Решение № 9265 от 4.10.2023 г. на ВАС, II о.
ВАСВторо отделение04.10.2023 г.докладчик Мариета Милева
Диспозитив
ОСТАВЯ В СИЛА решение 351 от 29.05.2023 г. по адм. дело 17/ 2023 г. на Административен съд Пазарджик.
ОСЪЖДА Н. Преждарова, [ЕГН] да заплати на Министрество на вътрешните работи, гр. София, [улица]сумата 100.00 (сто) лева юрисконсултско възнаграждение.
Решението е окончателно.
Председател: /п/ ГАЛИНА СОЛАКОВА Членове: /п/ МАРИЕТА МИЛЕВА/п/ БРАНИМИРА МИТУШЕВА
Мотиви
Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Н. Преждарова против решение 351 от 29.05.2023 г. по адм. дело 17 /2023 г. на Административен съд- Пазарджик, с което е отхвърлена жалбата й против заповед рег. 8121к-13821 от 06.12.2022 г. на министъра на вътрешните работи, с която й е наложено дисциплинарно наказание уволнение и служебното й правоотношение е прекратено. Жалбоподателката поддържа, че решението е постановено в противоречие с материалния закон, тъй като не са съобразени допуснатите при издаване на заповедта съществени нарушения на административнопроизводствените правила, както и обстоятелството, че няма безспорни доказателства да е осъществила състава на нарушението, за което е наказана. Моли решението да бъде отменено и да се постанови нов съдебен акт по същество, с който оспорената заповед да бъде отменена. Претендира и направените по делото разноски пред двете съдебни инстанции. Ответникът министърът на вътрешните работи оспорва касационната жалба и моли решението на първата съдебна инстанция да бъде оставено в сила, с присъждане на възнаграждение с оглед участието на юрисконсулт в процеса. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Като взе предвид изложеното в касационната жалба и данните по делото Върховният административен съд, второ отделение, констатира следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211 от АПК и от страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, поради което е допустима. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна по следните съображения: Решението на Административен съд Пазарджик е постановено в съответствие с материалния закон. Първоинстанционният съд правилно приема, че не са налице основания за отмяна на оспорената заповед, с която на жалбоподателката Преждарова е наложено най- тежкото дисциплинарно наказание за нарушение на служебната дисциплина по чл. 203, ал.1, т. 13 ЗМВР. Заповедта е издадена от компетентния по смисъла на чл. 204, т. 1 ЗМВР орган и в съответствие с изискванията за форма, предвидени в чл. 210, ал.1 ЗМВР. Съдържанието на административния акт съответства на посоченото в разпоредбата, като действията на служителката са подробно описани по време място и начин на извършване, а поведението й е квалифицирано с посочване на нарушените законови разпоредби и правила за етично поведение. Законосъобразно е и заключението на административния съд, че наказанието е наложено при спазване на всички процедурни изисквания. В тази насока съдът излага подробни съображения относно обстоятелството, че заповедта е издадена в сроковете по чл. 195, ал.2 ЗМВР, определени съобразно изискванията на чл. 196, ал.1 и ал. 2 от закона, които не следва да бъдат повтаряни в настоящия акт. Правилно съдебният състав приема, че заповедта е постановена след образувано по реда на чл. 207, ал.1, т. 2 ЗМВР дисциплинарно производство и след приемане на писмените обяснения на служителката. Обратно на поддържаната в касационната жалба теза, обстоятелството, че преди налагане на наказанието същата не е изслушана от дисциплинарно наказващия орган, не съставлява съществено нарушение на административно производствените правила, тъй като изискванията на чл. 206, ал. 1 ЗМВР не са кумулативни. Ето защо следва да се приеме, че с депозирането на писмени обяснения, които са обсъдени в заповедта за налагане на дисциплинарно наказание, правото на защита на служителката е осъществено, а доводът в касационната жалба в обратен смисъл е неоснователен. Изпълнени са и останалите изисквания на чл. 206, ал. 3 и ал. 4 от закона изяснени са фактите и обстоятелствата от значение за случая, като се използвани допустимите доказателствени средства. Жалбоподателката не оспорва авторството на деянието, поради което доводът, че