Решение № 15504 от 14.12.2020 г. на ВАС по адм. д. № 3810/2020 г.

Решение № 15504 от 14.12.2020 г. на ВАС по адм. д. № 3810/2020 г., II о., докладчик председателят Таня Радкова Производството е по чл. 208 и следващите АПК. Образувано е по касационна жалба на М. Миланов, от [населено място], чрез неговия пълномощник срещу решение № 1/06.01.2020 г. по адм. д. № 315/2019 г. на Административен съд - Видин. Счита обжалваното решение за неправилно като постановено в нарушение на материалния закон и необосновано. Претендира от съда отмяната му и присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение. Ответникът по касационната жалба – зам. кмета на община Видин, чрез своя представител, намира касационната жалба за неоснователна и претендира разноски за юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е подадена в срок и е процесуално допустима. За да се произнесе по съществото на касационната жалба, разгледана съгласно чл. 218, ал. 1 АПК с оглед наведените основания за отмяна, настоящата инстанция взе предвид: Първоинстанционният съд е бил сезиран с жалба от касатора срещу заповед № РД-02-11-1012/19.09.2019 г. на зам. кмета на община Видин, с която на основание чл. 225, ал. 2, т. 2 ЗУТ му е наредено да премахне незаконен строеж "навес", изграден в УПИ II-914, кв. 67, [адрес], [населено място]. С обжалваното решение съдът е отхвърлил жалбата. За да постанови този резултат, решаващият съд е развил следните доводи: Заповедта е издадена от компетентен орган, в предписаната от закона форма и при липса на съществени процесуални нарушения на процедурата по издаването й. При проверката на строителство е съставен констативен акт, в който е описан процесният навес – строеж, изграден без строителни книжа от жалбоподателя през 2019 г. Строежът не е търпим в хипотезите на § 16 ДР ЗУТ и § 127, ал. 1 ПЗР ЗИДЗУТ предвид декларирания от жалбоподателя момент на изграждането му – 2019 г. Така постановеното решение е обосновано. В този аспект съдът е обсъдил всички доказателства по делото в тяхната съвкупност и съотносимост. Приетите за установени фактически констатации се подкрепят от доказателствата по делото. Процесният обект представлява строеж по смисъла на § 5, т. 38 ДР на ЗУТ. Изграденото представлява навес от дървена конструкция към жилищната сграда в имота, с дължина 5, 6 м към източната и 4, 1 м към южната й фасада, легнал на три бетонови кола и две дървени подпори. Широчината на навеса е 1, 6 м до източната и 1, 85 до южната фасада. Част от него към източната фасада е затворен с остъклена дървена дограма и е с размери 4, 1 м/1, 85 м. Посочените параметри на установено строителство са ясно очертани в съставения констативен акт № 22/28.08.2019 г. и повторени в процесната заповед. В случая, обектът е индивидуализиран в достатъчна степен, за да се определи безспорно предмета на заповедта. Изграденото представлява строеж на допълващо застрояване, шеста категория според чл. 137, т. 6 ЗУТ, за изграждането на който е изискуемо строително разрешение. Неоснователно е оплакването за приложение на чл. 151, ал. 1, т. 6 ЗУТ за липса на необходимост за разрешение за строеж за остъкляване на балкони и лоджии, тъй като по делото безспорно не става въпрос за такава дейност. Липсата на строителни книжа сочи на незаконен строеж, което е основание за административният орган да издаде заповед със съдържание като оспорената, годна на предизвика правната последица премахване. Тази последица може да бъде преодоляна само ако са налице предпоставките за търпимост на строежа. В случая с оглед декларацията на оспорващия за момента на извършването на строежа - 2019 г., не са налице условията на § 16 ПЗРЗУТ и на § 127, ал. 1 ПЗР на ЗИДЗУТ, тъй като крайният срок за извършване на незаконен строеж, който може да бъде търпим, е 31.03.2001 г. Настоящата инстанция не приема възраженията на касатора за съществени нарушения на административнопроизводствените правила при съставяне на констативния акт и издаването на оспорената заповед. На първо място, присъствието на жалбоподателя при извършване на проверка за незаконно строителство не е задължително, като в негово отсъствие органите на общинската администрация следва да отразят това в констативният акт и да му го съобщят по законоустановения ред. Независимо от това, доколкото и не се доказва наличието на такива, нарушенията при съставянето, връчването и оспорването на констативният акт никога не са от кръга на съществените, тъй като за жалбоподателя е налице възможността да защити правата си посредством съдебно оспорване на заповедта за премахване, което е сторил. На второ място, административният орган не е обвързан от срок, в който следва да издаде заповедта след съставянето на констативният акт, още повече, че става въпрос за период от 21 дни. На трето място, не е нарушен принципа за съразмерност по смисъла на чл. 6 АПК при издаването на обжалваната заповед и при отхвърлянето на жалбата срещу нея от решаващия съд. При безспорно констатирано незаконно строителство, което не е търпимо, за административния орган не е налице възможност за преценка, а законово задължение да издаде акт със съдържание като оспорения. Неоснователно е и възражението на касатора, че преди обжалваната от него заповед за премахване на незаконния строеж е следвало да бъде издадена такава на основание чл. 224а, ал. 1 от ЗУТ за спиране на изпълнението и забраняване на достъпа до незаконния строеж. Издаването на такава заповед не е необходим и присъщ етап от производството по премахване на установени незаконни строежи, доколкото процедурата по чл. 225а, ал. 1 и следващите от ЗУТ изискват единствено съставянето на констативен акт. Поради това като е издал оспорената заповед без преди това да е разпоредил спиране на изпълнението и достъпа до незаконния строеж, административният орган не е допуснал нарушение на административнопроизводствените правила. Предвид изложеното, като е приел обжалваната заповед за законосъобразен административен акт, съдът е приложил материалния закон правилно. При постановяване на обжалваното решение съдът не е допуснал съществено нарушение на процесуални норми, поради което решението като процесуално и материалнозаконосъобразно и обосновано следва да се остави в сила. С оглед изхода на спора и на основание чл. 78, ал. 8 ГПК във връзка с чл. 144 АПК на ответника по касационната жалба следва да се присъдят своевременно претендираните разноски, представляващи юрисконсултско възнаграждение в размер от 100 (сто) лева. Воден от горното, Върховният административен съд, второ отделение,