Решение № 1340 от 13.01.2009 г. на ВКС по гр. д. № 4103/2007 г.

Решение № 1340 от 13.01.2009 г. на ВКС по гр. д. № 4103/2007 г., I г. о., ГК, докладчик съдията Емануела Балевска Производството е по § 2, ал. 3 ПЗР ГПК /ДВ. бр. 50/2007 г./ във вр. с чл. 218а б. "а" ГПК (отм.). ЕТ≥П. Т. Ц. с фирма "П" гр. П. облажва и иска да се отмени Решение от 29.03.2007 г. по гр. въз. д. № 1815/2006 г. на Софийския апелативен съд, с което е оставено в сила Решение № 7 от 17.07.2006 г. по гр.д. № 868/2005 г. на Пернишкия окръжен съд по отхвърлените обективно съединени искове срещу ответниците, заявени на основание чл. 49 ЗЗД, както и на Определение от 21.08.2006 г. по чл. 192, ал. 4 ГПК (отм.) относно допълнително присъдените разноски по делото. Поддържа се, че решението на въззивния съд е неправилно, постановено в нарушение на материалния закон и необосновано, отменителни основания по см. на чл. 218б, б. "в" ГПК (отм.). В срока по чл. 218г ГПК (отм.) не е постъпило писмено становище от ответниците по касация. По подадената касационна жалба, състав на първо отделение на ВКС- гражданска колегия, намира: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 218в, ал. 1 ГПК (отм.), съдържа мотивирано изложение на релевираните основания за отмяна и е процесуално допустима. С обжалваното решение, Апелативният съд е оставил в сила решението на окръжния съд по отхвърлените обективно съединени искове срещу ответниците- "Т" AД и "В" О. П., заявени от ЕТ "П", на основание чл. 49 ЗЗД за обезщетяване на имуществени вреди общо в размер на сумата 24 980 лв., настъпили в резултат на виновно бездействие на техни длъжностни лица, както и на Определение от 21.08.2006 г. по чл. 192, ал. 4 ГПК (отм.) относно допълнително присъдените разноски, след като на базата на самостоятелни фактически и правни изводи е приел, че вредите в резултата на наводнение се дължат на случайно събитие- природно бедствие и не могат да се вменят като нарушения на длъжностни лица на ответниците по делото. Решението на въззивния съд е валидно, процесуално допустимо и правилно. ЕТ "П" с фирма "П" гр. П. е поискал от съда да осъди двете търговски дружества-ответници-"Т" АД и "В" О. гр. П., да му заплатят обезщетение в размер на 24 980 лв., Твърдял е, че като наемател на недвижим имот- дворно урегулирано място кв. "М" гр. П., парцел **** и 7043k в кв. 65 м около 2000 кв. м., при граници: изток-общинско място, запад-наследници на Вл. С. и Вл. М., север- път и юг- река Струма, в който е изграден фирмен склад за строителни материали, на 7.06.2005 г. е претърпял имуществени вреди. Имотът е залят изцяло при проливен дъжд, поради липса на изградено защитно съоръжение на " Т." и непочистено корито на Струма, задължение на ответника "В и К", при което са унищожени и увредени складираните количества строителен материал - гипс, стериопор, теракол, мазилки, цимент, гипсокартон, мраморно брани, вар, на посочената стойност. За да отхвърли исковете, решаващият съд е приел, че липсва противоправно поведение на дл. лица на двете търговски дружества, а изпускането на водата, излизане извън коритото на реката и последвалото наводнение на терена, ползван за склад на строителни материали от фирмата на Е., е в резултат на изключителния количество на падналите валежи на 07.06.2005 г. - 53-57 л/кв. м., квалифицирано като природно бедствие. Фактическите и правни изводи на съда са правилни и обосновани, изградени на база доказателствата по делото и нормата на закона. С Протокол от 8.06.2008 г. на Постоянната комисия за защита на населението при бедствия, аварии и катастрофи е установено, че на място в склад за строителни материали, находящ се в гр. П. кв. "М", използван от фирма "П", в резултат на сериозно повишаване новото на р. Струма и излизане от коритото и, са нанесени сериозни щети- изцяло или частично повредени и унищожени строителни материали, повреда на асфалтовата настилката, нанесени големи количества тиня. Правилно и обосновано от фактическа страна е прието, че посочените щети не са настъпили в резултат на виновни действия или бездействия на длъжностни лица на ответниците- търговски дружества. Направеният задълбочен и всестранен анализ на доказателствата по делото и по конкретно на констатациите на изслушаните по делото експертни становища, са дали основание на решаващия съд да приеме, че претърпените от Е. П. Ц. имуществени вреди, касаещи унищожаване и увреждане на складираните строителни материали, биха настъпили дори при условие на изградено в пълен обем водовземно съоръжение, изградени диги, отворени саваци, почистено корито на реката, тъй като количеството на валежите на дата 7.06.2005 г. е било изключително голямо/ 53-57 л/кв. м., количество равно на 2/3 от обема на месечната норма за влажна година и наред с това е имало изпускане на количества вода от яз. Студена. Съдът е анализирал задълбочено тезата на защитата на ищеца, като съобразявайки безспорните факти, и задълженията на длъжностните лица на двете търговски дружества, е достигнал до логичния и обоснован извод, че няма действия или бездействия, който да са в пряка причинна връзка / т.е. да са допринесли/ за настъпване на претендираните имуществени вреди. Превишаването нивото на р. Струма на 7.06.2005 г. и излизането от коритото и при което е залят с вода и тиня имота, ползван на склад за строителни материали от ищеца- Е. П. Ц. се дължи на случайно събитие. Изводът е логичен и законосъобразен. Съгласно разпоредбата на чл. 49 ЗЗД, работодателят отговаря за вреди, настъпили от негови работници или служители при или по повод на възложена работа. След като вредите са резултат на стихийно бедствие- обилен валеж и изпускане вода от язовир Студена и биха настъпили само при това стечение на обстоятелства, без намесата на човешки фактор, то правилно и законосъобразно съдът е приел, че не са налице предпоставките на закона за ангажиране на гражданската отговорност на двамата ответника, на основания чл. 49 ЗЗД. Като приема, че обжалваното решение е постановено при спазване изискванията на чл. 188 ГПК (отм.) за задълбочена и всестранна преценка на доказателствата по делото и при напълно изяснен спор за причините, довели до настъпване на претърпени от Е. имуществени вреди /предмет на иска по чл. 49 ЗЗД/, настоящият състав намира, че релевираните доводи за незаконосъобразност на обжалваното решение, са неоснователни. С оглед изхода на спора, съдът намира, че и присъдените с обжалваното определение разноски са правилно определени. По изложените съображения и на основание чл. 218ж ал. 1 ГПК (отм.), състав на ВКС - първо отделение на гражданската колегия