Решение № 10429 от 29.07.2020 г. на ВАС по адм. д. № 2020/2020 г.

Решение № 10429 от 29.07.2020 г. на ВАС по адм. д. № 2020/2020 г., III о., докладчик съдията Пламен Петрунов Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационни жалби, подадени от "Електроразпределение Север" АД и Комисия за енергийно и водно регулиране (КЕВР), срещу Решение № 7875 от 12.12.2019 г., постановено по адм. дело № 7373/2019 г. по описа на Административен съд София-град. Касаторът "Електроразпределение Север" АД чрез пълномощникът си адвокат Георгиева, обжалва решението в частта му, с която съдът е отхвърлил предявените от дружеството искове за обезщетение за имуществени вреди, представляващи направени разноски във връзка с обжалване на наказателно постановление. Касаторът твърди неправилност на съдебното решение поради нарушение на материалния закон и необоснованост, касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Иска отмяната му в обжалваните части, като се постанови ново по съществото на спора, с което се уважат предявените искове в цялост, ведно с претендираните разноски пред първоинстанционния съд. В писмен отговор изразява становище за неоснователност на касационната жалба от КЕВР. Претендира разноски за двете инстанции в пълен размер. Комисията за енергийно и водно регулиране (КЕВР), чрез процесуалния си представител ст. юрисконсулт Ненков оспорва решението в частта му, с която са уважени предявените срещу нея искове за обезщетение на имуществени вреди с доводи за неговата неправилност, като постановено при нарушение на материалния закон и необоснованост. Иска отмяната му в обжалваната част и отхвърляне на исковете в цялост, алтернативно да бъде отменено решението в частта за разноските в размер над 136, 77 лв. Излага доводи за прекомерност на адвокатското възнаграждение пред настоящата инстанция. Претендира юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационните жалби, както и за правилност на обжалваното решение. Касационните жалби са подадени от надлежни страни, в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 АПК, поради което са процесуално допустими. С обжалваното решение Административен съд – София град е осъдил Комисия за енергийно и водно регулиране да заплати на "Електроразпределение Север" АД - гр. Варна сумата от 360 лева, представляваща обезщетение за имуществени вреди, претърпени при съдебно обжалване пред Районен съд Габрово по НАХД № 1466/2015 г. на наказателно постановление № НП - 425 от 17.12.2014 г. на председателя на КЕВР, отменено с постановеното по делото решение, ведно със законната лихва, считано от 31.05.2016 г. до окончателното изплащане на обезщетението, като е отхвърлил иска в останалата му част до претендирания размер от 1356 лева, както и обезщетение за имуществени вреди, в размер на сумата от 360 лева, представляваща обезщетение за имуществени вреди, претърпени в производството по КНАХД № 125/2016 г. на Административен съд Габрово по обжалване на Решение № 82 от 16.02.2016 г. постановено по НАХД № 1466/2015 г. по описа на Районен съд Габрово, ведно със законната лихва, считано от 31.05.2016 г. до окончателното изплащане на обезщетението, като е отхвърлил иска в останалата му част до претендирания размер от 1356 лева като неоснователен. С оглед на уважената част на иска е присъдил на ищеца разноски в размер на 273, 54 лв. За да постанови този резултат съдът е приел за установено, че с влязло в сила съдебно решение е отменено като незаконосъобразно наказателно постановление, издадено от председателя на КЕВР, с което на ищцовото дружество е наложено административно наказание – имуществена санкция в размер от 20 000 лева. За осъществената в производството пред Районен съд – Габрово и Административен съд - Габрово адвокатска защита дружеството е заплатило адвокатско възнаграждение в размер на по 1356 лв. за всяка инстанция, заплатено по банков път, съгласно представени по делото договори за правна защита и съдействие. Съдът е приел, че заплатеното адвокатско възнаграждение и за двете инстанции е прекомерно и следва да бъде намалено до минималния размер, без да се отчита имуществения интерес, предвиден в чл. 18, ал. 1 и ал. 2 от Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения, а именно до размер от 360 лева. От правна страна административният съд е приел, че са налице кумулативно изискуемите се законови предпоставки на чл. 1, ал. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ) за ангажиране на отговорността на ответника. Решението е валидно и допустимо но частично неправилно. Съгласно разпоредбата на чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ държавата и общините отговарят за вредите, причинени на граждани и юридически лица от незаконосъобразен акт, действие или бездействие на техни органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна дейност. За да възникне законовата отговорност следва да е налице незаконосъобразно действие или бездействие и реално причинена вреда, произтичаща от него в пряка причинна връзка. Правилен е извода на съда, че в случая е установено наличието на законовите предпоставки, което обуславя основателността на предявените искове за обезщетяване на причинени имуществени вреди. Установено е от доказателствата по делото, че с влязло в сила съдебно решение е отменено наказателно постановление, с което на ищеца е наложено административно наказание, при което е налице първата предпоставка на чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ. Този акт, макар и да не представлява индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21 АПК, е издаден при упражняване на санкционираща административна дейност. Съгласно тълкувателно решение № 1/15.03.2017 г. по тълк. дело № 2/2016 г. на Върховен административен съд, при предявени пред административните съдилища искове по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ за имуществени вреди от незаконосъобразни наказателни постановления, изплатените адвокатски възнаграждения в производството по обжалването и отмяната им представляват пряка и непосредствена последица по смисъла на чл. 4 ЗОДОВ. Според правната доктрина водещи при определянето на съдържанието на понятията "пряка и непосредствена последица" са теорията за равноценността, съгласно която един факт е причина за резултата, когато, ако този факт е липсвал, то резултатът не би настъпил, и адекватната теория, съгласно която причина са тези условия, които причиняват резултата нормално, типично, адекватно, а не по изключение. Потърсената адвокатска помощ и платеният адвокатски хонорар са пряка и непосредствена последица от издаденото наказателно постановление, тъй като обжалването на този акт е законово регламентирано и е единствено средство за защита на лицето, което твърди, че не е виновно и че неговите права са накърнени неправомерно от административния орган. В потвърждение на горния извод е и обстоятелството, че както ЗАНН, така и НПК, към който той препраща, към момента на водене на конкретния административно-наказателен съдебен процес, не предвиждат друга законова възможност за осъждане на държавата да заплати на признатия за невиновен за извършено административно нарушение направените от него разноски, включващи и адвокатски хонорар по защитата му пред съда, а това е условието на чл. 8, ал. 3 ЗОДОВ за приложението на чл. 1, ал. 1 от този закон. На следващо място, независимо че в производствата пред Районен съд Габрово и пред Административен съд Габрово договорите за правна защита и съдействие за всяка една съдебна инстанция да не са били представени, същите (представени за първи път в исковото производство по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ) касаят именно двете редовни фази на съдебното обжалване на НП по ЗАНН. Доказването на плащането на адвокатското възнаграждение, а оттам и на настъпилата за ищеца вреда, е извършено с представянето както на договора, така и на данъчна фактура и платежно нареждане, въз основа на които може да се направи обоснован извод за действително сторените разноски по съдебно обжалване на наказателното постановление, и то по време преди приключването на всяко отделно съдебно производство. С ТР № 1 от 15 март 2017 г. по т. д. № 2/2016 г. на ОСС на ВАС е прието, че делата за обезщетения по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ са искови производства, те се развиват по правилата на ГПК, доколкото материята не е уредена от АПК, и в тях страните могат да представят всички относими доказателства в подкрепа на твърденията си, да навеждат всякакви доводи в тяхна защита, да правят възражения и да се защитават с всички допустими от закона средства. Институтът на обезщетението от непозволено увреждане не е и не следва да се превръща в средство за неоснователно обогатяване, поради което и съдът, спазвайки принципа на справедливостта и съразмерността, следва да присъди единствено и само такъв размер на обезщетение, който да отговаря на критериите на чл. 36, ал. 2 от Закона за адвокатурата - да е "обоснован и справедлив", т. е да е съразмерен на извършената правна защита и съдействие и да обезщети страната за действително понесените от нея вреди от причиненото и от държавния орган непозволено увреждане, без да накърнява или да облагодетелства интересите на която и да е от страните в производството. Съгласно чл. 8, ал. 1, т. 4 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения (Наредбата), адвокатското възнаграждение за една инстанция се определя в зависимост от материалния интерес на спора. По този начин Наредбата се опитва да наложи разбирането, че фактическата и правна сложност се определят от материалния интерес по спора, а не от вида на делото и извършените по него процесуални действия. Подобно равенство противоречи на материалния