Решение № 1701 от 5.02.2013 г. на ВАС по адм. д. № 3266/2012 г.

ВАСV отделение05.02.2013 г.докладчик Илиана Славовска

Диспозитив

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 2872/05.12.2011 г., постановено по адм. дело № 3170/2011 г. по описа на Административния съд - гр. Варна. ОСЪЖДА МБАЛ "Света Марина" ЕАД да заплати на Фондация "Български пациентски форум", гр. София, ул. Шипка № 13, вх. А, ап. 3 направените разноски по делото общо в размер на 300 (триста) лева. Решението е окончателно.

Мотиви

Решение № 1701 от 5.02.2013 г. на ВАС по адм. д. № 3266/2012 г., V о., докладчик съдията Илиана Славовска Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба от изпълнителния директор на МБАЛ "Света Марина" ЕАД, със седалище и адрес на управление гр. Варна, ул. Христо Смирненски № 1, чрез процесуален представител, против решение № 2872/05.12.2011 г., постановено по адм. д. № 3170/2011 г. по описа на Административния съд - гр. Варна, с което е отменен отказът за предоставяне на достъп до обществена информация, обективиран в писмо с изх. № АД-1697/01.09.2011 г. на изпълнителния директор на МБАЛ "Света Марина" ЕАД. Касационният жалбоподател твърди, че процесното решение е постановено в нарушение на материалния закон, необоснованост и допуснати нарушения на съдопроизводствените правила. Иска се отмяна на обжалваното решение. Ответникът - Федерация "Български пациентски форум" (ФБПФ), чрез процесуалния си представител, оспорва касационната жалба и претендира разноски по делото. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на пето отделение при извършената служебно проверка на атакуваното решение по реда на чл. 218, ал. 2 АПК и предвид наведените касационни основания приема за установено следното: Касационната жалба е подадена от активно легитимирани страни, в срока по чл. 211 АПК и е процесуално допустима, а разгледана по същество неоснователна, поради следните съображения: С обжалваното решение първоинстанционният съд, след като е изяснил напълно фактическата обстановка е отменил отказа за предоставяне на достъп до обществена информация като е приел, че поисканите данни отговарят на разпоредбата на чл. 2, ал. 1 от Закона за достъп до обществена информация (ЗДОИ). Правилно съдът е приел, че поисканата информация не представлява търговска тайна, на което се е позовало дружеството, както и че не е доказано отсъствие на надделяващ обществен интерес, т. е. такъв съществува и няма пречка поисканата информация да бъде предоставена. От друга страна е прието от съда, че поисканото със заявлението, представлява служебна обществена информация по чл. 11 от ЗДОИ, която се събира, създава и съхранява във връзка с официалната информация, както и по повод дейността на органите и техните администрации. Касационната инстанция намира така постановеното решение за правилно. По дефиницията на чл. 2, ал. 1 от ЗДОИ "обществена информация" е всяка информация, свързана с обществения живот в Република България и даваща възможност на гражданите да си съставят собствено мнение относно дейността на задължените по закон субекти. Понятието "обществена информация" следва да бъде възприемано като сведение, знание за някого или нещо, свързано с обществения живот в страната. Тази обществена информация може да се съдържа в документи или други материални носители, създавани, получавани или съхранявани от задължените по ЗДОИ субекти. Така както е формулиран предметът в заявлението от ФБПФ се приема, че търсената информация е обществена. Неоснователно е твърдението на касационния жалбоподател, че заявлението не е било подадено по надлежния ред, тъй като е изпратено само по факс. Правилно първоинстанционният съд е приел, че подаването на заявлението по факс е допустима форма на сезиране на административния орган по смисъла на чл. 29, ал. 4 от АПК, както и че по заявлението е последвал изричен отказ от предоставяне на информация. Ако административният орган е счел, че подаденото заявление по факс не отговаря на условията, определени от него, е следвало да уведоми заявителя за начина, по който той може да го направи. Напротив, МБАЛ "Света Марина" ЕАД е регистрирало и е положило входящ номер на заявлението и се е произнесло по една от посочените в него точки, т. е. приело го е за легитимно. Твърдението на жалбоподателя, че Административен съд - гр. Варна неправилно