Решение № 50106 от 26.07.2023 г. на ВКС по гр. д. № 3187/2022 г.

Решение № 50106 от 26.07.2023 г. на ВКС по гр. д. № 3187/2022 г., IV г. о., ГК, докладчик съдията Мария Христова Производството е по реда на чл. 290 и сл. от ГПК. Образувано е по касационна жалба от М. П. П., чрез адвокат Д. Д., срещу въззивното решение № 88/4.04.2022 г. постановено по в. г. д. № 82/2022 г. на Окръжен съд – Стара Загора. Касационното обжалване е допуснато с определение № 50213/24.04.2023 г. по следния въпрос, уточнен от съда /съобразно т. 1 от ТР № 1/19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС/: за характеристиките на "началото на писмено доказателство". По него е налице трайно установена практика на ВКС, част от която са решение по г. д. № 375/10 г. на ІV г. о. и решение по г. д. № 251/16 г. на ІІІ г. о. Според същата, "началото на писмено доказателство" е този документ в който привидността не е призната, но са обективирани други изявления, които създават вероятност сделката да е привидна. Прието е, че това е писмено волеизявление на страна по сделката за факт, който не установява пряко наличието на симулативно волеизявление, а е косвено доказателство, което само по себе си не е достатъчно да докаже симулацията при условията на пълно и главно доказване. Писмените нареждания за превод на суми съставляват изхождащо от страната по сделката доказателство правещо вероятно твърдението за симулация на цената, поради което са "начало на писмено доказателство" по смисъла на чл. 165, ал. 2 от ГПК /решение по г. д. № 920/2017 г. на ВКС, ІІІ г. о. /. По касационните оплаквания: В жалбата на М. П. П. са изложени доводи за неправилност на обжалваното решение, като постановено в нарушение на процесуалния закон и необосновано. Твърди се, че въззивният съд в противоречие със закона е приел, че платежното нареждане не представлява начало на писмено доказателство, поради което незаконосъобразно е изключил от доказателствата показанията на разпитаните пред първата инстанция свидетели. Последните са подкрепени от останалите писмени доказателства и заключението на допуснатата съдебно-техническа експертиза. Преценени в съвкупност същите установяват наличието на симулация и факта, че процесната сделка дарение прикрива договор за покупко-продажба с цена от 7000 лв. По делото е установен и факта, че сумата от 1000 лв. е договорена и заплатена цена за извършваните от жалбоподателя действия. Отправено е искане за отмяна на решението и постановяване на друго, с което искът да бъде отхвърлен, както и за присъждане на направените по делото разноски. Ответникът Д. К. Д. с писмения отговор в срока по чл. 287, ал. 1 от ГПК, чрез адвокат П. К., оспорва жалбата. Твърди, че при постановяване на решението въззивният съд не е допуснал твърдените процесуални нарушения. Показанията на разпитаните по делото свидетели са недопустими на основание чл. 164, ал. 1, т. 1 и т. 6 от ГПК и на основание чл. 165, ал. 2 от ГПК. Представеното по делото платежно нареждане не е "начало на писмено доказателство", тъй като изхожда от лице, което е различно от страните по сделката. В условие на евентуалност твърди, че от събраните по делото доказателства не се установява, че процесната сума представлява продажна цена по сделката и възнаграждение за извършените от ответника услуги. По същество претендира отхвърляне на жалбата и потвърждаване на решението на въззивния съд. Претендира присъждане на направените по делото разноски. В съдебно заседание М. П. П., редовно призован, не се явява и не се представлява. В съдебно заседание ответникът Д. К. Д. редовно призован, не се явява. С писмена молба, чрез адвокат П. К., оспорва жалбата. По същество моли решението на въззивния съд да бъде потвърдено и да му бъдат присъдени направените в производството разноски. За да се произнесе по спора, съдът взе предвид следното: С обжалваното решение въззивният съд е потвърдил решението на първостепенния Районен съд – Стара Загора, с което М. П. П. е осъден да заплати на Д. К. Д. сумата от 8 000 лв., представляваща платена на 15.01.2016 г. сума без основание, ведно със законната лихва върху нея, считано от 23.11.2020 г. до окончателното й изплащане, както и разноските за производството. За да постанови този резултат, съдът приел, че по делото са надлежно установени следните обстоятелства: Съгласно представените извлечения от банковите сметки на страните, на 15.01.2016 г. ищецът Д. К. Д. превел на ответника М. П. П. сумата от 8 000 лв. На 17.03.2016 г. М. П. дарил на В. К. Д., чрез пълномощника му Д. К. Д. 7/36 ид. части от две ниви и ј ид. част от трети имот /нива/, които прехвърлителят придобил чрез дарение от 16.04.2015 г. и публична продан, с влязло на 11.02.2016 г. постановление за възлагане от 20.01.2016 г. Обявяването му за купувач било извършено с постановление на съдебен изпълнител от 15.01.2016 г. Съдът посочил, че по делото е установен и факта, че ответникът М. П. бил надлежно упълномощен от Д. Д. и В. Д. да ги представлява при сключване на сделки с недвижими имоти, във връзка с което представлявал ищеца по договор за аренда на земеделска земя от 4.05.2015 г. Съдът кредитирал заключението по допуснатата пред първостепенния съд съдебно-техническа експертиза, от което приел за установено, че представените по делото проекти за нотариални актове от 9.04.2015 г., 16.10.2015 г., 25.03.2016 г., 30.03.2016 г., 1.04.2016 г. и 4.07.2016 г. за проекто-сделки с участието като страна на В. Д. или Д. Д., се намирали като файлове на компютъра на М. П. и са били изпратени от този компютър до електронните адреси на получателите. Въззивният съд обсъдил показанията на изслушаните по делото свидетели, от които приел за установено, че М. П. и неговия баща имали агенция за недвижими имоти и във връзка с осъществяваната дейност ответникът извършвал множество сделки с имоти на свидетеля Б., както и на ищеца Д. Д. и неговия брат В. Д. Приел за установено и обстоятелството, че в началото на 2016 година М. П. предложил на свидетеля Б. да му продаде идеални части от нива в [населено място], която трябвало да закупи на търг от съдия-изпълнител и след неговия отказ предложил същия имот на Д. Д. Впоследствие, през месец април 2016 г. свидетелят Б. закупил от Д. и другите съсобственици този имот в цялост, като сделката била сключена с посредничеството на агенцията на ответника П.. Съдът приел за установено и обстоятелството че ответникът често вършил услуги на Д. Д., като му показвал имоти, изготвял нотариални актове, които носил до нотариусите и действал като негов пълномощник след придобиване на собствеността. Въз основа на така установеното от фактическа страна, съдът направил извод, че по делото е установен факта на получаване на процесната сума по банковата сметка на ответника, чрез осъществения от ищеца превод, но не и сочените основания за това – заплащане на хонорар за извършени услуги за придобиване на недвижими имоти в размер на 1000 лв. и 7 000 лв. – продажна цена по сключената на 16.04.2015 г. сделка, която привидно била оформена като дарение. В тази връзка съдът отбелязал, че е безспорно обстоятелството, че между страните са съществували взаимоотношения, свързани с осъществяваната от ответника търговска дейност чрез агенцията му за недвижими имоти, но не е установен факта на сключен между тях, преди 15.01.2016 г., договор за поръчка с договорено възнаграждение от 1000 лв., нито множество договори, с възнаграждения в общ размер на 1000 лв. Изложил, че събраните по делото доказателства не са достатъчни да установят и предмета на твърдяното договорно правоотношение между страните като конкретни права и задължения. Съдът приел за недоказано и въведеното в производството възражение за симулативност на сключеното на 16.04.2016 г. дарение, като прикриващо договор за продажба с продажна цена от 7 000 лв. Приел, че представения по делото официален удостоверителен документ /нотариален акт/ не е опроверган относно отразеното в него съдържание, по чл. 580, ал. 4 от ГПК. Изложил, че приложените по делото извлечения от банковата сметка на М. П. в "УниКредит Булбанк" АД нямат характер на начало на писмено доказателство, тъй като последното следва да е изявление изхождащо от насрещната страна по симулативната сделка. Такова би било изявление на Д. К. Д. или удостоверяващо негово изявление пред държавен орган. Доколкото по делото не е представено изходящо от Д. Д. платежно нареждане, което да се цени като начало на писмено доказателство, съдът приел, че свидетелските показания за установяване на твърдяната относителна симулация са недопустими по смисъла на чл. 165, ал. 2 от ГПК. Въз основа на изложеното съдът направил извод за основателност на предявения осъдителен иск. При извършената касационна проверка, настоящата инстанция не установи пороци, водещи но нищожност или недопустимост на обжалваното въззивно решение, поради което намира същото за валидно и процесуално допустимо. По касационната жалба: Съдът намира за основателно въведеното касационно оплакване за допуснати от въззивния съд процесуални нарушения. В противоречие с дадения отговор същият приел, че представеното по делото извлечение от банковата сметка на ищеца, с което е наредил заплащане по сметка на ответника на сумата от 8 000 лв. не е начало на писмено доказателство. Същото изхожда от пълномощник на страна по сделката, чиято симулация се твърди, за заплащане на определена парична сума на насрещната страна, което създава предположение, че сключената сделка /дарение/ може да е привидна, прикриваща договор за покупко-продажба. Това платежно нареждане само по себе си не разкрива симулацията, но от него може да се съди, че е възможно страните по сделката да не са желали настъпването на последиците й и да са направили изявленията привидно. Основателни са и касационните доводи за допуснати процесуални нарушения при обсъждане на събраните доказателства: в противоречие със закона съдът изключил и не ценил събраните в хода на производството свидетелски показания. Съгласно трайно установената съдебна практика /част от която са решение № 437/22.07.2004 г. по гр. д. № 907/2003 г. на І г. о. на ВКС; решение № 27/10.03.2005 г. по гр. д. № 1147/2003 г. на ІІ г. о. на ВКС; решение № 646/14.03.1963 г. по гр. д. № 364/1963 г. на І г. о. на ВС/, при наличие на начало на писмено доказателство, отразяващо волеизявлението на една от страните по сделката относно нейния симулативен характер, свидетелските показания за разкриване на действителните отношения между страните са допустими. Въззивният съд не е взел предвид установените по делото факти в цялост, както с преките, така и с косвените доказателства и не ги е обсъдил в тяхната взаимна връзка. Формирал е вътрешното си убеждение относно намерението на насрещните страните по твърдяната за симулативна сделка без да обсъди всички доказателства, поради което изводът му за липса на симулация при сключване на процесното дарение е направен при съществено нарушение на процесуалните правила. Налице е многобройна и трайно установена съдебна практика на ВКС /решение № 60197/23.11.2021 по г. д. № 636/2021 г. на ВКС, ІІІ г. о.; решение № 80/3.05.2018 г. по г. д. № 2560/2017 г. на ІV г. о.; решение № 50161/24.10.2022 г. на ІІІ г. о.; решение № 226/12.07.2011 г. по г. д. № 921/2010 г. на ІV г. о. др. /, според която пълното доказване може да бъде осъществено, както чрез преки, така и чрез косвени доказателства, както и само при косвени доказателства, когато те са несъмнено установени, достоверни и от тях може да се изведе обоснован извод за наличие на главния факт. Всяко едно от доказателствените средства може да бъде източник както на пряко, така и на косвено доказателство и те следва да се преценяват поотделно и в съвкупност по правилата на чл. 235 и чл. 12 от ГПК. Допуснатите нарушения на процесуалния закон съставляват основание за частична отмяна на въззивния съдебен акт, на основание чл. 293, ал. 2 ГПК. Тъй като не се налага повтаряне или извършване на нови съдопроизводствени действия, спорът следва да бъде разрешен по същество. Предявеният иск е с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД. За да бъде уважен същия, ищецът следва да докаже твърдяното от него имуществено разместване между страните. В тежест на ответника е да установи, че престацията е получена на годно основание, респ. основанието за задържането й. В конкретния случай, че част от сумата, в размер на 1 000 лв. представлява възнаграждение за извършени услуги във връзка с придобиване на недвижими имоти, а останалата част от 7 000 лв., представлява цена на недвижимите имоти, предмет на сключеното между страните на 16.04.2016 г. привидно дарение, прикриващо договор за продажба. По това твърдение ответникът носи тежестта да докаже действителната воля на страните по сделката, насочена към привидно съглашение за сключване на безвъзмездна сделка, прикриваща действителна продажба. По делото са установени фактите относно: извършения на 15.01.2016 г. от ищеца Д. К. Д. паричен превод в полза на ответника М. П. П. в размер на 8 000 лв.; сключения на 17.03.2016 г. договор за дарение, с който М. П. дарил на В. К. Д., чрез пълномощника му Д. К. Д. 7/36 ид. части от две ниви, находящи се в землището на [населено място] и ј ид. част от трети имот – нива в землището на [населено място]; М. П. придобил прехвърлените имоти чрез дарение от 16.04.2015 г. и публична продан, с влязло на 11.02.2016 г. постановление за възлагане от 20.01.2016 г. Между страните не е спорно и от представения по делото заверен препис от постановление за възлагане се установява, че М. П. е бил обявен за купувач на ид. ч. от нивата в [населено място] на 15.01.2016 г. – деня, в който Д. Д. е извършил паричния превод в негова полза. От съвкупния анализ на събраните по делото свидетелски показания на Б. Б. Б., които съдът кредитира като обективни и безпристрастни и на Д. Е. П., кредитирани при условията на чл. 172 от ГПК, предвид родствената й връзка с ответника, се установява, че страните по делото са имали трайно установени отношения свързани с осъществявана от М. П. посредническа дейност и представителство при сключване на сделки с недвижими имоти – провеждани огледи, подготовка на нотариални актове, извършване на