Решение № 4550 от 12.5.2022 г. на ВАС, VIII о.

Производството е по реда на чл. 208-228 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на Изпълнителния директор на Държавен фонд Земеделие София, подадена чрез процесуален представител, срещу решение 193/19.10.2021г., постановено по адм. дело 113/2021г. на Административен съд Сливен, с което е отменен Акт за установяване на публично държавно вземане /АУПДВ/ 20/04/1/0/03130/3/01/04/01, издаден от Изпълнителния директор на ДФ Земеделие , с който на ЕТ Гази З. Гази са определени задължения в размер на 433 634.27лв., представляващи пълен размер на получена финансова помощ по договор за подпомагане 20/04/1/0/03130 от 22.10.2016г., ведно със законната лихва, считано от датата, следваща датата на изтичане на 14-дневния срок за доброволно възстановяване. В касационната жалба се твърди неправилност на оспорения съдебен акт като издаден в нарушение на материалния закон и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Касаторът твърди, че безспорно е установено нарушение от страна на бенефициера на чл. 6, ал. 5, т. 1 и чл. 15, ал. 1 от сключения договор и на чл. 57, ал. 1 от Наредба 9/21.03.2015г., като при извършване на две контролни проверки е установено, че за първата и втората прогнозна година по одобрения бизнес план не са реализирани никакви количества. Сочи се, че контролните листи, представени по делото са официални документи, обвързващи страните с материалната си доказателствена сила и те не са били оспорени по съответния ред от страна на търговеца. Предвид на това неправилно съдът не ги е кредитирал, а изцяло се е позовал на заключението на ССЕ. Съгласно представения от бенефициера бизнес план, последния трябва за всяка една година да реализира приходи в размер на 140 000лв. от продажба на козе мляко, а са налице данни за реализиране на минимално количество спрямо заложеното в бизнес плана. Според касаторът дори да се кредитира заключението на ССЕ, то отново е налице неизпълнение на чл. 15, ал. 1 от договора и следва да се вземат в предвид, при отчитане процента на изпълнение, само и единствено приходите от продажба на козе мляко. Твърди се, че съдебното решение е неясно и противоречиво, тъй като съдът е приел наличие на неизпълнение на заложените в бизнес плана параметри, а от друга страна е отменил издадения акт. Неправилно съдът е посочил, че в АУПДВ липсват констатации за изпълнение на задължението по чл. 15 от договора за третата година, тъй като е посочено, че се приема обосновката на търговеца за реализирано мляко за периода след 2019г. Твърди се, че правилно в акта е определен и размера на финансовата санкция от 100% тъй като процента се определя, като от процента на изпълнение на бизнес плана, определен в съответната нормативна уредба се извади установения при извършване на проверки, процент на изпълнение на бизнес плана, изчислен средноаритметично за проверявания период. В конкретния случай периода на проверка е целия мониторингов такъв за периода 09.08.2017г. до 27.10.2020г. Претендира се отмяна на съдебното решение и отхвърляне на жалбата на търговеца срещу процесното АУПДВ, както и присъждане на разноски за две съдебни инстанции. Ответникът ЕТ Гази З. Гази , чрез процесуален представител, оспорва касационната жалба и моли да се остави без уважение като неоснователна по подробни съображения, изложени в писмен отговор и в проведеното открито съдебно заседание. Претендира разноски. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на осмо отделение, като взе предвид доводите на страните и установените по делото факти, на основание чл. 218 и чл. 220 от АПК, приема следното: Касационната жалба е подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, е неоснователна по следните съображения: С оспорения АУПДВ 20/04/1/0/03130/3/01/04/01 от 13.01.2021г. на ЕТ Гази З. Гази е определено подлежащо на възстановяване публично вземане в размер на 433 634.27лв. във връзка с Договор 20/04/1/0/03130 от 22.01.2016г., сключен с ДФ "Земеделие". Административният орган е установил, че изпълнението на бизнес плана от страна на дружеството за две пълни години е както следва: за първа година от 09.08.2017г. до 09.08.2017г. в размер на 0 % от заложените количествени показатели; за втора година от 09.08.2018г. до 09.08.2020г. в размер на 0 % от заложените количествени показатели съдържащи се в Таблица 3 "Производствена програма" от бизнес плана. При това положение е прието, че е налице неизпълнение на чл. 15 от Договора и е приложено правилото на чл. 23 от Договора. За да отмени акта, първоинстанционният съд е приел, че оспореният АУПДВ е издаден от компетентен административен орган, при спазване на изискванията за форма визирани в чл. 59 от АПК. Относно спазването на административнопроизводствените правила като неоснователни са отхвърлени доводите на жалбоподателя във връзка с процедурата по издаване на акта и приложението на ЗУСЕСИФ. За приложима е приета нормата на чл. 27, ал. 7 от ЗПЗП предвиждаща, дължимостта на подлежаща на възстановяване безвъзмездна финансова помощ поради неспазване на критерии за допустимост, ангажимент или друго задължение от страна на ползвателите на помощ и бенефициентите по мерките и подмерките от програмите за развитие на селските райони, извън основанията по ал. 6, да се установява с издаването на АУПДВ по реда на ДОПК. Относно материалната законосъобразност на акта - съдът е намерил за безспорно установено неизпълнението на чл. 15, ал. 1 от договора, като изцяло се е позовал на заключението по допуснатата ССЕ, а именно - изпълнение на 14.96% от заложените количествени показатели за първата производствена година, а за втората година в размер на 7.51%. Според съда неправилното определяне на процента на неизпълнение на показателите от бизнес плана е довело и до неправилно приложение на материалния закон. Нарушена е нормата на чл. 7, ал. 1 от Правилата за определяне размера на подлежащата на възстановяване безвъзмездна финансова помощ, тъй като не е извършен анализ каква процентна част от бизнес плана е допуснато неизпълнение, а е прието само, че същото е 100% без да е аргументирано. Съдът е риел, че е налице неизпълнение на задълженията на ЕТ по сключения договор, но е посочил, че органа не е приложил чл. 23 от договора, а се е позовал на чл. 57, ал. 1 от Наредбата. Според чл. 23 , ако неизпълнението на задължението по чл. 15 продължава и през третата година, тъй дължи обезщетение в размер на цялата получена по договора финансова помощ, но в АУПДВ липсват констатации за изпълнение на задължението по чл. 15 от договора за третата година. Съдът е посочил и нормата на чл. 15, ал. 2 от Наредбата, като се е позовал и на заключението на ССЕ, че предмета на инвестицията е наличен и работи по предназначение. Прието е, че разпоредбата на чл. 57, ал. 1 от Наредбата противоречи и на чл. 35, § 2 от Делегиран регламент /ЕС/ 640/2014. Предвид горното, съдът е отменил оспорения АУПДВ и е присъдил на търговеца разноските по делото. Решението е правилно, но само като краен резултат. На първо място следва да се посочи, че неправилно АС Сливен е приел, че акта е издаден в синхрон с административно-процесуалните правила и по конкретно, че не е допуснато нарушение при издаване на формата му. Не само оспорения АУПДВ, а и самото производство по издаването му датират след изменението на ЗПЗП - ДВ, бр. 51/2019г., в сила от 28.06.2019г., като производството е започнало на 10.12.2019г., а акта е издаден съответно на 13.01.2021г., и по-конкретно при действието на чл. 27, ал. 6, който препраща към прилагане на правилата и предвидения правен ред в ЗУСЕСИФ. Съгласно чл. 27, ал. 6 от ЗПЗП /нова - ДВ, бр. 51 от 2019г. в сила от 28.06.2019г./ дължимостта на подлежаща на възстановяване безвъзмездна финансова помощ поради нарушение от страна на ползвателите на помощ и бенефициентите по мерките и подмерките от програмите за развитие на селските райони, което представлява основание за налагане на финансова корекция по чл. 70, ал. 1, т. 1-9 от Закона за управление на средствата от Европейските структурни и инвестиционни фондове /ЗУСЕСИФ/, се установява с издаването на решение за налагане на финансова корекция по реда на чл. 73 от с.