Решение № 12396 от 15.11.2016 г. на ВАС по адм. д. № 11231/2015 г.

Решение № 12396 от 15.11.2016 г. на ВАС по адм. д. № 11231/2015 г., III о., докладчик съдията Юлиян Киров Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Г. А. С. срещу Решение № 4475 от 26.06.2015 г., постановено по адм. дело № 10703/2013 г. на Административен съд - С.-град (АССГ) в ЧАСТТА, в която се ОТХВЪРЛЯ като недоказан искът за разликата от присъдения размер от 300 лева до пълния размер на претендираната искова сума от 16 000 лв., ведно със законната лихва. В жалбата се поддържат твърдения за неправилност на съдебното решение в оспорената част. Счита, че е налице нарушение на чл. 52 от ЗЗД, където се изисква справедливост при определяне на дължимото обезщетение. Моли да се уважи молбата до пълния размер на претърпените вреди от 16 000 лв., което искане се поддържа и в съдебно заседание. Ответникът по жалбата - Столична дирекция на вътрешните работи (СДВР) в писмени бележки, подадени на 13.09.2016 г., чрез пълномощника юрисконсулт М. К., моли да се остави в сила Решение № 4475/26.06.2015 г. по дело № 10703/2013 г. на АССГ, като правилно, обосновано и законосъобразно. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Счита първоинстанционното решение за правилно и законосъобразно, като постановено при правилно приложение на материалния и процесуалния закон. Посочва се, че по отношение на неимуществените вреди съдът е приел, че са налице кумулативните предпоставки на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, като е уважил иска в размер на 300 лв., като в останалата част до претендираните 16 000 лв. правилно е отхвърлен като недоказан. Върховният административен съд, трето отделение, като взе предвид доводите на страните и доказателствата по делото прие следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211 от АПК и от надлежна страна, което я прави процесуално допустима. С обжалваното Решение № 4475 от 26.06.2015 г., постановено по адм. дело № 10703/2013 г. на Административен съд - С.-град е ОСЪДЕНА Столична дирекция на вътрешните работи да заплати на Г. А. С. с адрес: гр. С., ул. В. № ..., ет. ... обезщетение за претърпени неимуществени вреди на основание чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ, за периода от 18.05.2012 г. до 04.11.2013 г., в размер на 300 (триста) лева, ведно със законната лихва, считано от датата на подаване исковата молба - 04.11.2013 г. до окончателното изплащане на сумата. Със същото решение е ОТХВЪРЛЕН, като недоказан иска на лицето за разликата от присъдения размер до пълния размер на претендираната искова сума от 16 000 лв., ведно със законната лихва. Наред с това е ОСЪДЕНА СДВР да заплати на Г. А. С., разноски по делото в размер на 10 лв. (десет лева). За да достигне до този резултат, решаващият съд се е позовал на Заповед № 155879 от 09.10.2007 г., издадена от Началник ОПП - СДП, с която на Г. А. С. е наложена принудителна административна мярка (ПАМ) по чл. 171, т. 4 от ЗДвП - изземване на свидетелството за правоуправление МПС за неизпълнение задължението по чл. 157, ал. 4 ЗДвП. Посочва се, че тази заповед е отменена с Решение № 1266/24.01.2012 г., постановено по адм. дело № 3941/2011 г. на Върховния административен съд - VII отделение. Предвид това в обжалваното решение се приема, че по делото не се спори, че спрямо ищецът е издаден административен акт по прилагане на ПАМ - изземване на свидетелството за правоуправление МПС и че този акт е отменен с влязло в сила съдебно решение. Не се спори също така, че след отмяната на заповедта за налагане на ПАМ на ищеца не е върнато СУМПС. Предвид това в обжалваното решение се приема, че e налице първата предпоставка на сложния фактически състав на чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ. От решаващия съд е разгледана претенцията на ищеца за имуществените вреди, представляващи разходи за различни пътувания в качеството му на адвокат. Счита се, че не са установени извършени плащания на ищеца, поради което се намира, че исковата претенция в тази част е неоснователна и недоказана и следва да бъде отхвърлена. Разгледана е и претенцията на ищеца за неимуществените вреди, като се посочва, че преживяното негативно състояние на психиката на ищеца, породено от невъзможността му да управлява личния си лек автомобил за служебни цели, е пряка и непосредствена последица от незаконосъобразен административен акт - заповедта за отнемане на СУМПС. С оглед горното се намира, че по отношение на претенцията за неимуществени вреди са налице всички елементи от сложния фактически състав на отговорността за вреди по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ. АССГ преценява за нисък интензитетът на породените отрицателни емоции, изразени като състояние на раздразнителност, без белези на дълбоки и трайни увреждания у психиката на ищеца. Предвид това се намира, че за претърпените неимуществени вреди по критериите за справедливост ищецът следва да бъде обезщетен със сумата от 300 лв., в който размер искът следва да бъде уважен, а в останалата част до претендираните 16 000 лв. искът следва да бъде отхвърлен като недоказан. Настоящият съдебен състав на Върховен административен съд намира за ПРАВИЛНО постановеното решение на АССГ в обжалваната