доказателствата не я идентифицират като извършител, е неоснователен. В съответствие с чл. 207, ал. 7 ЗМВР обобщената справка с резултата от разследването и всички материалите са предоставени на Преждарова за запознаване, поради което обстоятелството, че по време на част от дисциплинарното производство служителката ползва отпуск по болест, не опорочава процедурата, а възражението в обратен смисъл правилно е прието от първоинстанционния съд за неоснователно. Подробно аргументирано и в съответствие със закона е и заключението на административния съд, че предпоставките на чл. 203, ал. 1, т. 13 ЗМВР за санкциониране на служителката Преждарова с най - тежкото дисциплинарно наказание са изпълнени. Съгласно цитирания текст дисциплинарно наказание уволнение се налага задължително за деяния, несъвместими с етичните правила за поведение на държавните служители в Министерството на вътрешните работи, с които се уронва престижът на службата. В конкретния случай е установено, че на 10.01.2022 г., жалбоподателката, държавен служител, началник на сектор Противодействие на икономическата престъпност към отдел Криминална полиция на ОД на МВР Пазарджик изнася от аптека от веригата Софармаси лечебен продукт, който предварително е извадила от опаковката, без да го заплати. Стойността е възстановена на следващия ден от Преждарова по искане на служители на търговския обект, които установяват липсата на препарата и идентифицират лицето. Както административният съд правилно приема действията на Преждарова са в противоречие с правилата на т. 8, т. 16, т. 15, т. 19 и т. 20 от Етичния кодекс за поведение на държавните служители в МВР, които задължават държавния служител да допринася за изграждане на положителен образ и за опазване авторитета на МВР, да съблюдава законността на действията, които предприема, да пази доброто име на институцията и да насърчава гражданите да спазват закона, като дава личен пример за това. Извършеното от жалбоподателката е несъвместимо с цитираните правила за етично поведение и уронва престижа на полицейската институция, тъй като става известно на широк кръг лица (служителите, работещи в аптеката, полицейски служители и др.). Това е основание действията на жалбоподателката да се квалифицират като тежко нарушение на служебната дисциплина по смисъла на чл. 203, ал. 1, т. 13 ЗМВР, обосноваващо налагането на най-тежкото дисциплинарно наказание. По тези съображения доводите на касационната жалбоподателка, че престижът на службата не е засегнат, тъй като не носи отговорност за последвалите медийни публикации по случая, не могат да бъдат споделени. Доводът, че не са налице основания за реализиране дисциплинарната отговорност на служителката, тъй като по случая е образувано наказателно производство, е неоснователен. Дисциплинарната отговорност е различна от наказателната (чл. 194, ал.3 ЗМВР), поради което служителят може да бъде санкциониран дисциплинарно, независимо от наличието или не на данни за извършено престъпление. Освен това в случая Преждарова е наказана за нарушения на правилата на Етичния кодекс за поведение на държавните служители в МВР, т.е. за действия, които са в противоречие с морално - етични правила и норми, а не за извършено закононарушение. Възражението, че за същото нарушение служителката е санкционирана с дисциплинарно наказание порицание със заповед на директора на ОД на МВР- Пазарджик, също е неоснователно по изложените от административния съд съображения, които настоящата инстанция споделя. Поради всичко изложено Върховният административен съд приема, че при постановяване на обжалваното решение не са допуснати посочените от касатора нарушения по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК. Оспореният съдебен акт е постановен в съответствие с материалния закон и следва да бъде оставен в сила. С оглед изложеното, направеното искане и на основание чл. 78, ал.8 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК) във връзка с чл. 37 от Закона за правната помощ и чл. 24 от Наредбата за заплащане на правната помощ жалбоподателят следва да заплати на Министерство на вътрешните работи сумата 100.00 лв. възнаграждение за юрисконсулт в касационното производство. По тези съображения Върховният административен съд, второ отделение,