Решение № 5009 от 18.04.2018 г. на ВАС по адм. д. № 1977/2017 г.

Решение № 5009 от 18.04.2018 г. на ВАС по адм. д. № 1977/2017 г., V о., докладчик съдията Милена Славейкова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във вр. с чл. 160, ал. 6 от Данъчно - осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/. Образувано е по касационна жалба от директора на Регионална дирекция "Гранична полиция" [населено място] срещу решение № 2148 от 21.12.2016 г., постановено по адм. д. № 1883/2016 г. по описа на Административен съд - Бургас, с което е обявена нищожността на негова заповед № 4070 з-963 от 18.07.2016 г. относно наложено на Т. П. К. дисциплинарно наказание "порицание". Касаторът поддържа, че обжалваното решение е неправилно като постановено в противоречие с материалния закон и необоснованост, съставляващи отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Намира за неправилен извода на съда за нищожност на акта поради липса на компетентност на административния орган по чл. 204, т. 3 ЗМВР, тъй като компетентността на дисциплинарно-наказващият орган (ДНО) произтичала от чл. 204, т. 4 ЗМВР. Претендира отмяна на първоинстанционното решение и присъждане на юрисконсултско възнаграждение за две инстанции. Ответникът по касационната жалба Т. П. К. не взема становище. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за основателност на касационната жалба. Върховният административен съд, тричленен състав на пето отделение, след като прецени допустимостта на решението в изпълнение на изискването на чл. 218 АПК, както и наведените в жалбата отменителни касационни основания, за да се произнесе, взе предвид следното: Предмет на производството пред Административен съд Бургас е била законосъобразността на заповед № 4070 з-963 от 18.07.2016 г. на директора на РДГП [населено място], с която на основание чл. 194, ал. 2, т. 2, чл. 109, ал. 1, т. 3, чл. 200, ал. 1, т. 11, предл. първо и чл. 204, т. 4 ЗМВР на Т. П. К. е наложено дисциплинарно наказание "порицание". За да достигне до извод за нищожност на оспорената заповед административният съд е тълкувал разпоредбите на чл. 204, т. 3, вр. чл. 37 ЗМВР и Правилника за устройство и дейността на МВР. Приел е, че директорът на РДГП [населено място] не е сред посочените в чл. 37 ЗМВР и чл. 3 ПУДМВР лица. Наказаният служител заемал младша изпълнителска длъжност, поради което компетентен да наложи наказанието "порицание" бил ръководителят на Главна дирекция "Гранична полиция". Настоящият касационен състав намира, че обжалваното решение е неправилно поради допуснати съществени процесуални нарушения и противоречие с материалния закон. Нормата на чл. 204 ЗМВР урежда няколко хипотези на компетентност при налагане на дисциплинарните наказания. Очевидно в случая спорен е изборът между чл. 204, т. 3 и т. 4 ЗМВР. Оспорената заповед е издадена на основание чл. 204, т. 4 ЗМВР, който предвижда, че за наказанията по чл. 197, ал. 1, т. 1-3 ЗМВР заповедта се издава от служители на висши ръководни и ръководни длъжности. Същите са посочени в чл. 143, ал. 1, т. 1 и т. 3 ЗМВР. Съгласно раздел ІІІ, т. 3 от Класификатора на длъжностите в МВР за служители по чл. 142, ал. 1, т. 1 и т. 3 и ал. 3 ЗМВР (утвърден със заповед № 8121 з-212 от 24 февруари 2015 г., отменен, но в сила към датата на издаване на оспорената пред АС Бургас заповед) директорът на РДГП – [населено място] заема ръководна длъжност. Следователно същият може да наложи наказанието по чл. 197, ал. 1, т. 3 ЗМВР "порицание" на всеки от подчинените си служители. По изложените съображения административният съд неправилно е тълкувал неотносимата разпоредба на чл. 204, т. 3 ЗМВР, поради което е издал обжалваното решение при неправилно приложение на закона. На основание чл. 221, ал. 2 АПК е дължима отмяната му. Тъй като спорът не е изяснен от фактическа страна и предвид съдържащата се в чл. 220 АПК забрана за фактически установявания в настоящото производство, делото следва да бъде върнато на първоинстанционния съд за ново разглеждане от друг състав. В обжалваното решение не са изложени съображения по материалната законосъобразност на оспорения акт, което в противоречие с чл. 131 АПК би лишило страните от двуинстанционен съдебен контрол за законосъобразност. На основание чл. 226, ал. 3 АПК, при новото разглеждане на делото съдът следва да се произнесе и по разноските в настоящото производство. Така мотивиран и на основание чл. 222, ал. 2, т. 1 АПК, Върховният административен съд, състав на пето отделение,