Решение № 10303 от 3.07.2019 г. на ВАС по адм. д. № 2460/2019 г.
ВАСV отделение03.07.2019 г.докладчик Тинка Косева
Диспозитив
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 50/09.01.2019 г., постановено по адм. дело № 314/2018 г. на Административен съд Русе. Решението е окончателно.
Мотиви
Решение № 10303 от 3.07.2019 г. на ВАС по адм. д. № 2460/2019 г., V о., докладчик съдията Тинка Косева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба, подадена от управителя на Националния осигурителен институт /НОИ/, чрез процесуален представител срещу решение № 50/09.01.2019 г., постановено по адм. дело № 314/2018 г. на Административен съд Русе, с което е отменена заповед № 3530/06.06.2018 г. на управителя на Националния осигурителен институт за прекратяване на служебното правоотношение на В. Костадинова на основание чл. 107, ал. 2 от Закона за държавния служител /ЗДСл/. Касаторът поддържа, че обжалваното решение е неправилно, постановено в нарушение на материалния закон - отменително основание по чл. 209, т. 3 от АПК, като излага подробни съображения. Иска отмяна на съдебния акт и постановяване на друго решение по същество на спора, с което да бъде отхвърлена жалбата като неоснователна. Претендира присъждане на разноски, направени пред настоящата инстанция. Ответникът по касационната жалба – В. Костадинова чрез адв. оспорва касационната жалба като неоснователна. Иска присъждане на разноски, направени пред настоящата инстанция. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, тричленен състав на пето отделение, като прецени допустимостта на касационната жалба и наведените в нея отменителни касационни основания, съгласно чл. 209 от АПК, приема за установено следното от фактическа и правна страна: Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена в срок и от надлежна страна. Разгледана по същество е неоснователна. Към датата на прекратяване на служебното правоотношение на В. Костадинова - 12.06.2018 г., служителката заема длъжността "главен юрисконсулт" в отдел "Административен", ТП на НОИ - Русе с ранг 3-ти младши. От фактическа страна първоинстанционният съд приема, че за периода 01.01.2017 - 31.12.2017 г. Костадинова е изготвила и представила индивидуален работен план, включващ 5 цели със съответните периоди на изпълнение и изисквания/критерии за изпълнението. Планът е приет и подписан от оценяващ ръководител и служителката. Всичките пет цели са с период на изпълнение за целия период на оценяване. В периода от 01.01.2017 г. до 29.02.2017 г. пряк ръководител на Костадинова е началник отдел "Административен" в ТП на НОИ - Русе, видно от приложената по преписката длъжностна характеристика за длъжността "главен юрисконсулт". За процесния период длъжността началник отдел "Административен" е заемана от Л. Пенева. Съвместно с нея, Костадинова съгласувала индивидуалния си работен план за 2017 г., състоящ се от посочените цели, в срок и без възражения на 27.01.2017 г. На 27.07.2017 г. е проведена междинна среща, като коментара на оценяващия ръководител - Пенева е, че Костадинова работи по изпълнение на поставените цели и задачи, като се стреми да спазва стриктно поставените срокове. Служителката е запозната с формуляра от междинната среща. Във формуляра не се съдържат други констатации досежно изпълнението на поставените цели или показаните от служителката компетенции до този момент на оценявания период. В представения от оценявания служител отчет за поставените и изпълнени задачи и извършени дейности към датата на провеждане на междинната среща, служителката е отчела принципно изпълнение по всяка от поставените цели без посочване на конкретни факти и обстоятелства. При тази среща не са направени никакви препоръки във връзка с извършената работа от оценявания служител. Със заповед № 3530/06.06.2018 г. управителят на НОИ на основание чл. 107, ал. 2 от Закона за държавния служител /ЗДСл/ прекратява служебното правоотношение с В. Костадинова, поради това, че е получена най - ниска годишна оценка - "неприемливо изпълнение" при оценяване изпълнението за периода 01.01.2017 г. - 31.12.2017 г. За да отмени обжалвания административен акт първоинстанционния съдът приема от правна страна, че административният акт е издаден от компетентен орган, в изискуемата форма, но при съществено нарушение на административнопроизводствените правила и на материалноправните норми, като това обстоятелство представлява основание за отмяна на административния акт и води до материална незаконосъобразност на акта. Така постановеното решение е правилно. Обосновано първоинстанционният съд сочи в мотивите си, че изготвената оценка е опорочена и произнесена в противоречие с чл. 76, ал. 7 от ЗДСл, тъй като не отразява безпристрастно и обективно преценката за изпълнение на длъжността за целия период на оценяване с оглед обективно установени факти и