Решение № 1588 от 1.02.2012 г. на ВАС по адм. д. № 12218/2011 г.

Решение № 1588 от 1.02.2012 г. на ВАС по адм. д. № 12218/2011 г., III о., докладчик съдията Жанета Петрова Изпълнителният директор на Държавен фонд "Земеделие" е подал касационна жалба срещу решението от 25.07.2011 г. по адм. дело № 147/2011 г. по описа на Административен съд - Ямбол, с което е отменен издадения от този административен орган акт за установяване на публично държавно вземане № 01-6500/21497 от 9.04.2011 г., според който сумата 19 702,97 лева е недължимо платена на Димитър Георгиев Христов по подаденото от него общо заявление за единно плащане на площ за 2009 г. с уникален идентификационен номер 28/100609/26002. Направено е оплакване за неправилност на решението поради съществено нарушение на съдопроизводствените правила, нарушение на материалния закон и необоснованост и е поискано да бъде отменено с връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд. Поискано е присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Ответникът Димитър Георгиев Христов е изразил становище за отхвърляне на касационната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура е дал заключение, че решението e неправилно на всички посочени касационни основания и следва да се отмени с връщане на делото за ново разглеждане. Върховният административен съд, като провери правилността на решението на административния съд с оглед направените касационни оплаквания, намира, че жалбата е неоснователна. Производството пред Административен съд - Ямбол е било образувано по жалбата на Димитър Георгиев Христов срещу издадения от изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие" акт за установяване на публично държавно вземане № 01-6500/21497 от 9.04.2011 г., с който е определено, че част от оторизираната субсидия в размер на 19 702,97 лева е недължимо платена на бенефициента, тъй като някои от посочените от жалбоподателя площи с общо заявление за единно плащане на площ за 2009 г. с уникален идентификационен номер 28/100609/26002 са недопустими за подпомагане. Административният съд е установил, че Димитър Георгиев Христов, регистриран като земеделски стопанин, подал Общо заявление за единно плащане на площ за 2009 г., въведено в Интегрираната система за администриране и контрол с уникален идентификационен номер 28/100609/26002, като заявил за подпомагане по Схемата за единно плащане на площ 13 парцела, с обща площ 235,39 хектара, находящи се в село Дъбово, описани по местонахождение и площ в приложена таблица на използваните парцели за 2009 г. От заявената обща площ като допустима била оторизирана площ от 234,22 хектара. По информация от Интегрираната система за администриране и контрол, стойността на субсидията, определена по Схемата за единно плащане на площ, възлизала на 38 012,10 лева, а по Схемата за национални доплащания - 17 682,18 лева. Изчисленията били направени въз основа на база данни "Временен слой площи, допустими за подпомагане по Схемата за единно плащане на площ за 2009 г.", предадена на Държавен фонд "Земеделие" с писмо № 02-04-09/3846 от 20.11.2009 г. на Министерството на земеделието и храните. На 22.03.2010 г. на бенефициента били изплатени и двете одобрени субсидии. На 9.04.2011 г. бил издаден обжалваният акт за установяване на публично държавно вземане № 01-6500/21497 от 9.04.2011 г., чийто констатации се основават на наличието на нова база данни "Площи, подходящи за подпомагане по Схемата за единно плащане за 2009 г.", изпратена на Разплащателната агенция с писмо № 02-04-093554 от 9.12.2010 г. на Министерството на земеделието и храните. В акта се посочва, че с оглед актуализираната база данни одобрената за подпомагане площ за 2009 г. по заявлението на Димитър Христов се намалява на 207,38 хектара, поради което и оторизираните субсидии се намаляват с 19 702,97 лева. По същество административният съд приел, че административният акт е издаден в нарушение на административнопроизводствените правила и целта на закона. В мотивите на решението съдът посочил, че прилагането на закона от страна на административния орган не съответства на нормата на чл. 73, т. 1 от Регламент /ЕО/796/2004 на Европейската комисия, според която в случаите на недължимо плащане, земеделският производител възстановява въпросната сума плюс лихви. Не би могъл да се направи извод, че плащането на сумите е било извършено без основание, тъй като по заявлението на Димитър Христов вече било обективирано волеизявление за отпускане на субсидии в определен размер. Според съда, липсата на основание би могла да се интерпретира и като недобросъвестно