Решение № 12930 от 16.12.2021 г. на ВАС по адм. д. № 4843/2021 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК. Производството е образувано по жалба на директора на Териториална дирекция (ТД) Северна морска, понастоящем ТД Митница Варна, подадена чрез гл. юрк. Л. Сърбинска против решение 36/19.02.2021 г. на Административен съд Хасково, постановено по адм. дело 762/2020 г., с което е отменено решение рег. 32-229638 от 07.08.2020 г. към MRN 19BG002002000311R5/13.01.2019 г. В касационната жалба са релевирани доводи за неправилност на съдебния акт. Касаторът възразява срещу изводите на съда, че не е обосновано приложението на чл. 140 във връзка с чл. 141 от Регламент (ЕС) 2015/2447 във връзка с чл. 74, пар. 2, б. б) от Митническия кодекс на Съюза. Развити са подробни съображения за обстоятелствата, които според митническия орган са предпоставка за основателно съмнение относно реалността на декларираната митническа стойност по конкретната митническа декларация и обстоятелствата взети предвид при определяне на митническата стойност на процесните стоки по метода на сходни стоки. Касаторът счита, че заключението по приетата съдебно-икономическа експертиза е неотносимо към предмета на спора. Иска се отмяна на решението и присъждане на юрисконсултско възнаграждение за двете съдебни инстанции. При условията на евентуалност е направено възражение за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение по чл. 78, ал. 5 ГПК във вр. с чл. 144 АПК от насрещната страна. Касационната жалба се поддържа и от гл. юрк. М. Роева в представено по делото писмено становище от 04.10.2021 г. Ответникът Елисе ООД, град Хасково, чрез адв. М. Айдарова оспорва касационната жалба и моли да се остави без уважение, по съображения, изложени в представен по делото писмен отговор от 23.07.2021 г. Претендира разноски. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за основателност на жалбата. Върховният административен съд, първо отделение, за да се произнесе взе предвид следното: Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал.1 АПК, а по същество е неоснователна, по следните съображения: Предмет на оспорване пред Административен съд Хасково е било решение с рег. 32-229638/07.08.2020 г. към MRN 19BG002002000311R5 от 13.01.2019 г., издадено от директора на ТД Северна морска към Агенция "Митници", с което на основание чл. 84, ал. 1, т. 1 ЗМ, във вр. с чл. 74, пар. 2, б) от Регламент (ЕС) 952/2013, вр. чл. 140 и чл. 141 от Регламент за изпълнение (ЕС) 2015/2447, чл. 5, т. 39 от Регламент (ЕС) 952/2013, вр. чл. 77, пар. 1, вр. чл. 85, пар. 1, вр. чл. 101, пар. 1, вр. чл. 102 от Регламент (ЕС) 952/2013, вр. с чл. 15, ал. 2, т. 8 ЗМ и чл. 19, ал. 1 и ал. 7 ЗМ, вр. чл. 54, ал. 1 ЗДДС, вр. чл. 59 АПК, е отказано приемане на митническата стойност на стока 1 и е определена нова митническа стойност на същата стока в размер на 67 136.52 лева (18 546 бр. х 3.62 лева/бр.). Разпоредено е да се коригира митническата декларация в определените части, да се вземе под отчет начисления с решението размер на държавните вземания мита 4710.40 лева и ДДС 8907.80 лева и са установени за досъбиране мита (А00) в размер на 3 345.98 лв. и ДДС (В00) 6245.83 лева, ведно с лихва за забава, като за дата на възникване на митническото задължение е определена 13.01.2019 г. В обжалваното съдебно решение, първоинстанционният съд е приел, че актът е издаден от компетентен орган, в границите на неговата териториална и материална компетентност съгласно чл. 101, пар. 1 и чл. 29 от Регламент (ЕС) 952/2013 във връзка с чл.19, ал.1 и чл.15, ал. 2, т. 8 от ЗМ. За да отмени оспорения административен акт съдът е приел, че е незаконосъобразен на основанията по чл. 146, т. 2, 3 и 4 от АПК като немотивиран, издаден при липса на предвидените в закона материалноправни предпоставки и при съществени нарушения на административнопроизводствените правила. В мотивите си съдът е посочил предпоставките за определяне на митническата стойност на стоките по чл. 70 -74 от Регламент (ЕС) 