Решение № 6566 от 17.6.2025 г. на ВАС по адм. д. № 5271/2025 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на А. Г. С., чрез адв. Томов като процесуален представител, срещу решение 311 от 24.02.2025 г., постановено по адм. дело 408/2024 г. по описа на Административен съд - Добрич. Излагат се доводи за неправилност на решението поради несъответствие с материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Прави се искане за отмяната му и постановяване на друго, с което да се отмени оспорения административен акт, както и присъждане на направените по делото разноски. Ответникът директорът на Главна дирекция Пожарна безопасност и защита на населението - МВР, чрез пълномощника си гл. юрк. Петрова, изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховната касационна прокуратура дава мотивирано заключение за правилност на обжалваното решение. Върховният административен съд, второ отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена от надлежна страна срещу неблагоприятен за нея съдебен акт и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. Разгледана по същество е неоснователна. С обжалваното решение е отхвърлена жалбата на А. Г. С. срещу заповед 1983к-1445 от 02.08.2024 г. на директора на Главна дирекция Пожарна безопасност и защита на населението - МВР, с която в качеството му на младши инспектор старши пожарникар в Районна служба Пожарна безопасност и защита на населението Балчик към Регионална дирекция Пожарна безопасност и защита на населението - Добрич при Главна дирекция Пожарна безопасност и защита на населението - МВР на основание чл. 204, т. 3 във вр. с чл. 197, ал. 1, т. 6 и чл. 194, ал. 2, т. 4 от Закона за Министерството на вътрешните работи (ЗМВР) поради неспазване на правилата на Етичния кодекс за поведение на държавните служители в МВР и чл. 203, ал. 1, т. 13 ЗМВР, които деяния са несъвместими с етичните правила за поведение на държавните служители в МВР, уронващи престижа на службата, е наложено дисциплинарно наказание "уволнение" и е прекратено служебното му правоотношение. За да постанови този резултат, съдът приема, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган по чл. 204, т. 3 ЗМВР, в изискуемата форма и с необходимото съдържание съгласно чл. 59, ал. 2 АПК във вр. с чл. 210, ал. 1 ЗМВР, без допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила и при правилно приложение на материалния закон. Излага съображения, че нарушението е извършено виновно и фактическата обстановка, описана в оспорената заповед е доказана по несъмнен начин. Приема, че за реализиране на дисциплинарната отговорност на служителя по чл. 203, ал. 1, т. 13 ЗМВР няма отношение дали е осъществен състава на престъплението по НК. След съвкупна преценка на събраните в хода на дисциплинарното производство доказателства, показанията на разпитаните свидетели, протокол 15/24-3 за извършена видео-техническа експертиза, достига до извод за безспорна установеност на виновното извършване на деяние, което правилно е квалифицирано като нарушение по смисъла на чл. 194, ал. 2, т. 4 ЗМВР - неспазване на правилата по т. 15, т. 19 и т.20 от Етичния кодекс за поведение на държавните служители в МВР от 2014 г., довело до уронване престижа на службата. Излага съображения, че с действията си служителят компрометира институцията като цяло и създава негативен отзвук в обществото, като поведението му съставлява тежко дисциплинарно нарушение съгласно чл. 203, ал. 1, т. 13 ЗМВР, обуславящо налагането на най - тежкото дисциплинарно наказание "уволнение", поради което законосъобразно служебното му правоотношение е прекратено. Решението е валидно, допустимо и правилно. Релевантните за спора факти и обстоятелства са установени след подробен анализ на събраните по делото доказателства. Въз основа на направените фактически констатации, които се подкрепят от приетите доказателства, са изведени законосъобразни и обосновани правни изводи. По делото е установено, че А. Г. С. заема длъжност младши инспектор старши пожарникар в Районна служба Пожарна безопасност и защита на населението (РСПБЗН) Балчик към Регионална дирекция Пожарна безопасност и защита на населението (РДПБЗН) Добрич при Главна дирекция Пожарна