Решение № 10554 от 8.10.2024 г. на ВАС по адм. д. № 1699/2024 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. 119 от Кодекса за социално осигуряване (КСО). Образувано е по касационна жалба на С. Г. Р. от гр. Пловдив, чрез адвокат Т. Божинов, против Решение 2228 от 07.12.2023 г., постановено по адм. дело 2608/2022 г. по описа на Административен съд Пловдив. Изложени са доводи за неправилност на съдебното решение поради нарушение на материалния закон и необоснованост касационни основания за отмяна по чл. 209, т. 3 от АПК. Иска се отмяна на решението и присъждане на разноски за двете съдебни инстанции. Ответникът директорът на Териториалното поделение на Националния осигурителен институт (ТП на НОИ) Пловдив, в писмен отговор, чрез юрисконсулт Г. Вълчанова, изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Претендира юрисконсултско възнаграждение. Прокурорът от Върховната прокуратура представя мотивирано заключение за неоснователност на касационното оспорване. Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна, с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна по следните съображения: Предмет на съдебен контрол в производството пред Административен съд Пловдив е Решение 2153-15-270 от 26.09.2022 г. на директора на ТП на НОИ Пловдив, в частта, с която е оставено в сила Разпореждане РНП-2-4-15-01179429 от 11.08.2022 г. на ръководителя на пенсионното осигуряване (ПО) при ТП на НОИ Пловдив, за събиране сума в общ размер на 8 730,48 лева, от които 6 049,04 лева главница и лихви в размер на 2 681,44 лева, начислени към 11.08.2022 г., както и допълнителна лихва по чл. 113 от КСО до окончателното погасяване на задължението. От фактическа страна е установено, че с разпореждане [номер], Протокол N61439 от 16.11.2016 г., издадено от ръководителя на ПО при ТП на НОИ Пловдив, на жалбоподателката, считано от 03.06.2016 г., е отпусната лична пенсия за осигурителен стаж и възраст (ЛПОСВ), а с разпореждане [номер], Протокол Y01376 от 16.09.2019 г., е отпусната добавка по чл. 84 от КСО. С разпореждане [номер], Протокол 2140-15-1 от 05.01.2021 г., са отменени предходните разпореждания от 16.11.2016 г. и 16.09.2019 г. и всички последващи. С разпореждането е отказано и отпускането на пенсия за осигурителен стаж и възраст. Разпореждането е оспорено пред директора на ТП на НОИ Пловдив, който е отхвърлил жалбата със свое Решение 2153-15-32 от 12.02.2021 г. Впоследствие решението на директора е оспорено по съдебен ред пред Административен съд Пловдив, който с Решение 2077 от 05.11.2021 г., постановено по адм. дело 553/2021 г. по описа на съда е отхвърлил жалбата. Решението на Административен съд Пловдив е потвърдено с Решение 7259 от 19.07.2022 г., постановено по адм. дело 12276/2021 г. по описа на Върховния административен съд. Отпускането на ЛПОСВ на жалбоподателката с разпореждане [номер], Протокол N61439 от 16.11.2016 г., издадено от ръководителя на ПО при ТП на НОИ Пловдив, е станало на основание §4 ал. 1 от ПЗР на КСО и във връзка с Регламент на Съвета (ЕО) 883/2004 г., считано от 03.06.2016 г. За определяне правото и размера на пенсията е зачетен осигурителен стаж от втора категория труд 19 г. 07 м. и 11 д., от трета категория труд 09 г. 00 м. и 26 д., общ осигурителен стаж, превърнат към трета категория труд, съгласно чл. 104 от КСО 33 г. 07 м. и 02 д. и осигурителен стаж за право на пенсия и за определяне на размера, положен в Испания 03 г. 01 м. 22 д., и навършена възраст [възраст] към датата на заявлението. Считано от 16.05.2019 г., с разпореждане [номер], Протокол Y01376 от 16.09.2019 г., е отпусната и добавка по чл. 84 от КСО. Във връзка с получени формуляри от испанския осигурителен институт и приложени заверени копия на документи, удостоверяващи стаж, положен на територията на Република България, данните