952/2013 г. и процедурата, предвидена в чл. 140 от Регламент за изпълнение (ЕС) 2015/2447 за нейната промяна. Установил е, че в конкретния случай съмненията на митническите органи относно декларираната митническа стойност на стоките произтичат от по-ниската й стойност спрямо справедливата цена, валидна за тях в ЕС, която според данните, предоставени на държавите членки чрез системата THESEUS на Съвместния изследователски център на Европейската комисия е 7.86 лева/кг. От заключението по приетата съдебно-икономическа експертиза съдът е приел, че този извод на митническите органи е незаконосъобразен. Според вещото лице, представената по делото справка от системата THESEUS съдържа данни за артикули от продуктов код 63014090 Одеяла и пътнически одеяла от изкуствени влакна (различни от плетени или трикотажни, електрически одеяла, покривки за маси и покривки за легла, както и подобни артикули от позиция 9404), но е налице разлика в обхвата на артикулите, посочени в този продуктов код 63014090 с процесните стоки. Според експерта процесните стоки са декларирани с код по ТАРИК 6301 40 90 --- Други, от където следва, че в т.нар. справедлива цена по THESEUS, посочена от митническите органи са включени и видове артикули от още три подпозици на ТАРИК, които са различни от процесните стоки. Освен това използваните данни от THESEUS са за периода октомври 2014 септември 2018 година, а процесният внос е регистриран на 13.01.2019 г. Според съда тази цена, съгласно новата разпоредба на пар. 1, т. 40 от ДР на ЗМ, може да представлява "справедлива цена", като средни цени за групата стоки от продуктов код 63014090, но тя не може да се приеме за рискова прагова стойност, нито за средностатистически размер на покупните цени при вноса на сходни на декларираните стоки, за да бъде извършена преценка, че декларираната договорна стойност е необичайно ниска в сравнение с нея. Съдът е съобразил, че понятието "справедливи цени" е в сила от 01.01.2020 г., което е след момента на осъществяването на процесния внос по ЕАД MRN: 19BG0020020003111R5 от 13.01.2019 г., както и, че използваните данни от THESEUS са за различен период, несъвпадащ с датата на вноса. Според съда не е ясно защо "основателните си съмнения" относно декларираната стойност на стоката (2,15 лв./бр. или 2,39 лв./кг.) са мотивирани с това, че същата е по-ниска спрямо "справедлива цена" в размер на 7,86 лв./кг., като е определена новата митническа стойност от 3,62 лв./бр., която също е по-ниска. Предвид липса на други изложени в акта данни, неприемането от страна на митническите органи на декларираните договорни стойности на стоката е прието за немотивирано и незаконосъобразно. От експертното заключение, според което декларираната стойност на стоката е платена по банков път и отразена в счетоводството на дружеството вносител, съдът е приел, че се опровергават като неоснователни съмненията на митническите органи, че декларираната стойност на стоките представлява тяхната действително платена цена при продажбата им за износ с местоназначение в митническата територия на Съюза. С тези мотиви съдът е приел, че актът е издаден в нарушение на материалния закон, поради немотивираното пристъпване към метода за определяне на митническата стойност на внасяните стоки по реда на чл. 74, пар. 2 от Регламент (ЕС) 952/2013, вместо на базата на договорната им стойност. Наред с горното, съдът е констатирал и нарушение на материалния закон при определяне на митническата стойност съгласно вторичния метод по член 74, пар. 2, б. "б" от Регламент (ЕС) 952/2013. В тази връзка е посочил, че стоките по митническата декларация от 11.09.2018 г. одеяла от синтетични влакна 219 броя, чиято стойност е послужила като база за определяне на новата митническа стойност по процесния внос, не отговарят на легалната дефиниция на понятието сходни стоки по смисъла на чл.1, §2, т.14 от Регламент за изпълнение (ЕС) 2015/2447. В оспорения акт липсват мотиви и данни, от които да се установи дали тези стоки са произведени в същата