Решение № 4373 от 25.4.2023 г. на ВАС, V о.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на министъра на земеделието, чрез процесуален представител ст. юрк. В. Любомирова, против решение 176/21.03.2022 г., постановено по адм. дело 336/2021 г. по описа на Административен съд (АС) Хасково. С обжалваното решение е отменена Заповед РД09-155/23.02.2021 г. на министъра на земеделието, храните и горите в частта, с която са одобрени окончателни специализирани слоеве Физически блокове и Площи, допустими за подпомагане за кампания 2020 г. в частта й, засягаща площите по подаденото от Г. Димитрова, УРН: [номер] Заявление за подпомагане по директни плащания за кампания 2020 г., с която са останали извън одобрения окончателен слой Площи, допустими за подпомагане следните парцели: парцел с идентификатор 70055-121-1-6 с площ 7,64 ха; парцел с идентификатор 70055-121-1-7 с площ 3,89 ха; парцел с идентификатор 70055-119-1-2 с площ 1,52 ха; парцел с идентификатор 70055-119-2-1 с площ 0,46 ха, и преписката, в отменената част на заповедта, е изпратена на министъра на земеделието, храните и горите за ново произнасяне, съобразно изложените мотиви в съдебния акт. Министерството на земеделието, храните и горите е осъдено да заплати на жалбоподателката Г. Димитрова сторените по делото разноски. Касационният жалбоподател оспорва съдебното решение с твърдения за наличие на отменителните основания по чл. 209, т. 3 от АПК съществено нарушение на съдопроизводствените правила, нарушение на материалния закон и необоснованост. Сочи, че изводите в решението, довели до отмяната на процесната заповед в оспорената й част са крайно противоречиви, базирани на нерелевантни данни и на взаимоизключващи се заключения от експертизи. Твърди, че при такова противоречие между двете експертизи, дадени от едно и също вещо лице, е напълно неясно, необосновано и очевидно погрешно да се дава вяра и предимство на едната (в случая втората) експертиза, без да се назначи нова съдебно-техническа експертиза, която да се извърши от друго вещо лице. По подробно развити доводи в касационната жалба моли обжалваното решение да се отмени и да се постанови ново, с което да се отхвърли жалбата на Г. Димитрова против процесната заповед, в оспорената й част. Претендира присъждане на разноски по делото. Ответникът в касационното производство Г. Димитрова, в представен по делото писмен отговор и в съдебно заседание, чрез процесуален представител адв. М. Йотов, оспорва касационната жалба като неоснователна и моли решението като правилно да бъде оставено в сила. Претендира разноски за адвокатско възнаграждение пред касационната инстанция, съгласно представен списък по чл. 80 от ГПК. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за основателност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на пето отделение, като прецени данните по делото, доводите и възраженията на страните, намира, че касационната жалба е процесуално допустима като подадена в законния срок и от надлежна страна против подлежащ на оспорване съдебен акт. Разгледана по същество, касационната жалба е основателна. Предмет на контрол за законосъобразност пред първоинстанционния съд е Заповед РД09-155/23.02.2021 г. на министъра на земеделието, храните и горите в частта, в която извън обхвата на одобрения окончателен специализиран слой Площи, допустими за подпомагане за кампания 2020 г. като част от Система за идентификация на земеделските парцели (СИЗП) са останали части от парцели с идентификатори: 70055-121-1-6 с площ 7,64 ха; 70055-121-1-7 с площ 3,89 ха; 70055-119-1-2 с площ 1,52 ха и 70055-119-2-1 с площ 0,46 ха, находящи се в землището на [населено място], област Хасково, заявени от Г. Димитрова със заявление за подпомагане по схеми и мерки за директни плащания с УИН [номер] за кампания 2020 г. За да се произнесе по спора, съдът е приел, че обжалваната заповед е издадена от компетентен орган, в предписаната от закона форма и при спазване на административнопроизводствените правила, но в нарушение на материалния закон. Изводите за материална незаконосъобразност на заповедта са обосновани изцяло със становището на вещото лице, представено в изготвеното второ заключение по назначената съдебна експертиза по делото. Съдът е възприел това становище като обективно, компетентно и безпристрастно дадено, установяващо по категоричен начин обстоятелствата във връзка с допустимостта на процесните парцели, които според вещото лице, след извършения оглед на място през 