Решение № 5199 от 21.04.2009 г. на ВАС по адм. д. № 15196/2008 г.

Решение № 5199 от 21.04.2009 г. на ВАС по адм. д. № 15196/2008 г., I о., докладчик съдията Мариника Чернева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба, подадена от "Валве" ООД, гр. Лом, представлявано от Тодорка Славчева Тодорова, против Решение № 265/15.09.2008 год. на Великотърновския административен съд, трети състав, по адм. д. № 121 по описа на същия съд за 2008 год., с което е отхвърлена жалбата на дружеството срещу РА № 12000661/31.10.2007 год., издаден от ТД на НАП гр. Монтана, потвърден с Решение № 21/10.01.2008 год. на Директора на Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - Велико Търново при ЦУ на НАП, с който на жалбоподателя е отказано право на приспадане на данъчен кредит за данъчни периоди м. 12.2004 год., м. 01.2005 год. и от м. 08.2005 год. до м. 01.2006 год., в резултат на което е бил определен ДДС за внасяне в размер общо на 20258 лв. и лихви в размер на 5735,03 лв., увеличен е финансовия резултат за 2004 год. и за 2005 год., в резултат на което са определени допълнителни задължения за довнасяне корпоративен данък в размер на 13994, 74 лв. и лихви в размер на 3028,77 лв. Касаторът поддържа в касационната жалба чрез процесуален представител, че обжалваното решение е неправилно - необосновано, материалноправно незаконосъобразно и постановено при съществени съдопроизводствени нарушения, иска отмяната му, отмяна на РА и присъждане на разноски за двете съдебни инстанции. Ответникът по касационна жалба - Директорът на Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението", гр. Велико Търново, при Централно управление на Националната агенция за приходите, оспорва жалбата. Претендира разноски. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, Първо "А" отделение, като прецени допустимостта на касационната жалба и наведените в нея отменителни касационни основания, съгласно чл. 209 от АПК, приема за установено следното от фактическа и правна страна: Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена в срок и от надлежна страна. Разгледана по същество е основателна. За да постанови обжалваното решение, ВТАС, е приел, че на жалбоподателя в съответствие с нормата на чл. 65, ал. 4, т. 3 от ЗДДС (отм.) е отказано право на приспадане на данъчен кредит за данъчни периоди м. 12.2004 год., м. 01.2005 год. и от м. 08.2005 год. до м. 01.2006 год., в резултат на което е бил определен ДДС за внасяне в размер общо на 20258 лв. и лихви в размер на 5735,03 лв., увеличен е финансовия резултат за 2004 год. и за 2005 год., в резултат на което са определени допълнителни задължения за довнасяне корпоративен данък в размер на 13994, 74 лв. и лихви в размер на 3028,77 лв. с предмет - СМР по договор поради непредставяне от предходен доставчик по време на насрещните проверки на поисканите писмени доказателства от значение за определяне на данъчните задължения - а именно за реалността на доставката, които водят до извод за липса на реална доставка и начисляване на данък без да е налице основание за това. Видно от фактическите констатации в РА и мотивите на съда единствената спорна предпоставка е реалността на фактурираните доставки на СМР. Съвкупната преценка на доказателствата по делото дава основание да се направи извод, че са изпълнени всички законови изисквания за признаване на правото на приспадане на данъчен кредит на "Валве" ООД по процесните фактури. От допусната и изслушана съдебно - техническа експертиза е видно, че всички СМР, описани в Актове обр. 19 са били изпълнени. Всички закупени строителни материали са били вложени при изпълнение на строителните работи на обектите и могат да бъдат отнесени към обема на строителните услуги. Относно реалността на процесните доставки по делото са събрани достатъчно и категорични доказателства за извършването им. "Доставка" по смисъла на чл. 6 от ЗДДС е прехвърлянето на право на собственост върху стока, когато се извършва срещу насрещна престация на основание на сключена сделка или с цел такава да се сключи. Обстоятелството, че СМР са извършени се установява от заключението на вещото лице и представените по делото доказателства. От представените доказателства за осъществените разплащания по фактурите следва да се направи извод, че е изпълнено и другото изискване по чл. 6 от ЗДДС за наличие на "насрещна престация" срещу прехвърлянето на правото на собственост. От наличната в административната преписка документация се установява, че доставчикът разполага с необходимата кадрова и техническа обезпеченост за извършване на доставките. Представени са извлечения от аналитични ведомости и декларации, от които е видно, че доставчика на жалбоподателя е назначил по граждански договори лица, на които е заплащал възнаграждения; представена е пълна техническа документация за извършване на СМР и документация за готови обекти. С оглед на доказателствата по делото следва да се приеме, че фактическите констатации направени в РА за липса на реални доставки са опровергани. От допуснатата и изслушана ССЕ, след проверка на счетоводната документация на доставчика вещото лице е дало заключение, че процесните фактури са отразени в регистъра по чл. 104 от ЗДДС и в СД по ЗДДС за съответния данъчен период, както и че дължимият ДДС е отразен в хронологичния регистър на сметка 4532 "Начислен ДДС по продажби", те. изпълнено е изискването на чл. 64, ал. 1, т. 2 от ЗДДС във вр. с чл. 55, ал. 6 от ЗДДС и чл. 52 от ППЗДДС. Относно изпълнението на условията на чл. 64, ал. 1, т. 3 и т. 6 не се спори от ответната страна, че същите са изпълнени, а и тяхното изпълнение се потвърждава от приложените към делото фактури, видно от предмета на които е, че доставките са облагаеми по смисъла на чл. 32 от ЗДДС. Не се спори, че са осъществени плащания на основата и на ДДС по фактурите. По отношение преобразуването на финансовия резултат ВТАС е възприел изцяло доводите на административния орган, като е приел, че липсата на реално извършване на конкретните услуги не можело да се установи, поради което не следва да бъдат включени разходите, посочени при определяне на финансовия резултат за 2004 год. и 2005 год. Съдът не е отчел обстоятелството, че формалните изисквания които поставя ЗДДС за признаване правото на приспадане на данъчен кредит не са идентични с тези, които поставя ЗКПО по отношение признаване разходите за получателя по доставката по фактурите. Правилното приложение на чл. 23, ал. 2, т. 13 вр. с чл. 14 и чл. 15 от закона поставя определени изисквания и те касаят оправдаването на направените разходи по документи, които се намират при лицето, които ги е направило, както и наличие или не на данни за отклонение от данъчно облагане. Предвид на експертизата, фактурите са били редовно осчетоводени, правилно са осчетоводени и разходите. Всички тези данни в съвкупност установяват наличието на всички предпоставки по ЗДДС за признаване на правото на данъчен кредит по фактурите, издадени от доставчиците, както и да не се допуска увеличение на финансовия резултат по ЗКПО със сумите по фактурите. Представени са договори и са съставени приемо-предавателни протоколи, с приложен подробен опис. Тези данни се потвърждават от направените счетоводни записвания при доставчика - кредит сметка 703, кредит сметка 4532, дебит сметка 411, данъка е начислен по смисъла на чл. 55 ал. 6 от ЗДДС, както и от тези при касатора - дебит сметка 602, дебит сметка 4531, кредит сметка 401. ДДС е внесен в същите данъчни периоди със съответните банкови бордера, плащанията са извършени. Проверени са оборотните ведомости на за съответните месеци отново след надлежна справка в счетоводството на доставчика като са отразени и по съответните сметки кредит сметка 703, кредит сметка 4532, дебит сметка 411. От друга страна, с оглед проверката и установяването на направените разходи от касатора са проверени дневниците за покупки и съответните негови счетоводни сметки - дебит сметка 602, дебит сметка 4531, кредит сметка 401 и т. н. Плащанията по фактурите са извършвани в брой, придружени от касови бонове за данъчната основа и ДДС е внасяно по сметка в републиканския бюджет. Данните се допълват и от проверените счетоводни сметки по същия начин, както и описаните по-горе - при доставчика и при касатора с оглед различните предпоставки по ЗДДС и ЗКПО . На касатора следва да се присъдят разноски за двете съдебни инстанции по уважената жалба срещу ДРА на основание чл. 64, ал. 1 ГПК вр. чл. 144 АПК вр. чл. 228 АПК в размер на 1925 лева, платими от Дирекция "ОУИ", гр. Велико Търново, при ЦУ на НАП. Водим от горното и на основание чл. 221 - 222 от АПК, Върховният административен съд, Първо "А" отделение,