закон. Размерът на адвокатските възнаграждения следва да е справедлив и пропорционален на предоставената услуга, дори когато е посочено, че е минимален. Съгласно чл. 36, ал. 2 ЗАдв размерът на възнаграждението трябва да е справедлив и обоснован, като това изискване следва да се прилага и когато се определят минималните размери на адвокатските възнаграждения, защото размерът им следва да се определя от едновременното приложение на два обективни критерия – обем и сложност на извършената дейност, както и величината на защитавания интерес. За да се приеме, че минималните размери на адвокатските възнаграждения са обосновани и справедливи, както изисква законовата норма, цената на адвокатския труд следва да представлява изражение и на двата критерия. В този смисъл е и практиката на Върховния административен съд във връзка с обжалване на различни текстове от Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения – Решение № 9273 от 27.07.2016 г. по адм. д. № 3002/2015 г., потвърдено с решение № 5485 от 2.05.2017 г. на петчленен състав на Върховния административен съд по адм. д. № 1403/2017 г. Подобни мотиви в този смисъл са изложени и в решение на Съда на Европейския съюз от 23.11.2017 г. по съединени дела С-427/16 и С-428/16. В т. 47 от решението СЕС посочва, относно Наредба № 1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения: "В случая разглежданата в главните производства правна уредба не съдържа какъвто и да било точен критерий, който би могъл да гарантира, че определените от Висшия адвокатски съвет минимални размери на адвокатските възнаграждения са справедливи и обосновани при зачитане на общия интерес. В частност тази правна уредба не предвижда каквото и да било условие, отговарящо на изискванията, които Върховният административен съд (България) формулира в решението си от 27 юли 2016 г. и които се отнасят по-специално до достъпа на гражданите и юридическите лица до квалифицирана правна помощ и необходимостта от предотвратяване на всякакъв риск от влошаване на качеството на предоставяните услуги. " Изложеното потвърждава тезата, че Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения, която предвижда определяне на последните единствено в зависимост от материалния интерес по спора, без да отчита обема и сложността на свършената работа във връзка с предоставяне на адвокатската услуга, противоречи на чл. 36, ал. 2 ЗА. При противоречие на подзаконов нормативен акт със закон, следва приложение на чл. 15, ал. 3 ЗНА. В случая е установено, че една и съща адвокатска кантора е ангажирана от ищеца в производството по обжалване на множество еднотипни наказателни постановления, съдебните производства по обжалването не се отличават с правна и фактическа сложност и в случая са приключили и в двете съдебни инстанции след провеждане на едно единствено открито съдебно заседание. При така установените обстоятелства и при съобразяване на обема на осъществената правна защита настоящата инстанция намира, че обоснованият и справедлив размер на адвокатското възнаграждение за всяка една инстанция е в размер на 500 лева. По горните съображения обжалваното решение следва да бъде отменено в частта, с която е отхвърлен иска на "Електроразпределение Север" АД- гр. Варна срещу КЕВР, за заплащане на обезщетение за претърпени имуществени вреди, представляващи направени разноски във връзка с обжалване на наказателно постановление № НП-425/17.12.2014 г. издадено от председателя на КЕВР по НАХД № 1466/2015 г. по описа на РС Габрово, за сумата в размер над 360 (триста и шестдесет) лв. до 500 (петстотин) лв., ведно със законната лихва, считано от 31.05.2016 г. до окончателното изплащане на обезщетението, както и в частта с която е отхвърлен иска на "Електроразпределение Север" АД - гр. Варна срещу КЕВР, за заплащане на обезщетение за претърпени имуществени вреди, представляващи направени разноски във връзка с обжалване на наказателно постановление № НП-425/17.12.2014 г. издадено от председателя на КЕВР по КНАХД № 125/2016 г. на АС Габрово за сумата в размер над 360 (триста и шестдесет) лв. до 500 (петстотин) лв., ведно със законната лихва, считано от 31.05.2016 г. до окончателното изплащане на обезщетението. В останалата част обжалваното решение като правилно следва да бъде оставено в сила. Съобразно уважената част от исковете на "Електроразпределение Север" АД - гр. Варна следва да се присъдят разноски по делото в размер на 193. 50 лева, включващи адвокатско възнаграждение съобразно уважената част от исковете пред първата инстанция в размер на 70 лева, за настоящата инстанция в размер на 111 лева и такса за касационно обжалване в размер на 12. 50 лева. С оглед изхода на спора пред касационната инстанция, на касатора КЕВР не се дължат разноски. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 и чл. 222, ал. 1 АПК, Върховният административен съд, трето отделение,