Решение № 5160 от 11.04.2013 г. на ВАС по адм. д. № 428/2013 г.

Решение № 5160 от 11.04.2013 г. на ВАС по адм. д. № 428/2013 г., II о., докладчик съдията Севдалина Червенкова Производството е по чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на Илия Тодоров Панчев, с. Трилистник, Област Пловдив, против Решение № 2425/5.11.2012 г., постановено по адм. д. № 2458/2012 г. по описа на Административен съд Пловдив. С доводи за неправилност и незаконосъобразност се иска неговата отмяна. Писмени възражения по касационната жалба са депозирани в законовия срок. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата и оставяне на решението в сила. Върховният административен съд, Второ отделение, в настоящия състав, намира жалбата за процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна. Разгледана по същество е основателна по следните съображения. Първоинстанционният съд е бил сезиран с жалба от Боян Пламенов Атанасчев против Заповед № РД-09-651/13.06.2012 г. на Кмета на Община Марица, с която на осн. чл. 99 точки 2, 4 и 6 АПК е отменена Заповед № РД-09-1124/30.11.2009 г., с която е одобрен проект за ПУП-ПРЗ на имот № 006045 и образуван УПИ 6.45 - птицеферма за подрастващи и фуражен цех по КК и КР на с Маноле, общ. Марица, обл. Пловдив. Съдът е отменил заповедта като незаконосъобразна. Решението е валидно, но незаконосъобразно. За да постанови акта си решаващият съд не е извършил цялостна и задълбочена преценка на доказателствата по делото, вкл. не е взел предвид всички наведени в жалбата доводи, както и релевантните за спора факти и обстоятелства. АС Пловдив е следвало първо да изследва и да се произнесе по допустимостта на оспорването, което не е сторено. Решаващият съд не се е произнесъл по първото, наведено в жалбата до него, основание - нищожност на оспорения административен акт, още повече, че съобразно изискванията на чл. 168, ал. 2 АПК той е длъжен да обяви такава, ако намери че съществува, дори да липсва искане за това. Видно от оспорената Заповед № РД-09-651/13.06.2012 г. е, че е постановена от административния орган, след като е бил сезиран от Илия Тодоров Панчев с молба вх. № 94-00-264 от 8.06.2011 г. Молбата не се намира по делото, което е индиция за непълнота на административната преписка и води до невъзможност за настоящата инстанция да извърши контрол за законосъобразност. От данните по делото може да се предположи, че административният орган се е произнесъл след изтичане на сроковете, предвидени в чл. 102, ал. 2 АПК, но настоящият съд не би могъл да прецени това, поради непълнотата на административната преписка. Налага се извод, с огледа на тази фактическа установеност, че решението е постановено при непълнота на доказателствата и съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Налице са отменителните основания на чл. 209, т. 3 АПК, решението като неправилно и незаконосъобразно следва да бъде отменено, а делото - върнато на същия съд, за ново разглеждане от друг състав. Воден от изложените съображения и на осн. чл. 221, ал. 2 вр. чл. 222, ал. 2 АПК Върховният административен съд, Второ отделение, в настоящия състав