Решение № 191 от 25.06.2012 г. на ВКС по н. д. № 339/2012 г.

ВКСIII наказателно отделение25.06.2012 г.докладчик Фиданка Пенева

Диспозитив

ВЪЗОБНОВЯВА наказателното производство по в н о х д № 2266/2011 г. по описа на Софийски градски съд, НО, 2-ри въззивен състав; ОТМЕНЯВА въззивно решение № 1212/17.11.2011 г. постановено по същото дело и ВРЪЩА делото за ново разглеждане на същия съд, от стадия по допускане на доказателства по чл. 327 НПК. Решението е окончателно.

Мотиви

Решение № 191 от 25.06.2012 г. на ВКС по н. д. № 339/2012 г., III н. о., НК, докладчик съдията Фиданка Пенева Производството е по реда на глава Тридесет и трета от НПК и е образувано по искане на Главния прокурор на Република България за възобновяване на наказателното производство по в н о х д № 2266/2011 г. по описа на Софийски градски съд, НО, 2-ри въззивен състав. В искането, основано на чл. 422, ал. 1, т. 5 от НПК, като предпоставка за допустимостта му са въведени следните касационни основания: допуснато нарушение на материалния закон по чл. 348, ал. 1, т. 1 от НПК и допуснати съществени процесуални нарушения по чл. 348, ал. 1, т. 2 от НПК. По първото основание, извън твърдението, че ответникът на искането - А. Н. Н. неправилно е оправдан по обвинението в престъплението измама, в големи размери, доводи не са изложени. По второто основание се твърдят съществени нарушения на процесуалните правила по смисъла на чл. 348, ал. 3, т. 1 от НПК, тъй като са нарушени правата на прокурора като страна в наказателния процес, както и допуснати нарушения на основния принцип по чл. 14, ал. 1 от НПК на правилата за изграждане на вътрешното убеждение у решаващия съд. Пред ВКС прокурорът поддържа искането по основанията и съображенията изложени в него и предлага отмяна на постановеното решение за потвърждаване на оправдаването на Н. и връщане на делото за ново разглеждане. Оправданият А. Н. се явява лично и с упълномощеният за извънредното производство защитник - адвокат И. Ш. от САК, който устно и с писмена защита възразява срещу изложените от Главния прокурор доводи в искането за възобновяване на наказателното производство. Устно прави искане същото да се остави без уважение. В писмена защита поддържа, че доводът в искането за неправилен извод на съда, приел липсата на доказаност неистинността на договора за наем и записа на заповед, е неоснователен. Позовава се на това, че именно поради детайлен анализ на двете тройни графологически експертизи, на вещите лица Н., Т. и Х. и на вещите лица М., М. и Й., не са налице правни пороци при формиране на вътрешното убеждение на съда постановил атакувания съдебен акт, относно авторството на инкриминираното деяние и поддържа обратното, че в съответствие с изискванията на чл. 14, ал. 1 от НПК решението за недоказаност на обвинението е взето на основата на обективно, всестранно и пълно изследване на всички обстоятелства по делото. Акцентира върху стойността на графологическата експертиза изготвена от вещите лица Н., Т. и Х., поради използваните от тях различни техники на съпоставяне на подписите и твърди, че отхвърлената експертиза има съществен недостатък - експертите не са работели с оригинали от сравнителен материал. Върховният касационен съд, трето наказателно отделение, за да се произнесе, съобрази следното: Искането е основателно. С атакуваното въззивно решение № 1212/17.11.2011 г., постановено от втори въззивен състав при СГС по в н о х д № 2266/2011 г. е потвърдена изцяло присъдата на Софийски районен съд - 18-ти наказателен състав от 31.03.2011 г. по н о х д № 4118/2010 г., с която А. Н. Н. е признат за невиновен в това за времето от 19.12.2007 г. до 21.12.2007 г. в гр. София, с цел да набави за себе си имотна облага в размер на 450 000 лева, е направил опит да възбуди заблуждение у В. Й. В., Д. Г. П., Г. Б. Б., Н. П. Н., И. Р. И., В. Х. Н., като членове на управителния съвет на сдружение "Клуб на голямоизворяните в София", че Й. Й. П. като законен представител на този клуб се е задължил по запис на заповед, издаден на 24.01.2005 г., безусловно да плати на А. Н. Н. сумата от 450 000 лева при предявяване на записа, като с това можел да причини на Сдружението имотна вреда в същия размер, в големи размери и опитът е останал недовършен поради независещи от дееца причини. Потвърдена е присъдата и относно признаването на оправдания А. Н. за невиновен в това на 8.02.2008 г. в гр. София пред Софийски районен съд, втора ГК, 77-ми състав, съзнателно да е ползвал неистински частен документ - "запис на заповед" с дата на издаване 24.01.2005 г., на който е придаден вид, че представлява конкретно писмено изявление на Й. Й. П., с което същият, като законен представител на Сдружение "Клуб на голямоизворяните в София" се задължава безусловно да плати на А. Н. Н. сумата от 450 000 лева при представяне на този запис, като го употребил, за да докаже, че съществува задължение на сдружението за плащане на посочената сума от 450 000 лева и от него за самото съставяне на документа не може да се търси наказателна отговорност - престъпление по чл. 316 във вр. с чл. 309, ал. 1 от НК. По делото е установено, от устава на Сдружение "Клуб на голямоизворяните в София", че Сдружението се представлява и ангажира пред всички трети физически и юридически лица с два подписа - на