Решение № 8795 от 13.07.2016 г. на ВАС по адм. д. № 5076/2016 г.

Решение № 8795 от 13.07.2016 г. на ВАС по адм. д. № 5076/2016 г., VII о., докладчик съдията Калина Арнаудова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба подадена от Комисията за допускане на кандидати за заемане на академични длъжности в Аграрен университет - П. (Комисията), назначена със заповед № РД-16-980 от 15.10.2015 г. на ректора на Аграрен университет - П., срещу решение № 381 от 19.02.2016 г. постановено по адм. дело № 2904 по описа за 2015 г. на Административен съд (АС) - П. От изложеното в жалбата е видно, че решението се оспорва в частта, с която съдът е отменил решение на Комисията при Аграрен университет - П. за допускане на кандидати за заемане на академични длъжности в Аграрния университет във връзка с обявения в ДВ бр. 53 от 14.07.2015 г. конкурс, в частта му, с която З. Х. Н. не е допуснат до участие в конкурса и е изпратил преписката за произнасяне в тази част. Касационният жалбоподател счита, че обжалваното решение е незаконосъобразно и необосновано. Излага, че съгласно разпоредбата на чл. 30 от Закона за развитието на академичния състав в Р. Б. (ЗРАСРБ), министърът на образованието и науката осъществява контрол върху откритите и неприключили процедури за придобиване на научна степен, както и за заемане на академични длъжности, поради което такъв контрол не се упражнява от съда. Наред с това решението на Комисията за проверка на документите на кандидатите е само част от процеса по вземане на решение и назначаване на длъжността "доцент". Поради това, като е приел, че обжалването е допустимо, съдът е допуснал нарушение на материалноправните норми. Неправилен е изводът на съда, че Комисията по допускането се е занимавала по същество с оценка на представените документи на кандидата във връзка с тяхното значение и с оглед изпълнението на условията по чл. 24, ал. 1 от ЗРАСРБ. Създаването на комисия по допускане на кандидатите в процедурите по придобиване на академична длъжност "доцент" не е в противоречие със ЗРАСРБ и с Правилника за прилагане на Закона за развитието на академичния състав в Р. Б. (ППЗРАСРБ). По посочените и по подробно изложени в касационната жалба доводи прави искане решението да бъде отменено. Ответникът - З. Х. Н., чрез процесуалния си представител, изразява становище за неоснователност на касационната жалба, по съображения изложени в депозирана по делото молба. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, седмо отделение, като се запозна с обжалваното съдебно решение, съобрази доводите и възраженията на страните и обсъди наведените касационни основания и тези по чл. 218, ал. 2 от АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното: Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 211 от АПК, от надлежна страна, имаща право и интерес от оспорването и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Разгледана по същество е касационната жалба е неоснователна. С обжалваното решение съдът е отменил решение на Комисията при Аграрен университет - П. за допускане на кандидати за заемане на академични длъжности в Аграрния университет във връзка с обявения в ДВ бр. 53 от 14.07.2015 г. конкурс, в частта му, с която З. Х. Н. не е допуснат до участие в конкурса и е изпратил преписката за произнасяне в тази част, в съответствие с мотивите на решението. Предмет на съдебен контрол в първоинстанционното производство е решение по пункт 2, обективирано в протокол № АД-95 от 16.10.2015 г. на Комисията, назначена със заповед № РД-16-980 от 15.10.2015 г. на ректора на Аграрен университет - П., в частта, с която З. Х. Н. не е допуснат до участие в обявения в ДВ бр. 53 от 14.07.2015 г. конкурс за заемане на академична длъжност "доцент" по научна специалност "Лозарство". За да допусне жалбата на З. Х. Н. до разглеждане по същество, съдът е приел, че решението на Комисията, в обжалваната част, прегражда участието на жалбоподателя в обявения конкурс, поради което притежава характеристиките на индивидуален административен акт и подлежи на самостоятелен съдебен контрол за законосъобразност. Наред са това е приел, че наличието на предвидената в чл. 30 и чл. 31 от ЗРАСРБ процедура не води до недопустимост на оспорването, тъй като Министърът на образованието и науката не е горестоящ административен орган и лицата не разполагат с правно средство