Решение № 9342 от 6.8.2024 г. на ВАС по адм. д. № 3442/2024 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на М. С. К. с [ЕГН] и с адрес в София, [жк], [улица], [адрес], против Решение 5728 от 28.09.2023 г., постановено по адм. дело 7412 по описа за 2022 г. на Административния съд София-град в отхвърлителната му част. С обжалваното решение, в производство по реда на чл. 203 и сл. АПК, във вр. с чл. 1, ал. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ), Столична дирекция на вътрешните работи е осъдена да заплати на М. К. сума в размер на 1 000, 00 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди, претърпени вследствие на отменена по надлежния ред, незаконосъобразна Заповед за задържане на лице, рег. 513зз-187/09.07.2020 г., издадена от полицейски орган от 07 Сектор, отдел Противодействие на криминалната престъпност в Столична дирекция на вътрешните работи при Министерство на вътрешните работи, ведно със законна лихва за забава върху сумата на обезщетението, считано от 21.06.2022 г. до датата на предявяване на иска 10.08.2022 година. Със същото решение предявеният от ищцата против Столична дирекция на вътрешните работи иск за неимуществена обезвреда е отхвърлен за сумата над присъдения размер до пълния предявен такъв от 25 000, 00 лв. Наред с това и на основание чл. 10 ЗОДОВ, ответникът е осъден да заплати на ищцата 410, 00 лв. разноски по делото, а тя на него 100, 00 лв. за юрисконсултско възнаграждение. Касаторът оспорва първоинстанционното решение в частта, в която исковата й претенция за неимуществени вреди е отхвърлена за сумата над 1 000, 00 лв. до пълния предявен размер от 25 000, 00 лв., ведно със законната лихва, считано от датата на увреждането 09.07.2020 г. до окончателното изплащане на сумата на обезщетението. Твърди неправилност на съдебния акт в отхвърлителната му част, навеждайки като порок на решението в обжалваната му част - нарушение на материалния закон касационно основание по чл. 209, т. 3, предл. първо АПК. Оспорва присъдения размер на обезщетението за неимуществена обезвреда, като занижен. Иска отмяната на решението в обжалваната част и постановяване на друго, с което Столична дирекция на вътрешните работи бъде осъдена да й заплати обезщетение за претърпени неимуществени вреди над сумата от 1 000, 00 лв. до сумата от 25 000, 00 лв., ведно със законна лихва, считано от датата на увреждането 09.07.2020 г. до окончателното изплащане на главницата. Претендира в полза на представляващия я адвокат да бъде присъдено адвокатско възнаграждение за настоящото производство на основание чл. 38, ал. 2, във вр. с ал. 1, т. 3 от с.р. на Закона за адвокатурата (ЗА). Представя списък по чл. 80 от Гражданския процесуален кодекс. Ответникът Столична дирекция на вътрешните работи (СДВР) със седалище и адрес на управление в София, ул. Антим I 5 не представя становище по касационната жалба в срока по чл. 213а, ал. 4 АПК. В съдебното заседание пред настоящия съд се представлява от упълномощен юрисконсулт, който оспорва касационната жалба, а по същество иска потвърждаване на първоинстанционния съдебен акт в обжалваната му част. Претендира юрисконсултско възнаграждение за настоящото производство. Представителят на Върховната прокуратура, участващ по делото, дава заключение за неоснователност на касационната жалба и за правилност на решението в обжалваната част. Върховният административен съд преценява касационната жалба като редовна и допустима. Касационната жалба отговаря на законоустановеното съдържание чл. 212, ал.1 АПК. Тя е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК от страна по делото, за която подлежащото на касационен контрол решение в обжалваната част е неблагоприятно. Върховният административен съд, състав на трето отделение, като обсъди доводите на страните и извърши преценка на доказателствата по делото и в изпълнение на задълженията си по чл.218, ал.2 АПК, преценява, че решението в обжалваната му част е валидно, допустимо, но частично неправилно поради неправилно приложение на материалния закон. Административният съд е приел, че е сезиран от К. с искова молба, с която е предявен иск с правно основание чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ, против СДВР, за осъждането на ответника, да й заплати сума в размер на 25 000, 00 лв. за периода от 09.07.2020 г. до 10.08.2022 г., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, изразяващи се в емоционални болки и страдания, употреба на физическа сила и помощни средства, причинени й в резултат на Заповед за задържане на лице, рег. 513зз-187/09.07.2020 г., издадена от Д. Д., служител