Решение № 178 от 15.07.2026 г. на ВКС по т. д. № 1445/2025 г.

Производството е по реда на чл. 250 ГПК. Образувано е по молба с вх. № 7731/17.04.2026 г. по вх. рег. на ВКС, подадена от Н. Л. Л., чрез процесуалния му пълномощник, с искане за допълване на постановеното по настоящото дело решение № 78 от 16.03.2026 г., като бъде присъдена законна лихва върху присъдената с решението сума – главница, считано от датата на подаване на исковата молба в съда, до окончателното ѝ изплащане. Според страната още с исковата молба и през цялото развитие на производството предявеният срещу ответника осъдителен иск по чл. 55 ЗЗД е вкл. и искане за присъждане, на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД, на законна лихва върху главницата, като спорът за това е надлежно пренесен и в касационната инстанция, съобразно петитума на касационната жалба. Отговор на молбата по чл. 250 ГПК не е депозиран от насрещната страна - „Айкарт Кредит“ ЕАД. Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Първо отделение, след преценка на данните по делото, приема, че молбата по чл. 250 ГПК е процесуално допустима – искането е заявено в законоустановения едномесечен срок (молбата е подадена на 16.04.2026 г. чрез ССЕВ), от легитимирана страна, и следва да се разгледа по същество. На допълване подлежи това съдебно решение, чийто диспозитив не съдържа произнасяне по целия предмет на спора, с който съдът е бил сезиран. По реда на чл. 250 ГПК не могат да бъдат отстранявани други пропуски на съда при постановяване на решението, дори такива да са налице. Настоящият съдебен състав констатира, че диспозитивът на решение № 78 от 16.03.2026 г. по т. д. № 1445/2025 г. по описа на ВКС, Първо т. о., поправено по реда на чл. 247, ал. 1, предл. първо и предл. второ ГПК с решение № 129 от 19.05.2026 г., постановено по същото дело, действително не съдържа произнасяне по обективираното и в касационната жалба искане (направено още с исковата молба и поддържано при инстанционното развитие на производството) за осъждане на ответника „Айкарт Кредит“ ЕАД да заплати на касатора законна лихва върху претендираната главница, представляваща платени без основание суми по Договор за кредит № 0056158 от 15.03.2011 г., считано от датата на подаване на исковата молба в съда до окончателното изплащане на сумата. Пропускът на съда да се произнесе по надлежно въведения и поддържан в хода на цялото исково производство акцесорен иск по чл. 86, ал. 1 ЗЗД подлежи на отстраняване по реда на чл. 250 ГПК. Следователно, диспозитивът на решението следва да се допълни, като бъде присъдено и своевременно поисканото обезщетение по чл. 86, ал. 1 ЗЗД в размер на законната лихва, считано от 12.04.2021 г. – датата на подаване на исковата молба, до окончателното изплащане на главницата. С оглед горното, Върховният касационен съд, състав на Търговска колегия, Първо отделение