Решение № 1175 от 3.02.2015 г. на ВАС по адм. д. № 4426/2014 г.

Решение № 1175 от 3.02.2015 г. на ВАС по адм. д. № 4426/2014 г., VIII о., докладчик съдията Свилена Проданова Производството е по реда на чл. 160, ал. 6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК) във вр. с чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на ЕТ "Фантастика 95 - Георги Цанков", със седалище и адрес на управление, чрез пълномощника си адв. Св. Хаджиева, против Решение № 273 от 28.01.2014 г., постановено по адм. д. № 552/13 г. по описа на Административен съд Пловдив /АС/. В жалбата се излагат доводи за неправилност на съдебното решение, като необосновано и постановено в нарушение на материалния, обосноваващо отменително основание по чл. 209, т. 3 от АПК. По подробно изложени доводи касаторът моли да бъде отменено решението в обжалваната част и по същество постановено ново с което се отхвърли жалбата срещу РА, с присъждане на разноски за две инстанции. Ответникът - директор на дирекция "ОДОП" Пловдив, при ЦУ на НАП, не взема становище по касационната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на жалбата. Върховният административен съд счита, че касационната жалба е процесуално допустима като подадена в срок от надлежна страна, а разгледана по същество е неоснователна. Предмет на оспорване пред АС Пловдив е бил ревизионен акт /РА/ № 161203893/17.10.2012 г., издаден от главен инспектор по приходите при ТД на НАП Пловдив, ИРМ Смолян, потвърден с Решение № 30/14.01.2013 г. на директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" /"ОДОП"/ - Пловдив, с който на ЕТ "Фантастика 95 - Георги Цанков" е отказано право на приспадане на данъчен кредит в размер на 7256,76 лв. и са начислени 1493,46 лв. лихви. За да постанови обжалваното решение на първо място АС е приел, че РА е издаден в хода на надлежно възложена повторна данъчна ревизия при извършването на която не са допуснати нарушения на процедурните правила визирани в ДОПК. По същество на спора съдът е приел за установено, че процесните доставки са по фактури, издадени от 1."Балкан 58 Интернационал" ЕООД - 3 фактури в периода м. 122010 г. и м. 01 и 03.2011 г., с предмет - свинско месо с произход от Унгария и Полша, 2. "Балкан 70-Интернационал" ЕООД - 3 фактури в данъчни периоди м. 04.2011 г. с предмет - свинско месо, различни видове с произход Унгария Испания и 3. "Канеми" ЕООД - по 4 фактури в данъчни периоди м. 12.2010 г., м. 01. и 03.2011 г. с предмет - пилешки бут. Спорът по делото е за реалността на доставките. Правилно е заключението на съда, че тази реалност е основополагаща за възникване и законосъобразно упражняване правото на приспадане на данъчен кредит, съобразно систематичното тълкуване на разпоредбите на чл. 25, ал. 1 и чл. 68, ал. 1 ЗДДС. В разпоредбата на чл. 6, ал. 1, вр. чл. 5, ал. 1 ЗДДС се съдържа дефиницията за облагаема доставка и според нея това е прехвърлянето на правото на собственост или друго вещно право върху стоката. Следователно, когато се претендира посоченото материално право, на първо място, следва по безспорен начин да се докаже, че фигуриращите във фактурите месни произведения са действително доставени и то от издателите. От приходната администрация е счетено, че не се доказва действителното осъществяване на удостоверените доставки, т.е. че съдържанието на фактурите не съответства на обективната действителност. Съществуването на фактическите основания за издаване на ревизионния акт е установено със събраните по време на ревизията доказателства. В изпълнение на правомощията на данъчните органи са извършени проверки относно всички факти и обстоятелства, които пряко или косвено имат значение относно реалността на доставките. От административния съд са изложени ясни мотиви за отсъствие на тези условия, при обстойно изследване на данните по делото. Обосновани са крайните изводи на съда за липса на доказателства за материална, техническа и кадрова обезпеченост на издателите на фактурите и за предаване на стоките, посочени в тях. В последната насока са констатирани пороци в начина на оформяна на документите /непосочване на доставчик в стоковите разписки, липса на отбелязвания за превозвач, превозно средство и водач в търговските документи, отсъствие на доказателства за транспорт/. Ревизираното лице не е успяло при условията на пълно доказване да установи, че са налице законоустановените положителни предпоставки за признаване на данъчен кредит, в конкретния случай - за настъпили данъчни събития по фактурите като предпоставка за правомерното начисляване на данъка. Събраните в хода на съдебното производството писмени доказателства, както и заключението на съдебно-счетоводната експертиза не променят горния извод. От вещото лице са потвърдени данните за липса на кадрови потенциал, а и на ДМА на доставчиците. Редовното осчетоводяване от друга страна, както и заплащането на