016, обосновано съдът е посочил, че към момента на издаване на оспорения административен акт не е изтекъл срокът за издаване на РС за имота на жалбоподателя и не се установяват основания по чл. 125, ал. 5 ЗУТ. В. е изводът за това, че са доказани основанията по чл. 198, ал. 1, т. 1 ЗУТ за това, че процесният акт е мотивиран в достатъчна степен, не са допуснати съществени нарушения на административно производствените правила и не се констатират основания по чл. 146 АПК налагащи отмяната му. Основателно е отбелязано, че е съобразена и целта на закона – с налагането на строителната забрана в рамките на законоустановения максимален срок се обезпечава осъществяването на бъдещите предвиждания на ОУП и ПУП относно територията на кв. [жк] с оглед на защита на интересите на всички граждани. След подробен анализ на предпоставките и целите на чл. 198 ЗУТ и съдържанието на оспорения акт, правилно АС С. З. е приел за неоснователни оплакванията за нарушаване на чл. 6 АПК, тъй като с оглед на естеството на целите и концепцията за изменение на ОУП и ПУП органът не би могъл, с друга различна мярка, да осигури обективни възможности за изменението с оглед препятстване на реализиране на предвиждането на действащите ОУП И ПУП и предвид чл. 198, ал. 4 ЗУТ. Съгласно чл. 198, ал. 4 ЗУТ строителната забрана спира прилагането на влезли в сила ОУП и ПУП за частите на територията, за която се отнася и в този смисъл при съобразяване на датата на издаване на оспорения административен акт - 04.11.2016 г. и времето на сезиране на главния архитект с искане за издаване на РС - 28.10.2016 г., преди изтичане срока за произнасяне по искането, и на основание чл. 198, ал. 4 ЗУТ за последния липсва правна възможност за издаване на РС и в този смисъл са неоснователни доводите за превратно упражняване на власт. Верни са и изводите на решаващия съд, че неизпълнението на задължения по чл. 26 АПК не може да се приеме за съществено нарушение по чл. 146, т. 3 АПК., т. к. това нарушение не е довело до ограничаване на правата на жалбоподателя в такава степен, че ако не бе допуснато - процесният административен акт да не бъде издаден. На жалбоподателя са осигурени всички възможности да предяви правата си и да представи доказателства. Предвид забраната за фактически установявания съгл. чл. 220 АПК и допустимост само на писмени доказателства, свързани с касационните основания не се налага обсъждане на представените с касационната жалба решение на ОбС от 27.04.2017 г., с което се приема доклад на временна комисия и самия доклад съдържащ 3 варианта за решаване на проблемите на ОУП. Дори да можеше да се приеме противното, същите не се явяват основание по чл. 142, ал. 2 АПК, т. к. по никакъв начин не установяват нови различни от установените факти за иницииране на процедурата по изменение на ОУП и ПУП и относно приложението по чл. 198, ал. 1, т. 1 ЗУТ. Не са налице отменителните основания на чл. 209 АПК, решението като правилно и законосъобразно следва да бъде оставено в сила, а касационната жалба - без уважение. Въпреки направеното искане от страна на ответника за присъждане на разноски, такива не са доказани по никакъв начин в това производство, поради което и този съд не присъжда такива. Воден от изложените съображения и на осн. чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд, второ отделение, в настоящия състав