в 07 Сектор, отдел Противодействие на криминалната престъпност в СДВР, отменена като незаконосъобразна с Решение 44 от 14.09.2021 г., постановено по НАХД 9373 по описа на Софийски районен съд за 2020 г., оставено в сила с Решение 4133/21.06.2022 г. по КНАХД 752/2022 г. на Административния съд София-град, ведно със законната лихва върху сумата на обезщетението, считано от датата на увреждането 09.07.2020 г. до датата на окончателното му изплащане. Административният съд е установил от фактическа страна, че със Заповед за задържане на лице, рег. 513зз-187/09.07.2020 г., издадена от полицейски орган в 07 Сектор, отдел Противодействие на криминалната престъпност в СДВР, К. е задържана за срок от 24 часа на основание чл. 72, ал. 1, т. 1 от Закона за Министерството на вътрешните работи (ЗМВР) във връзка с досъдебно производство 28-Сл/2020 г. по описа на Военно-окръжна прокуратура по чл. 357, ал. 1 от Наказателния кодекс (НК). Съгласно отбелязването в заповедта лицето е задържано в помещение за временно задържане на 07 Районно управление (РУ) СДВР за периода от 12:40 ч. на 09.07.2020 г. до 12:30 ч. на 10.07.2020 година. К. е обжалвала заповедта пред Софийски районен съд, където е образувано НАХД 9373/2020 г. по жалбата й. Делото е приключило с Решение 44 от 14.09.2021 г., с което заповедта за задържането на ищцата е отменена като незаконосъобразна. Решението на СРС е обжалвано от ответника и е оставено в сила с Решение 4133/21.06.2022 г. по КНАХД 752/2022 г. на Административния съд София-град. По делото пред първата инстанция са събрани гласни доказателства относно твърдените неимуществени вреди от ищцата, чрез разпита на свидетелите Р. Д. К. майка на ищцата и И. В. П. нейна приятелка, които съдът е кредитирал. Административният съд е приел от правна страна, че предявеният от К. иск за неимуществена обезвреда е процесуално допустим, но е частично основателен, до присъдения размер от 1 000, 00 лв., ведно с лихва за забава. Мотивирал се е, че по делото безспорно се установява, че за срока на незаконосъобразното й задържане в помещение за временно задържане в 07 РУ в Столицата, К. е преживяла стрес, притеснения, дискомфорт и обида. Приел е, че това задържане незаконосъобразно е ограничило правото й на свободно придвижване. Като формирал решаващия извод за наличие, в конкретния случай, на всички предпоставки от сложния фактически състав на безвиновната отговорност на държавата за вреди по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ, е ангажирал отговорността на СДВР по иска, съгласно осъдителния диспозитив. За недоказани обаче съдът е преценил твърдените от ищцата за периода след задържането й до датата на подаване на исковата молба 10.08.2022 г. стрес, отрицателни емоции и злепоставяне на доброто й име в обществото, намерило проявление в отразяването на ареста й в медийни публикации. Кредитирал е показанията на разпитаните свидетели, като логични, последователи и безпротиворечиви. Счел е, че липсват данни за интензитета на тези неимуществени вреди за целия период, през който се твърди, че те са претърпени. Приел е, че от събраните по делото гласни доказателства се установява, че към момента на задържането и след това ищцата е била стресирана и изплашена, но е подчертал, че от същите става ясно, че ищцата е изпитала тези негативни емоции, освен поради незаконосъобразното й задържане, и заради незаконното й уволнение. Обосновал се е, че К. не представя медицински доказателства относно твърденията си за причинени във връзка със задържането здравословни проблеми и отключени заболявания. Допълнил е, че представените по делото медийни публикации отразяват задържане на лице с инициали М.К., без да посочват имена, длъжност или друга информация, свързана с личността на ищцата. С тези мотиви съдът е отвхърлил иска на К. за сумата над 1 000, 00 лв. до пълния претендиран размер от 25 000, 00 лв., ведно с акцесорната й претенция за присъждане на законна лихва за забава върху тази сума. Присъдил е разноски, съобразно изхода на спора. Върховният административен съд преценява постановеното решение, в обжалваната му част, като частично неправилно на соченото в касационната жалба основание нарушение на материалния закон. При обективно установената по делото фактическа обстановка, първоинстанционният съд е приложил неправилно разпоредбата на чл. 52 от Закона за задълженията и договорите (ЗЗД). Понятието справедливост по смисъла на чл. 52 ЗЗД не е абстрактно, а е свързано с преценката на конкретните, обективно съществуващи обстоятелства във връзка с увреждането, които трябва да се имат