Решение № 4386 от 25.4.2023 г. на ВАС, VI о.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от Многопрофилна болница за активно лечение Тракия ЕООД (МБАЛ ТРАКИЯ ЕООД), чрез процесуален представител - юрисконсулт Ц. Съйкова, против Решение 238/02.06.2022 г. на Административен съд Стара Загора, постановено по адм. дело 758/2021 г., с което е отхвърлена жалбата на болницата против Писмена покана изх. 29-02-1985/23.11.2021 г., издадена от директора на Районна здравноосигурителна каса - Стара Загора (РЗОК- Стара Загора) и е осъдена да заплати на Национална здравна осигурителна каса разноски 200 лева. Поддържа се, че първоинстанционният съд неправилно приложил разпоредбите на 59 от Закона за здравното осигуряване (ЗЗО) и чл. 409, ал. 3, т. 5 от Националния рамков договор за медицинските дейности между НЗОК и Българския лекарски съюз за 2020-2022 г. (НРД за МД - 2020-2022 г.), както и постановил своя съдебен акт при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, и нарушил изискването за обоснованост на съдебното решение. При така релевираните касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК се иска отмяна на първоинстанционното решение, както и да се отмени обжалвания административен акт. Касаторът моли да му бъдат присъдени съдебните разноски. Ответникът директорът на Районна здравноосигурителна каса Стара Загора оспорва основателността на касационната жалба. Счита първоинстанционното решение за правилно, поради което иска оставянето му в сила. Претендира присъждане на съдебни разноски. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба и за правилност на решението на Административен съд Стара Загора. Върховният административен съд - шесто отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл. 211, ал. 1 АПК, от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, за която решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт. Разгледана по същество на основанията посочени в нея и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, съгласно чл. 218, ал. 2 АПК, касационната жалба е неоснователна. Пред първоинстанционния административен съд е била обжалвана Писмената покана за възстановяване на суми получени без правно основание 29-02-1985/23.11.2021 г., издадена от заместник директор на РЗОК Стара Загора, изпълнявал правомощията на директор на РЗОК - Стара Загора, съгласно Заповед за заместване РД-09-166/16.09.2019 г., последната издадена от директора на РЗОК Стара Загора и на основание чл.76а ЗЗО, чл. 364 ал. 1, чл. 390 ал. 2 т. 2, чл. 344 ал. 1 т. 1 б. б, чл. 262 ал.1 т. 6, чл. 268 ал. 1 т. 17 и т. 18 от НРД за МД 2020-2022 година. Същата е постановена в административното производство, започнало с проверка по реда на чл. 72 ал. 2, ал. 3 и ал. 10 ЗЗО и съобразно изискванията на чл.11 ал.1 и чл. 26 ал. 2 от Инструкция РД-16- 43/09.06.2020 г., издадена от управителя на НЗОК. С писмената покана е разпоредено лечебното заведение да възстанови на НЗОК получените без правно основание суми по посочени клинични пътеки в общ размер на 3274, 70 лева. Административният орган, който е издал процесната писмена покана, е възприел фактическите констатации на контрольорите, които са извършили проверка на лечебното заведение за болнична медицинска помощ, относно контрол по изпълнение на договорения пакет за болнична помощ в съответствие с НРД за МД за 2020-2022 г. и индивидуален договор 241104/26.02.2020 г. за оказване на болнична помощ по клинични пътеки, амбулаторни процедури и клинични процедури. Тези констатации са били отразени и в нарочен протокол за неоснователно получени суми Р-1331/04.11.2021 г., връчен на дружеството, срещу който същото надлежно е подало своите възражения. Последните са възприети от органа като неоснователни. Първоинстанционният административен съд, след като е установил релевантните за правния спор факти и е подвел същите под хипотезите на приложимите материалноправни норми на ЗЗО и НРД за МД за 2020-2022 г., е достигнал до извод, че оспорената писмена покана е законосъобразен административен акт, който е постановен при липса на основанията по чл. 146 АПК за неговата отмяна. Решението е валидно и допустимо. То е постановено по отношение на акт, който подлежи на съдебен контрол, като произнасянето е извършено от надлежно сезиран компетентен съд в рамките на правомощията му. Атакуваният съдебен акт не страда и от твърдените от касатора пороци, наличието на които би обусловило неговата неправилност. Решението на Административен съд Стара Загора е постановено в съответствие с писмените доказателства по делото и относимата към казуса материалноправна уредба, които обуславят направените изводи от съда. Мотивите на първоинстанционния съд се споделят от настоящия съдебен състав и не следва да бъдат дословно преповтаряни, поради което по силата на чл. 221, ал. 2, изречение второ от АПК касационната инстанция препраща към тях. Доводите на касатора, за наличие на касационните основания по чл. 209, т.3 АПК, са неоснователни. Писмената покана за възстановяване на суми получени без правно основание 29-02-1985/23.11.2021 г. е издадена на основание чл.76а, ал. 1 ЗЗО за това, че лечебното заведение е отчело договорена за извършване дейност, посочена в чл. 344, ал.1, т.1 от НРД за МД за 2020-2022 г. ежедневни визитации на лекуващия и/или дежурния лекар, без същата да е реално осъществена, тъй като дежурният лекар д-р И. Желязков е направил визитации на ЗОЛ, хоспитализирани в болницата по съответните КП и е извършил медицинска дейност, без да е бил вписан в Приложение 1 и 1а към индивидуалния договор. Констатираното несъответствие между договорената по вид и обем и оказаната медицинска помощ, правилно е възприето от административния съд като нарушение на изискването на чл. 344, ал.1, т.1, б.б от НРД за МД за 2020-2022 година. Видно от разпоредбата на чл. 344, ал. 1 от НРД за МД за 2020-2022 г. Националната здравноосигурителна каса закупува договорената и извършената дейност от изпълнителите на БМП от обхвата на пакета от здравни дейности, гарантиран от бюджета на НЗОК, съгласно Наредба 9 от 2019 г., за дейностите по КП, измежду които и две ежедневни визитации от лекуващия и/или дежурния лекар (при липса на промяна в състоянието на пациента се записва "статус идем"). В качеството си на страна по договор с НЗОК за оказване на БМП по КП, АПр и КПр лечебното заведение отговаря на изискването на чл. 15 от НРД за МД за 2020-2022 г., както и на общите условия по чл. 20, ал. 1, т. 1, букви "а", "б" и "в", както и на специални условия. Според нормата на чл. 262, ал. 1, т. 6 от НРД за МД за 2020-2022 г. в лечебното заведение следва да работи/ят специалист/и на основен трудов договор, посочени в приложение 1 към договора на лечебното заведение, както и в лечебното заведение могат да работят и специализанти по същите специалности, посочени в приложение 1а към договора на лечебното заведение. Болницата е имала задължение на основание чл. 268, ал.1, т. 17 и т. 18 от НРД за МД за 2020-2022 г. при сключване на договора за оказване на БМП с НЗОК да представи към заявлението и попълнен списък с лекари по приложение 1 и 1а., като приложението по т. 17 и т. 18 се явява неразделна част от индивидуалния договор на лечебното заведение с НЗОК. След като не е изпълнила изискването по отношение на дежурния лекар, който е осъществявал медицинска дейност във връзка с алгоритъма на КП, по която ЗОЛ са били лекувани, е нарушила посоченото изискване на чл.344, ал.1, т.1, б. б от НРД за МД за 2020-2022 година. Разпореждането за връщане на процесната сума с издадената писмена покана е в съответствие с предвиденото в чл. 364, ал. 1 от НРД за МД за 2020-2022 г., тъй като изрично е посочено, че не се допуска заплащане на дейност за оказване на болнична медицинска помощ, извършена от лекар, който не е посочен в приложение 1 като специалист на основен трудов договор, с изключение на случаите по чл. 262 ал. 2 и чл. 263 от НРД 2020-2022 г. за МД. При констатираното нарушение от страна на лечебното заведение, основателни са били правните изводи на административния орган и на съда за дължимост на сумата съгласно чл. 390 ал. 2 т. 2 от НРД за МД за 2020-2022 година. Според последната норма директорът на РЗОК има правомощие да удържи неоснователно получените суми при несъответствие между договорената по вид и обем и оказаната медицинска помощ. В случая отчетените с направление за хоспитализация по изброените ИЗ случаи по КП 50.1 и КП 56.1 са заплатени от НЗОК/РЗОК Стара Загора. Налице е било несъответствие между договорената по вид и обем и оказаната медицинска помощ, защото след като не е вписан д-р Желязков в посочените приложения, то следва извод, че той не може да извършва медицински дейности нито лично и самостоятелно, нито с други лекари. От заключението на вещото лице по допуснатата съдебно-медицинска експертиза съдът правилно е достигнал до извод, че нанасянето на декурси за състоянието на пациента се предшества от извършени прегледи по време на визитациите и всички тези дейности, следва да се извършват само от лекари, за които е налице договорна уговорка да работят по сключения с НЗОК договор. Визитацията е вид болнична помощ, защото е вид дейност по оказване на болнична помощ, в какъвто смисъл са били констатациите на вещото лице по допуснатата съдебна експертиза. Изключение от правилото на чл. 364, ал.1, б.б от НРД за МД за 2020-2022 г. за вписване на лекаря в приложение 1 като специалист на основен трудов договор е хипотезата на чл. 262, ал. 2 и чл. 263, която в случая не се установява по отношение на д-р Желязков. Неоснователно се поддържа от касатора, че неучастието в контролното производство на един от контрольорите, на които е възложена проверката, съставлява отменително основание по чл. 146, т.3 АПК. В нормативната уредба не съществува задължение за наличие на минимален брой контрольори, които да извършат възложената със заповед на директора на съответната РЗОК проверка. Съгласно чл. 59, ал.10а ЗЗО договорите по чл. 20, ал. 1, т. 4 за оказване на медицинска помощ по този закон се сключват между директора на РЗОК и изпълнителите на медицинска помощ в съответствие с НРД с анексите към тях, с решението по чл. 54, ал. 9 и с този закон. Видно от чл.59, ал.10а (Нова - ДВ, бр. 102 от 2018 г., в сила от 01.01.2019 г.) ЗЗО законодателят изрично и предвидил, че не се допуска заплащане на дейност за оказване на болнична медицинска помощ, извършена от лекар, който не е посочен в договора по ал. 1 като специалист на основен трудов договор, с изключение на случаите по ал. 12 и 12а. Алинеи 12 и 12а регламентират изключение от въведеното правило, но процесната хипотеза не попада под изключението. При така посочените релевантни факти и правни изводи, правилно първоинстанционният административен съд е приел, че са налице основанията, посочени в протокол Р-1331/04.11.2021 г. за възстановяване на суми получени без правно основание, поради което писмената покана се явява законосъобразен административен акт. Предвид липсата на касационни основания, водещи до отмяна на обжалваното съдебно решение, същото трябва да бъде оставено в сила. При този изход на спора неоснователна се явява и акцесорната касаторова претенция за присъждане на сторените деловодни разноски. Мотивиран така и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо от АПК, Върховният административен, шесто отделение,