2021 г., е следвало да бъдат включени в специализирания слой Площи, допустими за подпомагане . В рамките на съдебното дирене, съдът е приел и двете изготвени заключения на вещото лице Р. Костов (геодезист и икономист) по допуснатата съдебно-техническа експертиза (СТЕ), съответно в съдебно заседание на 28.09.2021 г. и в съдебно заседание на 22.02.2022 г. Срещу всяко от заключенията е направено възражение от страна по делото. След оспорване на първото заключение от процесуалния представител на жалбоподателката и въз основа на събраните свидетелски показания от разпитания по делото свидетел Ф. Милев (агроном по образование, роднина на жалбоподателката), съдът е преценил, че следва да се поставят допълнителни задачи на вещото лице Р. Стоянов, който да отговори на част от вече поставените въпроси по СТЕ (а именно въпроси 3, 5, 6 и 8), но след като се запознае със свидетелските показания и извърши оглед на място, както се запознае с протокола на ДФЗ за извършена теренна проверка през 2019 г. В първото представено по делото заключение на вещото лице е посочено, че след анализ на предоставената информация, въз основа на която са определени границите на слоя с допустими за подпомагане площи по отношение на процесните парцели, както и на изображенията от публикуваните в Google Earth сателитни снимки от април и юли 2020 г., може да се направи извод, че границите на специализирания слой Площи, допустими за подпомагане по отношение на процесните парцели са правилно отразени в СИЗП, като недопустими за подпомагане са целите площи на парцелите. Констатирано е, че в четирите парцела няма площи, които да отговарят на изискванията за допустимост по Наредба 2 от 26 март 2018 г. за критериите за допустимост на земеделските площи за подпомагане по схеми и мерки за плащане на площ, издадена от министъра на земеделието, храните и горите, в сила от 30.03.2018 г. (наричана по-нататък Наредба 2/26.03.2018 г. ). Като причини за недопустимостта на процесните площи е посочено следното: по отношение на парцел 70055-121-1-6, заявен като орехи, с площ 7,64 ха и парцел 70055-121-1-7, заявен като постоянно затревени площи поддържани в състояние, годно за паша или косене, с площ 3,89 ха неизползвана/пустееща земя по чл. 4 и чл. 10, ал. 2, т. 1 от Наредба 2/26.03.2018 г.; по отношение на парцел 70055-119-1-2, заявен като орехи, с площ 1,52 ха и парцел 70055-119-2-1, заявен като постоянно затревени площи поддържани в състояние, годно за паша или косене, с площ 0,46 ха неземеделски площи по чл. 3, ал. 1 от Наредба 2/26.03.2018 г. В описанието на конкретните причини за недопустимост на всеки от четирите парцела се съдържат еднотипни констатации и изводи на вещото лице, направени въз основа на резултатите от специализираните теренни проверки, извършени на 14.09.2020 г. от началника на Общинска служба Земеделие (ОСЗ) гр. Свиленград, обективирани съответно в Протокол 1/70055-121 от 18.09.2020 г. и Протокол 1/70055-119 от 18.09.2020 г. и приложенията към тях. Вещото лице сочи, че на снимките от теренните проверки се виждат неокосена трева, на мета с бурени, изсъхнали дървена, други дървета, храсти; не личат следи от паша и поддръжка на заявената площ . Освен това, като е съпоставил изображенията от наземните снимки, направени на 14.09.2020 г. при теренните проверки, с изображенията от сателитните снимки от 2020 г. в Google Earth, вещото лице е установило наличието на съответствие между тях. В заключение е посочил, че границите на слоя с Площи, допустими за подпомагане по отношение на процесните парцели са определени въз основа на извършени от ОСЗ специализирани теренни проверки и сателитни изображения от 2020 г., като последните счита за актуални и отразяващи в достатъчна степен състоянието на процесните парцели. Второто допълнително заключение е изготвено след извършен оглед на място от вещото лице и запознаването му с дадените в съдебното заседание от 28.09.2021 г. свидетелски показания и с протокола на ДФЗ за извършена теренна проверка през 2019 г. В него вещото лице сочи, че в резултат от посещението на място през октомври 2021 г. е било възможно да се сравнят отнасящите се до състоянието на парцелите данни от изображенията от наземните снимки, направени при теренната проверка през септември 2020 г., и данните от наличните ортофотокарти от април и юли 2020 г. и юли 2021 г. с данните, констатирани при огледа на място. В описанието на парцелите вещото лице коментира отново съдържанието на приложените