предвид от съда при определяне на размера на обезщетението, при всеки конкретен случай. Касационната инстанция възприема част от изводите на първоинстанционния съд за липсата на доказателства по делото, че интензитета на притеснението и стреса, преживени от ищцата по време на задържането й, се е запазил същият за целия исков период; за кумулиране на няколко обстоятелства за негативни емоции на ищцата през исковия период - незаконосъобразното й задържане, незаконното й уволнение, към които следва да се добави и отнемането на допуска й до класифицирана информация, а така също и образуваното досъдебно производство. Към съображенията на първоинстанционния съд, въз основа на които е прието, че от представените по делото медийни публикации не произтичат твърдените от ищцата вреди, свързани с тях, може да се добави и това, за липсата на данни по делото, че именно ответникът е отговорен за тези медийни публикации, чрез разгласяване на факта на задържането й. Въпреки възприемането на част от формираните от административния съд изводи, касационната инстанция счита, че присъденият размер на обезщетението от първоинстанционния съд е занижен с оглед причинените на ищцата вреди, които са доказани по делото и този размер не осъществява критерия за справедливост по чл. 52 ЗЗД. Определянето на размера на обезщетението за неимуществени вреди винаги е субективна преценка, която обаче трябва да се направи въз основа на обективни обстоятелства. При незаконното задържане в хипотезата на чл. 72, ал. 1, т. 1 ЗМВР относимите обективни обстоятелства биха могли да са периодът на задържането, начинът, по който това е станало, имало ли е грубо отношение от страна на полицейските служители, упражнена ли е принуда, поради какви причини, времето, през което е станало задържането, станало ли е то достояние на случайно преминаващи хора по време на извършването му, възрастта на задържаното лице, личното, общественото и социалното му положение. Също така, след преценка на всички обективни обстоятелства, следва да се прецени съществувала ли е възможност задържането да се извърши по начин, който да минимализира в по-голяма степен вредите за засегнатото лице. В конкретния случай, при определяне на размера на обезщетението, административният съд не е извършил тази комплексна преценка на установените по делото обективни обстоятелства. Съдът се е задоволил да обсъди единствено факта на самото задържане, което, като вмешателство в личната сфера на човека, ограничаващо свободата му на придвижване, неминуемо води до негативно емоционално изживяване, което не се нуждае от специално доказване. Съдът не е отчел обстоятелството, че чрез незаконосъобразното задържане на едно лице се ограничава освен свободата му като основна ценност и други основни права на лицето, които зависят от нея. В исковата молба се навеждат доводи, че конкретното задържане е несъвместимо с принципа за защита на лицата от произвол, което е изисквало от съда, освен да констатира незаконосъобразността на заповедта за задържане, респективно незаконосъобразността на задържането на ищцата, да прецени, доколко то в конкретния случай, не граничи с произвол. Относими за тази преценка са мотивите на съда, отменил заповедта за задържане, както и мотивите на касационната инстанция, потвърдила решението на първоинстанционния съд. Софийски районен съд е отменил заповедта като незаконосъобразна въз основа на решаващия извод, че тя е издадена в противоречие с материалноправните разпоредби и с целта на закона. В мотивите си СРС е приел, че К. не е имала поведение, пречещо на органите, осъществяващи действия в рамките на започналото разследване по досъдебното наказателно производство. След анализ на установените обстоятелства по делото, СРС е посочил също така, че е липсвало не само формално, но и реално обосновано основание спрямо К. да се приложи задържане като принудителна административна мярка. Видно от мотивите на решението на СРС е също така, че съдът е стигнал до извода за липса на предпоставки, от които да се изведе недвусмислено, че само чрез прилагането на въпросната ПАМ, е било възможно да се попречи на задържаното лице да се укрие, да извърши престъпление, да осуети евентуално наказателно преследване спрямо себе си и/или друго лице, в т.