председателя и на секретаря на управителния съвет /при отсъствие повече от 14 дни на някои от двамата/ - от зам. председателя на УС. Съобразно този ред е оформен договора за наем с дата 24.01.2005 г. между Сдружение "Клуб на голямоизворяните в София", като наемодател и дружеството собственост на оправдания Н. - "Дивайн Хаус" ЕООД, като наемател. Това безспорно фактическо положение не кореспондира с изводите на двете инстанции относно това, че подсъдимият е водел разговори за заем на значителна сума пари - 150 000 лева и гаранция оформена със запис на заповед в размер на 450 000 лева само с междувременно починалия председател на УС-П., както и че договорът за заем и записът на заповед са подписани само от него. Съдилищата в разрез с правилата за формиране на вътрешното убеждение са подходили крайно безкритично към тезата поддържана от подсъдимия по делото, че той е предал договора за заем и записа на заповед изготвени от него на управителя П. на 24.01.2005 г. - в деня, в който се е подписал договора за наем, където е присъствал и Н., но тези документи не са подписани в същия ден от лицата, които по устав имат право да ангажират дружеството. По аргумент за по - голямото основание, те следва да подпишат именно документите, с които се ангажира имуществена отговорност на сдружението, от това да подпишат само договор за наем. Основателно е възражението в искането на Главния прокурор, че съдът неправилно е кредитирал обясненията на Н., относно предадените от него и получени от Й. 150 000 лева, по съображения, че те се подкрепят от показанията на св. И. Д.. Не е отчетено обстоятелството, че Н. в съдебно заседание когато е давал обяснение никъде не е споменал, че друго лице е присъствало на предаването на парите. Освен това, не са отчетени противоречията в показанията на този свидетел относно мястото на предаването им, както и най-важното - близките приятелски отношения на този свидетел с подсъдимия по делото. Установено е по делото, че именно това лице е станал собственик на дружеството, посочено по-горе, от чието име е сключен договорът за наем. При проверката по делото се установи, че въззивното производство за проверка на присъдата на Софийски районен съд, цитирана по-горе, е образувано по протест на прокурора, който с него и в съдебно заседание е обосновал доказателственото си искане за допускане на петорна графологическа експертиза, за изясняване на колебливото заключение в тази експертиза, която двете съдилища са сложили в основата на признаването за невиновен на А. Н.. От една страна съдът е отказал да уважи това искане без мотиви, а по-късно в решението си изложил неубедителни съображения в подкрепа на този отказ. Съдилищата са кредитирали назначената в хода на съдебното следствие пред първата инстанция тройна графологическа експертиза, изготвена от вещите лица Н., Т. и Х.. От една страна, не е дадена вяра на заключението на предходната също тройна експертиза от вещите лица М., М. и Й., поради това, че те не са използвали оригинали за сравнителни образци, а копия От друга е прието, че експертизите на тези /последните/ вещи лица почиват на техните специални знания в областта на графологията, мотивирани са и са безпристрастно изготвени. Разпоредбата на чл. 153 от НПК, извън основната експертиза предвижда допълнителна и повторна експертиза, като в текста изрично е посочено в кои хипотези какъв вид нова експертиза се допуска. От изложеното е видно, че от процесуална гледна точка поставянето на нова задача на експертите изготвили първата по време тройна експертиза и предоставянето им на оригинали вместо копия като сравнителен материал би било повече в синхрон с извода за тяхната безупречна компетентност и безпристрастност, отколкото тяхната подмяна. Особено неубедително е въззивното решение от гледна точка на това, че заключението във втората експертиза не е с нужната категоричност, за разлика от първата, а е с точно обратното заключение по съществото на поставената основна задача - изследваните подписи положени ли са Й. П.. Въпреки това, съдът е отказал да уважи искането в протеста за допускане на арбитражна експертиза, с която, с помощта на специални знания би могъл да се реши основният въпрос включен в предмета на доказване. Поради изложеното до тук, настоящият състав намира, че неправилната оценка на обясненията на оправдания Н., на показанията на св. И. Д., кредитирането само на последно назначената експертиза на вещите лица Н., Т. и Х., чието заключение не е категорично и установените въз основа на тях факти са причина съдът да направи неверни правни изводи във връзка с решаването на въпросите с отговорността на оправдания Н., относно обвинението му за опит за измама в големи размери и документните престъпления описани в обвинителния акт. Допуснати са нарушения по смисъла на чл. 348, ал. 1, т. 2 от НПК при формиране на вътрешното убеждение у решаващия съд, относно авторството на деянията, които са довели до неправилно приложение на материалния закон-касационно основание по чл. 348, ал. 1, т. 1 от НПК. Ето защо е налице основанието за възобновяване на наказателното производство по чл. 422, ал. 1, т. 5 от НПК. Водим от горното и на основание чл. 425, ал. 1, т. 1 от НПК, Върховният касационен съд, трето наказателно отделение

Цитирани разпоредби

3