Решение № 9279 от 5.07.2010 г. на ВАС по адм. д. № 13380/2009 г.

Решение № 9279 от 5.07.2010 г. на ВАС по адм. д. № 13380/2009 г., V о., докладчик председателят Марина Михайлова Производството по делото е образувано на основание чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) по касационна жалба на Валентина Владимирова Йорданова от град София против решение от 27.07.2009 г., постановено от Административен съд София - град /АССГ/ по адм. дело № 3401/2008 г. Оплакванията в касационната жалба са за неправилност на решението, като необосновано и постановено при съществени нарушения на съдопроизводствените правила и на материалния закон - касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК, като се иска отмяната му. Ответникът - директорът на Столичната регионална инспекция за опазване и контрол на общественото здраве /СРИОКОЗ/, чрез процесуалния си представител оспорва касационната жалба и поддържа становище за нейната неоснователност. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение са основателност на касационната жалба и неправилност на оспореното решение, което следва да бъде отменено. Върховният административен съд, пето отделение, констатира, че жалбата е подадена в срок от страна с правен интерес от оспорването и е процесуално допустима. Разгледана по същество същата е ОСНОВАТЕЛНА. Административното производство е образувано по повод извършена на 20.03.2008 г. проверка на обект - фризьоро-козметичен салон на ул. "Цар Асен" № 3 от жалбоподателката Йорданова, в качеството й на "младши инспектор" в отдел "КНОС", дирекция "ЗК", заедно с младши инспектор Надежда Спасова, при която е съставен акт за административно нарушение № 5392/20.03.2008 г., без знанието и разрешението на началника на отдел "КНОС". Образувано е било дисциплинарно дело № 1/2008 г., като на 15.04.2008 г. е проведено заседание на дисциплинарния съвет, резултатите от което са отразени в протокол от 15.04.2008 г., в който е прието, че е налице основанието по чл. 89, ал. 1 от ЗДСл на Йорданова да бъде наложено дисциплинарно наказание "уволнение" и в този смисъл е направеното до дисциплинарнонаказващия орган предложение. На 17.04.2008 г. жалбоподателката е депозирала писмени обяснения до административнонаказващия орган. Дисциплинарното производство е завършило с издаването на заповед № К-72/18.04.2009 г. на директора на СРИОКОЗ, с която на Валентина Владимирова Йорданова е наложено дисциплинарно наказание "уволнение". Заповедта е приета за законосъобразна от АССГ, като издадена от компетентен орган, в предвидената форма, при спазване на административнопроизводствените правила и материалния закон. Съдът е изложил мотиви, че административнонаказващият орган не е представил доказателства за изслушването на наказаното лице, но това не представлява съществено нарушение на административнопроизводствените правила, тъй като в чл. 93, ал. 2 от ЗДСл е използван съюза "или", с оглед на което е достатъчно да бъдат дадени писмени обяснения от държавния служител. Прието е за доказано извършеното нарушение, поради което съдът е отхвърлил жалбата срещу заповедта за дисциплинарно уволнение. При така установените релевантни за спора факти настоящата инстанция намира решението за неправилно. Основателно е възражението в касационната жалба за нарушение на материалния закон. Спорът е дали е спазено императивното изискване, регламентирано в чл. 93, ал. 1 от ЗДСл в относимата към казуса редакция от ДВ, бр. 24, от 21 март 2006 г. дисциплинарно наказващият орган преди налагане на дисциплинарното наказание да изслуша държавния служител и да му даде срок за писмени обяснения, да събере и оцени посочените от него доказателства. От събраните в административното и съдебно-административното производство доказателства се установява, че това изискване не е спазено. По делото са депозирани само писмени обяснения на Йорданова. Липсват доказателства тя да е била изслушана или поканена за изслушване от административнонаказващия орган. При това положение, първоинстанционният съд неправилно е приел, че липсата на едно от кумулативно предвидените в чл. 93, ал. 1 от ЗДСл самостоятелни действия на дисциплинарнонаказващия орган не е основание за отмяна на заповедта по чл. 93, ал. 2 от ЗДСл и не представлява съществено нарушение на административнопроизводствените правила. АССГ неправилно е тълкувал разпоредбата на чл. 93, ал. 2 от ЗДСл, без да я съпостави с ал. 1 на същата норма, в която изрично е посочено, "дисциплинарнонаказващият орган е длъжен преди налагане на дисциплинарното наказание да изслуша държавния служител и да му даде срок за писмени обяснения, да събере и оцени посочените от него доказателства". Двете изисквания - да бъде изслушан държавния служител и да представи писмено обяснение са кумулативно предвидени и поради това в ал. 2 на чл. 93, е предвидено, че липсата на което да е от тях е основание да бъде отменено дисциплинарното наказание, без да се разглежда спора по същество. Целта на изслушването на държавния служител и определянето на срок за изготвяне на писмените му обяснения гарантират всестранното и обективно изясняване на обстоятелствата, свързани с налагане на дисциплинарното наказание. При това положение, при липса едно от кумулативно предвидените в чл. 93, ал. 1 от ЗДСл самостоятелни действия на дисциплинарнонаказващия орган е налице основанието за отмяна на заповедта по чл. 93, ал. 2 от ЗДСл - съдът е следвало да отмени заповедта за дисциплинарното наказание, без да разглежда спора по същество. Предвид на изложеното, оспореното решение следва да бъде отменено и вместо него настоящата инстанция да постанови друго по съществото на спора, с което да отмени Заповед № К-72/18.04.2009 г. на директора на СРИОКОЗ. Съобразно изхода на спора пред настоящата инстанция и направеното искане от касаторката за присъждане на разноски пред двете съдебни инстанции, касационният ответник следва да бъде осъден да й заплати разноски по делото в размер на 400 лева, представляващи адвокатско възнаграждение за един адвокат. Воден от горното и на основание чл. 222, ал. 1 от АПК, Върховният административен съд, пето отделение