държава, от същия производител, дали имат подобни характеристики, не може да се прецени качеството и репутацията им, включително съществуването на търговска марка. Прието е, че не може да се установи дали стоките се търгуват на същото търговско равнище като стоката, чиято стойност се определя. Съдът е посочил, че липсва и анализ на условията по процесната доставка с тези по доставката, послужилата като база за сравнение. Съдът е съобразил и значителното разминаване в количеството на декларираните стоки по MRN 18BG002002Н12825-0/11.09.2018 г. - 210 броя "одеяла от синтетични влакна", докато предмет на процесния внос са 18 546 броя "тънки полиестерни одеяла" и е посочил, че липсват данни за извършени корекции в съответствие с чл. 141, параграф 1, изречение последно от Регламент за изпълнение (ЕС) 2015/2447, въведено с цел да се гарантира обективност при определяне на реална митническа стойност. Допуснатото нарушение е определено като съществено нарушение на административнопроизводствените правила, тъй като в него не са съобразени разликите между данните в двете декларации, които биха указали влияние върху размера на определената митническа стойност на стоката по процесния внос, както и върху размера на определените задължения. С тези мотиви съдът е формирал краен извод за незаконосъобразност на оспорения административен акт. Решението е правилно постановено. Административният съд е установил релевантните за спора факти и е извършил дължимата проверка за законосъобразност на оспорения административен акт в съответствие с чл. 168, ал. 1 АПК. В съответствие с материалния закон първостепенният съд е посочил методите за определяне на митническа стойност на стоките уредени в чл. 70 и чл. 74 от Регламент (ЕС) 952/2013 г. на Европейския парламент и на Съвета от 9 октомври 2013 година за създаване на Митнически кодекс на съюза ("Регламент (ЕС) 952/2013" ). По силата на чл. 70, пар. 1 от Митническия кодекс /МК/ основният метод за определяне на митническата стойност на стоките е въз основа на договорната стойност, тоест действително платената или подлежащата на плащане цена на стоките при продажбата им за износ с местоназначение в митническата територия на Съюза, коригирана при необходимост. Съгласно чл. 74, пар. 1 от Регламент (ЕС) 952/2013 вторичните методи за определяне на митническата стойност се прилагат субсидиарно, когато тя не може да се определи въз основа на договорната стойност на стоките и чрез последователно прилагане на букви от а) до г) от параграф 2 на чл. 74, докато се стигне до първата от тези букви, по която може да се определи митническата стойност на стоките. Съобразявайки чл. 140 от Регламент за изпълнение (ЕС) 2015/2447 първоинстанционният съд е очертал предпоставките, при които митническите органи могат да приемат, че митническата стойност не може да се определи по правилото на чл. 70, пар. 1 от Кодекса, както и условията за определяне на митническа стойност на идентични или сходни стоки, предвидени в чл. 141 от Регламента за изпълнение. Правилен и обоснован с доказателствата по делото и приетата съдебно-икономическа експертиза е изводът на съда, че оспореният административен акт не е мотивиран с конкретни обстоятелства, които са довели до пораждането на съмнения у митническия орган, че декларираната договорна стойност на процесните стоки не е тяхната действително платена или подлежаща на плащане цена. Посоченото в акта фактическо основание за приложението на чл. 140, пар. 2 от Регламент за изпълнение (ЕС) 2015/2447 е основано на решението на Съда на ЕС по дело С-291/15 г., според което митническите органи могат да определят митническата стойност на стоките въз основа договорната стойност на сходни стоки, когато декларираната стойност е необичайно ниска в сравнение със средностатистическия размер на покупните цени при вноса на сходни стоки, не и на анализ на конкретни данни. Изложеното в касационната жалба, че основателните съмнения в декларираната митническа стойност са на база извършен сравнителен