ЧАСТ, в която е ОТХВЪРЛЕН като недоказан искът за разликата от присъдения размер от 300 лева до пълния размер на претендираната искова сума от 16 000 лв., ведно със законната лихва. В останалата ЧАСТ, в която е ОСЪДЕНА Столична дирекция на вътрешните работи да заплати на Г. А. С. обезщетение за претърпени неимуществени вреди на основание чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ, за периода от 18.05.2012 г. до 04.11.2013 г., в размер на 300 (триста) лева, ведно със законната лихва, считано от датата на подаване исковата молба - 04.11.2013 г. до окончателното изплащане на сумата и са присъдени разноски по делото в размер от 10 лева - решението на АССГ не е обжалвано и съответно е влязло в законна сила. В случая е предявен иск по чл. 204, ал. 1 от АПК за заплащане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди, вследствие на отменен като незаконосъобразен административен акт. Във фактическия състав на отговорността на държавата, визирана в чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ се включват следните елементи: административен акт, действие или бездействие на орган или длъжностно лице на държавата, отменени по съответния ред или съответно приети за незаконосъобразни; причинена неимуществена или имуществена вреда и причинна връзка между постановения незаконосъобразен акт, действие или бездействие и настъпилия вредоносен резултат. С оглед наличните данни по делото се установяват всички елементи от фактическия състав на отговорността на държавата по реда на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ. При тяхното установяване първоинстанционният съд е уважил частично исковата претенция при правилно приложение на материалния закон. Безспорно по делото се доказва незаконосъобразен административен акт, който е отменен по надлежния ред с влязло в сила съдебно решение. Налице са и причинени вреди вследствие на незаконосъобразния акт, представляващи негативни преживявания. От доказателствата по делото, съдът е направил правилен извод за установеност на всички предпоставки по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ. В случая налице са претърпени неимуществени вреди, резултат от незаконосъобразно прилагане на принудителна административна мярка по чл. 171, т. 4 от ЗДвП - изземване на свидетелството за правоуправление МПС. Неоснователна е касационната жалба на Г. А. С., предвид изразеното несъгласие относно размерът на уважения иск от 300 лева, с развити съображения да се уважи целият иск от 16 000 лева. Настоящият състав на ВАС не споделят доводите за необоснованост и неправилно прилагане на материалния закон при постановяване на съдебния акт в частта, относно отхвърлителния диспозитив. Не се споделя твърдението на ищеца, че в решението липсват изложени мотиви за отхвърляне на иска в останалата част за разликата от присъдения размер от 300 лева, до предявения размер от 16 000 лева. АССГ в съдебния акт е изложил точни и ясни мотиви, и е отговорил на доводите развити от страна на ищеца. Всички доказателства са отчетени от съда, като направените изводи относно размерът на обезщетението съответстват на данните по делото. Правилно от АССГ се приема, че твърденията за претърпени имуществени вреди са останали недоказани. От ищеца не са доказани пътувания по конкретни маршрути, използваните автомобили и извършените разходи при тяхното осъществяване. След като не са представени доказателства за извършени разходи за конкретни пътувания, правилно решаващият съд е отхвърлил исковата претенция за тези вреди. В останалата част, относно претенцията за претърпени неимуществени вреди решението също е правилно и обосновано. На обезщетяване по реда на чл. 1 от ЗОДОВ подлежат само вредите, чието настъпване е установено по категоричен начин от събраните по делото доказателства. В тежест на предявилото иска лице е да установи факта на настъпване на вредите, чието обезщетяване претендира, особено от вида на процесните, свързани с лични преживявания от такова естество, за които не би могло да се предположи, че всяко лице може да претърпи в идентична ситуация. В анализа на съдебния акт са отчетени конкретните обстоятелства, изразяващи се в инцидентни, негативни, емоционални прояви, без трайни последици за лицето. Липсата на трайно негативно състояние, правилно е отчетено от първостепенния съд, като се споделя неговия извод, че същото обуславя определянето на размер на обезщетение - значително по-малък от претендирания размер. При определянето на размера на обезщетението от съда, правилно са взети предвид характера и интензитета на породените негативни преживявания. Решаващият съд правилно се е позовал на разпоредбата на чл. 52 от ЗЗД, приложима по силата на § 1 от ЗР на ЗОДОВ, която определя, че размерът на обезщетението за претърпените неимуществени вреди се определя по справедливост. Настоящата инстанция споделя доводите на АССГ и намира присъждането на сума в размер от 300 лева за правилно. В случая обезщетението е справедливо определено, тъй като е фиксиран паричен еквивалент, съответстващ на негативните преживявания и психическото им конкретно отражение върху увреденото лице, като е отчетен техният интензитет и продължителност. Водим от горното, Върховният административен съд - III отделение,