поведение на земеделския стопанин, каквото обаче не било установено при обработване на заявлението за единно плащане на площ от 2009 г. от разплащателната агенция. При преценката на законосъобразността на обжалвания административен акт, съдът посочил и допуснатите от органа нарушения на производствените правила. Димитър Христов не бил уведомен за започването на производството и не му била предоставена възможност за участие в него. Освен това, не е било предприето възобновяване на административното производство по реда на чл. 99 и сл. АПК. Възобновяването на административното производство било задължително условие за издаването на акта за публично държавно вземане, при положение, че административният орган констатирал нарушения на изискванията, след като субсидиите вече били одобрени и отпуснати. Касационната инстанция намира, че при постановяване на решението, с което административният акт бил отменен, не са били допуснати нарушения на материалния закон и на производствените правила, както и необоснованост. Съгласно Закона за подпомагане на земеделските производители (ЗПЗП) могат да получат директни плащания за земеделските площи, които ползват на територията на страната, по Схемата за единно плащане на площ, както и да бъдат подпомогнати по схеми за национални доплащания на площ за съответната календарна година. Разплащателната агенция извършва директни плащания по подадените заявления, когато установи, че: кандидатът ползва заявените земеделски площи; площите се поддържат в добро земеделско и екологично състояние; размерът на използваната от земеделското стопанство площ и размерът на земеделските парцели са не по-малки от определените по реда на чл. 39, ал. 2. Заявленията се проверяват с административни проверки и проверки на място съгласно чл. 37 ЗПЗП. Разплащателната агенция намалява размера на плащането или отказва плащане по Схемата за единно плащане на площ, когато: кандидатът стопанисва площи и/или земеделски парцели с размери, по-малки от определените по реда на чл. 39, ал. 2 ЗПЗП; установи, че за съответните площи не са спазени Условията за поддържане на земята в добро земеделско и екологично състояние; кандидатът възпрепятства извършването на проверка на място; кандидатът е заявил площи, които не стопанисва; за една и съща площ са подадени две или повече заявления и застъпването на площи не е отстранено. Разплащателната агенция намалява размера на плащането или отказва плащане по ал. 3 съгласно критериите, установени в законодателството на Европейския съюз. С разпоредбата на чл. 10 от Регламент (ЕО) № 796/2004 на Комисията за определяне на подробни правила за прилагане на интегрираната система за администриране и контрол, кръстосано спазване и модулация, предвидени в Регламент (ЕО) № 1782/2003 на Съвета относно установяване на общи правила за схеми за директно подпомагане в рамките на Общата селскостопанска политика и за установяване на някои схеми за подпомагане на земеделски производители, без да се нарушава срока, предвиден в чл. 28, § 2 от Регламент (ЕО) № 1782/2003 или някои правила, предвиждащи авансови плащания в съответствие с § 3 на този член, се предвижда, че преки плащания, попадащи в обхвата на настоящия регламент не се извършват преди да бъдат финализирани проверките, извършвани от държавите-членки съгласно настоящия регламент, по отношение на критериите за допустимост. По отношение на проверки за кръстосано спазване, посочени в глава III на дял III от настоящия регламент, когато такива проверки не могат да бъдат завършени преди плащането, всички недължимо платени суми се възстановяват съгласно чл. 73 от настоящия регламент Разплащателната агенция е длъжна да предприеме необходимите действия за събирането на недължимо платените и надплатените суми по схеми за плащане и проекти, финансирани от европейските фондове и държавния бюджет, както и глобите и другите парични санкции, предвидени в законодателството на Европейския съюз. Вземанията на Разплащателната агенция, които възникват въз основа на административен акт, са публични държавни вземания и се събират по реда на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (чл. 27, ал. 2 ЗПЗП). Анализът на посочените текстове от националното законодателство и от законодателството на Европейския съюз води до заключението, че недължимо платени са средствата, отпуснати на земеделските производители от Европейските земеделски фондове или от държавния бюджет, макар подпомагането не съответства на условията, при които може да бъде допуснато. Затова не се споделят мотивите на административния съд, че не са налице недължимо платени суми, след като администрацията на Разплащателната агенция е разрешила отпускането на субсидията и средствата са получени добросъвестно от бенефициента. Правоприлагането по аналогия, на което се основават разсъжденията на съда, се предприема само при непълнота в нормативната уредба. Макар материята да не е цялостно разработена, в националното законодателство съществуват правила за установяването на недължими плащания, които имат действие заедно с правилата на европейското законодателство. Тези правила предвиждат функционирането на контролен механизъм за съблюдаване на изискванията, при наличието на които се отпуска помощта, а прилагането на този механизъм дава възможност за последващо намаляване или за отнемане на субсидията в случай на нарушаването им. При положение, че отпускането на субсидията не е било извършено въз основа на индивидуален административен акт или с изричното волеизявление на административен орган по смисъла на § 1, т. 1 от допълнителните разпоредби на Административнопроцесуалния кодекс, не се изисква възобновяване на административното производство при условията на чл. 99 от същия закон.Производствата, в рамките на които се установява, че не е имало основание за отпускането на субсидията, са тези за извършването на проверките, уредени с разпоредбите в глава III, дял III от Регламент (ЕО) № 796/2004 и с разпоредбите на 26а и чл. 26б, чл. 37 и чл. 47 от Закона за подпомагане на земеделските производители. Когато проверките констатират неизпълнение на предвидените в националното или в европейското законодателство условия за подпомагане на земеделския производител, средствата се определят като недължимо платени и подлежат на възстановяване в съответния фонд. Преди съставянето на оспорения акт за установяване на публично държавно вземане обаче не е била извършена проверка, посредством която да се изяснят спорните обстоятелства и да се съберат нужните доказателства. Само фактът, че Министерството на земеделието и храните е извършило допълнителни анализи и проверки на коректността на слоя площи, подходящи за подпомагане по Схемата за единно плащане на площ, както е записано в изпратеното до изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие писмо № 13-9735/9.12.2010 г., не обосновава направения от административния орган извод, че средствата по заявлението на Димитър Христов са недължимо платени. Отпадането на площи от земеделските площи, допустими за подпомагане за 2009 г., в резултат на актуализиране на данните в системата за идентификация на земеделските парцели през 2010 г., е следвало да се интерпретира заедно с индивидуално направени констатации, основани на релевантните за конкретния случай факти и обстоятелства. В тази насока са и дадените в писмото на Министерството на земеделието и храните указания, според които актуализираните "бази данни следва да бъдат използвани за извършване на кръстосана проверка на данните от заявленията за директни плащания за 2009 г. и по резултатите от нея да се извърши оторизация на плащанията". Съставянето на акт за установяване на публично държавно вземане, който не се предхожда от проверка на компетентните органи, и липсата на фактически и правни основания на акта, представляват съществени нарушения на административнопроизводствените правила, както законосъобразно е приел административният съд. Другите съществени нарушения, отбелязани от съда, са тези на чл. 26, 27 и 34 от Административнопроцесуалния кодекс, вследствие на което страната, чиято права се засягат от акта, е бил лишена от възможност да участва в производството. Решението на съда не е опорочено от съществено процесуално нарушение по причина, че е било отказано да се назначи поисканата от административния орган експертиза. Допуснатите от органа нарушения не могат да бъдат санирани с назначаването на експертиза, чрез която да се установи недопустимостта на подпомагането на производителя за част от земеделските парцели. Констатациите на съда не биха могли да заместят липсващите констатации на административния орган, при положение, че съдът проверява законосъобразността на административния акт съобразно извършените като част от производството по съставянето му процесуални действия, както и съобразно съдържанието, с което е издаден. С оглед на тези изводи на административния съд, следва да се приеме, че постановеното решение за отмяна на административния акт е правилно и да се остави в сила. Поради изхода на делото, на касационния жалбоподател не се дължи юрисконсултско възнаграждения. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 1 АПК Върховният административен съд,