Решение № 10185 от 2.07.2019 г. на ВАС по адм. д. № 10494/2018 г.

Решение № 10185 от 2.07.2019 г. на ВАС по адм. д. № 10494/2018 г., VIII о., докладчик съдията Росица Драганова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на П. Атанасов, чрез адв. Каров, срещу решение № 1128 от 8.06.2018 г. постановено по адм. дело № 470/2018 г. по описа на Административен съд – Бургас, с което е отхвърлена жалбата му против заповед за задържане на лице рег. № 3388 зз-38/02.02.2018 г., издадена от полицейски орган в 05 РУ – Бургас. От изложените в касационната жалба оплаквания може да се обоснове извод, че касаторът твърди неправилност на решението поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост – отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Касаторът възразява срещу мотивите на съда, че спрямо Атанасов са налице данни за извършено престъпление и материалноправните предпоставки за задържането. Моли за отмяна на решението и отмяна на спорния административен акт. Претендира присъждане на разноски за двете съдебни инстанции. Депозира списък на разноските. Ответникът – полицейски орган в 05 РУ – Бургас не изразява становище по касационната жалба. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, осмо отделение, след като прецени данните по делото и доводите на страната, приема за установено следното: Касационната жалба е подадена от надлежна страна, против подлежащ на обжалване съдебен акт, в рамките на преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 АПК, поради което е процесуално допустима, разгледана по същество е основателна. С обжалваното решение е отхвърлено оспорването на П. Атанасов срещу заповед за задържане на лице рег. № 3388 зз-38/02.02.2018 г., издадена от полицейски орган в 05 РУ – Бургас, с която на основание чл. 72, ал. 1, т. 1 ЗМВР е наредено задържането му за срок от 24 часа. От фактическа страна съдът е констатирал, че за лицето има данни да е съпричастен за извършването на домова кражба от адрес в [населено място], [улица], по което е образувано ДП № 431 ЗМ 141/2018 г. по описа на 01 РУ Бургас за престъпление по чл. 195, ал. 1 НК. Административният съд е приел, че оспореният акт е издаден от компетентен орган, в законоустановената форма и при спазване на материалния закон и принципа на съразмерност. Решението е неправилно, постановено при съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Настоящият касационен състав констатира, че в мотивите на съдебното решение е посочено единствено, че оспореният акт е издаден от компетентен орган, но в представената административна преписка не се съдържат доказателства, въз основа на които да се прецени дали лицето, издало процесната заповед за задържане е разполагало с такава компетентност. Като е приел, че обжалваният акт е издаден от компетентен орган, без да изиска и събере служебно доказателства за компетентност на лицето, подписало оспорения акт, съдът не е изпълнил задължението си по чл. 168, ал. 2 АПК. На следващо място първоинстанционният съд е обсъдил само данните, представени с писмо вх. № 2890/12.03.2018 г. от началника на 05 РУ – Бургас, в което се посочва, че в управлението няма налични документи, съдържащи данни за съпричастност на задържаното лице П. Атанасов към извършено престъпление. В писмото е обяснено, че издателят на заповедта е бил на работа по график като автопатрул, когато в ефир е получил съобщение от дежурен в ОДЧ, че има данни, че лица, придвижващи се с лек автомобил Ауди с peг. [рег. номер на МПС] са съпричастни към извършена домова кражба на адрес в [населено място], [улица], за което в 01 РУ на МВР е образувано ДП № 431 ЗМ 141/2018 г. Началникът изрично заявява, че всички документи, съдържащи данни за съпричастност на лицето към извършеното престъпление се намират в материалите по досъдебното производство. В хода на съдебното производство пред първоинстанционния съд, процесуалният представител на Атанасов е поискал събирането на доказателства, с които да опровергае възприетите от административния орган правопораждащи отговорността му юридически факти. Съдът е оставил без уважение искането за събиране на тези доказателства като се е мотивирал, че "делото е попълнено с достатъчно доказателства за неговото решаване". Настоящият съдебен състав намира, че административният съд е допуснал нарушение на съдопроизводствените правила като е отказал да допусне за събиране относими към спора писмени доказателства. Доказателствената тежест за установяване съществуването на фактите, описани в издадената заповед е на административния орган, като доказването следва бъде пълно и главно - арг. от чл. 170, ал. 1 АПК. В настоящия казус, образуваното ДП № 431 ЗМ 141/2018 г. е посочено като фактическо основание за издаване на оспорената пред административния съд заповед, поради което материалите от него следва да бъдат преценени и като част от административната преписка, без която не е възможна законосъобразна преценка относно наличието на основанията по чл. 146 АПК. В случая са необясними мотивите на първоинстанционния съд, че са събрани достатъчно доказателства за законосъобразност на оспорената заповед, поради което не е необходимо събирането на други, в подкрепа на фактическите и правни основания, посочени в нея. Несъбирането им е довело до постановяване на съдебен акт при неизяснена фактическа обстановка. Касационното оплакване за допуснати нарушения на съдопроизводствените правила е основателно, т. к. делото е разгледано и решено, без да бъдат събрани относими, допустими и необходими доказателства, свързани с установяване на фактическото основание за издаване на заповедта. Поради изложеното, на основание чл. 222, ал. 2, т. 1 АПК, решението на Административен съд – Бургас следва да бъде отменено и делото да се върне за ново разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд. При новото разглеждане на спора следва да се съберат и доказателства за компетентност на лицето, издало оспорения акт. При новото разглеждане, съдът дължи произнасяне по разноските в зависимост от крайния изход на делото на основание чл. 226, ал. 3 АПК. По изложените съображения Върховният административен съд, осмо отделение,