ч. чрез заличаване и /или укриване на улики и /или лица или да реализира активности, чрез които да пречи на действията по разследване в рамките на вече започналото такова. Оставяйки в сила решението на СРС, Административният съд София-град посочва в мотивите към решението си не се установяват обстоятелства, които да са налагали задържане на лицето, вместо призоваването му с цел привличането му като обвиняем и разпита му в това качество. Със задържането на М. К. са засегнати правата и законните й интереси в по-голяма степен от необходимото от гледна точка на целта, за която се издава актът. Така посочените мотиви на Софийски районен съд и Административния съд София-град, изложени в решенията им, с които заповедта за задържане на ищцата е преценена като незаконосъобразна и на това основание е отменена, дават основание на настоящия касационен състав на Върховния административен съд, да определи задържането на ищцата като произволно, прилагайки критериите, изведени в практиката на Европейския съд по правата на човек / дело Saadi / Royaume-Uni /. Извършеното, без фактическо основание задържане на ищцата, която е юрист по образование, а по професия е била висш държавен служител в Държавна агенция Разузнаване е разочаровало ищцата и е подкопало доверието й в институцията, чиито служители са извършили задържането й. За един юрист, работещ в служба на държавните интереси, тази последица от неоснователно задържане, е логично присъща и не се нуждае от специално доказване. В исковата молба, ищцата е навела доводи за претърпени вреди от начина по който е извършено задържането й грубо, със заплахи за употреба на физическа сила, последвала реална употреба на физическа сила и поставяне на белезници, идване на подкрепление от други полицейски служители, които обстоятелства са останали необсъдени от първоинстанционния съд. Използването на физическа сила и белезници при задържането на ищцата се доказва от съдържанието на Докладна записка, рег. 513р, екз. 56287/10.07.2020 г. на един от участващите в задържането на ищцата служители на СДВР (л. 46-47 от НАХД 9373/2020 г. по описа на Софийски районен съд), тоест от документ, изходящ от ответника, който подкрепя и показанията на майката на К., разпитана като свидетел по делото и присъствала при задържането на дъщеря й. Този свидетел заявява пред съда Сложиха й белезнци и я изведоха... ; Самото задържане беше брутално, след като тя не се съгласи да тръгне. (л. 119 (гръб) и л. 120 от първоинстанционното дело). Европейският съд по правата на човека (ЕСПЧ) многократно е посочвал в решенията си, в тва число и по дела срещу България ( дело Дермански срещу България ; дело Гуцанови срещу България ), че всяка употреба на физическа сила от представителите на държавата срещу дадено лице, без това да е предизвикано от поведението на лицето, принизява човешкото достойнство и поради това се явява нарушение на правата, гарантирани от чл. 3 от Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи Според практиката на ЕСПЧ, член 3 от Конвенцията не забранява употребата на сила от полицейски служители при задържане, но употребата й следва да бъде съразмерна и абсолютно необходима от гледна точка на конкретните обстоятелства (дело Ребок срещу Словения ; Алтай срещу Турция ). Тежестта на доказване с убедителни аргументи, че използването на сила е било строго необходимо поради поведение на жалбоподателя, се носи от администрацията, употребила тази сила. В конкретния случай ответникът не е доказал по делото, възникналата необходимост от употребата на физическа сила и помощни средства спрямо ищцата. По казуса е безспорно установено, че К. не е буйствала по време на процесуално-следствените действия по претърсване на жилището й на 09.07.2020 г., а само вербално е изразила несъгласието си да напусне жилището си Докладна записка, рег. 513р, екз. 56287/10.07.2020 г. на един от участващите в задържането на ищцата служители на СДВР на л. 46-47 от НАХД 9373/2020 г. по описа на Софийски районен съд. Не са приложени доказателства от ответника по иска, съответно не става ясно по какъв начин поведението й, състоящо се само във вербална комуникация, е добило такъв интензитет, че да осуети действията на полицейските служители по отвеждането й в сграда на СДВР и се е наложило да се пристъпи към нейното задържане с физическа сила. На следващо място, установява се, че използването на физическа сила и помощни средства - белезници спрямо ищцата е станало в присъствието на нейната майката, което допълнително е унизило достойнството на ищцата. Логично е да се приеме, че случващото се с ищцата в присъствието на майка й, е провокирало притеснение в ищцата за емоционалното и здравословното състояние на майка й, както и емоционални страдания в ищцата, че най-близкият й човек майка й страда от очевидното, случващо се с дъщеря й. В представеното по делото Решение 46/17.06.21г., постановено от Върховния административен съд по адм.