дейности след закупуване на имотите, за което е бил изрично упълномощен. Установява се още, че през месец януари 2016 г. М. П. е предложил на свидетеля Б. да закупи идеални части от имот в землището на [населено място], след придобиването му на търг от съдебен изпълнител. Според показанията на свидетеля Б., след неговия отказ М. П. предложил да продаде същия имот на Д. Д., по време на проведена в началото на 2016 г. среща, на която са присъствали страните по делото и свидетеля. Същият посочва, че Д. и М. договорили заплащане на цената по банков път, след като М. спечели търга. Свидетелят Б. посочва още, че впоследствие, през месец април 2016 г., е придобил този имот в цялост – от Д. и от останалите съсобственици. Според свидетелката П. прехвърлените недвижими имоти били закупени от Д., но по изрично негово желание сделката била оформена като дарение заради това, че имотите били съсобствени. Обстоятелството, че страните са били в трайни отношения свързани с осъществявана от М. П. посредническа дейност се установява и от заключението по допуснатата пред първостепенния съд съдебно-техническа експертиза, прието като обективно, компетентно дадено и не оспорено от страните по делото. Според същото, приложените по делото преписи от нотариални актове за проекто-сделки с участието като страна на В. Д. или Д. Д., са установени като файлове на компютъра на М. П. и са били изпратени от мейла на ответника до електронните адреси на получателите. Съвкупния анализ на установените по делото факти обосновава извод, че при сключване на процесното дарение на 17.03.2016 г., обективирано в нот. акт № 171/2016 г., страните по делото са постигнали споразумение за сключване на сделка и обективирането й във форма, която не е съответна на действителното фактическо положение. Договорената обща цел на насрещните страни била за външно проявление на две насрещни волеизявления – за дарение, които са привидни (страните не ги желаят) и прикриват действително постигнатото между тях споразумение за продажба и заплащане на договорената цена по банков път, след обявяване на ответника М. П. за купувач на нивата в [населено място]. Последното е осъществено на 15.01.2016 г., на която дата е и нареден паричния превод в негова полза. Привидното съглашение "дарение" има за цел да постигне търсения от страните резултат – прехвърляне на идеални части от недвижими имоти без приложение на правилата на чл. 33 от ЗС. Сключената сделка е симулативна, прикриваща договор за покупко-продажба за сумата от 7 000 лв., който е действителен. Налице е правно основание за получаване на посочената сума от ответника М. П., респ. основание за задържането й. По делото не са събрани доказателства, от които да се установява сключен между страните договор за извършване на посредническа дейност и услуги с уговорено възнаграждение в размер на 1 000 лв. Обстоятелството, че страните са били в трайни отношения свързани с осъществявано от ответника посредничество не е достатъчно да установи наличието на останалите елементи от твърдяното правоотношение – възмездно предоставяне на услугите и размера на договореното възнаграждение. В заключение, предявеният иск е основателен до размер от 1 000 лв., тъй като не се установи соченото от ответника М. П. основание за получаването им. По изложените съображения, въззивното решение е частично неправилно и следва да бъде отменено в частта, с която искът с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД е уважен за сумата от 7 000 лв., представляваща разликата над 1 000 лв. до присъдените 8 000 лв. и вместо него да бъде постановено друго, с което същият да бъде отхвърлен като неоснователен. В останалата част, с която искът по чл. 55, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД е уважен за сумата от 1 000 лв. въззивното решение следва да бъде оставено в сила. Решението следва да бъде отменено в частта, с която М. П. П. е осъден да заплати на Д. К. Д. направените в производството разноски, съразмерно уважената част от исковете, както следва: за разликата над 385,75 лв. до присъдените 3 086 лв. – разноски пред Районен съд – Стара Загора и за разликата над 187,50 лв. до присъдените 1 500 лв. – разноски пред Окръжен съд – Стара Загора. На основание чл. 78, ал. 1 от ГПК М. П. П. следва да бъде осъден да за плати на Д. К. Д. направените пред настоящата инстанция разноски за адвокатско възнаграждение, съразмерно уважената част от исковете в размер на 225 лв. На основание чл. 78, ал. 3 от ГПК Д. К. Д. следва да бъде осъден да заплати на М. П. П. сумата от 1 312,50 лв., представляваща направените пред трите инстанции разноски, съразмерно отхвърлената част от исковете. Воден от изложеното, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение