Решение № 15190 от 7.12.2018 г. на ВАС по адм. д. № 8905/2017 г.

Решение № 15190 от 7.12.2018 г. на ВАС по адм. д. № 8905/2017 г., III о., докладчик съдията Светлана Борисова Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на Главна дирекция "Изпълнение на наказанията", подадена чрез юрисконсулт Т. Чолаков, против решение № 217/02.05.2017 г., постановено по адм. д. № 834/2016 г. на Административен съд – Пазарджик в частта, с която е осъдена да заплати на В. Маслиев сумата от 3000 лева, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди от незаконосъобразни бездействия на администрацията на дирекцията, изразяващи се в неосигуряване на необходимите битови и хигиенни условия в Затвора [населено място], в периода 06.06.2013 г. – 14.01.2017 г., ведно със законната лихва считано от 01.11.2016 г. до окончателното изплащане на сумата. Излагат се доводи за неправилност и необоснованост на обжалваното решение. Посочва се, че Маслиев не е доказал основателността на иска си. Иска се отмяна на съдебното решение и отхвърляне на исковата претенция. Ответната страна – В. Маслиев, чрез адвокат В. Стоянов, с писмено становище и в съдебно заседание оспорва касационната жалба и моли същата да бъде оставена без уважение. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение, че касационната жалба е частично основателна. Съдът правилно е приел, че са налице всички елементи на фактическия състав за ангажиране отговорността на държавата, но неправилно е приложена нормата на чл. 52 ЗЗД, поради което исковата претенция следва да се уважи в минимален размер. Върховният административен съд, трето отделение, в настоящия състав, намира, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и е процесуално допустима. Разгледана по същество, е частично основателна. С обжалваното решение Административен съд – Пазарджик, е осъдил Главна дирекция "Изпълнение на наказанията" - гр. София да заплати на В. Маслиев сумата от 3000 лева, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди от незаконосъобразни бездействия на администрацията на дирекцията, изразяващи се в неосигуряване на необходимите битови и хигиенни условия в Затвора [населено място], в периода 06.06.2013 г. –14.01.2017 г. В останалата част исковата претенция е отхвърлена като неоснователна и недоказана, както до пълния претендиран размер от 10 000 лева, така и за периода 01.01.2013 г. – 05.06.2013 г. В тази част решението не е обжалвано и е влязло в законна сила. Съдът е приел в мотивите на решението, че с оглед практиката на ЕСПЧ и въз основа на събраните по делото писмени и гласни доказателства, искът се явява частично доказан по отношение на пренаселеността в килиите, където е бил настанен ищецът, което водело до задух лятото, както и наличието на хлебарки и дървеници. Част от стъклата на прозорците на килиите липсвали, поради което през зимата било студено, както и това, че в наказателната килия не е имало течаща вода. Предвид установените условия в затвора през процесния период, ищецът е претърпял неприятни изживявания, които се квалифицират като нечовешко и унизително отношение и третиране по смисъла на чл. 3 от ЕКПЧОС и които водят до потискане, унижаване, неблагоприятно засягане на личността и до физически болки и страдания. Касационната инстанция споделя изводите на съда, относно основателността на претенцията, но що се отнася до размера на определеното обезщетение, намира решението за необосновано. Освен това в частта, с която ГДИН е осъдена да заплати обезщетение на Маслиев за периода 01.11.2016 г. – 14.01.2017 г., решението е недопустимо и следва да бъде обезсилено. Съдът е бил сезиран с искова молба от В. Маслиев, за присъждане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди в размер на 10 000 лева, за периода 01.01.2013 г. – 14.01.2017 г., като крайната дата на иска е датата на освобождаване на ищеца от затвора [населено място]. Установено е, че ищецът е започнал на търпи наказанието си на 06.06.2013 г. при първоначален строг режим. По време на престоя му в Затвора [населено място], Маслиев е пребивавал в общо 7 килии, по отношение на които е представена справка от страна на ГДИН. Всички помещения имали санитарен възел, течаща вода и пряка слънчева светлина. По време на престоя му е бил наказван 15 пъти за различни нарушения, като за две от тях е лежал в наказателна килия. Поради подадена от Маслиев молба за полагане на доброволен труд, той е работил за облагородяване на помещенията в 3-то отделение на Затвора [населено място]. С оглед наличните данни и доказателства по делото, безспорно се установяват всички елементи от фактически състав на отговорността на държавата по реда на чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ. Правилно и законосъобразно съдът е счел, че помещенията, в което е пребивавал В. Маслиев, безспорно са били пренаселени, с оглед превишаването на броя на задържаните лица в съответните килии, поради което на лишените от свобода се е полагала по-малка от минимална жилищна площ. Съгласно чл. 43, ал. 3 ЗИНЗС, минималната жилищна площ за един лишен от свобода не може да бъде по-малка от 4 кв. м. Съгласно § 13 от ПЗР на ЗИНЗС тази разпоредба влиза в сила от 01.01.2019 г. Въпреки наличието на отлагателен срок за влизането на посочения текст в сила не може да се приеме, че той не е част от действащото законодателство към периода преди 2019 година. По силата на общите принципи залегнали в чл. 3 ЕКПЧОС, администрацията на Затвора е длъжна да осигури нормални условия за пребиваване в тези места на лишените от свобода. ЕКПЧОС е ратифицирана от Рeпублика България, поради което, и на основание чл. 5, ал. 4 от Конституцията, има пряко действие и съставлява част от националното право. Неоснователно е твърдението в касационната жалба, че не са налице, съответно не са доказани, реално претърпени вреди, които да са в резултат на посочените бездействия на ГДИН. По делото безспорно са доказани негативни преживявания, причинени вследствие на незаконосъобразни бездействия на администрацията на ГДИН в нарушение на изискванията на чл. 3 ЕКПЧОС, изразяващи се в унижаване на човешкото достойнство, физически и емоционален дискомфорт у ищеца. Но при преценката на размера на дължимото обезщетение, съдът не е взел предвид, че дори и при липсата на тоалетна и течаща вода, в килиите има сигнални бутони и при сигнализиране от страна на лишените от свобода, те биха могли да ползват санитарен възел. Освен това ищецът е бил преместван в различни килии по негова молба и не във всички помещения разполагаемата жилищна площ е била недостатъчна. Така че за определени периоди от време не е имало нарушение на законовите изисквания. По изложените съображения решението следва да се обезсили в частта, с която ГДИН е осъдена да заплати обезщетение на Маслиев за периода 01.11.2016 г. – 14.01.2017 г. като недопустимо. Исковата молба е подадена на 01.11.2016 г., а със съдебното решение е присъдено обезщетение за период след завеждане на исковата молба, което е основание за недопустимост на съдебното решение. В осъдителната част, решението следва да бъде частично отменено, като размерът на определеното обезщетение за претърпените неимуществени вреди в резултат на престоя на ищеца в Затвора [населено място] в помещения, които не отговарят на нормалните битови и хигиенни условия в периода 06.06.2013 г. – 14.01.2017 г., да бъде намален от 3000 лева на 600 лева. За разликата до 3000 лева, искът следва да бъде отхвърлен. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд - трето отделение,