безопасност и защита на населението (ГДПБЗН) МВР. Дисциплинарното производство срещу него е образувано със заповед 1983к-541 от 20.03.2024 г. на директора на ГДПБЗН МВР, с която е определен и дисциплинарно разследващ орган (ДРО). Заповедта е издадена по повод получена докладна записка с рег. 7231р-188/05.03.2024 г. от началника на РСПБЗН Балчик. Според установената в дисциплинарното производство фактическа обстановка, на 03.03.2024 г. около 11,00 часа младши инспектор А. Г. С., в извънработно време посещава магазин Кауфланд" в гр. Варна. Охранителят на смяна в същия магазин В. П., чрез система за видеонаблюдение забелязва съмнително поведение на мъж, който впоследствие е установен като А. Г. С.. За видяното охранителят информира М. К. - ръководител на отдел в магазина. След като С. преминава касовата зона на същия магазин е спрян за проверка от двама охранители В. П. и К. Й.. Поканен е да ги придружи до стаята за проверка. По пътя към помещението (след касовата зона), М. К. - ръководител отдел в същия магазин Кауфланд вижда как лицето изхлузва черна дреха изпод тениската си в областта на кръста и я слага в кошницата с покупките. А. С. представя касовата бележка и закупените стоки за проверка, при което се установява незаплатена стока - черно на цвят спортно долнище [Марка] на стойност 79,99 лв. Служителят не се държи агресивно и предлага да заплати стоката. От определения ДРО е изготвена обобщена справка с рег. 855р-1237 от 06.06.2024 г., в която е направено предложение на С. да бъде наложено дисциплинарно наказание "уволнение" и прекратено служебното правоотношение в МВР поради допуснато дисциплинарно нарушение по смисъла на чл. 194, ал. 2, т. 4 ЗМВР - неспазване на правилата на Етичния кодекс за поведение на държавните служители в МВР, съставомерно по чл. 203, ал. 1, т. 13 ЗМВР, като уронващо престижа на службата. На 08.06.2024 г. служителят се запознава с обобщената справка, за което се подписва. След отправяне на покана за даване на писмени обяснения, с вх. 855р-1276/11.06.2024г. по описа на РДПБЗН Добрич С. представя такива, в които твърди, че не е укривал нищо под дрехите си и че не е нарушил Етичния кодекс за поведение на държавните служители в МВР, като моли за по-леко наказание. От съда са проверени констатациите на органа, довели до издаването на оспорения административен акт. Правилно е прието, че в хода на проведеното дисциплинарно производство на служителя е предоставена възможност да даде обяснения, да прави възражения и да представя доказателства, поради което правото му на защита не е нарушено. Изводът на съда за доказаност на извършеното от мл. инспектор С. дисциплинарно нарушение, което води до налагане на най-тежкото предвидено в закона наказание, е в съответствие с материалния закон. Приетата за установена фактическа обстановка по случая и съответно заключението за установеност на дисциплинарното обвинение в мотивите на оспорената заповед се основават на събраните в хода на проведеното дисциплинарното производство доказателства: видеофайлове А01_20240303113400, А03_20240303113400, А09_20240303110800, А09_20240303111159 и А10_20240303112400, протокол 15/24-3 за извършена видео-техническа експертиза и сведения от изброени лица. В обобщената справка от 06.06.2024 г. и в обстоятелствената част на оспорената заповед изрично е посочено, че от извлечените кадри може да се допусне, че лице от видим мъжки пол, облечено със зелено на цвят горнище, обуто с черни на цвят маратонки, поставя на кръста си под дрехите черен на цвят предмет. Правилна е преценката на съда относно несъответствието в показанията на свидетеля М. Н. К. в съдебно заседание спрямо даденото от него сведение рег. 855000-388/16.04.2024 г. пред следовател на ОСлС Варна, потвърждаващо противоправното поведение на мл. инспектор С.. Настоящият състав споделя извода на решаващия съд, че показанията на свидетеля пред органите на следствието са достоверни, направени непосредствено след случая, последователни и в съответствие с другите събрани доказателства свидетелските показания на В. П., П. П., В. Й. и протокол 15/24-3 от 15.04.2024 г. за извършена видео-техническа експертиза. Описаните в заповедта действия на служителя са в