Решение № 9623 от 13.10.2023 г. на ВАС, II о.

Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Д. Върбанов и Б. Върбанов и двамата от Варна против решение 1780/23.12.2022г. постановено по адм.д. 834/2022 г. по описа на Административен съд Варна. С решението е отменена заповед Заповед КД-14-03-1457/05.06.2013г. на Началника на СГКК-Варна, с която на основание чл. 51, ал.1 от ЗКИР и чл.58, ал.3 и ал.5 и чл. 59, ал. 1 от Наредба 3/28.04.2005г. /отм./ е одобрено изменение в КК и КР на гр. Варна, представляващо отразяване на поземлени имоти по Протокол 112/12.08.2011г., в изпълнение на съдебно решение 556/14.04.2008г., постановено по адм. дело 2094/2007г. на Адм.С-Варна, състоящо се в: 1.Нанасяне на нови обекти в КККР /ПИ с идентификатори 10135.2508.1283, 10135.2508.1284 и сграда 10135.2508.1284.1/; 2.Промяна в границите на съществуващи обекти /ПИ с идентификатори 10135.2508.9547 и 10135.2508.9548; и 3.Заличаване на обекти /ПИ с идентификатор 10135.2508.748 и сграда - 10135.2508.748.1/. Касаторите Върбанови смятат, че обжалваното решение е неправилно поради нарушение на материалния закон и необоснованост. При издаване на отменената заповед началникът на СГКК Варна, се бил съобразил не само с посоченото в самата заповед съдебно решение, но и с действително заснетите и отразени площи и граници на двата новообразувани имота. Искат обжалваното решение да бъде отменено, както и да бъде отхвърлена жалбата срещу заповедта на началника на СГКК. Молят да им бъдат присъдени направените деловодни разноски за двете инстанции. Ответникът Община Варна в писмено възражение срещу касационната жалба и в допълнителна молба оспорва жалбата. Излага съображения в подкрепа на атакуваното решение. Претендира разноски. Ответникът началник на СГКК Варна не изразява становище. Ответниците А. Стоянов и Р. Стоянов не изразяват становище по жалбата. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, второ отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в срок и от надлежни страни, а разгледана по същество за неоснователна по следните съображения. За да отмени обжалваната пред него заповед Административен съд Варна е приел, че същата е незаконосъобразна, като постановена при съществени процесуални нарушения и при неправилно приложение на материалния закон. Извършеното със същата изменение в КК на гр.Варна не съответства нито на съдебното решение по адм.д. 2094/2007г. на Адм.съд-Варна, нито на заповед РД-12-7706-40/24.02.2012г. на областния управител на област Варна. Така постановеното решение е правилно. Началникът на СГКК Варна, за да мотивира измененията на КК и КР на Варна, извършени с процесната заповед се е позовал на посоченото съдебно решение и на заповедта на областния управител. Както правилно е отбелязал в мотивите си Административен съд Варна, със заповед РД-12-7706-40/24.02.2012г. областният управител, в изпълнение на описаното съдебно решение е допуснал изменение на ПНИ единствено в частта на Регистъра към него като не е одобрено изменение на плана в неговата графична част. Самата графична част, като необжалвана и влязла в сила, е интегрирана в КК още при одобряването й през 2008г. Следователно заповед РД-12-7706-40/24.02.2012г. на областния управител на област Варна и решение 556/14.04.2008г., постановено по адм. дело 2094/2007г. по описа на Административен съд Варна не налагат изменение на КК и не могат да послужат като основание за корекцията й. Не се установява да са налице условията за изменение на КК и КР по чл. 51, ал.1 от ЗКИР. Правилно извършеното изменение е възприето от първостепенния съд за незаконосъобразно. Атакуваното решение на Административен съд Варна, като валидно, допустимо и правилно не следва да бъде касирано. При този изход на спора, основателна се явява претенцията на ответника Община Варна за присъждане на деловодните разходи изразяващи се в юрисконслутско възнаграждение в претендирания размер 100,- лева, които следва да бъдат понесени по равно от двамата касатори. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд, второ отделение,