обстоятелства и в изпълнение на целите на оценяването, регламентирани в чл. 1, ал. 2 от НУРОИСДА, поради което не обосновава прилагането на чл. 107, ал. 2 от ЗДСл. От приложения по делото формуляр за проведената на 27.07.2017 г. междинна среща е видно, че служителката изпълнява стриктно възложените работни задачи и отговорности. Нарушени са разпоредбите на чл. 15 и чл. 16, т. 5, б. "б" от Наредбата, тъй като формулярът за годишна оценка не съдържа самостоятелна оценка по всеки от показателите, посочени в Приложение № 1 към чл. 15 от НУРОИСДА. В случая фактите за неизпълнение, описани от оценяващия ръководител по повод определената годишна оценка за изпълнението "неприемливо изпълнение" не са подкрепени с доказателства и мотиви, които да установят обоснованост на оценяването. От изложеното следва, че получената от служителката обща оценка на изпълнението на длъжността е съставена в нарушение на материалноправни разпоредби и процесуалните правила и не обосновава прилагането на чл. 107, ал. 2 от органа по назначаването. Годишната оценка на изпълнението обаче е негативна, определена като "неприемливо изпълнение". В периода на оценяване служителката е допуснала неизпълнение на всички цели и задачи на в индивидуалния работен план за 2017 г. Коментирана е основно липса на инициативност и неизпълнение на конкретни задължения, които са посочени като основание от оценяващия ръководител да постави на Костадинова годишна оценка "неприемливо изпълнение". Формулярът за оценката е подписан от служителката с възражение. Правилно и в съответствие с относимите към спора доказателства, решаващият съд приема наличието на противоречие между положителната междинна оценка на ответницата и негативната обща оценка като в нарушение на чл. 18, ал. 2 и ал. 3 от Наредбата не са посочени никакви конкретни факти обусловили тази промяна в преценката на изпълнение на длъжността, а само общи и декларативни изводи, че служителката демонстрира незадоволително ниво на знания и умения, необходими за оптималното изпълнение на длъжността. Прекратяването на служебното правоотношение при условията на чл. 107, ал. 2 от ЗДСл изисква осъществяването на две кумулативни предпоставки - получена най - ниска годишна оценка на изпълнението на длъжността и законосъобразно проведена процедура по оценяване. Значението, което провеждането на процедурата по оценяване има за законосъобразността на заповедта по чл. 107, ал. 2 от ЗДСл обуславя и анализа на процедурата по оценяването на Костадинова, който съдът извършва. Обосновано първоинстанционният съд сочи в мотивите си, че изготвената оценка е опорочена и произнесена в противоречие с чл. 76, ал. 7 от ЗДСл, тъй като не отразява безпристрастно и обективно преценката за изпълнение на длъжността за целия период на оценяване с оглед обективно установени факти и обстоятелства и в изпълнение на целите на оценяването, регламентирани в чл. 1, ал. 2 от НУРОИСДА, поради което не обосновава прилагането на чл. 107, ал. 2 от ЗДСл. Правилни са изводите на първоинстанционния съд, че в административната преписка не се съдържат данни, от които да се установи кои от целите описани в индивидуалния план не са постигнати, респективно кои основни задължения дефинирани в длъжностната характеристика не са изпълнени. От друга страна, между оценките дадени към момента на междинната среща и тази от заключителната среща има съществени и необосновани противоречия. Така осъщественият начин на оценяване не съответства на изискването на чл. 76, ал. 7 от ЗДСл, което е достатъчно основание да се приеме за правилен извода на съда за издаден административен акт при допуснати съществени нарушения на процедурата. Вярно е, че поставянето на оценка "неприемливо изпълнение" е правомощие на административния орган, упражнявано по целесъобразност и неподлежащо на съдебен контрол. Следва обаче да се направи ясното разграничение, че съдът изследвал законосъобразността на предхождащата поставянето на оценката процедура в съответствие с разпоредбата на чл. 169 АПК. Настоящият съдебен състав споделя изцяло мотивите на първоинстанционния съд, че получената годишна оценка е съставена в нарушение на административнопроизводствените правила и на материалния закон в нарушение на нормата на чл. 107, ал. 2 от ЗДСл от страна на органа по назначаване. Решението като правилно следва да бъде оставено в сила. Независимо от изхода на спора на оказалата безплатна правна помощ на ответната страна адв. Манолова в хипотезата на чл. 38, ал. 1, т. 3 от Закона за адвокатурата не може да се присъди адвокатско възнаграждение, тъй като липсва задължителната предпоставка по чл. 38, ал. 2 от ЗА - насрещната страна да е осъдена да заплати разноски в настоящото производство. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, тричленен състав на пето отделение
Цитирани разпоредби
1- чл. 107, ал. 2