Решение № 2649 от 25.02.2009 г. на ВАС по адм. д. № 11540/2008 г.

Решение № 2649 от 25.02.2009 г. на ВАС по адм. д. № 11540/2008 г., IV о., докладчик председателят Цветана Сурлекова Производството е по чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на адв. Костова, пълномощник на касаторите Петър Борисов Петров и Иванка Борисова Николова, против решение от 16.07.2008 г., постановено от Административен съд Монтана по адм. д. № 197/2008 г., с което е отхвърлена жалбата на Иванка Николова срещу заповед № 2877/13.12.2007 г. на кмета на Монтана, с която на основание § 62, ал. 3 от ПЗР на ППЗСПЗЗ й е отказал придобиване право на собственост върху ползувания от нея имот. Касаторът Петър Петров е участвал като заинтересована страна в производството пред административния съд и като такъв е поддържал молбата на Николова с искане за отмяна на същата заповед. Според касаторите решението е постановено в нарушение на материалния закон и при съществени нарушения на процесуални норми и е необосновано. Към делото е приложена втора жалба, от Георги Костадинов Кацарски, относно същото решение по същото дело, Независимо, че е наречена жалба, същата не следва да се приема и разглежда като такава, тъй като от съдържанието й е видно, че с нея се оспорва касационната жалба на Петров и Николова, като се поддържа решението на административния съд, което е предмет на оспорване от тях. От това следва, че същият неправилно е отразен в списъка на страните като касационен жалбоподател. От данните, съдържащи се в делото на административния съд е видно, че Георги Кацарски е участвал в производството като заинтересована страна заедно с Йордан Младенов и като такъв следва да се счита и в настоящето касационно производство, по което е взел писмено становище с неправилно наречената от него"жалба", тъй като решението, предмет на касационно оспорване е положителено за него, поради което и съображенията му в наречената от него"жалба" са в подкрепа на решението, в смисъл, да се остави в сила, оспорвайки касационните доводи. Ответник по делото е кметът на община Монтана, но същият не е взел становище по касационната жалба. Георги Кацарски и Йордан Младенов - заинтересовани страни, оспорват касационната жалба и поддържат решението на административния съд. Представят удостоверение № 3193/1992 г., скица от 13.05.1993 г., заповед № 1527/25.11.1994 г., писмо от 5.10.1994 г. и определение на окръжен съд Монтана по дело № 157/2005 г. Прокурорът дава заключение за основателност на жалбата, тъй като решението на административния съд било постановено в нарушение на материалния закон и било необосновано. Според него двамата жалбоподатели са имали качеството на ползватели по § 4а от ПЗР на ЗСПЗЗ, което са доказали с удостоверение № 1317/16.04.1982 г., издадено в приложение на постановление № 1/1981 г. на Министерски съвет, както и от наличието на построена в имота преди 1991 г. вилна сграда. Касационната жалба е подадена в срок и е допустима процесуално. По същество, преценявайки наведените в нея доводи и становищата на страните, ведно със събраните пред административния съд и представените в касационното производство доказателства, Върховният административен съд установи от правна и фактическа страна следното : Двамата касатори са оспорили пред административния съд заповед на кмета на Монтана, с която на основание § 62, ал. 3 от ПЗР към ПМС № 456 от 11.12.1997 г. за изменение и допълнение на ППЗСПЗЗ, във връзка с § 4а от ПЗР на ЗСПЗЗ, условията по които не са налице, им е отказал да придобият правото на собственост по реда на § 4а от ПЗР на ЗСПЗЗ върху 600 кв. м. от имот № 1514 по помощния план на зона "Парта", местн. "Монатна". Съдът е констатирал, че в протокола на комисията, въз основа на който е издадена процесната заповед не са отбелязани фактическите и правните основания за направения отказ и едва в заповедта са посочени такива, но според него това не водело до нарушение на административно производствените правила, в смисъл не били налице съществени нарушения, които да обуславят отмяна на заповедта. В тази връзка са обсъдени представения от жалбоподателката удостоверителен документ, издаден на основание решение № 73/26.05.1981 г. на ИК