з. Според ал. 7 на чл. 27 от ЗПЗП, също в сила от 28.06.2019г., дължимостта на подлежаща на възстановяване безвъзмездна финансова помощ поради неспазване на критерии за допустимост, ангажимент или друго задължение от страна на ползвателите на помощ и бенефициентите по мерките и подмерките от програмите за развитие на селските райони, извън основанията по ал. 6, се установява с издаването на акт за установяване на публично държавно вземане по реда на ДОПК. Както неведнъж е посочвал ВАС непостигането на заложените финансови показатели в бизнес плана представлява неизпълнение на одобрените индикатори и е налице основанието по чл. 70, ал. 1, т. 7 от ЗУСЕСИФ за извършване на финансова корекция /виж Решение 5872/21.05.2020г., постановено по адм. дело 11774/2019г.; Решение 2709/19.02.200г., постановено по адм. дело 9703/2018г.; Решение 3184/28.02.2020г., постановено по адм. дело 7468/2018г.; Решение 5040/04.04.2019г, постановено по адм. дело 4307/2018г. и др., всички на ВАС /. В тях е прието, че в този случай е налице е материалноправната хипотеза на чл. 70, ал. 1, т. 7 от ЗУСЕСИФ, която представлява основание за налагане на финансова корекция с издаване на решение по реда на чл. 73 от същия закон. Върховният административен съд в решение постановено по адм. дело 12488/2019г., приема, че съдържанието на понятието индикатор е това на общоупотребимия български език, а именно измервателен уред, устройство или някакво вещество, които установяват, определят, измерват, показват наличието и количеството, интензивността на нещо. В контекста на предмета на делото това значи, че индикаторът е нещо, което или чрез което се измерва осъществяването на одобрения проект. Видно от доказателствата по делото, инвестиционният проект на земеделския производител /бизнес план/ е одобрен при точно определени параметри финансов план, включващ обект, източници на финансиране и етапи на реализация на проекта, финансово-икономически статус приходи и разходи, прогнози за нетните парични потоци на проекта, показатели за оценка ефективността на инвестицията и финансовите показатели. Тези компоненти на бизнес плана, които са същността на процесния проект, са мотивирали органа да одобри предоставянето на безвъзмездната помощ в процесния размер, защото чрез тях той е бил убеден, че процесният проект не само ще доведе до постигането на икономически ефективно и конкурентно стопанство, развиващо се в два от приоритетните за България сектори "животновъдство" и "Плодове и зеленчуци", но и ще има принос за постигане на целта на подмярка 4. 1 "Инвестиции в земеделски стопанства" от мярка 4 "инвестиции в материални активи" от Програмата за развитие на селските райони за периода 2014 2020г. Хипотезите на издаване на два различни акта са регламентирани в условията на евентуалност, а не в условията на алтернативност, в специалния закон и само тогава, когато не са налице основанията за налагане на финансова корекция по чл. 70, ал. 1, т. 1-9 от ЗУСЕСИФ, се издава АУПДВ. Всичко изложено налага извод, че дължимостта на подлежаща на възстановяване безвъзмездна финансова помощ е следвало да се установи с издаването на решение за налагане на финансова корекция по реда на чл. 73 от ЗУСЕСИФ, тъй като е налице основанието по чл. 70, ал. 1, т. 7 и/или т. 3 от с.