наземни снимки, направени при извършената теренната проверка през септември 2014 г., като този път отбелязва, че на снимките се виждат допустими за подпомагане пощи, както и такива с висока трева, на места с бурени, болни и изсъхнали орехови дървета, единични храсти, не личат следи от паша на домашни животни. Допълва, че при извършения оглед на място през октомври 2021 г. парцелите са били допустими за подпомагане, тъй като ясно са личали следи от поддръжка от лятото на 2021 г. почистена нежелана храстовидна растителност, косене на междуредията, живи орехови дървета, представляващи около ¾ от насажденията, макар да е имало и болни дървета с частично изсъхнали клони. Вещото лице приема, че състоянието на парцелите, такова, каквото го е възприел при огледа на място през октомври 2021 г., е сходно с това, изобразено на наземните снимки от теренната проверка от септември 2020 г., поради което счита, че може да се направи изводът, че парцелите са били подходящи за подпомагане и през 2020 г. Общото му заключение по отношение на всички парцели, в рамките на поставената допълнителна задача по СТЕ, е, че състоянието на четирите парцела през 2020 г. е отговаряло на изискванията за допустимост по Наредба 2/26.03.2018 г. и че границите на специализирания слой Площи, допустими за подпомагане по отношение на процесните парцели не са правилно отразени в СИЗП. Целите площи на парцелите са били допустими за подпомагане. Срещу изготвеното и представено в съдебното заседание от 22.02.2022 г. второ заключение на вещото лице е направено възражение от процесуалния представител на ответната страна в първоинстанционното производство, като съдът е посочил, че по възражението ще се произнесе с акта по същество на спора и е приел по делото допълнителното заключението на вещото лице Р. Костов. За да обоснове извода за материална незаконосъобразност на процесната заповед, решаващият съд е приел, че констатациите от извършената дешифрация на цифрова ортофотокарта (ЦОФК) на страната по самолетно и сателитно заснемане от 2020 г., изложени в представения и приет като доказателство по делото CD носител, се опровергавали еднозначно и категорично от допълнителното заключение на вещото лице по допуснатата СТЕ. Това било така, тъй като заключението било изготвено след съпоставка на данните от представените извадки от цифрова ортофотокарта (снимки) на референтните парцели, изготвени по сателитно заснемане, и данните от извършения оглед на място на всеки един от парцелите. Съдът е кредитирал изцяло констатациите на вещото лице при огледа на място през октомври 2021 г., за които е счел, че оборват неоспоримо констатациите от извършената дешифрация на ЦОФК за референтните парцели. Като е възприел безкритично данните от второто заключение по отношение на състоянието на заявените за подпомагане площи от всеки от процесните парцели, съдът е направил обобщаващото заключение, че обсъжданите земеделски площи са отговаряли на критериите за допустимост за подпомагане по чл. 4 и чл. 10, ал. 2, т. 1 и чл. 3, ал. 1 от Наредба 2/26.03.2018 г. и за същите не са налице предпоставките за изключване на парцелите от специализирания слой Площи, допустими за подпомагане . В мотивите на решението не са обсъдени констатациите на вещото лице по първото представено заключение, както и не са изложени каквито и да е съображения за извършена съпоставка между изводите по второто заключение (възприети изцяло от съда като обективни, безпристрастни и компетентно дадени) и останалия събран по делото доказателствен материал, както и относно съпоставимостта на изводите по второто заключение с разпоредбите от Наредба 2/26.03.2018 г., посочени от административния орган като правно основание, обуславящо недопустимост на процесните площи чл. 4, чл. 10, ал. 2, т. 1 и чл. 3, ал. 1 от Наредба 2/26.03.2018 г. Решението е неправилно поради допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, довели и до неправилното приложение на материалния закон. Следва да се посочи най-напред, че направеният от съда анализ на нормативната рамка, определяща реда и условията, по които се определя специализираният слой Площи допустими за подпомагане , е правилен. Нормативната уредба се съдържа в Закона за подпомагане на земеделските производители (ЗПЗП), Наредба 2/26.03.2018 г. и Наредба 105 от 22 август 2006 г. за условията и реда за създаване, поддържане, достъп и ползване на Интегрираната система за администриране и контрол (Наредба 105/22.08.2006 г.) В процесния случай съдът неправилно е ценил доказателствения материал по делото, като е сторил това не въз основа на съвкупен анализ на всички събрани по делото доказателства, а изолирано, като е обсъдил единствено заключението на вещото лице по допълнително поставената задача по СТЕ и го е кредитирал изцяло, без да изложи съображения в какво по-конкретно се състои опровергаването на констатациите от дешифрацията на ЦОФК за 2020 г., на които е приел, че почиват основанията за недопустимост на процесните площи по отношение на включването им в окончателния специализиран слой Площи, допустими за подпомагане . От съдържанието на първото представено по делото заключение на вещото лице става ясно, че ЦОФК по сателитно заснемане от 3 юли 2020 г. е налична в Министерството на земеделието, храните и горите само за два от процесните парцели: 70055-121-1-6 и 70055-121-1-7, попадащи във физически блок 70055-121. За останалите два парцела не са налични подобни данни, поради което не би било възможно опровергаването на констатации, каквито не съществуват като доказателствен материал по делото. Налице са редица противоречия в обясненията и констатациите на вещото лице, обективирани в двете представени от него заключения по допуснатата СТЕ. Както бе споменато вече, в първото заключение вещото лице сочи, че ЦОФК по сателитно заснемане от 3 юли 2020 г. е налична в министерството само за два от парцелите, а във второто заключение констатира (бланкетно) по отношение на всеки от парцелите, че състоянието на парцела по ОФК от юли 2020 г. е сходно със състоянието му по ОФК от юли 2021 г. На въпрос, зададен от процесуалния представител на жалбоподателката в съдебното заседание от 22.02.2022 г. във връзка с представеното допълнително заключение по СТЕ, вещото лице отговаря, че не е гледал ортофотокартите, а е сравнявал състоянието на парцелите през 2021 г. спрямо състоянието на парцелите от снимките, направени при извършените теренни проверки през септември 2020 г. От това следва, че констатациите на вещото лице за допустимост на процесните площи, обективирани във второто му заключение, се основават единствено на съпоставката между това, което е установил на място през 2021 г., и изобразеното на снимките от теренните проверки през 2020 г. Относно последните вещото лице също дава противоречиви интерпретации в първото заключение той е категоричен, че на снимките се виждат неокосена трева, на места с бурени, изсъхнали орехови дървета, други дървета, храсти и не личат следи от паша и поддръжка на заявената площ, като не споменава наличието на допустима за подпомагане площ, съобразно изискванията и критериите по Наредба 2//26.03.2018 г. При разпита си в съдебното заседание от 28.09.2021 г. Р. Костов потвърждава, че въз основа на снимките, съчетани с данните от ортофотокартата, категорично може да се установи, че не става въпрос за ползвана и действаща орехова градина, а по-скоро за изоставена такава, както и че конкретно по отношение на единия от разглежданите парцели снимките са направени от различни краища, почти от цялата площ на парцела и от тях не личи парцелът да е поддържан и ползван. В съвсем друг смисъл са констатациите на вещото лице, изложени във второто му заключение, изготвено след извършен оглед на място през октомври 2021 г. Посочено е, че при посещението на място са установени следи от поддръжка от лятото на 2021 г., като това състояние на парцелите, възприето непосредствено и лично от вещото лице през 2021 г., било сходно със състоянието на парцелите, изобразено на наземните снимки от теренната проверка от септември 2020 г. Подобно съществено разминаване във възприятията и анализа на един и същ доказателствен материал (дешифрация на ЦОФК по сателитно заснемане от 2020 г. и снимков материал от извършени на 14.09.2020 г. специализирани теренни проверки на място в процесните парцели) от страна на едно и също вещо лице обуславя липса на обективност и комрпетентност на направените от това лице констатации, по което и да е от представените заключения. Наличието на взаимоизключващи се становища на вещото лице по назначената СТЕ само по себе си неяснота относно фактите по делото, доколкото в случая експертизата е необходима за изясняване на спорните по делото обстоятелства, свързани с въпроса за спазването на изискванията за допустимост на заявените за подпомагане площи съгласно установените в Наредба 2/26.03.2018 г. критерии за допустимост. В тази връзка следва изрично да се посочи, че в нито едно от заключенията вещото лице не е съпоставило направените констатации за състоянието на парцелите със съответно приложимите към тях критерии за допустимост по Наредба 2/26.03.2018 г. В първото заключение е посочено най-общо, че се наблюдават болни и изсъхнали орехови дървета и не личат следи от паша, а във второто че се виждат допустими за подпомагане площи, вероятно и защото той не е агроном. Не става ясно по никакъв начин въз основа на какви установени при огледа на място обстоятелства, относими към критериите, предвидени в Наредба 2/26.03.2018 г., вещото лице е стигнало до противоположния краен извод за допустимост на процесните площи в тяхната цялост. Не на последно място следва да се посочи, че значение в случая има и притежаваната от вещото лице професионална компетентност, която следва да обхваща и агрономията, с оглед необходимостта от преценка на конкретно приложимите критерии за допустимост при установяване наличието или липсата на земеделски, съответно неземеделски площи, земеделски площи, поддържани в състояние, годно за производство, постоянно затревени площи и трайни насаждения, които са допустими за подпомагане по смисъла на цитираната по-горе наредба. В настоящия случай не се доказва вещото лице да притежава такава компетентност, поради което и на това основание дадените от него заключения не биха могли да бъдат безусловно и безкритично възприети като обективно и компетентно дадени, както погрешно е направил първоинстанционният съд по отношение на второто (допълнителното) заключение. Допуснато е съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Като е възприел изцяло и безкритично изводите на вещото лице по второто заключение, без да коментира противоречието им с тези по първото заключение и без да извърши съвкупен анализ на доказателствата по делото, решаващият съд е допуснал съществено процесуално нарушение, коете се е отразило на правилността на решението. Предвид представените противоречиви заключения на вещото лице по назначената СТЕ не може се направи категоричен извод дали в настоящия случай са били налице предпоставките за изключване на заявените за подпомагане парцели от специализирания слой Площи, допустими за подпомагане , респективно дали заявените от Г. Димитрова парцели са отговаряли на критериите за допустимост на земеделските площи за подпомагане по схеми и мерки за плащане на площ, определени в Наредба 2/26.03.2018 г. Не може да се отговори и на въпроса дали процесните площи се определят само частично като допустими за подпомагане, т. е. налице ли са недопустими за подпомагане площи в тези парцели и причината за това и ако има допустими части, каква е тяхната площ и въз основа на какви съображения. Съдът е направил констатациите си само на база допълнителното заключение на вещото лице по приетата СТЕ (оспорено от ответния административен орган в съдебното заседание от 22.02.2022 г., в което е проведено изслушването на вещото лице по повод на това заключение), без обаче да изложи собствени съображения и анализ относно съответствието на резултатите, отразени в представените по делото протоколи за извършени специализирани теренни провери на място в процесните парцели и приложения към тях снимков материал, както и относно начина, конкретните обстоятелства и установяващите ги доказателства, въз основа на които констатациите от проведените теренни проверки следва да се приемат за оборени. Налице е разпоредбата на чл.171, ал.2, изр.2 от АПК, приложима и в хипотеза като настоящата, съдът да назначи служебно експертиза с вещо лице агроном, който да отговори на относимите за спора въпроси относно допустимостта на парцелите за подпомагане. По изложените съображения решението на съда следва да се отмени при условията на чл. 222, ал. 2, т. 1 от АПК, като делото се върне за ново разглеждане от друг състав на същия съд. При новото произнасяне съдът следва първо да установи всички относими факти, включително чрез използването на специални знания на вещи лица, съобразно дадените указания, след което в зависимост от фактическата обстановка, която приеме за установена, да приложи материалния закон спрямо правнорелевантните за случая факти и обстоятелства. С оглед изхода на спора в настоящото производство, на основание чл. 226, ал. 3 от АПК по претенцията за разноски следва да се произнесе съдът при новото разглеждане на делото. Воден от горното и на основание чл. 222, ал. 2, т. 1 от АПК, Върховният административен съд, състав на Пето отделение