Решение № 15125 от 8.12.2020 г. на ВАС по адм. д. № 10026/2020 г.

Решение № 15125 от 8.12.2020 г. на ВАС по адм. д. № 10026/2020 г., I о., докладчик председателят Йордан Константинов Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). С решение № 321 от 19.06.2020 г., постановено по адм. дело № 319/2020 г., Административен съд (АС) – Пазарджик е отхвърлил жалбата на "Амос 2000" ЕООД, с ЕИК 201089235, представлявано от управителя - Д. Бекташев, срещу на Заповед за налагане на принудителна административна мярка (ПАМ) № ФК-144-0042928/14.02.2020 г., издадена от на началник отдел "Оперативни дейности" при Централно управление (ЦУ) на Национална агенция за приходите (НАП) – гр. Пловдив. С решението съдът е осъдил жалбоподателя да заплати на ответника юрисконсултско възнаграждение в размер на 100, 00 лева. Срещу постановеното решение е подадена касационна жалба от "Амос 2000" ЕООД, с ЕИК 201089235, представлявано от управителя - Д. Б., чрез адв. Л. Минев. В същата се прави оплакване, че решението на АС – Пазарджик е неправилно като постановено в противоречие с материалния закон и при необоснованост – касационни отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. В касационната жалба се излагат доводи в подкрепа на оплакванията. Моли Върховния административен съд да отмени решението и вместо него да постанови такова по същество на спора, с което да отмени оспорената заповед. Претендира заплащане на разноски за двете съдебни инстанции. Ответният по касационната жалба - началник отдел "Оперативни дейности" при ЦУ на НАП - гр. Пловдив, чрез пълномощника му юрк. Я. Атанасова, взема становище за неоснователност на касационната жалба по съображения, изложени в писмен отговор. Претендира заплащане на юрисконсултско възнаграждение за касационната инстанция. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за основателност на касационната жалба. Върховният административен съд, тричленен състав на първо отделение, като обсъди оплакванията в касационната жалба и събраните по делото доказателства, намира за установено следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество е основателна. С обжалваното решение АС – Пазарджик е отхвърлил жалбата на "Амос 2000" ЕООД, срещу на Заповед за налагане на ПАМ № ФК-144-0042928/14.02.2020 г., издадена от на началник отдел "Оперативни дейности" при ЦУ на НАП – гр. Пловдив, с която на основание чл. 186, ал. 1, т. 1, б. "а" Закон за данъка върху добавената стойност (ЗДДС) и чл. 187, ал. 1 от ЗДДС е наложена принудителна административна мярка "Запечатване на търговски обект" – кафе-аперитив, находящ се в гр. Ракитово, обл. Пазарджик, ул. "Вела Пеева" № 45, стопанисван от "Амос 2000" ЕООД, с ЕИК 201089235, както и забрана за достъп до него, за срок от 14 дни. Първоинстанционният съд е описал установената фактическа обстановка по издаване на оспорената заповед. Прието е, че процесната заповед е издадена от компетентен орган, в кръга на правомощията му, при спазване на изискванията за форма и при липса на допуснати нарушения на административно-производствените правила. Направен е и извод, че заповедта е издадена в съответствие с относимите материалноправни разпоредби и в съответствие с целта на закона. Систематизирани, мотивите на съда в тази насока се свеждат до следното: 1. Допуснатото нарушение по чл. 186, ал. 1, т. 1, б. "а" ЗДДС безспорно е установено, както от извършената контролна покупка в обекта – 1 бр. кафе на стойност 0, 60 лв. и 1 бр. "3 в 1" на стойност 0, 80 лева, с обща стойност 1, 40 лева, заплатени в брой, така и след установена разлика в отразените покупки на касовия апарат и касовата наличност в обекта, и от показанията на ангажирания от процесуалния представител на жалбоподателя свидетел. В тази връзка, от събраните по делото доказателства, е прието за установено, че при извършена контролна покупка на стока не е издаден фискален бон /фискална касова бележка/ нито от наличното и регистрирано в обекта фискално устройство DAISY COMPACT, с рег. № на ФУ 4054928 и ИН на фискалната памет 36606808, нито от кочан с ръчни касови бележки, отговарящ на изискванията на Наредба Н-18/2006 г. на МФ. Констатациите от проверката са обективирани в протокол за извършената проверка (ПИП), серия АА № 0042928 от 08.02.2020 г. На търговеца е съставен Акт за установяване на административно нарушение (АУАН) № F537678/13.02.2020 г. за извършено нарушение по чл. 25, ал. 1, т. 1 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г. за регистриране и отчитане чрез фискални устройства на продажбите в търговските обекти, изискванията към софтуерите за управлението им и изисквания към лицата, които извършват продажби чрез електронен магазин (Загл. Изм. ДВ бр. 80/2018 г.), във връзка с чл. 118, ал. 1 от ЗДДС. 2. При наличие на такова нарушение административният орган налага ПАМ, като продължителността на срока на наложената ПАМ е обоснована с тежестта на извършеното нарушение и последиците от него, а именно - невъзможността да се установи реалния оборот на дружеството; големината на търговския обект и местонахождението; посетителите; защитата на обществения интерес за предотвратяване на възможността за извършване на нови нарушения. Посочено е, че срокът на наложената принудителна административна мярка е съобразен с целената превенция за преустановяване на незаконосъобразните практики в обекта и необходимото време за създаване на нормална организация за отчитане на дейността от търговеца. 