Решение № 407 от 27.10.2009 г. на ВКС по н. д. № 434/2009 г.

Решение № 407 от 27.10.2009 г. на ВКС по н. д. № 434/2009 г., III н. о., НК, докладчик съдията Красимир Харалампиев Производството е образувано на основание 422, ал. 1, т. 5, във вр. чл. 348, ал. 1, т. 1 от НПК по искане на осъдения С. Л. К. за възобновяване на вчнд № 409/2009 г. по описа на Пловдивския окръжен съд и отмяна на постановеното по него определение № 316/2009 г., с което е потвърдено протоколно определение № 35/17.02.2009 г. по чнд № 490/2008 г. на Карловския районен съд, по извършеното по реда на чл. 306, ал. 1, т. 1 НПК и на основание чл. 25, ал. 1, във вр. чл. 23, ал. 1 НК групиране на наложените на осъдения наказания по влезли в сила срещу него шест присъди (определения за одобряване на споразумения по реда на гл. ХХIХ НПК) и връщане на делото за ново разглеждане.

В искането се твърди, че съдебният акт, е незаконосъобразен, защото при наличието на усложнената форма на множество престъпления, част от тях, действително, са в съотношение на съвкупност и едновременно на рецидив помежду си, но съдът не е определил наказанията по най-благоприятния за К. вариант, които следва да изтърпи.

Представителят на Върховната касационна прокуратура намира, че искането на осъдения е неоснователно и поради това, следва да се остави без уважение.

Защитникът на осъдения поддържа искането по изложеното в него основание за възобновяване и отмяна, което развива и в представените писмени бележки.

Върховният касационен съд, като прецени изложените доводи и доказателствата по делото, проверявайки въззивното определение в пределите на искането за възобновяване, за да се произнесе, взе предвид следното:

С протоколно определение № 35 от 17.02.2009 по чнд № 490/2008 г. на Карловския районен съд, в производство по реда на чл. 306, ал. 1, т. 1 НПК, на основание чл. 25, ал. 1, във вр. чл. 23, ал. 1 от НК, съдът е установил очертана от множеството осъждания на К. съвкупност от престъпления по пет влезли в сила присъди и определил по тях едно общо най-тежко за изтърпяване наказание от петнадесет години лишаване от свобода.

На основание чл. 24 НК, съдът увеличил така определеното общо наказание с шест месеца лишаване от свобода, като постановил К. да изтърпи наказание от петнадесет години и шест месеца лишаване от свобода, при първоначален "Строг" режим.

На основание чл. 25, ал. 2 от НК от това наказание съдът е приспаднал изтърпяната част от наказанията по отделните групирани присъди.

На основание чл. 27, ал. 1 НК, съдът постановил наказанието от една година лишаване от свобода, наложено на К. по присъда по нохд № 606/2007 г. на Пловдивския районен съд да бъде изтърпяна отделно, при първоначален "Строг" режим, като изложил съображения, че при влизането й в сила- 17.04.2007 г., по отношение на К. е започнало изпълнение на взета спрямо него мярка за неотклонение "Задържане под стража".

С определение № 316 от 23.04.2009 г. по вчнд № 409/2009 г. на Пловдивския окръжен съд протоколното определение е потвърдено.

Искането за отмяна на въззивното определение и възобновяване на наказателното дело е процесуално допустимо, тъй като е направено в срока по чл. 421, ал. 3 от НПК от правоимащо лице-осъденият К. и по същество е основателно, поради следните съображения:

1. С влязла в сила на 19.02.2002 г. присъда по нохд № 186/2001 г. на РС-Карлово, К. е признат за виновен в извършено през 1997 г. престъпление по чл. 195, ал. 1, т. 4, вр. чл. 194, ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2 НК, поради което на посоченото основание и чл. 55, ал. 1, т. 1 НК е осъден на четири месеца лишаване от свобода. На основание чл. 66, ал. 1 НК изпълнението на наказанието е отложено за срок от три години;

1. С влязла в сила на 31.12.2003 г. по нохд № 10/2003 г. на РС- Карлово, К. е признат за виновен в извършени през периода 21-25.11.1996 г. престъпления по чл. 346, ал. 2, б. "а", пр. 2, във вр. ал. 1 и по чл. 195, ал. 1, т. 3, пр. 1 и т. 4, пр. 2, във вр. чл. 194, ал. 1, вр. чл. 26, ал. 1 НК, поради което на посочените основания и чл. 54 НК е осъден на осемнадесет месеца лишаване от свобода, което да изтърпи при първоначален "общ" режим. На основание чл. 59, ал. 1 НК е приспаднато времето, през което К. е бил задържан по мярка за неотклонение "Задържане под стража", за периода от 28.11.1996 г. до 14.04.1997 г.;

1. С влязла в сила на 21.07.2004 г. присъда по нохд № 1400/2001 г. на ОС - Пловдив, К. е признат за виновен в извършено на 08.02.2001 г. престъпление по чл. 115 НК, поради което на посоченото основание и чл. 54 НК е осъден на петнадесет години лишаване от свобода, като му е определен първоначален"Строг" режим за изтърпяване на наказанието, а на основание чл. 59, ал. 1 НК е приспаднато предварителното му задържане по мярка за неотклонение "Задържане под стража", считано от 09.02.2001 г.;

