Решение № 12179 от 12.10.2017 г. на ВАС по адм. д. № 8724/2017 г.

Решение № 12179 от 12.10.2017 г. на ВАС по адм. д. № 8724/2017 г., VIII о., докладчик съдията Свилена Проданова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 160, ал. 6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от "Техно Био импорт" ЕООД гр. Велинград, чрез адвокат Христо Мандалчев, срещу решение № 813/18.05.2017 г., постановено по адм. дело № 2206/2016 г. В допълнително уточнение към жалбата излага подробни оплаквания за незаконосъобразност и необоснованост на решението, представляващи касационни основания по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК. Претендира за отмяна на решението, постановяване на ново решение по съществото на спора, с което да се уважи изцяло жалбата му като се отмени ревизионният акт. Претендира и присъждане на разноски по делото. Ответникът по тази касационна жалба - директор на дирекция "ОДОП" Пловдив при ЦУ на НАП, в писмена защита подадена от юрск. Рашева, оспорва жалбата и моли да бъде отхвърлена като неоснователна. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на Осмо отделение, преценявайки допустимостта на жалбата, правилността на обжалваното решение на предявените основания, и след служебна проверка по чл. 218, ал. 2 от АПК приема за установено следното: Касационната жалбата е допустима, предявена в срок от страна по делото, за която съдебният акт е неблагоприятен. С обжалваното решение Административен съд Пловдив /АСП/ е отхвърлил жалбата на "Техно био импорт" ЕООД, подадена срещу ревизионен акт /РА/ № Р-16001315009541-091-001/09.06.2016 г., издаден от Златина Димитрова Велиева на длъжност началник-сектор, орган възложил ревизията и Валентина Иванова Кашева на длъжност главен инспектор по приходите, ръководител на ревизията при ТД на НАП Пловдив, потвърден с решение № 597/29.08.2016 г. на директор дирекция "ОДОП" Пловдив при ЦУ на НАП относно непризнат данъчен кредит в общ размер 273 950,76 лева и прилежащи лихви 23 058,98 лева и други лихви в размер на 660,65 лева. Непризнатото право на приспадане на данъчен кредит е в размер на 68 872 лв. за д. п. м. 12.2014 г. по 9 броя фактури, издадени от "Палада консулт" ЕООД и в размер на 205 078,76 лв. за д. п. м. 06-08 и д. п. м. 10.12.2015 г. по фактури, издадени от "Стийл трейд къмпани" ЕООД. Предмет на фактурите от първия доставчик са аванси и окончателни плащания по договори от 20.11.2014 г., 28.11.2014 г., 01.12.2014 г., 02.12.2014 г. и 09.12.2014 г., доставка на стоки - машина за огъване на ламарина, нож за гилотина, призма, валове, резервни части и др. и услуги -, а на тези от втория доставчик - аванси по договори от 04.06.2015 г., 24.06.2015 г., 23.06.2015 г. и окончателно плащане за доставка на стоки - лагери, ножодържачи, валове, инструменти, преобразуватели и др., както и резервни части за тях и услуги - изработване на форми за преса и др. установено е, че в ревизирания период ревизираното лице /РЛ/ е има за основна дейност производство и търговия с машини за производство на пелети и извършване на други ремонтни дейности, упражнявало е дейност в собствена производствена база и работилница. Отказаното от приходните органи право на приспадане на данъчен кредит в размер на 273 950,76 лв. и начислените лихви за забава 23 058,98 лв., е на основание чл. 70, ал. 5 вр. с чл. 6 и чл. 9 и чл. 25 ЗДДС - неправомерно начисляване на данъка поради неустановено реално извършване на доставки - предаване и получаване на стоките и извършване на услугите. За да отхвърли жалбата на дружеството в горепосочените части, първоинстанционният съд е приел, че оспореният РА е издаден от компетентен орган, в законоустановената форма и при липса на допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. При преценката на неговата обоснованост и материална законосъобразност, решаващият състав е анализирал приобщените в хода на ревизията доказателства и установената въз основа на тях от органите по приходите фактическа обстановка. Обсъдил е приетите по делото заключения по ССчЕ - основно и допълнително. Приел е за недоказано реалното осъществяване на доставките по фактурите, издадени от "Палада консулт" ЕООД и "Стийл трейд къмпани" ЕООД. Касаторът оспорва като незаконосъобразни и необосновани изводите на съда за законосъобразност на РА в частта досежно непризнато право на данъчен кредит по фактурите, издадени от "Палада консулт" ЕООД и "Стийл трейд къмпани" ЕООД. Оплакванията, свързани с тази жалба са основателни и решението в тази част следва да бъде отменено като неправилно и незаконосъобразно по следните съображения: Предмет на спора е наличието на реално осъществени доставки по фактурите, издадени от "Палада консулт" ЕООД и "Стийл трейд къмпани" ЕООД. В тази връзка административният съд е очертал предпоставките за признаване на право на данъчен кредит. Предмет на сделките са стоки и услуги, което предполага