се е позовал на чл. 11 от ЗДОИ е неоснователно. Задължените да предоставят информация по ЗДОИ субекти са посочени в чл. 3, ал. 1 и ал. 2. Съобразно законовата дефиниция и предвид това, че повече от 30 на сто от приходите за предходната година са за сметка на държавния и/или общинския бюджет и/или бюджета на Националната здравноосигурителна каса, МБАЛ "Света Марина" ЕАД попада под дефиницията, дадена в § 1, т. 4 от Допълнителните разпоредби (ДР) на ЗДОИ, поради което е задължен субект по смисъла на чл. 3 от закона. За субектите по чл. 3, ал. 1 от ЗДОИ е регламентирано задължението да предоставят информация, която да е създадена в кръга на тяхната компетентност и да е налична. Обществената информация, която отговаря на първото изискване е два вида - официална и служебна. В разпоредбата на чл. 10 от ЗДОИ е посочено, че официална е информацията, която се съдържа в актовете на държавните органи и на органите на местното самоуправление при осъществяване на техните правомощия. Служебна е информацията, която се събира, създава и съхранява във връзка с официалната информация, както и по повод дейността на органите и на техните администрации (чл. 11 от ЗДОИ). В конкретния случай поисканите данни, посочени в заявлението, достъпът до който е публичен, според настоящия състав на ВАС, притежават характеристиката на служебна обществена информация, тъй като обективират информация за дейността на дружеството за определен период от време и от тях очевидно желаещият да я получи ще си състави собствено мнение за дейността на задължения субект. Търсената от ответника информация не попада в приложното поле на чл. 13, ал. 2 от ЗДОИ, поради което достъпът до нея не може да бъде ограничаван. Неоснователно е твърдението, че първоинстанционният съд неправилно се е позовал на това, че исканата информация не е търговска тайна, както и че се иска във връзка с надделяващ обществен интерес. Съгласно легалното определение на понятието (§ 1, т. 6 от ДР на ЗДОИ) надделяващ обществен интерес е налице, когато чрез исканата информация се цели разкриване на корупция и на злоупотреба с власт, повишаване на прозрачността и отчетността на субектите по чл. 3. Т. е. такъв има винаги, когато чрез искания достъп се търси постигането на определени, посочени в закона цели. Неоснователен е и втория довод, че ФБПФ не е посочила в заявлението си, че иска информацията при условията на надделяващ обществен интерес. Презумпцията за съществуването на такъв означава предварително приемане на нещо за вярно до доказване на обратното. По тази причина позоваващият се на този текст не е длъжен да доказва съществуването на надделяващ обществен интерес. Онзи, който твърди обратното, е длъжен да го докаже, което в случая не е направено. Позоваването на търговска тайна от страна на дружеството е неоснователно. Разкриването на търговската тайна действително е възможно да доведе до нелоялна конкуренция. В случая обаче законодателят е преценил, че прикриването на обществена информация при наличие на надделяващ обществен интерес ще доведе до по-големи вреди, поради което е дал приоритет на изискването за нейното разкриване и предоставяне пред евентуалното проявление на нелоялна конкуренция. При служебната проверка по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК на обжалваното решение, ВАС констатира, че същото е валидно и допустимо. По делото е направено искане от процесуалния представител на Фондация "Български пациентски форум" за присъждане на разноски по делото. Касационният жалбоподател претендира прекомерност на адвокатското възнаграждение. С чл. 7, ал. 1, т. 4 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения е определен минимален размер на адвокатско възнаграждение за защита по дела с неоценяем интерес от 150 лв. На основание § 2 от ДР на цитираната наредба възнаграждението трябва да се присъди в трикратен размер, който възлиза на 450 лева. По делото е представен договор за правна защита № 11/07.01.2013 г., в който е записано, че е платена сумата от 300 (триста) лева в брой, т. е. под определения минимум. С оглед правните изводи и на основание чл. 143, ал. 1 от АПК МБАЛ "Света Марина" ЕАД следва да заплати на ФБПФ сумата от 300.00 (триста) лева разноски по делото. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, ВАС, състав на пето отделение,

Цитирани разпоредби

2