за защита при отказ да упражни правомощията си. Посочил е, че правото на жалба в случая се обосновава от разпоредбите на АПК, досежно засегнато право на З. Х. Н. да участва в обявения конкурс, във връзка с общия конституционен принцип за обжалваемост съгласно чл. 120, ал. 2 от Конституцията на Р. Б. Съдът е изложил, че с протокол от 16.10.2015 г. Комисията е приела, че З. Х. Н. не следва да се допуска до участие в конкурса, тъй като не отговаря на изискванията на чл. 78, ал. 1, т. 2 от Правилника за прилагане на Закона за развитие на академичния състав в А. У. - П. (Правилника на Аграрен университет - П./Правилника). Посочил е, че въпросната разпоредба от вътрешния правилник на Аграрния университет - П. въвежда допълнителни изисквания спрямо кандидатите за заемане на академична длъжност. Освен че отникъде не става ясно само на някое от посочените или на всички изисквания не отговаря жалбоподателя. Първото от изискванията, които са дадени кумулативно, влиза в пряко противоречие с чл. 24, ал. 1 от ЗРАСРБ. В същото време въвеждането на изискване за задължителна преподавателска дейност в Аграрния университет - П. представлява пряка дискриминация спрямо всички "външни" кандидати. Наред с това съдът е приел, че решението на Комисията не съдържа никакви фактически основания, което представлява самостоятелно основание за отмяната му. Решението е правилно. В разпоредбите на чл. 24 - чл. 28 от ЗРАСРБ са регламентирани условията и реда за заемане на академичната длъжност "доцент". Съгласно чл. 25 от същия закон, конкурсът се провежда от седемчленно научно жури. Най-малко трима от членовете на журито са външни за съответното висше училище или научна организация и най-малко трима са професори. Съгласно чл. 27, ал. 3 от ЗРАСРБ, научното жури оценява кандидатите за заемане на академичната длъжност "доцент" според изпълнението на условията по чл. 24, ал. 1 от ЗРАСРБ. В конкретната хипотеза тази преценка е извършена от Комисията, назначена със заповед № РД-16-980 от 15.10.2015 г. на ректора на Аграрен университет - П.. В разпоредбите на чл. 24 - чл. 28 от ЗРАСРБ, уреждащ условията и реда за заемане на длъжността "доцент", не се предвижда орган, който да извърши преценка на основанията по чл. 24 от закона, различен от научното жури. Със заповед № РД-16-1018 от 20.10.2015 г. от ректора на Аграрен университет - П. е определен състав на научното жури по обявения конкурс, който е различен от състава на Комисията. С отстраняването на кандидата на основание чл. 78, ал. 1, т. 2 от Правилника, Комисията на практика е извършила преценка по чл. 24, ал. 1, т. 2 от ЗРАСРБ и е "иззела" компетентността на научното жури. ЗРАСРБ не предвижда създаване на орган, различен от научното жури, който да извършва преценка на показателите по чл. 24 и чл. 27 от закона. Поради това, ако в рамките на конкурса се извършва преценка за допускане на кандидатите до участие в него, от нарочно създадена за целта комисия, то същата не следва да извършва оценка по показатели, които са в компетентността на научното жури. Дори и ППЗРАСРБ да въвежда преценка за допускане на кандидатите в процедурата от нарочна комисия, тя следва като помощен орган да извършва формална преценка, без да изземва компетентността на научното жури. Предвид посочените по-горе констатации, преценка за противоречието на разпоредбата чл. 78, ал. 1, т. 2 от Правилника, с нормативния акт от по-висока степен - чл. 24, ал. 1, т. 2 от ЗРАСРБ, на основание чл. 15, ал. 3 от Закона за нормативните актове, не следва да бъде извършвана, тъй като тя не влияе на крайния извод за незаконосъобразност на оспорения в първоинстанционното производство административен акт. Наред с посоченото, АС - П. правилно е приел, че обжалваното решение е немотивирано. Непосочването на фактически основания за взетото решение представлява съществено процесуално нарушение, което е самостоятелно основание за отмяната му. След отмяната на оспорения индивидуален административен акт преписката следва да бъде върната на Комисията за продължаване на процедурата. При новото произнасяне следва да бъдат съобразени и мотивите на касационна инстанция относно компетентността на органа, провеждащ конкурса за "доцент" и извършващ преценка на показателите по чл. 24, ал. 1 и чл. 27, ал. 4 от ЗРАСРБ. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, състав на седмо отделение