наличие на доказателства за предаване на стоките, респективно за физическото им наличие при ревизираното лице, както и извършването на услугите от доставчика или негови поддоставчици. Реалността на доставките, по които се претендира данъчен кредит е първа предпоставка за наличието и упражняването на посоченото право. В процесния спор, в противоречие със събраните по делото доказателства, съдът е обосновал извод за липса на доставки на процесните стоки - машини и части, както и на ремонтни и други по тях. Настоящият касационен състав намира, че са налице всички предпоставки за признаването на правото на данъчен кредит на касатора. Към фактурите са представени договори за покупко-продажба, спецификации, оферти, приемо - предавателни протоколи, пътни листа и товарителници. Налице са данни за плащане, деклариране и счетоводно отразяване на доставките при РЛ и доставчиците му. Видно от заключението на вещото лице, направило обобщение и в таблична форма на многобройните писмени доказателства във връзка с всяка една от издадените фактури, предмет на РА и РД, е че по всяка от доставките на стоки от двамата преки доставчика е извършено заприхождаване, съответно изписване на стоките, предмет на доставки спрямо РЛ. Посочени са предходните техни доставчици, при идентичност по вид и количество на наличните и получени/предадени на РЛ стоки, налице са данни за транспортирането. От друга страна по въпрос 2 от основното заключение и въпрос 2 от допълнителното заключение, също в табличен вид, са посочени последващите доставки и съконтрахенти на РЛ с получените от двамата доставчика стоки и услуги, при установено счетоводно отразяване на същите - завеждане и отписване в съответните счетоводни статии. Обратно на констатациите в РД и РА, по т. 3 от основното и допълнително заключения е установено и придобиването и заприходяването на ДМА в активите на РЛ. РД и РА не се ползват с презумптивна вярност. Констатациите в тях са оборени. От друга страна, са приети достатъчно писмени доказателства, систематизирани и проверени от вещото лице, въз основа на които са установени обстоятелствата, имащи значение за настъпване на данъчно събитие - наличие на стоки при предходните доставчици, транспортирането им, извършване на приемо-предаване на същите, използването им за целите на икономическата дейност на РЛ - като основна дейност и/или за последващи облагаеми доставки. Наличието на приемо-предавателни протоколи между страните по сделката, указват на реално фактическо предаване на вещта, респ. прехвърляне на правото на разпореждане с нея от продавача на купувача и наличие на реални доставки на стоки. Съобразно задължителното тълкуване, дадено в т. 33 - 35 от решение на СЕС от 18.07.2013 г. по дело С-78/12 "Евита-К" ЕООД доставката на стоки включва всяка сделка по прехвърляне на материална вещ от определено лице, което овластява друго лице да се разпорежда фактически с нея като собственик. За да обосноват липсата на реалност на предаването на стоките и извършването на услугите, приходните органи и съдът се позовават на констатирани разминавания в дати на договори за изработка, в счетоводното отчитане, вкл. неподаване на справки по чл. 73 ЗДДФЛ, на ГФО, данъчни декларации по ЗКПО за 2015 г., на данни за регистрирани МПС и собствени активи в декларация по ЗКПО за 2014 г. - от предходните доставчици на преките доставчици на РЛ. Тези обстоятелства обаче на първо място не са релевантни за спора, тъй като обект на проверка е пряката доставка между РЛ и неговите преки доставчици с оглед обстоятелството, че данъчно събитие настъпва именно по тази доставка, а на следващо място - при липса на данни РЛ да е знаело за тези несъответствия при предходните доставчици, не може да се обоснове извод за данъчна измама. Само поради единствения мотив за липса на кадрова и материална обезпеченост на преките доставчици и техните подизпълнители, не може да се ограничи правото на получателя по доставка на услуга да приспадне данъчен кредит по платената от него услуга, ползвана за целите и в икономическата му дейност, при липса на данни за данъчна измама -/виж решение на СЕС по дело С-18/13/. В решението си от 21.06.2012 г. по съединени дела С-80/11 и С-142/11 г., СЕС е приел, че чл. 167, чл. 168, буква а), чл. 178, буква а) и чл. 273 от Директива 2006/112 трябва да се тълкуват в смисъл, че не допускат национална практика, съгласно която данъчният орган отказва да признае право на приспадане, поради това, че данъчнозадълженото лице не се е уверило, че издателят на фактурата за стоките, във връзка с които се иска упражняване на това право, има качеството на данъчнозадължено лице, разполагал е със стоките, предмет на доставката, бил е в състояние да ги достави и е изпълнил задълженията си за деклариране и за внасяне на данъка върху добавената стойност, или поради това че въпросното данъчнозадължено лице не притежава други документи, освен фактурата, от които да е видно съществуването на посочените обстоятелства, макар да са изпълнени предвидените в Директива 2006/112 процесуални и материалноправни условия за упражняването на правото на приспадане и данъчнозадълженото лице да не разполага с данни за евентуални нарушения или измама от страна на въпросния издател. В т. 65 от решението е прието, че "... . като налага на ДЗЛ изброените в т. 61 изисквания, при чието неизпълнение може да бъде отказано право на приспадане - данъчната администрация прехвърля, собствените си контролни задължения върху ДЗЛ". Това задължение на органа по приходите се извежда и от т. 52 от решението в която е посочено, че "... право на приспадане може да бъде отказано само ако се установи, въз основа на обективни данни, че съответното ДЗЛ е знаело или е трябвало да знае, че сделката, с която обосновава правото си на приспадане, е част от данъчна измама, извършена от доставчика или от друг стопански субект нагоре по веригата на доставки". Такава установеност не е налице в процесния случай, което е в доказателствена тежест на приходните органи предвид обстоятелството, че отказът от право на приспадане е изключение от основния принцип, какъвто се явява това право. Несподелими са доводите на съда за некредитиране на приложените по делото договори, приемо-предавателни протоколи, описи на материали, декларации за съответствие, пътни листове и товарителници, както и на заключенията на съдебно-счетоводната експертиза. Обстоятелството, че писмени документи са представени едва в хода на административното обжалване или по-късно - при обжалването по съдебен ред, не променя доказателствената им сила, нито само по себе си обосновава категоричното заключение на съда, че са създадени за нуждите на съдебното производство. От друга страна, непредставянето по делото на счетоводни журнали, проверени от вещото лице във връзка с изготвяне на ССчЕ, не е от съществено значение за спора с оглед косвеното значение на тези доказателства за реалността на доставките, а още по-малко е основание за цялостно некредитиране на експертизата предвид и отговорността на вещото лице за неверни заключения. Представените и приети по делото доказателства и доказателствени средства, ценени поотделно и съвкупно с останалите доказателства, обосновават извод за извършени доставки на стоки и услуги. От съвкупната преценка на всички доказателства по делото следва обоснован извод за наличие на реални доставки по спорните фактури, издадени от "Палада консулт" ЕООД и "Стийл Трейд компани" ЕООД, с което констатациите на РА се явяват оборени, поради което решението на първоинстанционния съд в тази част следва да бъде отменено като материално незаконосъобразно и необосновано. Не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, спорът е изяснен от фактическа страна, поради което и с оглед изложеното дотук следва да се постанови решение по съществото на спора, с което да се отмени като незаконосъобразен РА в частта му на непризнат данъчен кредит по фактурите, издадени от двамата доставчици в общ размер на ДК в общ размер 273 950,76 лева и прилежащи лихви 23 058,98 лева. Решението на АСП се обжалва изцяло, т. е. и в частта му, в която е потвърден РА относно допълнително начислени лихви на РЛ в общ размер 660,65 лв., от които - лихви в размер на 257,62 лв., произтичащи от деклариран данък за внасяне по СД по ЗДДС за д. п. м. 04,06,07,10.2014 г. и м. 04.2015 г., издължен със закъснение и лихва в размер на 403,03 лв., произтичащи от извършено приспадане на ДК през м. 04.2015 г. по фактура № 1000000016/30.04.2015 г., издадена от "Палада консулт" ЕООД, по която няма доставка и е издадено КИ № 1000000018/01.06.2015 г., решението на АСП е правилно. По отношение на решението в тази му част не е искано и не са събирани допълнително доказателства от първоинстанционния съд, не са наведени конкретни касационни оплаквания от дружеството - касатор. Въз основа на доказателствата, събрани в ревизионното производство, при преценката им и при извършена служебна проверка за законосъобразност на решението в тази му част, на основание чл. 218, ал. 2 АПК, не се констатираха пороци на същото, поради което следва да се остави в сила в същата част. Разноски: С оглед изхода на спора решението съда следва да бъде отменено и в частта относно присъдените на страните разноски. За производството пред АСП дружеството е сторило разноски в размер на 6581,20 лв., съобразно списък на разноските и доказателства за сторени разноски - договор за правна помощ, вносни бележки, фактура. Пред касационната съдебна инстанция няма данни за направени разноски, нито е поискано присъждането на такива. Ето защо, в полза на касатора следва да се присъдят разноски за съдебното производство в размер на 6581 лева. По изложените съображения и в този смисъл, на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, състав на Осмо отделение,