з. Изричната и ясна регламентация в специалния закон на вида на акта, реда за издаването му и материалноправните основания в различните хипотези не допуска нарушаването на тези разпоредби да бъде възприемано от съда като несъществено и невлияещо на законосъобразността на оспорения акт. На второ място настоящата касационна инстанция приема за правилни изводите на АС Сливен, че в конкретния случай се касае за неизпълнение на заложените в бизнес плана параметри. В хода на съдебното производство е прието без възражения заключение на ССЕ, като вещото лице е посочило, че за периода 09.08.2017г. 09.08.2018г., заложеното количество в бизнес плана е 135 100л. козе мляко с приход от 175 630лв., а реализираното количество мляко е 20 213л. с приход от 10 106.50лв. или изпълнението в % е 14.96; за периода 09.08.2018г. 09.08.2019г. заложеното количество в бизнес плана е 135 100л. козе мляко с приход от 175 630лв., а реализираното количество мляко е 10 150лв., с приход от 4 818.75лв. или изпълнението в % е 7.51 и за периода 09.08.2019г. 09.08.2020г. заложеното количество в бизнес плана е 135 100л. козе мляко с приход от 175 630лв., а реализираното количество мляко е 1 277л. с приход от 428.50лв. или изпълнението в % е 0.95. Според чл. 57, ал. 1 от Наредба 9/21.03.2015г. за прилагане на подмярка 4. 1 "Инвестиции в земеделски стопанства" от мярка 4 "Инвестиции в материални активи" от Програмата за развитие на селските райони за периода 2014 2020г., ако ползвателят на помощта не изпълнява задължение по тази наредба или по договора за предоставяне на финансова помощ след изплащане на каквато и да е част от финансовата помощ, РА може да поиска връщане от ползвателя на всички изплатени суми по договора. В нормата на чл. 7, ал. 1 от Правила за определяне на размера на подлежащата на възстановяване безвъзмездна финансова помощ, при установени нарушения на чл. 27, ал. 6 и ал. 7 от ЗПЗП по мерките от Програмата за развитие на селските райони 2014-2020г., когато неспазването засяга неизпълнение на показателите на бизнес план, подлежащата на възстановяване финансова помощ се определя на база процент от оторизираната финансова помощ по проекта. Този процент се определя като от процента на изпълнение на бизнес плана, определен в съответната нормативна уредба/условия за изпълнение/договор, се извади установеният при извършване на проверки, определени в националното законодателство и правото на ЕС, процент на изпълнение на бизнес плана, изчислен средноаритметично за проверявания период. Правилно АС Сливен е приел, че в конкретния случай липсва такова изчисление с оглед заключението на в.л. по ССЕ относно процента на изпълнение на бизнес плана за 2017г., 2018г. и 2019г. Въпреки, че при извършените проверки търговеца не е представил необходимите документи за да се установи процента на изпълнение на заложените в бизнес плана параметри, тези частични изпълнения се установяват от заключението на в.л. и следва издателят на акта при наличие на предпоставки за издаване на друг акт, в съответната форма, да ги вземе в предвид при определяне размера на безвъзмездната финансова помощ който следва да се възстанови. Неправилни са изводите на първоинстанционния съд, че в конкретния случай е приложима нормата на чл. 15, ал. 2 от договора, предвиждаща изключение от общото правило, тъй като видно от заключението на ССЕ по отношение производството и реализирането на заложените в бизнес плана количества за продажба прясно козе мляко то не са налице тенденции за подобряване дейността на земеделското стопанство. Неправилно съдът се е позовал и на нормата на чл. 35 от Делегиран регламент /ЕС/ 640/2014, като последната не е в колизия с чл. 57, ал. 1 от Наредба 9/21.03.2015г., тъй като е установено, че търговеца не е спазил поетия ангажимент по програмата за развитие. С оглед на изложеното оспорения АУПДВ, издаден от изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие" се явява незаконосъобразен на основанията по чл. 146, т. 2 и 3 от АПК поради нарушение на изискванията за форма и съществено нарушение на административнопроизводствените правила. Решението на АС Сливен следва да се потвърди, макар и с различни мотиви от изложените от първоинстанционния съд, но поради съвпадане на крайния извод за незаконосъобразност на оспорения административен акт. Следва с оглед изхода на спора да се присъдят и претендираните от ответната страна разноски пред касационната инстанция в размер на 4 000лв., за адвокатско възнаграждение. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо АПК, Върховният административен съд, осмо отделение