Решение № 4392 от 7.04.2017 г. на ВАС по адм. д. № 8041/2016 г.

Решение № 4392 от 7.04.2017 г. на ВАС по адм. д. № 8041/2016 г., III о., докладчик съдията Юлиян Киров Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Главна дирекция "Изпълнение на наказанията"- София (ГДИН) срещу Решение № 48 от 26.04.2016 г., постановено по административно дело № 219/2015 г. на Административен съд – Сливен (АС Сливен) в ЧАСТТА, с която същата e осъдена да заплати сума от 1500 лева. Касационният жалбоподател счита решението в обжалваната част за неправилно и необосновано. Намира искът на лицето за неоснователен и недоказан, тъй като по делото не е установено незаконосъобразно бездействие от страна на администрацията. Посочва, че не са налице реално претърпени вреди, които да са в резултат на посочените действия/ бездействия на ответника. Намира, че необосновано съдът е приел, че условията за настаняване в ареста се дължат на противоправно бездействие на служители на Ареста Сливен. Посочва, че за ищеца няма настъпили усложнения, а се касае за широко разпространени заболявания, които след своевременно предприети мерки на служители от Ареста Сливен са излекувани, т. е. не е налице бездействие. Счита, че размерът на присъденото обезщетение е необосновано висок и не е подкрепен с доказателства. Иска се отмяна на решението в осъдителната част, с която е присъдено обезщетение по чл. 1 от ЗОДОВ и потвърждаване на съдебния акт в останалата част, в която искът е отхвърлен до пълния предявен размер. При условията на алтернативност се моли присъденото обезщетение да се редуцира до минимален размер. По делото е постъпила и касационна жалба на П. Д. Б., подадена чрез адвокат София Разбойникова от САК срещу същото решение на АС Сливен в частта, с която е отхвърлен искът за обезщетение за неимуществени вреди за разликата от 1500 лева до 10 000 лева. Излагат се аргументи, че решението в тази част е неправилно, като при определянето на обезщетението за претърпени вреди съдът не е съобразил всички представени по делото доказателства и не е оценил правилно последиците за здравето на П. Б. от престоя на същия в ареста в град Сливен в периода 17.12.2014 г. – 24.04.2015 г. Счита, че съдът е игнорирал последиците за здравословното състояние на лицето и е постановил незаконосъобразно решение, несъобразено с конкретните факти и обстоятелства за случая. Моли за отмяна на решението в обжалваната му част и да се уважи искът така както е предявен. В постъпилия писмен отговор, подаден от ГДИН на 07.06.2016 г., чрез юрисконсулт Петя Стоянова се счита, че решението в частта, с която е отхвърлен искът е правилно, законосъобразно и следва да бъде оставено в сила. Моли да се отхвърли касационната жалба на П. Б. като неоснователна и недоказана. Касационният жалбоподател ГДИН в съдебно заседание, чрез юрисконсулт Николова, поддържа касационната жалба. Иска постановяване на решение, което напълно да отхвърли исковата претенция или да се намали присъденото обезщетение до справедливия му размер. Касационният жалбоподател П. Б. в съдебно заседание, чрез адвокат София Разбойникова от САК моли да се отмени решението и се постанови друго, с което се присъди адекватно обезщетение за претърпените вреди. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за частична основателност на касационната жалба на ГДИН. Счита, че решението е неправилно като материално незаконосъобразно в частта относно определения размер на обезщетение за неимуществени вреди, който е в несъответствие с чл. 52 от ЗЗД. Намира, че при преценката съдът не е взел предвид сравнително краткия период на задържане, както и съпричиняването на вредата от задържаното лице. На следващо място изразява становище за неоснователност на касационната жалба на Д. Б.. Приема, че от страна на администрацията е направено необходимото за осигуряване на лечение на заболяването, което ищецът имал при задържането си, както и на заболяването, проявило се по време на задържането. Счита, че не са налице касационни основания за отмяна на решението в частта, с която е отхвърлен иска. Върховният административен съд, трето отделение, като взе предвид доводите на страните и доказателствата по делото прие следното: Касационните жалби са подадени в срока по чл. 211 от АПК и от надлежни страни, което ги прави процесуално допустими. Първоинстанционният съд е бил сезиран с искова молба на П. Д. Б. против ГДИН, с която се претендира присъждане на обезщетение в размер на 10 000 лв., причинени му от незаконосъобразни бездействия и действия на длъжностни