анализ в Системата за предоставяне на информация за управленски цели от митнически и акцизни документи - МИСЗА за внос на идентични или сходни на процесната стока, не кореспондират с фактическите основания, послужили за издаването на оспорения административен акт. Правилно съдът е приел, че при издаването на оспорения акт е нарушен материалния закон. В административният акт не се съдържа какъвто и да е анализ на стоките, въз основа на които е приложен вторичният метод по чл. 74, пар. 2, б. "б" от Регламент 952/2013 г. В тази връзка правилно е възприето от съда, че липсата на мотиви в акта е съществено нарушение на изискванията за форма и е самостоятелно основание за неговата незаконосъобразност, тъй като препятства възможността да се извърши преценка за сходство на стоките, чиято стойност е послужила за определяне на митническата стойност на процесните стоки. Съгласно чл. 141, пар. 1 от Регламента за изпълнение при определяне на митническата стойност на внасяните стоки по реда на член 74, параграф 2, буква а) или б) от Кодекса се използва договорната стойност на идентични или сходни стоки, които са в продажба на същото търговско равнище и по същество в същите количества като стоките, чиято стойност се определя. Когато не може да се установи такава продажба, митническата стойност се определя, като се има предвид договорната стойност на идентични или сходни стоки, продавани на различно търговско равнище или в различни количества. Тази договорна стойност следва да се коригира, за да се вземат предвид разликите, дължащи се на търговското равнище и/или количествата. В случая правилна е преценката на първоинстанционният съд, че в оспорения акт не е извършен анализ на критериите за сходство на стоките по смисъла на чл. 1 пар. 2, т. 14 от Регламента за изпълнение съобразно изискванията на чл. 141 от Регламента за изпълнение. От изложените в акта мотиви е видно, че използваната за база митническа декларация не съответства по време на процесния внос, тъй като митническата стойност за стока 1 е определена въз основа на осъществен внос от 11.09.2018 г., като е налице и значителна разлика в количеството на стоките, чиято митническа стойност е послужила за прилагане на метода по чл. 74, пар. 2 б. б от Регламент (ЕС) 952/2013 г. В случая не се установява дали при прилагането на вторичния метод по чл. 74, пар. 2 б. б са съобразени и условията на доставката. Изводите на административния съд за незаконосъобразност на акта на основание чл. 146, т. 2, т. 3 и т. 4 АПК се подкрепят от заключението по приетата без оспорване от страните съдебно-икономическа експертиза, в което е установено наличието на разлики в обхвата на стоките по продуктов код от ТАРИК 630140190 с тези по процесния внос, както и факта на плащането между страните по сделката и счетоводното му отразяване от дружеството вносител. От изложеното следва, че митническите органи не са обосновали съмненията относно декларираната от "Елисе" ООД договорна стойност на стоките съгласно чл. 140 от Регламента за изпълнение и не са установили предвидените от материалния закон основания за определяне на митническата стойност по метода на договорната стойност на сходни стоки по смисъла на чл. 141 пар. 1 и пар. 2 от Регламента за изпълнение и чл. 74, пар. 2, б. б) във връзка с чл. 1, пар. 2, т. 14 от МКС. По тези съображения, настоящият касационен състав преценява, че обжалваното първоинстанционно решение, с което е постановена отмяна на митническото решение следва да се остави в сила, като валидно, допустимо и правилно. При този изход на спора, разноски за касационното производство следва да се присъдят на "Елисе" ООД в размер на 1 200 лева. Неоснователно е възражението на ответника по касация за прекомерност на адвокатското възнаграждение, което е съобразено с обжалвания материален интерес по делото и не надвишава прекомерно нормативно установения минимален размер на адвокатските възнаграждения по административни дела. Водим от горното, Върховният административен съд, първо отделение,