стойността по фактурите не са условия за реалността на доставките. Макар че от съдържанието на посочените доказателствени средства, съставени по реда на НПК да е ясно, че иззети материали се намират в СО на СГП, не е проявена процесуална активност от жалбоподателя, в чиято доказателствена тежест е това, за проверка на обстоятелствата, отразени в тях. Твърденията в касационната жалба за положени подписи на представените документи от лица, работещи при едноличния търговец, не изключват пропуските, допуснати от издателите на фактурите. И тъй като става въпрос за двустранни документи, несъответствията не могат да се игнорират и да не влияят на положението на ревизирания субект. Наведените в касационната жалба не се различават от тези, наведени в жалбата пред първоинстанционния съд. Съдът е отговорил на всяко от наведените твърдения за незаконосъобразност на оспорения акт по начин, по който касационния съд намира за обоснован като даденото разрешение на спора намира за законосъобразно. В касационната жалба не се съдържат доводи, почерпени от издадения ревизионен акт на доставчика "Балкан 70 - Интернационал" ЕООД. Основание за признаване на правото на данъчен кредит обаче няма, защото от това, че не е извършена корекция на декларирания ДДС, не може да се направи извод, че данъчната администрация признава, че фактурите съответстват на действително извършени облагаеми сделки - решение от 31.01.2013 г. по дело С-642/11 и С-643/11 на СЕС. А за останалите двама доставчици е извършена корекция /т. II, л. 581/. Неоснователно е позоваването в жалбата на решение на СЕС от 6.12.2012 г. по дело № С-285/11, доколкото и в него - т. 31 съдът посочва, че за да се установи, че на основание на процесните доставки на стоки е налице правото на приспадане, е необходимо да се провери дали последните са били реално осъществени и дали съответните стоки са били използвани от получателя за извършването на облагаеми сделки. Не е налице и противоречие със задължителната практика на СЕС съобразно решение от 21.06.2012 г. по съединени дела С-80/11 и С-142/11, защото правото е отказано не поради пропуски, извършени само от доставчиците. В т. 37 от мотивите на това решение СЕС препраща към предходни свои актове и подчертава, че предвиденото в чл. 167 и сл. от Директива 2006/112 право на приспадане е неразделна част от механизма на ДДС и по принцип не може да бъде ограничавано, поради което "Член 167, чл. 168, буква а), чл. 178, буква а) и чл. 273 от Директива 2006/112 трябва да се тълкуват в смисъл, че не допускат национална практика, съгласно която данъчният орган отказва да признае право на приспадане, поради това че данъчнозадълженото лице не се е уверило, че издателят на фактурата за стоките, във връзка с които се иска упражняване на това право, има качеството на данъчнозадължено лице, разполагал е със стоките, предмет на доставката, бил е в състояние да ги достави и е изпълнил задълженията си за деклариране и за внасяне на данъка върху добавената стойност, или поради това че въпросното данъчнозадължено лице не притежава други документи, освен фактурата, от които да е видно съществуването на посочените обстоятелства, макар да са изпълнени предвидените в Директива 2006/112 процесуални и материалноправни условия за упражняването на правото на приспадане и данъчнозадълженото лице да не разполага с данни за евентуални нарушения или измама от страна на въпросния издател." /т. 2 от диспозитива на решението/. Т.е., необходимо е да се установи извършването на съответната доставка, а не е така в процесния случай. Административният съд е съобразил постоянните разрешения на вторичното право, че не е възможно приспадането на данък, който е дължим единствено поради вписване във фактурата, тъй като упражняването се ограничава само до действително дължимите данъци - доводите в тази насока могат да се почерпят и, напр., от решение от 13.12.1989 г. по дело C-342/87, решение от 19.09.2000 г. по дело C-454/98, решение от 15.03.2007 г. по дело С-35/05. Правилно от решаващия съд са разгледани всички относими към спора установени обстоятелства и е прието, че при липса на облагаема доставка, логически е изключена добросъвестността на получателя, защото той като страна по договор знае или би трябвало да знае, че не е получил реално стока /аргументи в този смисъл се откриват в решение на СЕС от 13.02.2014 г. по дело С-18/13, макар и формално незадължително за настоящия период/. По изложените съображения касационният съд намира жалбата за неоснователна. Обжалваното съдебно решение е правилно и като такова следва да се остави в сила. С оглед изхода на спора в полза на касатора не се присъждат разноски. Такива не се присъждат и за ответника по касация, който не е взел участие в касационното производство. Предвид на изложеното Върховният административен съд, осмо отделение, на основание чл. 221, ал. 2 от АПК