Решение № 11115 от 10.11.2025 г. на ВАС по адм. д. № 2783/2025 г.

Производството е по чл.208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационната жалба на министъра на околната среда и водите, чрез процесуалния му представител главен юрисконсулт Николова, срещу решение 208 от 08.01.2025 г., постановено по адм. дело 2578/2020 г. по описа на Административен съд Пловдив, с което е отменено негово решение 242/15.11.2019 г. и делото като преписка е върнато за ново произнасяне. С доводи за неговата неправилност като постановено в нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост, касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК, иска отмяната му и постановяване на друго по съществото на спора, с което се отхвърли жалбата срещу оспореното пред съда негово решение. Иска присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Ответникът по жалбата, С. Н. И. в качеството му на ЕТ "Нико бийч - Въча - Н. И. - С. И.", като правоприемник на ЕТ "Нико бийч - Въча - Н. И.", чрез адвокат Джолов взема становище за неоснователност на жалбата и правилност на обжалваното решение. Представителят на Върховна касационна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба и неправилност на обжалваното решение. Касационната жалба е допустима, като подадена в срок, от надлежна страна, за която обжалвания съдебен акт е неблагоприятен. Производството пред административния съд се е образувано по жалбата на ЕТ "Нико бийч - Въча - Н. И.", против решение 242/15.11.2019 г. на министъра на околната среда и водите, с което на основание чл. 78, ал. 2, т. 2 и чл. 80, ал. 1 от Закона за водите (ЗВ) е отказал продължаване срока на действие на Разрешително 02470006/16.01.2012 г. издадено на ЕТ Нико Бийч Въча Н. И. за ползване на повърхностен воден обект за изграждане на плаващо съоръжение в язовир Въча несамоходна плаваща база Б-117 Нико Бийч и е определен срок за да се отстрани плаващата база от язовир Въча. За да постанови този отказ, административния орган е приел, че водоползването е несъвместимо с предназначението на язовира за питейно-битово водоснабдяване, искането е недопустимо с оглед характеристиките на водното тяло съгласно Плана за управление на речните басейни в Източнобеломорски район за периода 2016-2021 г. (ПУРБ 2016-2021 г.) и определените спрямо него мерки и предвиждания. С обжалваното решение съдът е отменил оспореното решение. За да постанови този резултат е приел, че е издадено от компетентен административен орган, при спазване на съдопроизводствените правила, но при неправилно приложение на закона. Този извод основава на това, че в хода на производството, с влязло в сила съдебно решение 9132 от 23.07.2024 г., постановено по адм. дело 2397/2022 г. на Върховния административен съд е отменен Плана за управление на речните басейни в Източнобеломорски район за периода 2016-2021 г. и Национална програма за изпълнението му, приети с решение 1106/29.12.2016 г. на Министерския съвет в частта за предвидените мерки по отношение на водно тяло язовир Въча за опазване на повърхностните води, предназначени за питейно-битово водоснабдяване. Отделно от това съдът е приел, че не може да се приеме за обоснован отказ бланкетното позоваване за нарушен обществен интерес по смисъла на чл. 49, ал. 1, т. 4 ЗВ, предвид липсата на каквито и да било фактически установявания и мотиви за приложението и. Решението е валидно и допустимо, но неправилно. Съгласно разпоредбата на чл. 78, ал. 2, т. 2 ЗВ, на която се основава обжалваното пред съда решение на министъра на околната среда и водите, органът по чл. 52, ал. 1 продължава срока на действие на разрешителното, когато не се нарушават нормативни разпоредби, планови предвиждания или обществени интереси. В случая при неправилно приложение на закона е прието, че единственото фактическо основание за издаване на отмененото решение на министъра са постановените с ПУРБ 2016-2021 г. мерки за опазване на повърхностните води на язовир Въча, предвиден за питейни нужди, отменени с влязло в сила съдебно решение по адм. д. 2397/2022г. по описа на ВАС, тъй