д. С-20/21г., с което е отменено дисциплинарното уволнение на ищцата от длъжност в ДАР, се проследява част от професионалния път на ищцата. От мотивите на решението става ясно, че ищцата е дългогодишен служител в сферата на националната сигурност, както и че е наградена през 2004 г. с обявяване на благодарност за постигнати високи резултати при изпълнение на служебните си задължения. Изпълняваните от ищцата длъжности в ДАР изискват притежаването на специални качества, сред които висока лична и служебна отговорност и професионализъм при създаване, обработване, съхраняване или предоставяне на класифицирана информация, познаването и спазването на изискванията на Закона за защита на класифицираната информация (ЗЗКИ) и на международните договори във връзка със защитата на класифицираната информация. Професионалното й развитие и заеманите от нея длъжности през годините й на работа в ДАР, правят ищцата известна в средите на агенцията и извън нея. Съобразявайки фактите по делото относно образованието, трудовия път и кариерното развитие на ищцата, е обосновано да се приеме, че К. е претърпяла, вследствие на увреждащия индивидуален административен акт, неимуществени вреди, изразяващи се в накърняване на професионалния и личния й авторитет, и доброто й име в обществото. При отчитане кумулативния ефект върху ищцата на всички горепосочени обстоятелства, настоящият съдебен състав приема, че справедливото парично обезщетение за претърпените от нея неимуществени вреди от незаконосъобразното й задържане, и начина по който то е извършено, е в размер на 10 000 лева. При определяне на размера му, съдът взема предвид и обстоятелството, посочено по-горе в мотивите на настоящото решение, че през исковия период, притесненията на ищцата и негативните й изживявания, не са били обусловени единствено и само от незаконосъобразното й задържане. При определяне на размера на обезщетението, според настоящия съдебен състав, следва да се има предвид и факта, че заповедта за задържането на ищцата е отменена, който сам по себе си е удоволетворяващ ищцата за емоционалните й страдания във връзка с незаконосъобразното задържане. От друга страна, паричното обезщетение за неимуществените вреди, причинени на ищцата от задържането й, което практически я е лишило от свободата й за определен период от време и е ограничило други основни нейни права, не следва да е в прекалено малък размер, тъй като би го лишило от полезния му ефект / решение на ЕСПЧ по дело Vasilevskiy and Bogdanov/Russia; решение по дело Cramesteter/Italie/. По изложените съображения, Решение 5728 от 28.09.2023 г., постановено по адм. дело 7412 по описа на Административния съд София-град за 2022 г. в частта, в която е отхвърлен предявеният от К. срещу СДВР иск за присъждане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди в размер на сумата над 1 000, 00 лв. до сумата от 10 000, 00 лв. следва да се отмени като неправилно, а вместо това се уважи исковата й претенция за още 9000 лева към вече присъдените 1000 лева от първоинстанционния съд. Претенцията за законната лихва върху обезщетението следва да се уважи от датата на влизане в сила на решението, с което заповедта за задържането на ищцата е отменена, както правилно е приел и първоинстанционния съд до изплащане на обезщетението. Следва да се посочи, че първоинстанционният съд е присъдил законната лихва върху обезщетението от 1000 лева до датата на исковата молба, което е неправилно, но тъй като не е налице жалба срещу решението в тази му част, касационната инстанция не може да се произнесе по него и го измени. С оглед изхода на делото в касационната инстанция, следва да бъде уважено искането на касационната жалбоподателка за присъждане в полза на представляващия адвокат на адвокатско възнаграждение за настоящото производство, претендирано в хипотезата на чл. 38, ал. 1, т. 3 ЗА. Същото, на основание чл. 10, ал. 3 ЗОДОВ, във вр. с чл. 38, ал. 2, изр. второ ЗА, се дължи на адв. С. Чюбатарова Николова от САК в размер на сумата от 1300 лева. На касатора следва да се присъдят разноските за държавна такса за касационното производство в размер на 12,50 лева. На основание чл. 10, ал. 4 ЗОДОВ на ответника СДВР следва да бъдат присъдени разноски за юрисконсултско възнаграждение за производството пред Върховния административен съд в размер на 100 лв., предвид неуважената част от касационната жалба на К.. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, изр. първо, предлож. първо и второ АПК, както и чл. 222, ал. 1 АПК Върховният административен съд, състав на трето отделение, Първа колегия: