Решение № 394 от 15.10.2013 г. на ВКС по н. д. № 1285/2013 г.

Решение № 394 от 15.10.2013 г. на ВКС по н. д. № 1285/2013 г., II н. о., НК, докладчик съдията Лиляна Методиева Производството по чл. 419 и сл. от НПК е образувано по искане на Главния прокурор на Република България за проверка по реда на възобновяването на протоколно определение № 113 от 28.02.2013 г., постановено по НОХ дело № 261/2013 г. на Русенския районен съд, с което е одобрено споразумението между прокурора и защитника за прекратяване на наказателното производство, водено срещу подсъдимия Е. И. Е. за престъпление по чл. 343в, ал. 1 от НК. В искането се поддържа довод, че определението е постановено при допуснато съществено нарушение по чл. 348, ал. 1, т. 1 от НПК, като се излага съображение, че материалният закон е приложен неправилно, защото не е наложено едно от кумулативно предвидените за престъплението наказания. По същество се иска производството по делото да бъде възобновено, постановеното определение отменено и делото върнато за ново разглеждане от друг състав. Представителят на Върховната касационна прокуратура в съдебно заседание поддържа искането по изложените в него съображения. Осъденият не е взел становище по искането. Върховният касационен съд, второ наказателно отделение, като взе предвид доводите на представителя на обвинението и в пределите по чл. 347 от НПК изцяло провери правилността на влязлото в сила определение, за да се произнесе констатира следното: С протоколно определение № 113, постановено в съдебно заседание на 28.02.2013 г. по НОХ дело № 261/2013 г. Русенският районен съд е одобрил споразумението за прекратяване на наказателното производство постигнато между прокурора и защитника, с което подсъдимият Е. И. Е. се е признал за виновен в извършено престъпление по чл. 343в, ал. 1 от НК и при условията на чл. 55, ал. 1, т. 2, б. "б" от НК му е наложено наказание "пробация", включващо пробационните мерки "задължителна регистрация по настоящ адрес" с периодичност три пъти седмично, "задължителни периодични срещи с пробационен служител" и "безвъзмезден труд в полза на обществото" по 100 часа годишно, всички за срок от по три години. Определението не подлежи на обжалване и е влязло в сила. Искането е процесуално допустимо, защото е направено от легитимна страна, в срока по чл. 421 от НПК и съдебният акт подлежи на проверка по реда на възобновяването на наказателното дело, а разгледано по същество е основателно. Оплакването за неправилно приложение на материалния закон в частта, с която е индивидуализирано по вид наказанието на подсъдимия се подкрепя от данните по делото. В процедурата по глава двадесет и девета от НПК законодателят предоставя на страните, осъществяващи функциите по обвинението и защитата, сами да решат въпросите по чл. 301 от НПК относно извършеното деяние, правната му квалификация и размера на наказателната отговорност. При решаването на делото по този процесуален ред съдът запазва ръководната си роля в процеса чрез упражняване на контрол върху начина, по който са решени въпросите на споразумението и по съществото на спора. Длъжен е да формира вътрешното си убеждение при одобряването му на базата на събрания доказателствен материал по такъв начин, че да защити от една страна правата на подсъдимия, а от друга страна да отговори на очаквания обществен интерес за справедливост. Такъв резултат може да бъде постигнат чрез проверката, която трябва да направи на двете групи въпроси, посочени в чл. 382, ал. 4 и 7 от НПК. При отрицателен отговор на който и да било от тях може да предложи промени в споразумението, които се обсъждат с прокурора и защитника, като последен се изслушва обвиняемия. Когато страните не се съгласят с предложените промени е длъжен да откаже одобряването му и да върне делото на прокурора за да бъде изготвен обвинителен акт, ако делото е внесено за решаване в съда непосредствено след приключване на разследването или да продължи разглеждането му по общия ред, ако споразумението се одобрява след образуване на съдебното производство. По настоящото дело, преди да одобри споразумението в частта за наказателната отговорност, съдът е преценил, че страните са постигнали съгласието си по този въпрос в съответствието с изискването на закона. Този извод е направил като превратно е изтълкувал нормите, регламентиращи наказателната отговорност на дееца за престъпления по транспорта от вида на инкриминираното. Освен наказанието до две години лишаване от свобода, предвидено в нормата на чл. 343в, ал. 1 от НК законодателят във всички случаи на престъпления от този вид в разпоредбата на чл. 343г от НК задължително предвижда кумулативно налагане и на наказание лишаване от право по чл. 37, ал. 1, т. 7 от НК. Налагането на това кумулативно наказание е поставено в зависимост от наличието на съответна правоспособност на дееца, а не от това дали притежава свидетелство за правоуправление в момента на извършване на деянието или същото е временно отнето поради някаква причина. Видно от справката приложена на л. 9 от досъдебното производство, подсъдимият е правоспособен водач на МПС от 1977 г. Не е загубил правото си да управлява моторно превозно средство в рамките на придобитата квалификация, независимо, че свидетелството му за правоуправление в момента на извършване на инкриминираното деяние е било отнето за определен период от време поради допуснати нарушения по ЗДвП. Затова страните са били длъжни да решат и въпроса за налагане на наказанието лишаване от право да управлява МПС, а съдът от своя страна да контатира непълнотата в споразумението и да я отстрани по реда на чл. 382, ал. 5 от НПК, за да му бъде наложено и това наказание. Като не е изпълнил това си правомощие съдът неоснователно е допуснал смекчаване на наказателното положение на подсъдимия. Допуснатото нарушение е съществено по смисъла на чл. 422, ал. 1, т. 5 във вр. с чл. 348, ал. 1, т. 1 от НПК и е основание за отмяна на определението на Русенския районен съд. На това основание следва да бъде отменено и делото върнато за ново разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд. Нарушението може да бъде отстранено при повторно разглеждане на делото, при което съдът да предложи промяна в постигнатото споразумение относно налагането в рамките на общата част на НК и на наказание "Лишаване от право по чл. 37, ал. 1, т. 7 от НПК. Няма процесуална пречка при новото разглеждане делото отново да бъде решено със споразумение ако страните след обсъждане се съгласят с предложената промяна и тя бъде одобрена. Водим от гореизложеното и на основание чл. 425, ал. 1, т. 1 от НПК Върховният касационен съд, второ наказателно отделение