1. С влязла в сила на 29.08.2005 г. присъда по нохд № 34/2005 г. на РС - Карлово, К. е признат за виновен в извършено през м. февруари1999 г. престъпление по чл. 195, ал., 1, т.т. 3 и 5, във вр. чл. 194, ал. 1 НК, поради което на посоченото основание и чл. 54 НК е осъден на една година и шест месеца лишаване от свобода, като му е определен първоначален "Общ" режим за изтърпяване на наказанието;

1. С влязла в сила на 10.02.2007 г. присъда по нохд № 288/2006 г. на РС - Карлово, К. е признат за виновен в извършени през периода 9/10.11.1996 г. и между 24/25.11.1996 г. престъпления по чл. 195, ал. 1, т. 3, пр. 1, т. 4, пр. 1 и 2 и т. 5, във вр. чл. 194, ал. 1, във вр. чл. 26, ал. 1 НК, на което основание и чл. 55, ал. 1, т. 1 НК е осъден на десет месеца лишаване от свобода, като му е определен първоначален "Строг" режим за изтърпяване на наказанието;

1. С влязла в сила на 17.04.2007 г. присъда по нохд № 606/2005 г. на РС-Пловдив, К. е признат за виновен в извършено на 07.06.2004 г. престъпление по чл. 129, ал. 1, във вр. ал. 2 НК, на което основание и чл. 54 НК е осъден на една година лишаване от свобода и му е определен първоначален "Строг" режим за изтърпяване на наказанието;

1. С влязла в сила на 11.12.2008 г. присъда по нохд № 163/2008 г. на РС - Карлово, за извършено през периода м. септември 1996 г. до 08.10.1996 г. престъпление по чл. 195, ал. 1, т. 5, във вр. чл. 194, ал. 1, във вр. чл. 26, ал. 1 и на основание чл. 55, ал. 1, т. 1 НК, К. е осъден на десет месеца лишаване от свобода, като му е определен първоначален "Общ" режим за изтърпяване на наказанието.

От посочените осъждания е видно, че престъпленията по нохд № 163/2008 г., по нохд № 10/2003 г., по нохд № 288/2006 г., по нохд № 186/2001 г., по нохд № 34/2005 г. и по нохд № 1400/2001 г. са в съотношение на съвкупност, понеже те са извършени, преди да е имало влязла в сила присъда за което и да е от тях.

От друга страна, престъплението по нохд № 606/2005 г. е в съвкупност с тези по 163/2008 г., по нохд № 288/2006 г., по нохд № 34/2005 г. и нохд № 1400/2001 г. и едновременно, в отношение на рецидив с тези по нохд № 10/2003 г. и нохд № 186/2001 г., защото деянието по нохд № 606/2005 г. е извършено след като последните две присъди са влезли в сила.

При очертаната от присъдите усложнена форма на множество престъпления, извършени едновременно в съвкупност и рецидив, съдът е следвало да съобрази ръководните указания по приложението на закона, отразени в т. 9 от ППлВС № 4/1965 г. и в т. 3 на Тълкувателно решение № 14/87 г. на ОСНК на ВС, както и на принципа за приложение на най-благоприятния за осъдения вариант, по съвкупностите от престъпления и общото наказание по тях, което осъденият следва да търпи, като на основание чл. 25, ал. 1, вр. чл. 23, ал. 1 НК определи за изтърпяване от К. едно общо най-тежко наказание от наложените му за съвкупността от престъпления по влезлите в сила присъди по нохд № № 163/2008 г., 10/2003 г., 288/2006 г. 34/2005 г., 1400/2001 г. и нохд № 606/2005 г. и на основание чл. 68, ал. 1 НК приведе в изпълнение и постанови отделното изтърпяване на наказанието по нохд № 186/2001 г. в размер на четири месеца лишаване от свобода, тъй като в определения с присъдата по него по реда на чл. 66, ал. 1 НК изпитателен срок от три години, осъденият е извършил умишленото престъпление от общ характер предмет на осъждането по нохд № 606/2005 г.

Тук следва да се отправи забележка към първоинстанционния съд, че задържането на осъдения по взета мярка за неотклонение "Задържане под стража" (от мотивите на определението не става ясно по кое дело и за какъв период) е ирелевантно при преценката за наличието на материалноправните предпоставки за приложението на чл. 27, ал. 1 НК. Редакцията на нормата е ясна и категорична: "Когато едно лице извърши престъпление, след като е осъдено с влязла в сила присъда на лишаване от свобода (не и когато е задържано на основание взета мярка за неотклонение, свързана с лишаване от свобода), но преди да е изтърпяло това наказание, съдът присъединява към неизтърпяната част изцяло или отчасти наказанието по втората присъда, ако то е лишаване от свобода...". Очевидно, тази хипотеза, в случая, не е налице.

Допуснатото нарушение на закона не е било отстранено от състава на Окръжния съд, а е съществено и безусловно налага уважаване искането на осъдения по соченото в него основание за възобновяване на вчнд № 409/2009 г. по описа на Пловдивския окръжен съд и отмяна на постановеното по него определение № 316/2009 г.

Делото следва да се върне на второинстанционния съд за ново разглеждане от друг съдебен състав, който да се произнесе по законосъобразността на проверяваното от него първоинстанционно протоколно определение, включително и в частта му по приложението на чл. 24 НК.

По изложените съображения и на основание чл. 425, ал. 1, вр. чл. 422, ал. 1, т. 5 вр. чл. 348, ал. 1, т. 1 от НПК, Върховният касационен съд на РБ, III н.о.