Решение № 6889 от 8.06.2020 г. на ВАС по адм. д. № 4234/2019 г.

Решение № 6889 от 8.06.2020 г. на ВАС по адм. д. № 4234/2019 г., IV о., докладчик председателят Мариника Чернева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, във връзка с чл. 87 от Закона за убежището и бежанците /ЗУБ/. Образувано е по касационна жалба от Мали А., [гражданство], чрез адв. Стеркова срещу решение № 1092 от 21.02.2019 г., постановено от Административен съд - С. - град, І отделение, 43 - ти състав, по адм. д. № 12910/2018 г., с което е отхвърлена жалбата на касатора за предоставяне на статут на бежанец и хуманитарен статут. Касаторът - Мали А. твърди неправилност на обжалваното съдебно решение, поради постановяването му в противоречие с материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост – касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Твърди, че съдът не е направил правилна преценка на доводите изложени в атакуваното решение на председателя на ДАБ при МС (решение № 2028 от 01.08.2018 г.), като не е съобразил актуалната ситуация в страната му по произход и не е преценил специфичните особености на конкретната бежанска история, както и не е отчел опасността за живота на жалбоподателя. Претендира отмяна на обжалваното решение и връщане на делото на административния орган за ново произнасяне. Ответникът - председателят на Държавната агенция за бежанците при Министерския съвет /ДАБ при МС/, в съдебно заседание, чрез процесуалния си представител юр. Стоянов, изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Счита за правилно първоинстанционното съдебно решение и моли същото да бъде потвърдено. Представителят на Върховна административна прокуратура счита за допустима касационната жалба, но неоснователна по същество. Счита за обоснован изводът на съда, че по отношение на Мали А. не са били налице предпоставките за предоставяне на статут на бежанец, на основание чл. 8, ал. 1 от ЗУБ, както и за предоставяне на хуманитарен статут по чл. 9 от ЗУБ. Като прецени данните по делото и съобрази доводите на страните, настоящият съдебен състав, намира касационната жалба за процесуално допустима - подадена от надлежна страна в срока, визиран в нормата на чл. 211, ал. 1 от АПК. Разгледана по същество касационната жалба е неоснователна по следните съображения: С обжалваното решение е отхвърлена жалбата на касатора - Мали А. срещу решение № 2028 от 01.08.2018 г. на председателя на Държавната агенция за бежанците при МС за предоставяне на статут на бежанец и хуманитарен статут. Първоинстанционният съд е приел за установено, че жалбоподателя е напуснал нелегално [държава] през месец август 2017 г. за Киргизстан, след което със самолет е пристигнал в Москва. Пристигнал в Република България след като получил българска виза. Този факт се установил от приложената виза на стр. 35 от адм. д. № 12910/2018 г. на АССГ. Причината поради, която е напуснал страната си на произход била с криминален характер - изложил е твърдения, че е бил рекетиран от полицията и мафията за сумата от 100 000 долара, за което трябвало да продаде целият си бизнес и имоти. Не е имал проблеми заради етническата си принадлежност и религия, и не е бил преследван заради тях. За да постанови обжалваното решение, съдът е приел, че административният акт на председателя на ДАБ е законосъобразен, тъй като не страда от нито един от пороците по чл. 146 от АПК. За да отхвърли жалбата на Мали А. срещу решението на органа на ДАБ, съдът се е мотивирал с бежанската история на чужденеца при проведените две интервюта относно причините за нежеланието му да се завърне в родината си и обстоятелствата, изложени от него за наличието на реална опасност за живота му. Съдът е приел, че за жалбоподателя не се установява наличието на материалноправните предпоставки на чл. 8, ал. 1 от ЗУБ - по отношение на същия не се доказва наличие на преследване или основателен страх от преследване поради неговата раса, религия, националност, принадлежност към определена социална група или поради политическото му мнение и/или убеждение, поради което липсват законови основания на същия да бъде предоставен статут на бежанец. Съдът подробно е разгледал и материалноправните основания за предоставяне на чужденеца на хуманитарен статут по чл. 9 от ЗУБ. Настоящият състав на Върховния административен съд, четвърто отделение споделя изцяло фактическите и правни изводи на АС- С. - град. П. съд е обсъдил установените в административното производство факти и обстоятелства, извеждайки обоснован извод за мотивираност на административния акт. Съдът се е позовал на приложената по делото справка с вх. № МД-1282/09.11.2017 г. за актуалното състояние в [държава], съдържаща в раздел две-положение на руското малцинство в тази република. По делото не е установено съществуването на каквито е да е заплахи спрямо заявителя - проблеми с властите или други факти и обстоятелства, които да обосновават основателен страх от преследване поради раса, религия, националност, принадлежност към определена социална група или партия и др. Видно от двете проведени интервюта с Мали А. се установява, че е бил изнудван/рекетиран. Търсещият закрила не е бил лично преследван в държавата си произход, нито в Русия, от чиято територия е преминал в Република България, поради което не са налице основания за предоставяне статут на бежанец на чужденеца по смисъла на чл. 8 от ЗУБ. Административният орган е обсъдил всички факти и обстоятелства, свързани с личната история на лицето, заедно с въпросът, относно сигурността на страната му на произход, с което е изпълнил изискването на чл. 75, ал. 2 ЗУБ. Наведените пред настоящата инстанция доводи, че не била обсъдена принадлежност на търсещия закрила към малцинствена група в [държава] също са необосновани. Видно от справка с вх. № МД-1282/09.11.2017 г. за актуалното състояние на [държава], се