лица, представляващи администрацията на ГДИН-Ареста – гр. Сливен в периода от 17.12.2014 г. до 24.04.2015 г., през който период е изтърпявал мярка за неотклонение "задържане под стража" в Ареста гр. Сливен, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на преустановяване на нарушенията – 24.04.2015 г. до окончателното изплащане на сумата. В исковата молба се твърди, че по време на престоя си в Ареста Сливен лицето е претърпял неимуществени вреди – емоционални и душевни страдания, стрес, безпокойство и накърняване на човешкото му достойнство, за времето, през което изтърпява мярка за неотклонение "задържане под стража", както и влошаване на здравословното му състояние и появата на нови заболявания в резултат от лошите битови условия и предоставеното му неадекватно лечение. С обжалваното решение по административно дело № 219/2015 г. на АС – Сливен е ОСЪДЕНА Главна Дирекция "Изпълнение на наказанията"- гр. София, на основание чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, да заплати на П. Д. Б., сумата от 1 500 (хиляда и петстотин) лева, представляваща обезщетение за причинените му неимуществени вреди, вследствие незаконни действия и бездействия на администрацията на Следствен арест гр. Сливен, ведно със законната лихва върху сумата от 1 500 (хиляда и петстотин) лева, считано от 24.04.2015 г. до окончателното й изплащане, като е ОТХВЪРЛЕН искът в останалата част за разликата до 10 000 (десет хиляди) лева, ведно с претендираната законна лихва върху тази сума като НЕОСНОВАТЕЛЕН. Със същото решение е ОСЪДЕНА ГДИН, да заплати на П. Д. Б. съдебно-деловодни разноски в размер на 210. 00 (двеста и десет) лева. АС Сливен приема за установено, че администрацията на Следствен арест гр. Сливен не е осигурила предписаните от закона условия, при които следва да пребивават лишените от свобода лица, включително и ищеца. Конкретно хигиенните условия в ареста не са отговаряли на санитарните изисквания за здравословен живот, поради използването на пластмасови шишета за физиологични нужди, краткия достъп до течаща вода; липсата на достъп до дневна светлина и чист въздух, нередовното ползване на баня и то за кратко време. Посочва, че като е допуснала престой на задържаните лица при тези условия, администрацията на следствения арест е нарушила разпоредбата на чл. 3 от ЗИНЗС, а неосигуряването на престой на открито е в противоречие с чл. 86, ал. 1, т. 1 от ЗИНЗС. Изложени са съображения, че в случая негативните преживявания, физически и емоционален дискомфорт на Б., надвишават неизбежното ниво присъщо на изпълнението на мярката за неотклонение "задържане под стража", както и увреждането на здравето му, представляват неимуществени вреди, причинени вследствие на незаконосъобразни бездействия на администрацията на ареста в нарушение на изискването по чл. 2, т. 3 от ЗИНЗС, във вр. с чл. 240 от ЗИНЗС за осигуряване на условия, обезпечаващи поддържането на физическото и психическото здраве на задържаните лица и зачитане на правата и достойнството им, които бездействия са рефлектирали върху личната сфера на ищеца, накърнявайки общочовешка ценност, защитена с нормата на чл. 3 от ЕКПЧ. Приема се, че са налице кумулативно елементите от правопораждащия фактически състав за ангажиране отговорността на държавата по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, с оглед на което предявеният иск срещу Главна Дирекция "Изпълнение на наказанията" е доказан по основание. АС Сливен се е позовал на разпоредбата на чл. 52 от ЗЗД и с оглед периода на исковата претенция, характера и интензитета на породените страдания, както и увреждането на здравето е преценил, че справедливото обезщетение в случая е в размер на 1500 лева, като в останалата част до претендирания размер от 10000 лева искът следва да бъде отхвърлен. Настоящият съдебен състав счита, че касационната жалба на П. Д. Б. е НЕОСНОВАТЕЛНА, а тази на ГД "Изпълнение на наказанията" е ЧАСТИЧНО ОСНОВАТЕЛНА относно размерът на определеното обезщетение. Неоснователни са доводите на Главна дирекция "Изпълнение на наказанията", с които се намира искът на лицето за изцяло неоснователен и недоказан, тъй като по делото не е установено незаконосъобразно бездействие от страна на администрацията. В случая е предявен иск по чл. 204, ал. 4 от АПК за заплащане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди вследствие на незаконосъобразни бездействия на служители от администрацията на Ареста в Сливен. С оглед наличните данни по делото се установяват всички елементи от фактическия състав на