3. Прието е и, че издадената мярка е в съответствие с целта на закона и при спазване на принципа за съразмерност, установен с чл. 6 АПК. Направен е краен извод за законосъобразност на издадената мярка и неоснователност на жалбата. Решението на Административен съд – Пазарджик е правилно и законосъобразно. Основното оплакване на касационния жалбоподател е за неправилно приложение на материалния закон. Навеждат се доводи, че административният съд неправилно е приел, че заповедта е мотивирана относно срока на налагане на мярката, както и че принципът за съразмерност и целта на закона са били спазени е бил спазен. По направените оплаквания настоящата инстанция приема за установено следното: По делото действително няма спор за факти. При извършена на 08.02.2020 г. в 10: 45 ч. контролна покупка в търговски обект – кафе-аперитив, стопанисван от "Амос 2000" ЕООД, на стока – 1 бр. кафе на стойност 0, 60 лв. и 1 бр. "3 в 1" на стойност 0, 80 лева, с обща стойност 1, 40 лева, заплатени в брой, не е издаден фискален касов бон от наличното и регистрирано в обекта фискално устройство, каквото е нормативно установено задължение на търговеца, регламентирано в разпоредбите на чл. 118, ал. 1 от ЗДДС и чл. 3, ал. 1 от Наредба № Н-18/2006 г., което обстоятелство изрично и посочено в съставения ПИП серия АА № 0042928 от 08.02.2020 г. - л. 26 - л. 28 от първоинстанционното дело. Последвало е издаване на процесната заповед от страна на началник отдел "Оперативни дейности" при ЦУ на НАП - гр. Пловдив, с която е наложена ПАМ запечатване на обекта и забрана за достъп до него за срок от 14 дни. С оглед на това първоинстанционният съд правилно е приел, че допуснатото нарушение попада в хипотезата на чл. 186, ал. 1, т. 1, б. "а" ЗДДС – ПАМ се налага по отношение на лице, което не спази реда или начина за издаване на съответен документ за продажба, издаден по установения ред за доставка (продажба). Административният орган действа при условията на обвързана компетентност, т. е. при допуснато нарушение той е длъжен да издаде заповед за прилагане на принудителна административна мярка. Настоящата инстанция не споделя оплакванията на касатаро, че процесната заповед за налагане на ПАМ не е мотивира относно срока на налагане на мярката и като е приел друго, първоинстанционният съд е приложил неправилно материалния закон. Видно от данните по делото, в заповедта за налагане на ПАМ са изложени мотиви относно срока на налагане на същата – тежестта на извършеното нарушение, вида на обекта, неговото месторазположение, установената значителна касова разлика в размер на 351, 05 лв. Изложените мотиви са достатъчни, за бъде изграден извод, че заповедта съответства на изискванията на чл. 59, ал. 2, т. 4 АПК да съдържа фактическите и правните основания за издаване на акта. Доколкото при определяне на срока на действие на мярката административният орган действа при условията на оперативна самостоятелност, то изложеното важи и по отношение на вида и количеството мотиви които ще изложи в тази насока. Посочените по-горе такива са от такова естество, че да бъде определена преценката на първоинстанционния съд за мотивираност на акта, като правилна и законосъобразна. Обстоятелството, че в правния мир могат да съществуват и да бъдат излагани и други мотиви не прави процесната заповед немотивирана, каквито доводи се развиват в касационната жалба. След като в закона няма изчерпателно посочване кои факти и обстоятелства следва да бъдат взети предвид при определяне на срока на продължителност на мярката, то следва да бъде прието, че мотивите в тази насока следва да са изчерпателни – да дават възможност да се извърши проверка за законосъобразността на заповедта съобразно изискванията на чл. 146 АПК. При условията на чл. 221, ал. 2 АПК настоящата съдебна инстанция споделя напълно мотивите на първоинстанционния съд в тази насока. Настоящата инстанция не споделя и оплакванията на касационния жалбоподател за необоснованост на изводите на първоинстанционния съд, че при издаване на оспорената заповед не е допуснато нарушение на принципа за съразмерност, установен с чл. 6, ал. 2 АПК. В случая накърнените обществени отношения във връзка с отчитане на реализираните обороти от стопанския субект не се свеждат само до сумата 1, 40 лв., каквито доводи са развити в касационната жалба. Предвид особеностите на обекта/така както се твърдят от жалбоподателя/ констатираната неотчетена касова наличност в размер на 351, 05 лв. води до констатация за системно неотчитане на извършени продажби и правилно е зачета при определяне на срока на продължителност на мярката. Като е стигнал до извод за законосъобразност на заповедта за налагане ПАМ, Административен съд – Пазарджик е постановил едно правилно съдебно решение, което не страда от пороците, твърдяни в касационната жалба и при условията на основание чл. 221, ал. 2 от АПК следва да бъде оставено в сила. При този изход на процеса касационният жалбоподател следва да бъде осъден да заплати на Националната агенция по приходите в качеството й на юридическо лице, в състава на което влиза административния орган, издал оспорения акт, разноски по делото за настоящата инстанция /юрисконсулско възнаграждение/ в размер на 100 лв. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, тричленен състав на първо отделение,