съдържат данни за положението на руското малцинство в [държава]. Касаторът не е изтъкнал конкретни твърдения за данни, че е бил обект за преследване или да изпитвал основателен страх заради принадлежността си към това малцинство. Неоснователни са твърденията на касатора за нарушение на административния орган, че не е използвал в решението си актуална справка за страната на произход, поради което се явява съществено нарушение на административнопроизводствените правила. Към момента на издаване на оспорения административен акт (01.08.18 г.) последната справка е била от 09.11.2017 г. и е обсъдена в решението на председателя на ДАБ. След издаване на оспорения административен акт в съдебно заседание е представена актуална справка от 14.05.2020 г. От представената актуална справка № МД -260/14.05.2020 г. се установят обстоятелства идентични с тези в първоинстанционното производство. Освен това, допуснатото процесуално нарушение не е в административното производство, тъй като председателят на ДАБ към 01.08.18 г. не е могъл да обсъди представената справка, издадена след тази дата. Следователно не е налице съществено нарушение на административнопроизводствените правила. В този смисъл е Решение № 6433 от 01.06.2020 г. на ВАС по адм. д. № 1811/2020 г., IV о. Правилно АССГ, изхождайки от събраните по делото писмени доказателства е приел, че не са налице фактическите основания за предоставяне статут на бежанец на Мали А., изчерпателно изброени в разпоредбата на чл. 8, ал. 1 от ЗУБ. Твърдените от жалбоподателя причини да напусне страната си, не могат да обосновават основателен страх от преследване поради неговата раса, религия, националност, принадлежност към определена социална група или поради неговото политическо мнение и/или убеждение, които да мотивират нежеланието му да се завърне в държавата си по произход. Изтъкнатите причини са от личен и криминален характер, и не попадат в приложното поле на ЗУБ. Неоснователно е твърдението на касатора, че бил в невъзможност да се обърне за съдействие и защита от държавните органи в [държава]. По делото няма данни да е била търсена помощ от властите в страната на произход на търсещия закрила, за справяне с процесните проблеми и да са му отказали съдействие. Видно от проведеното интервю на 27.09.2017 г. Мали А. се установява, че не е търсил помощ от полицейските органи, защото те били част от изнудването. Жалбоподателят изрично е заявил, че не са отправяни тежки лични заплахи срещу живота и личността му като гражданско лице. Нещо повече – самият чужденец твърди, че в [държава] продължават да живеят брат му, сестра му и техните деца, както и дъщеря му от първия брак. По делото няма данни за упражнено преследване към тях, поради което Мали А. би могъл да се установи при връщането си. Законосъобразни и правилни са изводите на АССГ, че не са налице материалните предпоставки за уважаване молбата на Мали А. за предоставяне на хуманитарен статут по чл. 9, ал. 1-3 от ЗУБ. Обосновано първоинстанционният съд е приел, че липсват доказателства касаторът да е бил изложен на реална опасност от тежки посегателства като смъртно наказание или екзекуция, изтезание или нечовешко и унизително отнасяне, тежки и лични заплахи срещу живота и личността му като гражданско лице в случай на вътрешен или международен въоръжен конфликт. Съдът е разгледал подробно данните от официална справка за обстановката в [държава] и е мотивирал решението си именно с установеното в тях актуално положение в държавата на произход на чужденеца. В допълнение на изложеното от първоинстанционния съд следва да се отбележи, че към настоящия момент в [държава] липсват основания да се приеме, че е налице състояние на вътрешен или международен въоръжен конфликт по смисъла на тези понятия, възприети в решение на Съда на ЕС от 17.02.2009 г. по дело C-465/07 по тълкуването и прилагането на член 15, буква в) от Директива 2004/83/ЕО на Съвета от 29.04.2004 г., относно минималните стандарти за признаването и правното положение на гражданите на трети страни или лицата без гражданство като бежанци или като лица, които по други причини се нуждаят от международна закрила, както и относно съдържанието на предоставената закрила, във връзка с член 2, буква д) от същата директива. Съгласно това решение съществуването на тежки и лични заплахи срещу живота, или личността на молителя за субсидиарна закрила не е подчинено на условието последният да представи доказателство, че той представлява специфична цел поради присъщи на неговото лично положение елементи. Съществуването на такива заплахи може по изключение да се счита за установено, когато степента на характеризиращото протичащия въоръжен конфликт безогледно насилие, преценявана от компетентните национални власти, сезирани с молба за субсидиарна закрила, или от юрисдикциите на държава - членка, пред които се обжалва решение за отхвърляне на такава молба, достига толкова високо ниво, че съществуват сериозни и потвърдени основания да се смята, че цивилно лице, върнато в съответната страна или евентуално в съответния регион, поради самия факт на присъствието си на тяхна територия се излага на реална опасност да претърпи посочените заплахи. В справката с вх. № МД - 1282/09.11.2017 г., не са налице "тежки и лични заплахи срещу живота или личността на цивилно лице поради безогледно насилие в случай на въоръжен вътрешен или международен конфликт" по смисъла на тълкуванието, дадено в горецитираното решение на СЕС. О. последната актуална справка представена в съдебно заседание с № МД - 260/14.05.2020 г. се потвърждава фактическата обстановка установена от първоинстанционния съд. По тези съображения настоящата касационна инстанция намира, че решението на Административен съд – С. - град е законосъобразно и правилно, поради което следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение,