Решение № 4605 от 5.5.2025 г. на ВАС по адм. д. № 2602/2025 г.

Производството е по реда на чл. 208 и следващите от АПК, във връзка с чл. 219 ЗУТ. Образувано е по касационна жалба на Заместник-кмета на Община Севлиево, подадена чрез адвокат М. Янков против Решение 15/07.01.2025 г., постановено по административно дело 291/2024 г. по описа на Административен съд Габрово, с което по жалба на Г. К. Н. е отменена негова Заповед 637/12.06.2024 г., нареждаща премахване на незаконен строеж. В касационната жалба се сочи неправилност на съдебното решение поради необоснованост и противоречие с материалния закон, поради което се иска неговата отмяна, ведно със съответните последици. Жалбата се поддържа от адвокат Шопов, който моли да бъде уважена по изложените съображения. Ответната страна Г. К. Н. се представлява от адвокат Байков, който оспорва касационната жалба и изразява становище в подкрепа на съдебното решение, с молба да бъде оставено в сила. Представителят на Върховна касационна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на Второ отделение счита касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в срок и от надлежна страна. Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна. С предметната заповед, Заместник-кметът на Община Севлиево е наредил премахването на констатиран незаконен строеж, изпълнен без разрешение за строеж и представляващ Стопанска постройка с размери 5,10 м./4,10 м и височина 2,40 м., находяща се в безпарцелно озеленяване на запад от УПИ XIII-21, кв. 8 по плана на [населено място]. Първостепенният съд е събрал относимите за спора доказателства, изслушал е заключение по съдебно-техническа експертиза, анализирал е същите задълбочено и логически издържано, въз основа на който анализ е извършил правилни фактически установявания и съответните им правни изводи, които се споделят от настоящата инстанция. За да отмени процесната заповед, съдебният състав на Административен съд Габрово е приел, че е издадена в нарушение на материалния закон, тъй като разпоредения за премахване строеж се явява търпим по смисъла на § 16, ал. 1 ПР ЗУТ. Този извод е обоснован, тъй като е възприет въз основа на установените по делото факти и приложимия закон. Установено е, че имотът на оспорващия попада в границите на населеното място съгласно сега действащия ПУП от 1969 г., както и съгласно предходните регулационни планове. Стопанската постройка е отразена и в кадастралната основа на [населено място] към 1969 г., тоест към този момент е била изградена. На следващо място е установено, че постройката е с височина и местоположение, което съответства както на тогава действащите строителни правила и норми, така и на тези, регламентирани в ЗУТ, а именно е с височина под 5 метра, не е разположена на уличната регулационна линия, отстои от страничните регулационни линии на повече от 3 метра, а площта й е 21 кв.м. при площ на имота, в който е построена от 4300 кв.м. Следователно по отношение на процесния строеж са налице и трите кумулативни условия, разписани в § 16, ал. 1 ПР ЗУТ, за да се приеме за търпим и неподлежащ на премахване, а именно : изграден е без строителни книжа до 7 април 1987 г., допустим е по действащия подробен градоустройствен план и съгласно правилата и нормативите, действали по време на извършването му и съгласно ЗУТ. Съдебното решение е постановено при правилно приложение на закона и е обосновано, поради което следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора, в полза на ответника по касационната жалба Г. К. Н. се дължат сторените от него разноски в доказан размер от 1500 лева за платено адвокатско възнаграждение. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, състав на Второ отделение,