Решение № 9022 от 30.06.2010 г. на ВАС по адм. д. № 14957/2009 г.

Решение № 9022 от 30.06.2010 г. на ВАС по адм. д. № 14957/2009 г., I о., докладчик председателят Здравка Шуменска Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на Георги Живков Арнаудов, в качеството му на и. д. директор на дирекция "ОУИ" - гр. Пловдив срещу решение № 1277 от 16.10.2009 г. по адм. дело № 160 по описа за 2009 г. на административния съд - гр. Пловдив. В касационната жалба са развити доводи за неправилност на обжалваното решение, поради нарушаване на материалния и процесуалния закон, което съставлява отменително касационно основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Ответната страна по касационната жалба - ЕТ "Хида - Стою Братонов", чрез процесуалния си представител адв. Господин Братанов, оспорва същата като неоснователна. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, първо отделение, след като прецени допустимостта на касационната жалба и наведеното отменително основание, и с оглед на чл. 218 от АПК, приема за установено следното от фактическа и правна страна: Касационната жалба е процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211 от АПК и от надлежна страна по чл. 210 от АПК, а разгледана по същество е неоснователна. Предмет на съдебния контрол в производството пред административния съд - Пловдив е бил РА № 260800425 от 10.11.2008 г. на органа по приходите при ТД на НАП - гр. Хасково, потвърден с решение № 907 от 29.12.2008 г. на директора на дирекция "ОУИ" - гр. Пловдив. Същият е издаден във връзка с подадена данъчна декларация по чл. 43, ал. 1 от ЗОДФЛ (отм.) от 14.01.2002 г. от ревизираното лице, с която то декларира, че през тази година фирмата ще извършва патентна дейност добив на пясък от р. Марица, в участъка Голямата ада. Прието е, че е облагаема с окончателен годишен, патентен, данък, като същият е в размер на 315.00 лв. и е внесен. За осъществяваната дейност лицето има разрешително за ползване на воден обект, в което е посочено като цел на ползването - изземване на баластра. При изследване на характера на разрешената и осъществената дейност, органът по приходите е приел, че същата не е сред посочените в чл. 31 и чл. 32 от ЗОДФЛ (отм.) и е осъществил облагането по общия ред. Определено е задължение по чл. 35 от ЗОДФЛ (отм.) за 2002 г. в размер на 11 936.30 лв. и лихва за забава в размер на 8 740.53 лв. При административното обжалване е направено възражение за погасяване по давност на процесното задължение, за което горестоящият административен орган е изложил аргументи и доводи, че е неоснователно. В мотивите на обжалваното съдебно решение подробно е изложена фактическата страна по спора, обсъдени са възраженията на жалбоподателя, ревизираното лице, но без това за давност, като се излага извод за незаконосъобразност на обжалвания РА. Съдът приема, че същото е доказало твърденията си като е оборило приетото от административния орган, а именно че е подлагал добитата суровина на технологична обработка, поради което е извършвал производство. Според него стопанската му дейност през процесния период съставлява дейност, за която се дължи патентен данък по смисъла на чл. 31, ал. 1, т. 6, б."б" от ЗОДФЛ (отм.) и не трябва да се облага по общия ред. Настоящият съдебен състав намира, че обжалваното решение съдържа точни и правилни изводи, които са съобразени със събраните по делото доказателства, като обжалваният административен акт се явява незаконосъобразен и с оглед направеното възражение за погасяване на задължението по давност. Съгласно чл. 13, ал. 2, т. 1 от ДПК (отм.), приложим закон за ревизирания период, вземанията за данъци са публични вземания. Според разпоредбата на чл. 140, ал. 1 от ДПК (отм.) публичните вземания се погасяват с изтичането на 5-годишен давностен срок, смятано от 1 януари на годината, следваща годината, през която е следвало да се плати публичното задължение, освен ако в закон е предвиден по-кратък срок. Задължението за патентен данък съгласно чл. 53, ал. 1 от ЗОДФЛ (отм.) е дължимо на четири вноски, платими през годината, за която се отнася задължението. Процесната ревизия, въз основа на която е издаден обжалваният ревизионен акт е възложена със заповед за възлагане на ревизия № 800425 от 16.06.2008 г. на органа по приходите при ТД на НАП-гр. Хасково. В случая погасителната давност е започнала да тече от 1.01.2003 г. и е изтекла на 31.12.2007 г. Когато за задължения погасени по давност е осъществено административно производство и определянето им е станало с ревизионен акт, издаден след като той е изтекъл, то същият е незаконосъобразен. При наличието на възражение за погасяване на задълженията по давност още с жалбата против РА, същият е следвало да бъде отменен при административното обжалване. Обжалваното решение като правилно следва да бъде оставено в сила. При този изход от спора съдебни разноски не се дължат. Съобразно изложеното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, първо отделение