отговорността на държавата по реда на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ. Правилно и законосъобразно съдът е счел, че със събраните доказателства по делото се установяват по безспорен начин наличието на незаконосъобразни бездействия на администрацията на ГДИН относно привеждане на затворническите помещения, съобразно изискванията на КЗПЧОС. По делото е установено, че битовите условия в Ареста Сливен са лоши и хигиенните условия са на ниско ниво. Безспорно по делото се доказват фактите, относно неосигуряване на нормална жизнена среда и битови хигиенни условия. Помещенията в Ареста Сливен са без санитарен възел и постоянно течаща вода, което създава сериозно битово неудобство. Настоящият съдебен състав намира, че в Ареста Сливен неосигуряването на престой на открито и възможност за елементарен двигателен режим през деня, липсата на достъп до пряка дневна светлина и свеж въздух, водят до стрес, лишения и неудобства, които съставляват неимуществени вреди, които са в пряка и непосредствена причинно-следствена връзка с бездействията на ответника. Тези битови условия, дължащи се на бездействието на администрацията на ответника, обуславят основателността на иска по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ. Неоснователно от ГДИН се счита, че не са налице реално претърпени вреди, което да е в резултат на посочените действия/бездействия на ответника. Налице са причинени вследствие на незаконосъобразни бездействия на администрацията на ГДИН в нарушение изискванията на чл. 2, т. 3 от ЗИНЗС и чл. 3 от ЕКПЧОС, негативни преживявания, изразяващи се в унижаване на човешкото достойнство, физически и емоционален дискомфорт на ищеца. Тези негативни преживявания излизат извън прагът на строгост по чл. 3 от ЕКПЧОС и поради това правилно от АС Сливен е прието, че лицето следва да бъде възмездено. Наред с това основателни са доводите развити в касационната жалба на ГДИН по отношение на размера на присъденото обезщетение. Съобразно разпоредбата на чл. 52 от ЗЗД, приложима по силата на § 1 от ЗР на ЗОДОВ, размерът на обезщетението за претърпените неимуществени вреди се определя по справедливост. Лицето има здравословни проблеми, изразени в редица сърдечни, чернодробни, бъбречни заболявания и такива на устната кухина. Според експертното заключение условията в Ареста Сливен са допринесли за влошаване на неговото здравословно състояние. От съда, обаче не е отчетено, че санитарно битовите условия не са причинили пряко влошаване на здравословното състояние, а само са допринесли за това. В случая те се явяват само вторичен фактор, тъй като влошеното здравословно състояние е преди задържането в ареста. В този аспект самият престой на лицето е сравнително кратък - 4 месеца, съпроводен с чести излизания и не е довел до системно натрупване на отрицателно въздействие. Тази констатация следва да се отрази на размера на определеното обезщетение. Административният съд не е съобразил, че ищецът е допринесъл за увреждането, което според чл. 5, ал. 2 от ЗОДОВ обуславя намаление на обезщетението. Налице е съпричиняване на вредата от задържаното лице, предвид отказът му в определен период да приема храна и изпълнява назначената терапия. Процесът на медицинска помощ се осъществява при наличието на заболяване, неговото диагностициране и лечение. Провеждането на лечение не е едностранен процес, а се реализира при осигуряване на взаимодействие между пациент и лекуващ специалист. В случая от администрацията са изпълнени задълженията, като е осигурено диагностициране на лицето от медицински специалисти в съответствие с чл. 128, ал. 1 ЗИНЗС и Наредба № 2/22.03.2010 г. за условията и реда за медицинско обслужване в местата за лишаване от свобода. Администрацията не е отказвала да осигури прегледи или лечение на лицето, а такива са предоставени. Поведението на лицето, обаче не е в този аспект, тъй като не осигурява необходимото взаимодействие за постигане на общата цел. Това съпричиняване обуславя намаление на размера на претендираното обезщетение. Поради това следва да се приеме, че касационната жалба на ГДИН е частично основателна. Размерът на определеното обезщетение следва да бъде намален от 1500 лв. на 600 лв., а за разликата над 600 лв. до 1500 лв., искът следва да бъде отхвърлен. По изложените съображения, касационната жалба на Б. срещу отхвърлителната част на решението е неоснователна. В тази част решението на АС Сливен е правилно и законосъобразно, и следва да се остави в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд-трето отделение,