като бланкетно е посочил в акта си наличие на нарушен обществен интерес по смисъла на чл. 49, ал. 1, т. 4 ЗВ. Като фактически и правни основания за постановяване на обжалвания административен акт издателят му е посочил, освен отменените мерки по ПУРБ 2016-2021 г. и разпоредбите на чл. 116, ал. 1 и ал. 2, т. 2 и т. 3 ЗВ, чл. 119, ал. 2 и чл. 49, ал. 1, т. 3 и т. 4 от ЗВ, като е цитирал и съдържанието на тези законови разпоредби, с което е обосновал и обстоятелството, че причина за постановения отказ са не само отменените мерки по ПУРБ, но най-вече обстоятелството, че защитата на обществения интерес налага отказ да бъде продължен срока на издаденото разрешително. Видно от изложените мотиви от административния орган, съдържащи се в обжалвания административния акт, плаващите бази, ползвани като места за отдих и туризъм в язовира, са счетени за потенциален източник на замърсяване на водите в язовира и е прието за несъвместимо разполагането на тези бази с начина на ползването му за питейно-битово водоснабдяване поради потенциалната опасност от негативни въздействия върху качеството на водите. Именно с цел опазване качеството на предвидените за питейно-битови нужди води на язовир Въча чрез мерките, предвидени в разпоредбите на чл. 116 и чл. 119 ЗВ, както и с оглед защита на обществения интерес и за да се предотврати всяка потенциална опасност от бъдещо влошаване на химичното и екологично състояние на повърхностните води и намаляване необходимостта от допълнителното им пречистване преди използването им за питейни нужди, е издадено процесното решение на министъра на околната среда и водите, с което е отказано продължаване срока на разрешителното за обект: плаващо съоръжение- плаваща база Б-117 Нико Бийч в язовир Въча. За да е налице нарушаване на обществен интерес по смисъла на чл.78, ал.2, т. 2 във вр. с чл. 49, ал. 1 ЗВ, е достатъчно в резултат на водовземане или ползване да се създаде опасностот негативни въздействия върху качеството на водите, не е необходимо в настоящия случай да се доказва вече настъпило замърсяване от конкретното водоползване. Посочено е в обжалвания пред съда акт, че с Плана за управление на речните басейни в Източнобеломорски район за басейново управление за периода 2016 - 2021 г. язовир "Въча, е определено като самостоятелно силно модифицирано повърхностно водно тяло с код BG3 MA600 L133, с умерен екологичен потенциал и в добро химично състояние и е включено в регистъра на зоните за защита на повърхностните води, предназначени за питейно-битово водоснабдяване. За водното тяло с плана е поставена екологична цел постигане на добро състояние по амониеви йони, опазване на доброто химично състояние и предотвратяване влошаването му. Частичната отмяна на мерките от съдържанието на плана не води до отпадане на правомощието на органа да приложи чл. 68, ал. 1 т. 3, според която разпоредба се отказва издаване на разрешително когато върху ползването са налице ограничения несъвместими с предназначението на водите на язовира. При тези установявания правилно административният орган е приел, че плаващата база е несъвместима с ползването на язовира за питейно битови нужди като потенциален източник на замърсяване на водите. С оглед гореизложеното съдът намира, че като е приел незаконосъобразност на оспорения пред него административен акт, първоинстанционният съд е постановил неправилно решение, което следва да бъде отменено, като вместо него се постанови друго по съществото на спора, с което се отхвърли жалбата на С. Н. И. в качеството му на ЕТ "Нико бийч - Въча - Н. И. - С. И.", като правоприемник на ЕТ "Нико бийч - Въча - Н. И." против решение 242/15.11.2019 г. на министъра на околната среда и водите, като неоснователна. При този изход на спора основателно е искането на касационния жалбоподател за присъждане на юрисконсултско възнаграждение. На основание чл. 143, ал. 3 АПК следва да му бъде присъдено такова в размер на 200 лева. Водим от горните мотиви и на основание чл. 221, ал. 2, изр. първо, предл. второ и чл. 222, ал. 1 АПК Върховният административен съд, трето отделение