Решение № 954 от 21.01.2020 г. на ВАС по адм. д. № 4774/2019 г.

Решение № 954 от 21.01.2020 г. на ВАС по адм. д. № 4774/2019 г., II о., докладчик председателят Севдалина Червенкова Производството е по чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на И. Василев, чрез проц. си представител адв. Г. Хорозов, против решение № 542/29 януари 2019 г., постановено по адм. д. № 8915/2017 г. по описа на Административен съд София град. С доводи за неправилност и незаконосъобразност се иска неговата отмяна. Писмени възражения по касационната жалба не са депозирани в законовия срок. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата и оставяне на решението в сила. Върховният административен съд, второ отделение, в настоящия състав, намира жалбата за процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения. Първоинстанционният съд е бил сезиран с жалба от Р. Костов, в лично качество и в качеството си на управител на Етажната собственост на Бизнес сграда Азимут и от "Сапс Финанс" ЕООД, гр. София, против Разрешение за поставяне № 10 от 13 юни 2017 г. на Главния архитект на район "Триадица", Столична община. Съдът е прекратил производстото по отношение на ЕС и е отменил разрешението за поставяне по жалбата на физическото лице и дружестовото. Решението е валидно, допустимо и правилно. За да постанови акта си решаващият съд, след цялостна и задълбочена преценка на доказателствата по делото, вкл. вземайки предвид доводите и възраженията на страните, както и релевантните за съда факти и обстоятелства е достигнал до верни правни изводи. Член 57, ал. 1 ЗУТ регламентира възможността за поставяне на рекламни, информационни и монументално - декоративни елементи върху недвижими имоти и условията за това. Съгласно относимата към казуса разпоредба на ал. 4 на нормата, върху сгради - етажна собственост, разрешението за поставяне на обекти по ал. 1 се издава въз основа на изрично писмено съгласие на етажните собственици или писмен договор за наем с етажните собственици на заетата от съоръжението по ал. 1 площ. Изречение второ предвижда съгласието и договорът за наем да се оформят по реда на Закона за управление на етажната собственост. Местата за поставяне на въпросните обекти на територията на СО са определени в чл. 48, ал. 2 от Наредба за преместваемите обекти, за рекламните, информационните и монументално-декоративните елементи и за рекламната дейност на територията на Столична община. Процесните три на броя фирмени надписи са поставени на съществуваща козирка, непосредствено над входа на обекта, представляващ банков офис на "Сосиете Женерал Експресбанк" АД и закрепени на фасадата на сградата. Същите са обща част на сградата по смисъла на чл. 38, ал. 1 ЗС, поради което и предвид цитираната разпоредба на чл. 57, ал. 4 ЗУТ, за поставянето им е било необходимо изрично писмено съгласие на етажните собственици или сключен с тях писмен договор за наем. Безспорно е установено, че такива няма. Обосновано и правилно решаващият съд е приел, че сключеният договор за наем само със собственика на имота, отдаден под наем на акционерното дружество, не е достатъчно основание за издаване на исканото разрешение и че поради това издаденото такова е незаконосъобразно. Разпоредбите на чл. 49, ал. 1 и 2 и на чл. 24, ал. 2 от Наредбата, на които се прави позоваване в касационната жалба, не променят този извод. Те уреждат реда за одобряване на фирмените надписи, съответно, местата за поставяне на същите, но по тези въпроси няма спор между страните. Предвид касационните доводи за липсата на правен интерес на "Сапс Финанс" ЕООД и на Р. Костов, в лично качество, и липсата на надлежна легитимация - следва да се акцентира на обстоятелството, че те притежават самостоятелни обекти в сградата и следвателно право на собственост върху идеални части от общите части на сградата, каквито козирката и фасадата безспорно са, ерго са пряко заинтересувани от настоящия спор. Не са налице отменителните основания на чл. 209 АПК, решението като валидно и законосъобразно следва да бъде оставено в сила, а касационната жалба - без уважение. Воден от изложените съображения и на осн. чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд, второ отделение, в настоящия състав