на ОНС Михайловград, с който е одобрен протокол № 1/17.04.1981 г. на общинската комисия, с която са картотекирани 5188 дка слабопродуктивни и маломерни земи за раздаване по силата на Постановление № 1/81 г. на Министерски съвет, което попадало в кръга от актове по § 63 от ПЗР на ППЗСПЗЗ. Съгласно Наредбата за издирване, предоставяне и ползуване на изоставени, маломерни, силно наклонени и неподходящи за машинна обработка земи, издадена в съответствие с постановление № 1/81 г. на Мин. съвет, общинската комисия по самозадоволяване утвърждавала размера на земята и местата, които следва да се предоставят на гражданите, като представител на същата в 20 дневен срок ги въвежда във владение. На основание чл. 12, ал. 2 от същата Наредба, в същия срок Окръжните народни съвети издават за раздадените земи удостоверение образец № 3. Такова удостоверение жалбоподателите са представили, но макар да съответствало по форма на образеца, не легитимирало като ползвател Анка Иванова Стоянова (наследодателка на жалбоподателите), тъй като не бил спазен срока за неговото издаване. Същото било издадено при действието вече на ЗСПЗЗ. Липсвали и доказателства, установяващи съществуването на такова удостоверение преди влизането в сила на ЗСПЗЗ на името на Борис Петров Стоянов, неин наследодател. Освен това от приетата експертиза не можело да се установи по безспорен начин, че земята, предоставена на ползувателката попада в пояса от 5188 дка слабопродуктивни и маломерни земи, раздадени по силата на това постановление. По тези съображения съдът е отхвърлил жалбата. Според касаторите направените изводи относно удостоверителния документ за произтичащото от него право на ползуване са необосновани, несъобразени с данните по делото. Върховният административен съд намира касационните доводи основателни, а изводите на съда за липса на удостоверителен документ, установяващ учредено право на собственост неправилни. Действително удостоверение № 3193/1.07.1992 г. е издадено след влизане на ЗСПЗЗ в сила (ДВ бр. 17/1.03.1991 г. и не е следвало да се раздават земи за самозадоволяване по силата на актове на държавни органи, посочени в § 63 от ПЗР към ПМС № 456/11.12.1997 г. Съдът обаче не е взел предвид, че това не е единственият документ, от който може да съди за ползвателските права на касаторите. Не е отчел и безспорната констатация, направена от вещото лице за липсата на картен материал, придружаващ решение № 73 от Протокол № 9/26.05.1981 г. на ОНС Михайловград, за да може да се прави извод за това, дали спорният имот е попадал в зоната - пояса от 5188 дка. раздадени за самозадоволяване земи. Не е обсъдил и факта, че в имота е изградена двуетажна масивна жилищна сграда, застроена в периода 1980 - 1985 г. с надлежно строително разрешение. В същото време в решение № 73 на ОНС Михайловград от 1981 г. в т. 3 са определени районите, в които не е разрешено строителство, като е посочена и местн. "Парта" до 100 м. от Пътя за Видин, а според вещото лице процесният имот отстои на около 200 м. от пътя за Видин в същата местност. Тези констатации дават основание по косвен път) поради липса на картен материал (да се приеме, че процесния имот е попадал в зоната, раздадена за самозадоволяване по силата на решение на ОНС от 1981, поради което е издадено и съответното строително разрешение и е извършено законно застрояване в него. Проследявайки правоприемството от наследодателите на жалбоподателите се установява, че още преди влизането в сила на ЗСПЗЗ на наследодателите е била дадена земя за лично ползуване, която по силата на решението на ОНС от 1981 г. е предоставена за вечно ползуване. Съвкупната преценка на всички доказателства дава основание да се приеме, че жалбоподателите се легитимират с права на ползватели по § 4а от ПЗР на ЗСПЗЗ преди издаването на приложеното в делото удостоверение № 3193/ 1.07.1992 г. В подкрепа на този извод е и разпоредбата на чл. 3, ал. 3 от ПМС № 4/12.02.1988 г., съгласно която земите, раздадени за лично ползване от ТКЗС и АПК и застроени до 7.04.1987 г., не се отнемат, ако се включат в обособена зона за земеделско ползване или във вилна зона, какъвто е и настоящия случай. Същите не се считат за заграбени и не се отнемат. В Постановлението е предвидена възможност съответно в чл. 4, и чл. 6 за узаконяване и на изградените в тези случаи сгради, ако са построени до 7.04.1987 г. след заплащане на съответни глоби и такси. В случая сме изправени пред посочената хипотеза - налице е решение на ОНС, което потвърждава факта, че земята е била предоставена преди влизането в сила на ЗСПЗЗ и преди издаването на удостоверение № 3193/1.07.1992 г., което фактически при горните данни не е единствения удостоверителен документ за правото на ползуване. При тези данни следва да се приеме, че решението на административния съд е неправилно. Макар да е отчетено в него, че в заповедта на кмета, с която е отказано да се извърши оценка на имота и придобие право на собственост по реда на § 4а от ПРЗ на ЗСПЗЗ не са отразени фактическите и правни основания, поради което е немотивирана неправилно не е направен извод, че като тава е незаконосъобразна. Липсата на мотиви води до липса на правно основание и само на това основание следва да се приеме, че е постановена в нарушение на закона. Освен това както се посочи по-горе, съдът в нарушение на административно производствените правила не е обсъдил всички събрани по делото доказателства, още повече след като е констатирал чрез вещото лице липсата на картен материал е следвало чрез всякакви други доказателства по косвен път да изследва съществуването на правото на ползуване още преди издаването на удостоверението от 1992 г. При тези безспорно установени нарушения на материалния закон и процесуални норми решението като неправилно следва да се отмени, на основание чл. 221, ал. 2 от АПК. След отмяната му делото не следва да се връща за повторно разглеждане от първоначалния съд, тъй като не се налага събиране на нови доказателства по смисъла на чл. 222, ал. 2, т. 2 от АПК, а на основание чл. 222, ал. 1 от АПК Върховният административен съд ще следва да се произнесе по същество, по жалбата на Петър Борисов Петров и Иванка Борисова Николова против заповед № 2877/13.12.2007 г. на кмета на община Монтана. По съображенията за неправилност на решението, заповедта също е неправилна, тъй като е постановена в нарушение на материалния закон. Налице са били всички данни за провеждане на процедура по оценяване, с цел придобиване право на собственост по реда на § 4а от ПЗР на ЗСПЗЗ от двамата жалбоподатели, ползватели на имот № 1541 с площ 600кв. м. по помощния план на зона "Парта" местн. "Парта" землище Монтана. Това следва от безспорно установения факт, че в процесния имот е построена сграда, която според в. лице отговаря на техническите изисквания. Целта на ЗСПЗЗ е възстановяване правото на собственост върху земеделските земи на бившите собственици или техните наследници. Изключение от това е налице в хипотезите, когато ползвателите на тези земи са построили сграда върху земята до определена в закона дата и когато незастроените земи представляват лозя, овощни градини или единствена земеделска земя на ползвателя. В тези случаи законът урежда приоритетно положение за ползвателите спрямо бившите собственици, като държи сметка за обстоятелството, че те са изградили сгради в земеделската земя или са извършили значителни подобрения, в резултат на което са превърнали запустели земи в овощни градини или лозя, поради което на тези лица се предоставя право да изкупят предоставената им за ползуване земя, като я заплатят на бившите собственици. От това следва, че дори такава земя да е възстановена на бившите собственици, не е пречка същата да се изкупи от ползвателя, при наличие на посочените две хипотези, а собствениците, които реално няма да получат възстановената им собственост ще получат нейната стойност от ползвателите по цени, определени от Министерския съвет. В тази връзка след отмяната решението на съда и заповедта на кмета следва да се признае правото на придобиване на собственост върху ползувания имот, а делото се върне на административния орган - кмета на община Монтана за изготвяне на оценка на основание § 62, ал. 4 от ПЗР ПМС № 456 от 11.12.1997 г. за изменение и допълнение на ППЗСПЗЗ. Воден от горното и на основание чл. 221, ал., 1, чл. 222, ал. 1 от АПК Върховният административен съд в състав на четвърто отделение