противоречие с посочените от дисциплинарно наказващия орган правила на Етичния кодекс за поведение на държавните служители в МВР, а именно: т. 15, съгласно която държавният служител съобразява законността на действията, които възнамерява да предприеме; т. 19, според която той пази доброто име на институцията, която представлява и т. 20, която предвижда, че държавният служител насърчава хората да спазват закона, като дава личен пример с поведението си. Съгласно чл. 11 от същия кодекс етичните правила са приложими спрямо държавните служители за техните действия и поведение в работно и извънработно време. Нарушението на цитираните разпоредби на Етичния кодекс, с който касаторът е запознат, обуславят квалификацията на поведението му като дисциплинарно нарушение по чл. 194, ал. 1, т. 4 ЗМВР, довело несъмнено до уронване престижа на службата и поради това представлява тежко нарушение на служебната дисциплина, за което съгласно чл. 203, ал. 1, т. 13 ЗМВР се предвижда налагане на най - тежкото дисциплинарно наказание уволнение. Както правилно е прието от съда, жалбоподателят допуска извършване на противоправни действия, които по естеството си водят до реално застрашаване с намаляване или загубване на доверие от страна на гражданите в институцията, в която служи и се отразяват негативно върху авторитета на ГДПБЗН МВР. Независимо от това, че деянието е осъществено в извънработно време, то предвид специфичната дейност на служителите в това ведомство и нейната значимост за обществото като цяло, за тях са регламентирани правила за етично поведение, които те следва да съблюдават както при изпълнение на служебните си задължения, така и извън установеното работно време или по времето на ползване на отпуск. В случая, като взема и изнася стока след касова зона на магазина, без да я заплати, с поведението си жалбоподателят нарушава посочените в административния акт конкретни норми от Етичния кодекс за поведение на държавните служители в МВР, който го задължава като държавен служител да пази доброто име на институцията, да съблюдава законността на действията, които предприема, както и да насърчава хората да спазват закона, като дава личен пример с поведението си. Предвид изложеното правилно е ангажирана дисциплинарната му отговорност. В касационната жалба не се сочат обстоятелства, водещи до промяна на изводите, формирани от първоинстанционния съд при осъществената преценка за материална законосъобразност на оспорената заповед, обхващаща проверка относно наличието на установените от компетентния орган релевантни факти, изложени в мотивната част на акта и съотнасянето им към нормите, посочени като правно основание за неговото издаване. Готовността от страна на жалбоподателя да заплати стойността на вещта, която е изнесъл от касовата зона без да е маркирана, не води до извод за отпадане на вината му, респ. до липса на основание за налагане на дисциплинарно наказание. Не могат да бъдат споделени доводите, наведени в касационната жалба, че не е налице влязъл в сила съдебен акт, доказващ вината на жалбоподателя. Оспорената заповед е издадена на основание чл. 203, ал. 1, т. 13 ЗМВР. С оглед правилото на чл. 194, ал. 3 ЗМВР дисциплинарната отговорност се носи отделно и независимо от всеки друг вид отговорност, като едно и също деяние може да обуславя търсенето на дисциплинарна и на наказателна отговорност едновременно, респективно да съставлява основание за реализиране само на един вид отговорност, в зависимост от конкретните факти във всеки отделен случай. В този смисъл е и ТП 3/07.06.2007 г. по тълк. дело 4/2007 г. на ОСС на Върховния административен съд. Предвид изложеното обжалваното решение е правилно. Не са налице сочените касационни основания за неговата отмяна, поради което същото следва да се остави в сила. При този изход на спора и с оглед своевременно заявената претенция от ответника за присъждане на разноски, представляващи юрисконсултско възнаграждение, на основание чл. 78, ал. 8 ГПК във вр. с чл. 144 АПК касационният жалбоподател следва да заплати на Главна дирекция Пожарна безопасност и защита на населението - МВР сума в размер на 100 лева. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, второ отделение,