по който се различават от представените от С. Г. Р. за отпускане на пенсия в Република България в ТП на НОИ Пловдив, е стартирана процедура по реда на чл. 108, ал. 1, т. 1 от КСО за установяване на осигурителния й стаж и правомерността на получаваната от нея ЛПОСВ. По време на административното производство са извършени две проверки от контролните органи по чл. 108, ал. 1 от КСО, като резултатите първата проверка са обективирани в Констативен протокол КП-5-1-5-00705769 от 15.01.2020 г. За резултата от втората проверка е съставен Констативен протокол КП-5-15-00782727 от 09.07.2020 г. В резултат на събраните доказателства е формиран извод за редовно оформен осигурителен стаж за периода от 24.03.1975 г. до 06.05.2015 г. и е установено, че С. Г. Р. има осигурителен стаж по категории и продължителност, както следва: 21 г. 10 м. и 14 д. от втора категория труд; 03 г. 02 м. 10 д. от трета категория труд, общ осигурителен стаж, превърнат към трета категория труд, съгласно чл. 104 от КСО 30 г. 06 м. и 13 д. и потвърден осигурителен стаж за право и размер на пенсията, положен в Испания 03 г. 01 м. и 22 д. Определен е общ осигурителен стаж от България и Испания 33 г. 08 м. и 05 д. При тези данни за действителния осигурителен стаж и навършената възраст 57 г. 09 м. и 10 д. към датата на заявление с вх. 2113-21-4151 от 03.06.2016 г. за отпускане на ЛПОСВ е прието, че С. Г. Р. няма право на такава, отпусната на основание §4 ал. 1 от ПЗР на КСО и при условията на чл. 68 ал. 1-2 от КСО, както и на добавка по чл. 84 от КСО от 16.05.2019 г., тъй като отпада основанието за получаването й. В Разпореждане РНП-2-4-15-01179429 от 11.08.2022 г. на ръководителя на ПО при ТП на НОИ Пловдив е посочено, че в тежест на жалбоподателката е да докаже наличието на осигурителен стаж, въз основа на който е отпусната ЛПОСВ. Същата не е представила доказателства, които да оборят констатациите на административния орган, поради което е прието за недоказано това обстоятелство, поради което се сочи, че С. Г. Р. е била недобросъвестна, както и при подаване на заявлението за отпускане на ЛПОСВ, така и при получаване на същата, тъй като си у послужила с документи с невярно съдържание и правото на пенсия е определено въз основа на осигурителен стаж, който тя не е придобила. В подкрепа на извода за недобросъвестност от страна на С. Г. Р., при получаването на пенсия, на която тя не е имала право, се посочва и разпоредбата на чл. 9, ал. 1 от Наредбата за пенсиите и осигурителния стаж (НПОС, в действащата редакция), според която за административния орган липсва нормативно установено задължение да съхранява в пенсионните досиета на лицата документите за осигурителен стаж, тъй като те не са част от задължителното съдържание на пенсионната преписка и подлежат на връщане на лицата след произнасянето на административния орган. При тези обстоятелства, на основание чл. 98, ал. 2, т. 2, във връзка с чл. 113 и чл. 114, ал.1 от КСО, ръководителят на ПО при ТП на НОИ Пловдив, с Разпореждане РНП-2-4-15-01179429 от 11.08.2022 г., е разпоредил С. Г. Р. да възстанови недобросъвестно получена сума за ПОСВ в размер на 10 866,76 лева, от които главница за периода от 03.06.2016 г. до 31.10.2019 г. в размер на 7 404,92 лева и законната лихва от 3 461,87 лева, начислена на основание чл. 113 от КСО до 11.08.2022 г. Това разпореждане е обжалвано по административен ред пред директора на ТП на НОИ Пловдив, който с Решение 2153-15-270 от 26.09.2022 г., предмет на съдебен контрол от Административен съд Пловдив, на основание чл. 117, ал. 3 и чл. 115, ал. 1 от КСО, е заличил погасено по давност задължение на С. Г. Р. по разпореждането от 11.08.2022 г. за периода 03.06.2016 г. 31.12.2016 г. в размер на 2 136,31 лева, от които 1 355,88 лева главница и лихва за минало време в размер на 780,43 лева, начислена до 11.08.2022 г., като е оставил в сила Разпореждане РНП-2-4-15-01179429 от 11.08.2022 г. в частта за събиране на сумата от 8 730,48 лева, от които 6 049,04 лева главница за периода от 01.01.2017 г. до 31.10.2019 г. и лихва за минало време 2 681,44 лева, начислена към 11.08.2022 г., както и допълнителна лихва по чл. 113 от КСО до окончателното погасяване на задължението. Към решението са приложени справки: 1 за размера на първоначалното задължение за периода от 03.06.2016 г. до 31.10.2019 г.; 2 за размера на заличеното по давност задължение за периода от 03.06.2016 г. до 31.12.2016 г. и 3 за размера на оставащото задължение за периода от 01.01.2017 г. до 31.10.2019 г. За изясняване на обстоятелствата по делото е изслушана и приета съдебно-графическа експертиза и са разпитани свидетели. Първоинстанционният административен съд е приел, че решението е издадено от компетентен орган, в предвидената от закона форма, при наличие на фактически и правни основания за издаването му, при спазване на административнопроизводствените правила и при правилно прилагане на материалния закон, поради което е отхвърлил жалбата, с която е сезиран, като е възложил в тежест на касатора разноските по делото. Решението е правилно. При постановяване на решението си съдът е обсъдил всички доказателства по делото в тяхната съвкупност и съотносимост. Приетите за установени фактически констатации се подкрепят от доказателствата по делото. Спрямо релевантните и установени факти съдът е приложил правилно материалния закон. Подробно са обсъдени възраженията на страните и са изложени мотиви досежно подлежащия на оспорване административен акт. Разпореждане РНП-2-4-15-01179429 от 11.08.2022 г., с което е разпоредено възстановяването на недобросъвестно получените суми, е издадено на основание чл. 98, ал. 2, т. 2, чл. 113 и чл. 114, ал. 1 от КСО и във връзка с влязло в сила разпореждане [номер], Протокол 2140-15-1 от 05.01.2021 г. на Ръководителя на ПО при ТП на НОИ Пловдив. В тази насока, възражението, че разпореждането от 11.08.2022 г. е издадено преждевременно е неоснователно. При така установената фактическа обстановка настоящата инстанция споделя изводите на първоинстанционния съд за правилността на административния акт. Изложените мотиви са подробни и обосновани, поради което на основание чл. 221, ал. 2, изр. второ от АПК не намира основание да ги повтаря отново. Неоснователни са и останалите възражения, посочени в касационната жалба. Както е посочено в оспореното решение и в административния акт, в тежест на жалбоподателката е било да докаже наличието на изискуемия осигурителен стаж за пенсиониране, съгласно нормата на §4 от ПЗР на КСО, като това е трябвало да стане при условията на пълно и главно доказване, каквито са изискванията на административното производство. Такова доказване не е извършено от нейна страна, поради което с влязло в сила разпореждане [номер], Протокол 2140-15-1 от 05.01.2021 г., е установено, че С. Г. Р. има осигурителен стаж от трета категория в размер на 33 г. 08 м. 05 д. и навършена възраст [възраст] към датата на подаване на заявлението, което не изпълнява критериите за пенсиониране по §4 от ПЗР на КСО. След като не са налице условията за пенсиониране, а пенсия е получавана, то лицето дължи връщане на недобросъвестно получена сума в размер, изчислен в решението на ТП на НОИ. Съгласно чл. 98, ал. 2 от КСО, посочен като правно основание за издаване на Разпореждане РНП-2-4-15-01179429 от 11.08.2022 г., длъжностните лица по ал. 1 издават разпореждания за възстановяване на неправилно изплатени суми за пенсии, а като оправомощен субект в чл. 98, ал. 1, т. 1 от КСО е посочено длъжностното лице, на което е възложено ръководството на пенсионното осигуряване в териториалното поделение на Националния осигурителен институт, или други длъжностни лица, определени от ръководителя на териториалното поделение на Националния осигурителен институт. С разпоредбата на чл. 98, ал. 2 от КСО е въведено специално правило относно възстановяването на сумите за неправилно изплатени суми за пенсии и именно поради това се изключва приложението на общата разпоредба на чл. 114, ал. 3 от КСО. Съгласно тази разпоредба длъжностните лица по ал. 1 издават разпореждания и за възстановяване на неоснователно изплатените суми за пенсии. Дължимите суми по разпорежданията се събират чрез удръжки от пенсията съгласно чл. 114а, ал. 3 или чрез предвидените в чл. 114, ал. 5 способи. Когато се касае до възстановяване на суми, произтичащи от неправилно изплатени пенсии, компетентен да издаде съответното разпореждане е органът, посочен в чл. 98, ал. 2 от КСО, затова в случая разпореждането е издадено от компетентен орган. В разпоредбата на чл. 114, ал. 1 от КСО, което е и правното основание на процесното разпореждане, е предвидено, че недобросъвестно получените суми за осигурителни плащания се възстановяват от лицата, които са ги получили, заедно с лихвата по чл. 113. От установеното по делото не може да се приеме, че е налице някоя от хипотезите на чл. 114, ал. 2 от КСО, тъй като те са приложими само при добросъвестно получени плащания. Всъщност това е и определящо при преценка законосъобразността на разпореденото възстановяване на получените суми за пенсии в момент, в който не са се следвали, а именно дали лицето е било добросъвестно при получаването на сумите. Макар да липсва легално определение за понятието недобросъвестност при получаване на осигурителни плащания, то в практиката е установено тълкуването на това понятие в смисъл на получаване на осигурително плащане от лицето, въпреки знанието от негова страна на факти и обстоятелства, които представляват пречка за получаване на това плащане, както и невярното деклариране на релевантните факти и обстоятелства. Към случаите на невярно деклариране се причислява и непредставянето на релевантна информация на съответния административен орган, което по своята същност представлява премълчаване или затаяване на истината относно релевантните факти. Видно от административната преписка, компетентните органи, в рамките на правомощията си по чл. 108, ал. 1, т. 1 от КСО, са извършили проверки въз основа на приложените писмени доказателства и са извършили проверка на осигурителния стаж на лицето. Както правилно е посочил административният орган, а и съобразно изложените доводи в решението на директора на ТП на НОИ, в тежест на лицето е да докаже и да удостовери продължителността и мястото на полагането на трудовия си стаж, ако претендира такъв извън зачетения от пенсионния орган. Съгласно чл. 108, ал. 2 от КСО физическите и юридическите лица са длъжни да представят на контролните органи на Националния осигурителен институт исканите от тях документи, сведения, справки, декларации, обяснения и носители на информация, свързани със спазване на осигурителното законодателство във връзка с дейността, възложена на Националния осигурителен институт, както и да оказват съдействие при изпълнението на служебните им задължения. С оглед изложеното, като е отхвърлил жалбата, първоинстанционният съд е постановил едно законосъобразно решение, което следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на спора, претенцията на ответника за присъждане на юрисконсултско възнаграждение е основателна. На основание §1, т. 6 от ДР на АПК, С. Г. Р. следва да заплати на НОИ сумата от 100 лева, представляваща юрисконсултско възнаграждение, определено съобразно чл. 143, ал. 3 от АПК, във връзка с чл. 37 от Закона за правната помощ и чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо от АПК, Върховният административен съд, състав на шесто отделение,